№ 267
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000730 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260193 от 13.05.2021 година, постановено по т. дело №
372/2019 година по описа на Окръжен съд – С.З., е осъдено „З.а.д. Д.Б.:Ж.и
З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.
****, район „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.” №*, да заплати на Г. Н. ИВ., ЕГН
**********, с адрес гр. К., ул. „И.В.“ №*, със съдебен адрес гр. Б., ул.
„К.Б.*“, вх. *, ет.*, ап.* - адв. П.Д. Д. от БАК, сумата от 40 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Г. Н. ИВ.
неимуществени вреди, причинени му при ПТП, станало на 16.11.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление на
застрахователя 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 1 859 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от Г. Н. ИВ. имуществени вреди, в резултат на ПТП от
16.11.2018., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото
уведомление на застрахователя 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на
1
задължението, както и сумата от 1 785 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Осъдено е „З.а.д. Д.Б.:Ж.и З.“ АД, ЕИК: *********, да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 1 674, 36 лв.
държавна такса, както и сумата от 250 лв. разноски - депозит за вещо лице,
заплатен от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника - „З.к.Л.И. “АД, ЕИК *********, гр. С., район „Л.“,
бул.“Ч.в.“ №** *.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
„З.а.д. Д.Б.:Ж. и З.“АД, ЕИК *********. Решението е обжалвано в частта, с
която на ищеца Г. Н. ИВ. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
в размера над 15 000 лева до 40 000 лева, както и в частта, с която е
присъдено обезщетение за имуществени вреди от 1859 лева, ведно със
законната лихва върху обезщетенията, считано от 12.07.2019 година до
окончателното изплащане на сумите. Искането е да се отмени решението да
се отхвърлят предявените искове в обжалваните части, евентуално да се
намали размера на обезщетението за неимуществени вреди, с произтичащите
за това последици за лихвите и разноските, като се присъдят на
жалбоподателя разноски за първата и въззивната инстанция съобразно изхода
на спора, включително юрисконсултско възнаграждение..
С въззивната жалба е представено платежно нареждане, с което на
07.07.2021 година застрахователят е превел на ищеца Г. Н. ИВ. сумата от
15 000 лева, представляваща част от претендираното и присъдено
обезщетение за неимуществени вреди.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че размерът от 40 000 лева
на обезщетението за неимуществени вреди е прекалено завишен, определен е
при неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Този
размер не съответствал на размерите на обезщетенията, възприемани от
съдебната практика в сходни случаи. Той не бил съобразен с търпените от
ищеца болки и страдания, с това, че травмите му не били с голям интензитет
и че възстановителният и оздравителен процес при него протекли бързо,
както и с факта, че не е провеждана рехабилитация от ищеца в
специализирано заведение.
2
На второ място във въззивната жалба се поддържа, че при условията на
пълно и главно доказване било установено по делото наличие на
съпричиняване от ищеца, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2,
изречение второ от Закона за движение по пътищата, тъй като ищецът
управлявал автомобила си с неразрешена за пътния участък скорост.
Поддържа се, че поведението на ищеца е неправомерно и обективно е
допринесло в значителна степен за настъпилите по-тежки телесни
увреждания, които той не би получил при движение с разрешената скорост. В
този смисъл е оспорен извода на първоинстанционния съд, че поведението на
ищеца не е в причинно-следствена връзка с причинените му вреди.
По тези съображения се поддържа, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 40 000 лева е прекомерно завишен и не съответства на характера и
степента на доказаните телесни увреждания, на липсата на трайни негативни
последици за здравето на ищеца, на критериите за справедливост, както и на
съпричиняването на вредоносния резултат.
По отношение на иска за имуществени вреди е посочено във въззивната
жалба, че не е доказан по основание и размер със събраните доказателства.
С писменото становище за проведеното открито съдебно заседание пред
въззивната инстанция е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника по въззивната жалба.
Срещу въззивната жалба на „З.а.д. Д.Б.:Ж. и З.“АД е подаден писмен
отговор от ищеца в първоинстанционното производство Г. Н. ИВ. чрез
процесуалния му представител адвокат П.Д. с изразено становище за
нейната неоснователност. Претендират се разноски за въззивната инстанция,
като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на жалбоподателя.
Конституираното в процеса трето лице – помагач на страната на
ответника ЗК „Л.И.“ АД също е подало писмен отговор на въззивната жалба.
В него се изразява становище за нейната неоснователност. Искането е да
бъде оставена без уважение въззивната жалба, респ. да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част. В проведеното открито
съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на
третото лице –помагач е конкретизирал, че становището му е за
3
неоснователност на въззивната жалба в частта, касаеща липсата на виновно
поведение на застрахования в ЗК „Л.И.“ АД водач на товарен автомобил.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди е посочено, че
същият следва да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Претендира се присъждане на разноски, като е направено възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения и на двете страни.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от
лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника частично
срещу решението в осъдителната му част, като при подаването на въззивната
жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
С представените по делото доказателства се установява, че ищецът
Г.И. е сезирал на 12.07.2019 година ответното дружество с претенция за
заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди при ПТП, станало на 16.11.2018 година, причинено
от С.П.С. при управлението на лек автомобил „П.***“ с рег. №
*********, за който към момента на произшествието е имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
дружеството-ответник. При застрахователя е образувана щета
№***********/2019-02. Безспорно е, а и от представеното към исковата
молба писмо, изпратени от застрахователното дружество до ищеца с изх. №
3906/15.10.2019 година е видно, че до определяне и заплащане на
обезщетение не се е стигнало, тъй като застрахователят е приел, че
представените доказателства не са достатъчни за произнасяне по
основателността и размера на претенцията на ищеца. При този отказ на
застрахователя да определи и заплати застрахователно обезщетение,
предявеният иск пред съда е допустим съгласно изискванията на чл. 498 ал. 3
от КЗ.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение в
обжалваната част въззивната инстанция е ограничена от посоченото във
4
въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна
правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от
страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013
година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се
произнесе по въведените с въззивната жалби оплаквания, посочени по-
горе. Те се свеждат до вида, интензитета и продължителността на
причинените на ищеца и установени по делото болки и страдания в
резултат на ПТП и дължимия за тях размер на обезщетението, както и
досежно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец Г.И..
Неимуществените вреди, посочени в обстоятелствената част на
исковата молба, които ищецът Г. Н. ИВ. твърди, че е претърпял и
продължава на търпи в резултат на ПТП от 16.11.2018 година включват
счупване на левия ацетабулум /ставна ямка на таза, в която влиза лявата
тазобедрена става/, което му причинило трайно затрудняване на движението
на левия долен крайник. За тази средна телесна повреда С.П.С. в качеството
си на водач на автомобила, причинил ПТП, бил признат за виновен с влязло в
сила споразумение по НОХД 768/2019 година по описа на РС – К.. Твърди се
в исковата молба, че с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК с влязлото в сила
споразумение е установена по категоричен начин причинно-следствената
между деянието и причиненото увреждане на ищеца. Твърди се, че
счупването на левия ацетабулум е затруднило движенията на левия крак за
повече от 30 дни, като пълното възстановяване е след около 12 месеца. След
ПТП била извършена оперативна интервенция под анестезия, изразяваща се в
кръвна експозиция на лява тазобедрена става и на фрагменти от ацетабулума
и фиксиране с плака и винтове. Това, според ищеца, били високо рискови
процедури. Освен това от психологическа гледна точка тези процедури
събуждали страх за живота и за евентуалния изход от лечението и
пораждали силен стрес и притеснение за него и близките му. Нараняването
на ищеца му причинявало силни болки и страдания. Лечението включвало
болничния престой през периода от 16.11.2018 година до 27.11.2018 година,
последван от обездвижване на засегнатия участък и ограничена подвижност
на левия долен крайник за продължителен период от време. След болничния
престой ищецът бил на домашно лечение до 13.06.2019 година, за което му
били издавани болнични листове за общо 7 месеца временна
5
нетрудоспособност. Освен физическите болки и страдания, ищецът изпитвал
такива и от психологически характер. Вследствие на получените травми при
ПТП той имал затруднения в ежедневното си обслужване, през оздравителния
период не можел да се грижи сам за себе си, включително да се облича, да се
къпе, налагало се да ползва чужда помощ, което създавало грижи и за
близките му, които поемали изцяло пазаруването, готвенето, чистенето,
пазаруването на хранителни продукти, смяната на превръзки. Счупването
изисквало обездвижване и ограничаване на движенията поне в рамките на
един месец. Ищецът, който към този момент бил на 40 години, не се чувствал
добре, считал, че е в тежест на близките си, тъй като освен че не работел и
не изкарвал пари, се налагало да разчита на тях в ежедневието си. Това го
потискало , формирало у него усещане за тъга, самота, скука и други.
Психологическата потиснатост наред с физическигте болки довели и до
проблеми със съня му. В исковата молба се твърди, че в периода на временна
нетрудоспособност семейството на ищеца било затруднено финансово, а
освен това ищецът бил притеснен за работата си и за това да не бъде уволнен
заради дългото отсъствие. Той работел като монтьор по поддръжката и след
като се завърнал на работа изпитвал силни болки при ежедневното физическо
натоварване, което се отразило на качеството му на работа и на размера на
заплащането, което получавал. През оздравителния период ищецът бил
ограничен и социално, не можел да се разхожда без чужда помощ, да
извършва ежедневните си задължения като дребни поправки в дома. Общувал
само с ограничен кръг приятели, които му ходели на гости. Всичко това го
потиснало, той се затворил в себе си, бил изнервен, ядосан и това довело до
обтягане на отношенията с близките му заради агресивните му избухвания.
Освен това ищецът изпитвал безпокойство и страх при пътуване с МПС,
отказвал да шофира, което ограничило социалния му живот. Страхът
повишил нивата на безпокойство у ищеца, като довел и до повишаване на
кръвното му налягане.
Въз основа на тези обстоятелства ищецът е претендирал обезщетение
за неимуществени вреди, причинени му при ПТП от 16.11.2018 година, ведно
със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 12.07.2019
година.
Към исковата молба ищецът е приложил епикриза, издадена от
Отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. И.Р.“ ЕООД,
6
седем броя болнични листове за периода от 16.11.2018 година до 13.06.2019
година, както и експертно решение на ТЕЛК, втори състав, №
****/27.05.2019 година.
От тези писмени доказателства, както и от приетата и неоспорена
съдебно медицинска експертиза се установява, че ищецът е хоспитализиран
на 16.11.2018 година заради получена при ПТП и в пряка причинна връзка с
него многофрагментна фрактура на ацетабуларните кости вляво с
фрагменти както от илиячната, така и от ишиадичните кости и с дорзална-
дорзо краниална луксация на бедрената глава, със съхранен тазов пръстен и
интактна / незасегната/ бедрена кост. Вещото лице в заключението си е
посочило, че до това счупване се е стигнало при удара между двата
автомобила. Силата, с която са се ударили, се е предала от педала на крака
му и е довела до счупването.
На 21.11.2018 година с локална спинална анестезия е предприето
оперативно лечение, достигнато е до лявата тазобедрена става, същата е
луксирана напред, извършена е репозиция на фрагментите от ацетабулума и
те са фиксирани с плака и винтове. След операцията е проведена
медикаментозна терапия. Следоперативният период е протекъл нормално,
като на 27.11.2018 година ищецът е изписан от болница с подобрение, в добро
общо и локално състояние, с препоръки за смяна на превръзките на три дни и
махане на конците на 14-тия ден. Ищецът е бил отпуск по болест през
периода от 16.11.2018 година до 13.06.2019 година, за което са му издадени
общо седем броя болнични листове.
При освидетелстването на ищеца от ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. Д-р
Ст. К.“ АД, извършено на 27.05.2019 година, видно от ЕР № **** от
27.05.2019 година е установено, че той е само временно неработоспособен и
решението е да се върне на ЛКК за продължаване на временната
неработоспособност краткосрочно – за 30 дни считано от 15.05.2019 година с
оглед възстановяването му.
В заключението на вещото лице е посочено, че счупването в зоната на
тазобедрената става е много тежка травма, придружена с изявен тежък болеви
синдром, който става по-остър и по-силен при опити за активни или пасивни
движения в ставата, поради което до операцията пациентът се настанява на
легло при максимален покой или е на директна екстензия. Според вещото
7
лице 2-3 дни след операцията болката отново е много силна, заради което се
приемат аналгетици. През следващите 1-2 месеца болката е с бързо
намаляващ характер, като се засилва за около 10 дни при започване на
рехабилитационни мероприятия. Следващият пик на болката за период от 3
до 5 дни е когато започне стъпване на пострадалия крак, като след това тя е
със затихващ характер. Болката обикновено отшумява за 10-12 месеца, като в
първите 3-4 години след травмата се появяват болки през студените и влажни
периоди.
В заключението е посочено, че нормалният период за възстановяване
на движенията и походката при такова счупване е около 12 месеца, като при
ищеца този период е бил силно скъсен, което според вещото лице се дължи на
сравнително младата му възраст и на голямата му воля и упоритост.
В заключението си / отговора на въпрос № 14/ вещото лице е
посочило конкретно периодите, през които е преминал ищеца след
причиненото му телесно увреждане при ПТП след дехоспитализацията на
27.11.2018 година. Посочено е, че той е бил на домашно лечение – леглови
режим до средата на месец февруари 2019 година, прохождането с
проходилка е станало до края на месец март, придвижването с патерици –
през месеците април и май и ходенето с куцаща походка – месеците юни,
юли и август 2019 година. След 14.06.2019 година ищецът е започнал работа.
При извършения от вещото лице преглед на ищеца на 23.01.2021
година е установено, че няма разлика в дължината на двата долни крайника,
което означавало, че лявата бедрена глава е добре стояща в ацетабуларната
ямка. Констатирано е, че няма разлика в мускулната маса на двете бедра и на
двете подбедрици, няма хипотрофия на левия крак. Движенията в лявата
тазобедрена става са умерено ограничени, походката е несиметрична,
дисбалансирана, с провлачване на левия крак, което се предизвиквало от
невъзстановените движения на лявата тазобедрена става. Вещото лице
посочва, че при травми на тазобедрената става движенията, които се
постигнат до 12-18 месец са окончателни и каквито и да било процедури след
това не водят до увеличаване на амплитудата на движенията.
В заключението е отразено, че няма медицинска документация за
проведена рехабилитация от ищеца. От самия ищец вещото лице узнало, че
той е ходил еднократно в рехабилитационния център на МБАЛ К. през май
8
2019 година, където му били показани упражнения за увеличаване
движенията на оперираната става и той ги правел сам вкъщи. При прегледа на
ищеца / 26 месеца след ПТП/ вещото лице е установило, че при ищеца не са
постигнати максималните възможни движения на лявата тазобедрена става,
което него говорело за дефицит на рехабилитацията. В съдебно заседание при
изслушването си вещото лице д-р С. е изяснило, че при такъв тип травми като
тази на ищеца, без значение дали лечението е оперативно или не, винаги
остава определен процент дефект. Според него ако ищецът беше извършвал
рехабилитационни процедури в специализирано болнично заведение, това би
ускорило допълнително възстановителния му период, но и при правените в
домашни условия раздвижващи процедури постигнатият ефект е много
добър.
В съдебно медицинската експертиза е отразено, че няма данни за
провеждано лечение на ищеца във връзка със стрес и страх, за прегледи от
психолог или психиатър и за прием на медикаменти за лечение на психично
отклонение.
По делото са събрани и гласни доказателства във връзка с
неимуществените вреди на ищеца.
В съдебно заседание на 11.11.2020 година е разпитана в качеството на
свидетел майката на ищеца А.Я.. Въпреки възможната заинтересованост на
нейните показания съдът ги възприема, доколкото те не противоречат на
останалите събрани доказателства, обсъдени по-горе, не са оспорени или
опровергани.
От показанията на свидетелката Я. е видно, че след изписването на
сина й от болницата тя се е грижила за него до месец май 2019 година, тъй
като приятелката му, с която той живеел на семейни начала, работела.
Първоначално ищецът бил на легло, не ставал дори за да отиде и до
тоалетната. След третия месец той започнал да се движи с проходилка.
Свидетелката твърди, че ищецът е ходил на рехабилитация в поликлиниката.
Той имал болки, пиел обезболяващи лекарства. След като приключили
болничните му и се върнал на работа, ищецът имал постоянни болки, куцал,
било му трудно. Усещал болки и при разваляне на времето. Свидетелката
заявява, че животът на ищеца се е променил изцяло. Тя заявява, че след
катастрофата той е бил уплашен и все още се страхувал да се качи в кола, не
9
бил преодолял стреса, въпреки че ходели да му леят куршум и на църква.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобразява от една страна установените с подробно обсъдените
доказателства конкретни увреждания, получени от ищеца, проведеното
лечение, периодите на възстановяване, през които е преминал, интензитета на
физическите болките и страданията, необходимостта от чужда помощ и
периодът на отсъствие от работа, сегашното му състояние, свързано с
известно ограничение в обема на движение на лявата тазобедрена става и
свързаната с това дисбалансирана походка с провлачване на левия крак, както
и невъзможността за пълно възстановяване при подобен вид травма и страха,
който той все още изпитва при пътуване с автомобил. Болките, които той
изпитва при промяна на времето, ще отшумят според вещото лице в рамките
на до 3- 4 години.
Установено, че ищецът е възстановил нормалния си ритъм на живот
след седем месеца, върнал се е на работа, няма данни случилото се да се е
отразило по някакъв начин на личните му отношения или на социалния му
живот, нито пък да е довело до намаляване на неговата работоспособност.
Съдът взема предвид липсата на каквито и да било доказателства в
подкрепа на изложените в исковата молба и подробно описани по-горе
обстоятелства, касаещи негативните психически изживявания на ищеца,
свързани с ограничаване на социалните контакти, страх от загубата на
работа, потиснатост, проблеми със съня, нервност, агресивни избухвания,
безпокойство, напрегнатост, повишаване на кръвното му налягане. Освен
липсата на такива доказателства по делото липсват, в съдебно медицинската
експертиза изрично е отразено, че няма данни за такива страдания и за
проведени консултации с психолог или психиатър.
Що се отнася до провеждането на рехабилитация в домашни условия, а
не в болнично заведение, съдът намира, че не следва да бъде преценявано
като обстоятелство, което е дало отражение върху състоянието на ищеца. В
тази връзка съдът съобразява изявленията на вещото лице, че във всички
случаи при такава травма не може да се постигне пълно възстановяване на
движенията и че при ищеца те са възстановени много добре с оглед вида на
травмата, а рехабилитацията само би ускорила възстановителния процес.
Твърденията за финансови затруднения, свързани с дългия период на
10
отсъствие поради болест и с невъзможността да се справя с работата толкова
добре, колкото преди ПТП, не са установени с доказателства по делото, а и
тези обстоятелства нямат отношение към неимуществените вреди, за които
се претендира обезщетение.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди е 35 000 лева. Освен с
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца
болки и страдания, установени по делото и неблагоприятната прогноза да
настъпи пълно възстановяване на обема на движенията на тазобедрената става
и на походката на ищеца, който е на все още сравнително млада възраст / на
43 години към момента/ от една страна, а от друга с липсата на доказателства
за голяма част от негативните психически изживявания, посочени в исковата
молба, този размер е съобразен и с общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
До 01.01.2010 година нормативно определените минимални размери на
лимитите са нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева
за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази
дата са определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от 11.06.2012 година/,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, приложим в случая, влязъл в сила на 01.01.2016 година, в чл.
492 предвижда лимит за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението с ДВ бр.
101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Лимитите, макар и да нямат самостоятелно значение,
следва да бъдат взети предвид при определяне на размерите на обезщетението
11
по справедливост заедно с всички установени по делото конкретни
обстоятелства, изложени по-горе, което становище се застъпва и в съдебната
практика.
От значение за размера на обезщетението са конкретните
икономически условия в страната към момента на настъпване на процесното
ПТП – 16.11.2018 година. За тях може да се съди по размера на минималната
работна заплата в страната, който към онзи момент е бил 510 лева.
Обезщетението от 30 000 лева се равнява на почти 69 минимални работни
заплати и е достатъчно като размер да обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди от ПТП.
Първоинстанционното решение в частта, с която на ищеца е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди над размера от 35 000 лева до 40 000
лева, ведно със законната лихва от 12.07.2019 година следва да бъде отменено
и следва да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли
иска в тази му част.
Въззивната жалба в частта, касаеща обезщетението за неимуществени
вреди за разликата над 15 000 лева до 35 000 лева е неоснователна, а
решението на ОС – С.З. следва да бъде потвърдено в тази му част.
Неоснователна е въззивната жалба и срещу решението, с което е
уважен предявеният от ищеца иск за имуществени вреди в размер на 1859
лева. В исковата молба е посочено, че това са разходи, извършени за
манипулации непосредствено след ПТП и за медикаментозно лечение и
консумативи на ищеца.
По делото са представени писмени доказателства, установяващи
заплащане от ищеца на разходи в общ размер на 1859 лева.
С фактура №**********/27.11.2018 година, издадена от МБАЛ – МК
„Св. И.Р.“ ЕООД – клон С.З. и фискален бон към нея е установено
заплащането на сумата от 58 лева за болничен престой. С фактура №
**********/27.11.2018 година, издадена от същото болнично заведение и
фискален бон към нея е установено заплащането на 27.11.2018 година на
сумата от 308 лева за извършени други медицински услуги.
На 17.11.2018 година е заплатена от ищеца сумата от 70 лева за
медицински транспорт от Спешен център град К. до болницата в град С.З., за
което е издадена фактура № 665/17.11.2018 година от „С.М.“ ЕООД.
12
На 27.11.2018 година въз основа на издадена фактура от МЦ – МК Б.
ЕООД са заплатени общо 70 лева за преданестезиологична и кардиологична
консултации.
Последната сума, за която има данни за заплащане от ищеца на
23.11.2018 година е в размер на 1350 лева за ортопедични импланти,
представена е вноска бележка, като са заплатени и 3 лева за касовата
операция, установени с вносна бележка.
Всички описани по-горе платежни документи са на името на ищеца,
съвпадат с датата на ПТП и периода на проведеното болнично лечение,
установен със заключението на вещото лице. Вещото лице се е запознало с
тези доказателства и ги е описало в своето заключение.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, обсъдени по-
горе, следва да се направи извод, че разходите, претендирани като
имуществени вреди, са направени във връзка с проведеното болнично
лечение на ищеца. Доводите на застрахователното дружество, че не е
установена причинната връзка между тези разходи и уврежданията,
причинени на ищеца при ПТП, са неоснователни.
По тези съображения съдът намира, че въззивната жалба, касаеща
присъденото обезщетение за имуществени вреди от 1859 лева ведно със
законната лихва от 12.07.2019 година до окончателното изплащане на сумата
е неоснователна.
Във връзка с възражението за съпричиняване, въведено в процеса с
писмения отговор на ответника „З.а.д. Д.Б.:Ж.и З.“ АД, съдът намира
следното:
Пред първоинстанционния съд, в преклузивния срок, а именно с
отговора на исковата молба, ответникът е посочил, че съпричиняването се
изразява в това, че ищецът Г.И. в качеството си на водач на лек автомобил
О.З. се е движил с превишена скорост при наличие на ограничение в участъка
от 60 километра в час, с което е нарушил чл. 20 ал. 2 изречение второ от
ЗДвП и чл. 6 т. 1 от ЗДвП поради несъобразяване с поставения пътен знак,
ограничаващ скоростта за движение на 60 километра в час. Движението с
превишена скорост според ответника не е позволило на ищеца да намали, а
в случай на необходимост и да спре при възникнала опасност за движението.
Направено е и възражение за това, че Г.И. е бил без поставен обезопасителен
13
колан и че при наличие на такъв не биха се получили травматичните му
увреждания или същите биха били значително по-леки.
От приетата по делото и неоспорена съдебна автотехническа
експертиза се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, при
което има челен сблъсък между два леки автомобила, единият от които
управляван от ищеца Г.И., а другия – от С.П.С..
С.С. е признат за виновен с влязло в сила споразумение по чл. 382 от
НПК, което съгласно чл. 383 ал. 1 от НПК има последиците на влязла в сила
присъда, постигнато по НОХ дело № 768/2019 година по описа на Районен
съд – К.. Споразумението е задължително за настоящия съдебен състав
съгласно чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Допуснатите от С.С. нарушения на
ЗДвП са: на общото задължение по чл. 5 ал. 1 т.1 водачът с поведението си да
не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност
живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди; на чл. 21
ал. 1 и ал. 2, забраняващи движение със скорост над разрешената в населено,
респ. извън населено място или сигнализирана с пътен знак; на чл. 25 ал. 1,
установяваща задължение при предприемане на маневра водачът да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение; на чл. 42 ал. 1 т. 2, задължаваща водача при предприемане на
изпреварване след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да
го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение;
чл. 42 ал. 2 т. 2, задължаваща водача когато при изпреварването навлиза в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност
или пречки за превозните средства, движещи се по нея.
От заключението на вещото лице, изготвило автотехническата
експертиза се установява, че и двата автомобила, участвали в ПТП, са се
движили с превишена скорост. И за двата автомобила е имало ограничение на
скоростта до 60 километра в час, обозначено със знак В26, както и забрана за
изпреварване, означена със знак В24. Автомобилът О.З., управляван от
14
ищеца, се е движел със скорост от около 75 километра в час, а този на С.С.
/П.*** / – с 87 километра в час. Ударът между двата е настъпил в северната
пътна лента, по която в посока запад се е движил автомобилът на ищеца.
Автомобилът на С.С. се е движел по южната пътна лента в посока изток, по
която се е движел и товарен автомобил. Ударът е настъпил след предприета
маневра изпреварване на товарния автомобил от С.С. в пътната лента, по
която се е движел автомобилът на ищеца. От заключението на вещото лице е
видно, че поведението на ищеца Г.И., макар и при движение с превишена
скорост, не е непосредствената причина за настъпване на ПТП. Причината за
ПТП са субективните действия на С.С., изразяващи се в предприемане на
действия по изпреварване на товарния автомобил и навлизане в насрещната
пътна лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност за движещия се по
нея автомобил на ищеца. От заключението е видно, че за ищеца опасността /
навлизането на П.*** в неговата лента/ е възникнала, когато двата
автомобила са били на разстояние 37,20 метра един от друг, т.е. в опасната
зона за спиране, поради което спирането е било невъзможно. Посочено е, че
при скоростта на движение на О.З. от 75 километра в час опасната зона за
спиране е около 55 метра. Опасната зона за спиране на лекия автомобил
П.*** при скоростта му на движение от 87 километра в час, е изчислена от
вещото лице на 69,33 метра. От заключението може да се направи извод, че
при движение на лекия автомобил О.З. с разрешената за съответното място
скорост от 60 километра в час ударът между двата автомобила отново би бил
непредотвратим с оглед разстоянието, на което е възникнала опасността. В
този случай необходимата зона за спиране би била около 40,28 метра. Това
разстояние не е изчислено от вещото лице, а от съда въз основа на
съдържащата се на стр. 6 от заключението по средата формула за
изчисляване на за опасната зона за спиране на лекия автомобил О.З., в която
стойността 20,73 метра /секунда/ или около 75 километра в час, се замества
със стойността 16,67 метра в секунда / 60 километра в час/. Отделен е
въпросът, че за да не се стигне до удара, при положение, че и двата
автомобила са в движение един срещу друг, не е достатъчно да има
разстояние, представляващо опасната зона на спиране на единия от тях.
Поради това заключението е, че макар и при движение с превишена скорост,
ищецът не е допринесъл за настъпване на ПТП, а единствено виновен е
водачът на П.***, който е предприел маневрата изпреварване, нарушавайки
15
редица разпоредби от Закона за движение по пътищата, подробно изброени
по-горе.
В този смисъл е неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради движение с
превишена скорост, което му е попречило при възникване на опасността да
намали или да спре автомобила.
Възражението, че при по-високата скорост за движение на автомобила
на ищеца силата на удара е по-голяма и това е довело до по-сериозни телесни
увреждания, които не биха настъпили при движение с разрешената скорост,
не е направено от „З.а.д. Д.Б.:Ж. и З.“АД пред първата инстанция. Такова се
прави за първи път с въззивната жалба. Възможността за такова възражение е
преклудирана още с подаване на отговора на исковата молба пред
първоинстанционния съд, поради което настоящият съдебен състав не дължи
произнасяне по това възражение. При липсата на твърдения, че по-високата
скорост е довела и до по-тежки телесни увреждания не са направени
доказателствени искания и не са събирани доказателства, които да ги
подкрепят и въз основа на които въззивният съд да се произнесе по такова
възражение.
Твърдението, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, е
категорично опровергано от приетите по делото автотехническа и
медицинска експертизи, поради което и това възражение на ответника за
нарушаване на чл. 137 а ал. 1 от ЗДвП от страна на ищеца е неоснователно.
По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени
първоинстанционното решение само в частта, с която на ищеца е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размера над 35 000 леда до 40 000
лева, ведно със законната лихва от 12.07.2019 година до окончателното
изплащане на сумата и следва да отхвърли иска в тази му част.
В останалите обжалвани части – за обезщетението за неимуществени
вреди за разликата над 15 000 лева до 35 000 лева, както и за обезщетението
за имуществени вреди в размер на 1859 лева, ведно със законната лихва
върху двете от 12.07.2019 година до окончателното изплащане на сумите
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по въпроса за
дължимите разноски пред първата и пред въззивната инстанция.
16
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която „З.а.д. Д.Б.:Ж. и З.“АД е осъдено да заплати на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в размера над 1571,78 лева до 1785 лева.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която застрахователното
дружество е осъдено да заплати държавна такса в размера над 1474,36 лева до
1674,36 лева, както и разноски за експертиза, заплатени от бюджета на съда в
размера над 176,11 лева до 200 лева.
Ответникът „З.а.д. Д.Б.:Ж. и З.“АД, видно от списъка по чл. 80 от ГПК,
е претендирал разноски за първоинстанционното производство в размер на
общо 2405 лева, включващи възнаграждения на вещи лица / общо 600 лева/,
1800 лева договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение и 5 лева
за съдебно удостоверение. С оглед изхода на спора ищецът Г.И. следва да
бъде осъден да му заплати разноски за първоинстанционното производство в
общ размер на 287,27 лева.
За въззивното производство обжалваемият интерес е общо 26859 лева,
като въззивната жалба е основателна за 5000 лева.
С оглед този изход на спора жалбоподателят „З.а.д. Д.Б.:Ж. и З.“АД
следва да заплати на ответника по въззивната жалба Г.И. разноски. В списъка
по чл. 80 от ГПК са включени разноски в размер на 1785 лева заплатено
адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение за
прекомерност на това адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при
обжалваем интерес от 26859, определен съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1335,77 лева.
При основателност на жалбата за 5000 лева, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника Г.И. разноски за въззивната инстанция -
адвокатско възнаграждение в размер на 1087,11 лева.
Разноските на жалбоподателя „З.а.д. Д.Б.:Ж. и З.“АД за въззивното
производство, видно от списъка по чл. 80 от ГПК, са в размер на заплатената
държавна такса от 537,18 лева. От тях с оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на 100 лева.
Участващото в процеса трето лице –помагач на страната на ответника
„З.к.Л.И.“ АД също е претендирало присъждане на разноски в откритото
съдебно заседание пред въззивната инстанция чрез процесуалния си
17
представител. Такива обаче не му се дължат с оглед изричната разпоредба на
чл. 78 ал. 10 от ГПК.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260193 от 13.05.2021 година, постановено по т. дело
№ 372/2019 година по описа на Окръжен съд – С.З., в следните части:
-с която е осъдено „З.а.д. Д.Б.:Ж.и З.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, район „И.“, ж.к. „Д.“, бул.
„Г. М. Д.” №*, да заплати на Г. Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул.
„И.В.“ №*, със съдебен адрес гр. Б., ул. „К.Б.*“, вх. *, ет.*, ап.* - адв. П.Д. Д.
от БАК, сумата от 5 000 лв. / разликата между общо дължимите 35 000 лева и
присъдените с първоинстанционното решение 40 000 лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от Г. Н. ИВ. неимуществени
вреди, причинени му при ПТП, станало на 16.11.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на писменото уведомление на застрахователя
12.07.2019 г. до окончателното й изплащане;
-с която е осъдено „З.а.д. Д.Б.:Ж.и З.“ АД, ЕИК *********, да заплати
на Г. Н. ИВ., ЕГН **********, разноски за първоинстанционното
производство в размера над 1571,78 лева до 1785 лева;
-с която е осъдено „З.а.д. Д.Б.:Ж.и З.“ АД да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размера над
1474,36 лева до 1 674, 36 лв.;
-с която е осъдено „З.а.д. Д.Б.:Ж.и З.“ АД да заплати сумата над
176,11 лева до 200 лева, представляваща разноски - депозит за вещо лице,
заплатен от бюджета на съда,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул.
„И.В.“ №*, със съдебен адрес гр. Б., ул. „К.Б.*“, вх. *, ет.*, ап.* - адв. П.Д. Д.
от БАК против „З.а.д. Д.Б.:Ж.и З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., п.к. ****, район „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.” №*, за
сумата от 5000 лева / разликата между общо дължимите 35 000 лева и
18
присъдените с първоинстанционното решение 40 000 лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от Г. Н. ИВ. неимуществени
вреди, причинени му при ПТП, станало на 16.11.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на писменото уведомление на застрахователя
12.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260193 от 13.05.2021 година,
постановено по т. дело № 372/2019 година по описа на Окръжен съд – С.З.,
В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Г. Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „И.В.“ №*,
със съдебен адрес гр. Б., ул. „К.Б.*“, вх. *, ет.*, ап.* - адв. П.Д. Д. от БАК да
заплати на „З.а.д. Д.Б.:Ж.и З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ****, район „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.” №*
съобразно отхвърлената част от исковете разноски за първоинстанционното
производство в размер на 287,27 лева и за въззивното производство в размер
на 100 лева.
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.Б.:Ж.и З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. ****, район „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.”
№* да заплати на Г. Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „И.В.“ №*,
със съдебен адрес гр. Б., ул. „К.Б.*“, вх. *, ет.*, ап.* - адв. П.Д. Д. от БАК
разноски за въззивното производство съобразно изхода на спора в размер на
1087,11 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника - „З.к.Л.И. “АД, ЕИК *********, гр. С., район „Л.“,
бул.“Ч.в.“ №** *.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19