Номер 329512.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100502594 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Агнес Николова, срещу Решение № 2968 от 08.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 18156/2019 г. по описа на ВРС, 10 с-в, с което e ОСЪДЕНА Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, ДА ЗАПЛАТИ НА А. С. М. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Елин Пелин“, №
43, ет. 5, ап. 15, сумата от 763,73 лв. /седемстотин шестдесет и три лева и 73 ст./,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.04.2018 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
от ищеца с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 01.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, счита първоинстанционното
решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на
ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ,
включително и за прилагане на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че
размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно
разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди, и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Твърди още, че от чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ се прави извод, че същата
не намира приложение спрямо служители на МВР. Допълнително излага подробни
съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият А. С. М. , чрез адв. Симеон Тодоров, депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на нощен труд от
страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1.143. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
1
необходими приложения. Представени са доказателства за заплатена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Агнес
Николова, срещу Решение № 2968 от 08.07.2020 г., постановено по гр.д. № 18156/2019 г. по
описа на ВРС, 10 с-в.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 2594/2020 г. на ВОС за 18.01.2021 г. от 14,00 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2