№ 1656
гр. Варна, 28.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело
№ 20213100100577 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:01 часа се явиха:
Ищцата Г. П. И., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява.
Представлява се от адв. П. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът И. М. П., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се
явява. Представлява се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответницата К. Й. П., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се
явява. Представлява се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответницата М. И. И., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се
явява. Представлява се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответницата С. Д. Д., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се
явява. Представлява се от адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице С. В. В., редовно призован, не се явява.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 14798/21.06.2022 г., депозирана от
ответника И. М. П., чрез процесуалния му представител адв. И. А., в която се посочва, че
1
плащането по трите продажби е извършено в брой и това е удостоверено с разписки –
декларации от Б.А., че е получила сумите по продажбите.
Предоставя и информация за личния лекар на Б.А. – д-р А.Т..
ПРИОБЩАВА същата към материалите по делото.
Съдът, като съобрази, че вещото лице С. В. В. по допуснатата съдебно –
психиатрична експертиза не е депозирало заключение, не се явява в днешното съдебно
заседание и не е представило молба в тази връзка, намира, че следва да се уведоми същия да
изготви заключение в срока по чл. 199 от ГПК преди следващото съдебно заседание, като
при липса на уважителни причини и при следващо непредставяне на заключение ще му бъде
наложена глоба и ще бъде заменен, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице С. В. В. по допуснатата съдебно – психиатрична
експертиза да изготви заключение в срока по чл. 199 от ГПК преди следващото съдебно
заседание, като при липса на уважителни причини и при следващо непредставяне на
заключение ще му бъде наложена глоба и ще бъде заменен.
Адв. П.: Водим допуснатите ни свидетели, които моля да допуснете до разпит.
Адв. А.: Не водя допуснатия ни свидетел, защото видях, че няма изготвена
експертиза. Предположих, че ще разпитваме свидетелите след експертизата.
Адв. П.: Идеята на ответниците е когато чуят какво ще кажат нашите свидетели да
подготвят и техния. Но не държим на едновременен разпит на свидетелите.
Съдът пристъпва към разпит на редовно водените от ищеца свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М.Ц.К.-Б.,
ЕГН ***********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
М.Ц.К.-Б. – 53 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
2
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелката К.-Б.: Познавам Б.А. от 1990 г. Помня годината, защото бях последен
курс в ИМЕТЕ- то, сегашния Колеж по туризма, който беше на „К.та“ и аз живеех на
квартира в тях. През лятото Б. даваше жилището на курортисти и когато ми казваше, че
започва да дава стаята на курортисти аз се премествах. Така се запознах със семейството й –
брат й и племенника й. През лятото аз живеех на тавана в тях, докато тя даваше жилището
на курортисти, а после през есента пак се премествах при нея и така до 1994 г., когато се
омъжих. Мъжът ми живееше срещу Б. и аз впоследствие до ден- днешен живеех срещу Б..
Така имах впечатления за нея от 1990 г. докато почина преди около 5 години. Тя и свекърва
ми бяха връстници и затова правя връзка. Спомням си, че баща ми почина преди 4 години, а
свекърва ми 1 година преди него, затова правя асоциация. Може и да бъркам за смъртта на
Б., но да е с 1-2 години. Когато аз бях на квартира в Б., тя беше пенсионерка и затова даваше
под наем. Беше около 60- годишна, интелигентна жена, образована. Аз бях впечатлена от
къщата, защото аз съм дете на „СОЦ-а“, родена в панел и тази къща беше наистина много
интересна. Имаше триметрови тавани, старинни мебели, имаше много красиви сервизи. Б.
живееше сама, беше стара мома. Аз също живеех сама в една от стаите и особено зимата
ходех при нея и си приказвахме. Тя беше много набожна. Беше много горда, че е кръстила
племенника си и съответно децата им, защото тогава не беше популярно да си набожен, но
през 90- години вече ходеше редовно на църква. Б. имаше много приятелки. В събота даже
ме будеха, защото моята стая беше с едни портали затворени, а те се събираха на кафе. Тя
имаше социален живот. Даже заведението, в което впоследствие и аз работих долу в
„мазето“, както му казваха, но то не е мазе, а сутерен, защото прозорците бяха над земята.
Свекърва ми също живееше на този адрес, а до нея живееше Р. – една приятелка на Б..
Синът на Р. взе помещението на сутерена, ремонтира го и направи заведението, в което
казах, че работих. Както казах Б. имаше социален живот. Заведението беше направено през
1991 година, а аз се омъжих през 1994 година. След това с Б. се виждахме редовно, защото
аз живея срещу тях на ул. „П.“ №5. Всъщност къщата по Кадастър се води на ул. „К.“ но аз я
виждах. Аз освен две деца имам и куче и когато минавах с тях към Морската градина
редовно виждах Б.. Тя общуваше и с брат си, с когото ги делеше една ограда. Към него
момент не съм забелязала да има някакви здравословни проблеми, освен, че някой път ми
искаше наема по- два пъти, но това може да е защото са й трябвали пари. Аз й обяснявах, че
вече съм й платила за дадения месец и отговора й беше „Ааа, така ли?“. Тогава не съм
забелязала да има здравословни проблеми, но впоследствие, тъй като я виждах почти всеки
ден започнах да намирам разлики. Тя винаги беше с прическа, с червило, а впоследствие
занемари външния си вид. Това беше към 2000 година, защото си спомням, че аз вече бях с
децата. Тогава се появи и човекът, който сега живее там. Мисля, че се казва И., защото тя
така му казваше. Тя първо му казваше „бармана“, защото, когато С., който първоначално
направи заведението на сутерена, за което вече казах напусна, се появи този И.. Аз попитах
Б. какъв е той, а тя ми каза, че той работи долу в заведението. Постепенно този И. започна
3
все по- често и по- често да се появява. Той и Б. ходеха под ръка, което беше странно,
защото тя може да му е майка. Изглеждаха, че имат отношения помежду си, тя ходеше под
ръка с него и го целуваше. Тъй като до ден – днешен сме приятели с Р. – племенникът на Б.,
една вечер бяхме в тях на гости, а къщите им са една до друга. Излизайки от тях видях Б.
отсреща на нейното стълбище по комбинезон и му се „мяташе“ на врата и го целуваше.
Целуваше го, както мъж и жена се целуват. Тази гледка още ми е пред очите. Въпросният И.
е на видима възраст около моята. Той може да е син на Б., имат около 20 години разлика.
Определено имаха някакви такива отношения, или тя си мислеше така, но аз я видях по
комбинезон и му се „мяташе“ на врата. Един път се засякохме с леля Р. – приятелката на Б.
и тя я попита „Б., какво правиш? Целият квартал те говори, може ли такова нещо?“ Б.
отговори, че И. й е като роднина. Съседите я обсъждаха. Чичо С. е по- големият брат на Б. и
баща на Р.. Той живее в съседната къща и се виждаше с Б. всеки ден. Той все казваше, че
отношенията между нея и И. въобще не му харесват. Казваше, че уж е бил наемател долу на
заведението, а постепенно е обсебил всичко и е започнал да се разпорежда с финансите на
Б.. Той даваше под наем, а на Б. каквото й дадат. Чичо С. беше много притеснен за нея. Б.
вечно беше без пари. С К. – продавачката от кварталното магазинче се познаваме. Тя знае, че
познавам Р. и Б. и ми казваше, че Б. взима стоки на вересия. Знам, че Р. ходеше в магазина
да погаси дълговете, защото му беше неудобно, защото всички знаят, че му е леля. Б. все
нямаше пари, въпреки, че даваше под наем заведението и две стаи. Постепенно Б. започна
да не излиза, предполагам, че беше заключена. Това беше може би 2-3 години преди да
почине. Тя вече беше съвсем зле и го казвам, защото моята свекърва по същото време беше
в същото състояние. Както казах, Б. спря да излиза от вкъщи. Тя нямаше балкон, но имаше
едно прозорче, което гледаше към ул. „П.“ и на него си стоеше. Ние с нея се виждахме всеки
ден, защото аз като минавам покрай тях я поздравявам. Един ден, когато минавах тя ме
извика и ми каза „Моля ти се ела, че нещо стана“. Беше видимо притеснена и аз влязох. Тя
ми даде една бележка и ме помоли да я дам на Р.. Каза ми „Май съм продала всичко на И..
Извикай Р. да оправим нещата“. Даде ми бележката, и аз впоследствие я предадох на Р.. В
бележката пишеше „Р., моля ти се ела да говорим, че нещо става“. Б. определено беше
притеснена, че има нещо, че има някакъв проблясък. Тя сякаш беше притеснена, че е
направила грешка. Явно е осъзнала на момента, че нещо става и пише бележката на Р.. Това
беше около 2-3 години преди да почине. След това вече нямахме никакъв достъп до нея. В
последната една година нещата се влошиха. Започнаха да я заключват. Тя започна да си
изхвърля всичко през прозореца и аз спрях да минавам и минавах от другата страна.
Изхвърляше си съдържанието на гърнето и не можеше да се минава по тротоара. Аз един
ден й направих забележка, че има тоалетна, а тя ми каза, че не е тя. Моята свекърва също се
засилваше да прави това, но при нея постоянно стояха 2 жени и аз и мъжа ми ги
наглеждахме, защото деменциалните не знаят какво правят. Моята свекърва беше на
памперс. Смятам, че Б. беше дементна. Когато минавах покрай дома на Б., имаше пъти, в
които ме познаваше и ми казваше М. или се сещаше за мъжа ми М.. Имаше дни, в които не
ме познаваше. Един ден нещо я заговорих и тя ме попита „Сега Коледа ли е или Великден“.
Това означава, че не може да се ориентира дали е зима или лято. Другото, което ме наведе на
4
мисълта, че не е добре беше това с гърнето. Виждала съм я да си хвърля съдържанието на
гърнето през прозореца. Б. имаше тоалетна, но явно дементно болните не знаят какво
правят. Свекърва ми си махаше памперса. Последната година Б. въобще не ме познаваше.
Тя се стоеше там и впоследствие й се затвори прозореца, явно за да не може да го отвори и
тя отвътре крещеше. През последните 2-3 години тя беше абсолютно, тотално неадекватна,
но и преди това. Усетих, че Б. не е добре с главата, когато занемари външния си вид. От една
добре поддържана жена винаги добре облечена и с червило, тя започна да ходи рошава.
Когато започна да прави тези истории с човек, толкова години по- млад от нея, една разумна
и набожна жена няма да го направи. Също признак беше и случката с бележката. Тези
прояви с комбинезона беше към началото на 2000 г., но не съм сигурна, не искам да Ви
подведа. Аз години не помня. Мисля, че тези случки бяха в началото на 2000 г. Тогава е
била 70 годишна, а почина на 84 или 85 години. Както казах, от 1990 г. до 1994 г. аз живях в
тях и тя тогава си беше добре. През 1994 г. се омъжих. За да не бъркам и да бъда по- точна
проблемите на Б. започнаха след 2000 г. Тогава ми даде и бележката за Р.. Тогава още не
беше заключена, защото си спомням, че ми извика от прозореца, но ме вкара в тях. След
това вече въобще не можех да влизам. Не помня годината и не я свързвам с нещо, за да ви
кажа точно. Страх ме е да не сбъркам, защото казахте, че не трябва да лъжа. Спомням си, че
тя ме извика и ме вкара в тях. След това, когато започна историята с гърнето и с това дали е
Коледа или Великден, тя вече не можеше да извика. Накрая вече и прозореца й затвориха и
тя отвътре викаше „И., И., къде е И. да ми даде хапчето“. Това го помня, защото се чудех
какво хапче ще й дава, явно някакво лекарство трябва да й даде, защото тя явно стоеше с дни
сама и всички я чувахме. Не знам подробности дали е приемала медикаменти. Направи ми
впечатление, че викаше И. за „хапчето“. Както казах последната година преди да почине
беше тотално заключена, а 2-3 години по- рано беше спряла да излиза, беше затворена, но
стоеше на прозореца и това й беше социалния живот. Може би 5-6 години преди да почине
започна да изхвърля боклуците си през прозореца. Може би затова са затворили прозореца,
защото жилището е в центъра, оживено е и всички се възмущаваха. След това до нея вече
нямаше никакъв достъп, но се чуваше как вика отвътре „И., И., обадете се на И.“. Питах я
дали не му знае телефона, тя каза, че не го знае. Питах я за какво й е И., а тя отговори, за да
й даде хапчето.
Свидетелят, на въпроси на адв. А.:
Свидетелката К.-Б.: Аз не съм искала да ходя в тях, отивах, когато тя ме покани.
През първите години след като се омъжих от 1994 г. до 2000 г. имах достъп до нея, тя
отключваше вратата, излизаше и общувахме. Аз живеех отсреща. Тя беше и на сватбата в
църквата. Б. се познаваше и със свекърва ми. Тя имаше много приятелки, които изчезнаха.
Вече казах, че Б. водеше социален живот и ходеше на църква. Виждала съм я да ходи на
църква ориентировъчно през 2000 г. или малко след това. Б. и свекърва ми починаха в една
и съща година. Не помня годината. Помня, че баща ми почина преди 4 години, а свекърва
ми 1 година преди него. Аз съм с езикова гимназия и наистина дати не мога да смятам. След
5
70 години лицата стават относително неадекватни. Аз съдя по свекърва ми. И баща ми беше
така и му го казах и го гледах, защото такива хора не трябва да се оставят сами. Това е
мнението на човек, който го е изпитал и си е гледал и родителите и свекървата. Бележката,
която Б. ми даде, ме помоли да я занеса на Р.. Тя търсеше него и аз му я предадох. Не помня
точно коя година се случи това. Ако посоча годината ще Ви излъжа, а съм тук, за да не лъжа.
Никога не съм си водила записки какво е станало.
Адв. А.: Моля да предявите на свидетелката бележката, приложена по делото, да
каже дали е същата.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетелката доказателството, приложено на лист 22
от делото.
Свидетелят, на въпроси на адв. А.:
Свидетелката К.-Б.: Виждала съм бележката, която е приложена на лист 22 от
делото. Това е бележката за Р., за която по- горе говорих в показанията си и която Б. ми даде
да предам на племенника й Р., защото не може да го открие или защото й беше неудобно.
Каза, че май е направила беля и е прехвърлила всичко. Затова тогава поех ангажимента,
защото я виждах, че не е много добре. Б. винаги е казвала, че иска имота да остане на А. и Т.
– децата на Р.. Вечерта, когато Р. се прибра от работа, му предадох бележката и му казах, че
нещо става с леля му. Тя имаше и халюцинации и го викаше посред нощите, защото й се
привиждаха разни хора. Това ми го е споделял той по времето около бележката. Свекърва
ми също виждаше какво ли не. Отношенията ни с И. не бяха никакви просто го виждах. И
до ден- днешен не го поздравявам. Той се опитва да поздравява и да общува, след като
толкова години живее в къщата след като Б. почина, но този човек ми е изключително
неприятен и не желая да общувам по никакъв повод с него. Всеки път като го видя се сещам
как бабата му скочи на врата с комбинезончето. Не желая дори да го поздравявам, но го
виждам всеки ден. Той се е настанил в къщата, двора си е направил, ограда си сложи вече.
Прибира си колата вътре, че беше така нахален да каже на съседа да си държи колата
отпред. Ние всички сме свидетели там, как се настани в тази къща. Никой нито го
поздравява, нито общува с него. Бележката, която предоставих на Р. от Б. не беше по
времето, когато аз бях наемател при нея. Аз бях наемател от 1990 г. до 1994 г. Това го помня
с точност, защото имам диплома, в която пише, че през 1991 г. съм завършила „ИМЕТЕ“ и
записах ВИНС-а. През 1994 г. се омъжих, а от 1990 г. до 1994 г. съм живяла в Б.. Сигурна
съм, че бележката за Р. не съм я получила в периода от 1990 г. – 1994 година.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелката К.-Б.: Доколкото знам И. беше прибрал личната карта на Б., защото,
6
когато тя ми каза, че май е продала всичко на И. и аз я попитах дали наистина е продала или
не и защо, тя ми каза, че той има пълномощно и й взима пенсията. Предполагам, че с това
пълномощно, той е купил имотите й, защото тя е единствен собственик. Р. й е племенник.
Бащата на Р. – баткото на Б. почина много след нея, а майка му е жива до ден- днешен и той
се грижи за нея. Докато приятелките на Б. и аз влизахме в тях, постепенно тази жена я
затвориха, заключиха и никой не можеше да има достъп до нея. Чичо С. – братът на Б. се
притесняваше, че И. се разпорежда с имота, взима й наемите, а в същото време тя нямаше
пари да си плати стоките от магазина. Вече казах, че К. – продавачката в магазина ми
казваше да кажа на Б. да си плати, защото пак има при нея висяща сметка и не плаща. Тогава
аз се чудех, че е невъзможно при всичките тези наеми тя да няма пари да си купи стоките от
магазина. Личната карта на Б. й беше взета. Тя каза, че И. има пълномощно. Пак казвам, че
вече я виждах, че не е добре и не я слушах, но тогава беше видимо притеснена. Извика ме да
отида при нея и аз влязох. После вече въобще не влизах при нея, защото врата беше
заключена. Когато влязох тя ми каза, че май е продала всичко на И. и да предам бележката
на Р., като си дойде да се видят. Аз попитах Б. как е продала всичко, без да знае и да е била
там. Тогава тя ми каза, че И. има пълномощно. Това беше след като ги видях да се целуват.
Когато се целуваха тя горе – долу беше добре и беше много щастлива. Ходеше на едно лозе,
където й празнуваха рождените дни. Впоследствие тя вече съвсем стана деменциална, какво
ще я целува.
Адв. А.: Моля още един документ да предявим на свидетелката, който е точно
датиран, с нотариална заверка. Това е декларацията от Б., с която тя иска личната й карта да
не бъде взимана от Р.. Правя това искане, за да се ориентира свидетелката относно датите,
когато това се е случило.
Свидетелката К.-Б.: Аз въпреки това, пак не мога да се ориентирам. Аз Ви казах, че
не помня дати.
СЪДЪТ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за предявяване на свидетелката на
писмено доказателство, което не е било предмет на показанията на свидетеля, а именно:
Декларация с нотариална заверка на подписа от 02.02.2011 г.
Адв. А.: Искам това доказателство да се предяви на свидетелката, за да констатираме
противоречия. Има данни, че той е взел личната карта на Б., насилствено едва ли не. Тя се е
оплакала от това. Тук говорим за нещо, което е станало пред длъжностно лице.
Адв. П.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. А.: Нямам въпроси към свидетеля.
7
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Р. С. И.ОВ,
ЕГН **********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
Р. С. И.ОВ – 65 г., женен, неосъждан, български гражданин, ответник по заведено от
ищеца И. М. П. дело. Син на ищцата Г. П. И.. Предупреден за наказателната отговорност в
случай на лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят И.ов: И. П. имаше заведен иск срещу мен и майка ми, така че сме имали
съдебни дела. Г. П. И. е моя майка, а Б.А. ми е леля.
Желая да свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелят И.ов: Б.А. е сестра на баща ми С. М. И.ов и моя леля. Още от малък така
бях възпитан и приучен да я наричам „лелко“, така че за мен беше и си остана „Лелка Б.“.
Ние живеехме в наследствен имот – две къщи № 14 и № 16 на ул. „П.“ с общ двор. Този
имот е създаден и може да се каже родословието варненското е поставено от моят прадядо,
т.е нейния и на баща ми дядо С. С. – един достоен човек, завършил живота си като запасен
полковник от „Осми приморски полк“. Откакто съм се родил, т.е. почти целия живот на Б. го
познавам. Тя почина на 09.11.2014 г., т.е. преди 8 години. През целия си живот беше
неомъжена. Остана сама. За да си представи човек състоянието и живота й как е протекъл
бих определил, че до едно определено време тя беше една неомъжена жена, а после стана
стара мома. Не знам леля ми да е имала някакви болести. За умствени регресивни процеси,
имаше такива с времето. Това стана около 1989 г. – 1990 г. горе долу с настъпилите
политически промени, не че те имат някакво отношение с това, просто съвпадна във
времето. Физически е била винаги здрава. Ментално започнаха да се проявяват някой
обезпокоителни прояви. Това беше след политическите промени. Знаете, че настъпиха едни
процеси по реституиране на собственост и на имоти. Една от първите случки, в които се
сепнах да установя, че тя за някой неща трудно си дава сметка и трудно оценява във
финансова посока бяха свързани с тези процеси на реституция. Веднъж се срещнахме с леля
ми в двора, в хубаво време, слънчево и тя идва отнякъде зарадвана и ми разказва, че й
връщат имот, който наричахме „Лозето на стадиона“, а сега се води в кв. „Бриз“. Тогава
нямаше такъв квартал. Тя ми разказа за имота. Уговорихме се да отидем до него, за да го
8
разгледаме и да видим състоянието му. Тя нямаше кола и не караше кола. Накрая завърши
като ми каза, че й искат да внесе 500 лв. такса, за да бъде реституирана собствеността. За
нейно щастие в точното време, на точното място тези пари ми бяха в портмонето и й ги
дадох. Тя ми благодари и ми каза, че като има възможност ще ми ги върне. Минаха около 2
месеца, но тя не каза нито дума за тях, аз също не я притесних. Татко ме попита дали леля
ми ми върна парите, аз му отговорих, че не ми ги е върнала още и той каза, че така не може.
Той два пъти разговаря с нея по този въпрос, след което тя ми върна парите и ми благодари.
Държа да упомена, че това бяха редовни 500 лв., а не такива девалвирани. Притеснителното
в тази случка е, че тя нямаше отговорност към това да си гледаш задълженията, да ги
изпълняваш и да спазваш обещанията си. Това беше първият случай, в който установих
безотговорност и липса на критичност към това, което извършва и към последствията от
него за хората, на които дължи. Във финансова посока имаше във времето редица други
случаи, в които това нещо все повече се затвърждаваше. Аз винаги съм помагал на всички в
семейството. Тя ме е изпращала за купуване на различни неща, за които средства нямаше и
не ми ги плащаше. Не зная дали Б. е взимала лекарства за някакви болести. Купувал съм й
лекарства, но не за психиката. Това, че тя имаше регресивни прояви свързани с мозъка го
свързвам с това, че тя поемаше обещания и не ги изпълняваше. С това, че взимаше решения
и после се отказваше от тях. Понякога си променяше коренно противоположно мнението.
Уговаряме се нещо да направим и на другия ден се случва точно обратното. Относно
въпроса дали знам да е имала заболявания, то е вписано дори в медицински документ, който
представлява уведомлението за нейната смърт. Там е вписано, че има деменция. Деменцията
е присъща за възрастните хора и я имаше в леля ми. Леля ми постоянно си записваше разни
неща. По масата й стояха вестници, изрезки и хартии и тя си записваше на тях. Когато не
помниш е нормално да си записваш, много хора го правим. Измежду тези записки има
такива, които показват абсолютно забравяне на факти, които са били във времето за нас
ясни. Има една записка, която нося, която гласи: „Ти на кой семеен празник си ме поканил
да бъда?“. Тази записка е от леля ми около 2010 г. – 2011 г. Това е обвинение от нейна
страна към мен, че аз не съм я канил на семейни празници. Това е невярно твърдение и
според мен засяга нейната вече неуслужлива памет, т. е. дементното й състояние. Случаите,
в които сме се събирали и сме били заедно съм подредил в плика след нейната записка –
това са снимки от семейните албуми и аз ги нося, ако искате да ги видите. Тя не ми е казала,
че не съм я канил, а го е написала. Според мен причините са две. Едната е, че вече не си
спомня старите неща, а втората, че това са внушения, които са й направени от нейния
приятел И. П., настройвайки я срещу мен и срещу всички нейни живи роднини. Тя ги има
тези снимки от събиранията ни, защото ние като сме правили снимки съм й давал и на нея.
В своя дом Б. живееше сама. Живееше основно сред роднинския ни кръг – семейния.
Живееше с приятелки, бивши колежки и съседки – основно женски кръг. Само жени й
ходеха на гости. От 2000 г. насам, когато се появи около нас И. М. П., тези контакти
започнаха да бъдат стеснявани, ограничавани. Тя оставаше и изпадаше във все по- явна
изолация. Това се дължеше на влиянието на П. върху нея, който имаше за цел да я направи
изцяло зависима от себе си. Отношенията им бяха интимни. Около 90-те години един съсед
9
се договори с леля ми да направи ремонт в сутерена и да отвори там кафене – барче. През
годините то смени няколко наемателя. Тя е хазайка. В началото на сегашния век го нае И.
П.. Барчето беше известно под името „Синьото кафе“, известно на много варненци с нещата,
които се предлагаха в него. И. от редови наемател много бързо се издигна до нейн интимен
приятел. Тъй като не е желателно да разказвам истории, аз мога да разкажа случаи, които
потвърждават това нещо. Знам, че са имали интимни отношения, защото съм ги виждал, тъй
като къщите ни са една срещу друга. Виждал съм изпращания след работното време. Става
въпрос за около 1-2 часа през нощта, прозорците в антрето в дома на леля ми светят. И. П.
си тръгва от дома й, а не от заведението с любовни прегръдки и целувки в антрето. Това съм
го виждал не само аз, а и мои гости в дома ми. Поне 2-3 пъти съм виждал такива сцени, като
това става след 2000 г., може би 2001 г. Имотът в „Бриз“ по договорка на родителите на
съпругата ми с лелка ми, го поддържаха и го гледаха. Събрала някаква реколта, направени
някакви буркани, майката на жена ми й дава кашонче или кошница да занесе на леля ми.
Жена ми й носи, отваря леля ми по раздърпан комбинезон. В хола, изтегнат на фотьойла
блажено стои И., също поразхвърлян. Естествено, че никой не е бил свидетел на интимните
неща. Б. имаше много приятелки в църквата. Отношенията като цяло между леля ми и И. не
са прекраТ.. А относно любовните им такива аз не мога да кажа. В един момент, след като
И. се разведе, леля ми започна да му гостува за по 2-3 дни. Той я канеше при него. Във
връзка с това искам да разкажа нещо свързано с психическото й състояние. Приятелки на
лелка ми Б. ми казваха, че тя е съвсем друг човек, неузнаваема е като се върне от
гостуванията си при И.. Била неадекватна, не си довършва мислите, започва да разказва
едно, а минава на друго, не знае кое време е и др. Казвали са ми, че това й състояние трае по
2-3 дни и след това вече нищо й няма. Разказвали са ми конкретен случай, стои приятелката
й при нея и си приказват нещо, а в един момент Б. казва „Нали знаеш, ето това тука на Т.то
и на А.“. Това са имената на моите деца – С. и А.. Под „Това тука“ има предвид къщата й на
ул. „П.“. Приятелката й й казва, че това вече й го е казвала, а леля ми отвръща, че й го казва
да го знае, че това е на Т.то и на А.. Този разговор е през 2012 г. Другото е, че във времето
леля ми беше доста дезориентирана. За времевата дезориентация на леля ми знам това, че тя
пита кой празник е минал сега – Илинден ли мина, Петров ден ли мина, а сега какво следва
Богородица ли или друг. Тя не знаеше кога и къде сме. След посещенията при И., леля ми
имаше халюцинации. Тя е родена на 06.03.1928 г. През 2011 г. по повод рождения й ден
беше празнувала при И. 2-3 дни. Върнала се от гостуването и към 3 часа през нощта звъни
телефона вкъщи. Попита ме дали мога да отида, защото в дома й има някой. Облякох нещо
върху пижамата. Сложих едно палто и отидох в тях. Влязох в стаята й, та ми посочи ъгъла
отсреща и с изненада ми каза, че сега го няма, ама преди това е имало един човек с черно
палто и черна шапка. Каза, че някъде е отишъл и ме помоли да го потърся. Аз претърсих под
леглото и в съседните стаи. Неприятно е и малко страшничко, но се оказа, че няма никой.
Успокоих я се разбрахме, че всеки си отива да си спи в леглото. На другия ден ми се обади и
ми се извини за снощи, но се сетила, че причината е в нея и тя си е виновна. Извини ми се
още веднъж и каза, че разбира се в тях не е имало нищо. Причината е че е имала
халюцинации. След като леля ми е ходила при И., аз не мога да знам какви контакти са
10
имали. Техните отношения бяха до смъртта й. От един момент нататък, той вече беше и
свободен, а преди това беше семеен. В края на месец октомври 2010 г. направих за леля ми
справка по лице в Службата по вписванията. Имах притеснения, че може да е направила
нещо с имотите си. След справката установих, че са продадени апартамента на ул. „П.“ № 14
и лозето на спирка „Марек“. Нося и доказателства в тази връзка. В разговор с леля ми,
проведен след работа, по тъмно й казах, че е направила тези продажби, а тя ми отговори, че
нищо такова не е направила. Аз й показах преписите от нотариалните актове, с които е
продала на И. в съдружие с друго лице единия имот и в съдружие с друго лице другия имот
и това й е било заплатено и е получила посочените суми. Тя на висок тон ми каза, че нищо
не е получавала, никой не й е плащал, никакви пари не е получавала и нищо не е продавала.
Аз й казах, че той ги е продал на себе си като нейн пълномощник. Тя ми каза, че той е
използвал пълномощното, което му е дала, за да й получава пенсията и е направил това
нещо. Попитах я дали тези продажби са по нейната воля или против нейното желание. Тя ми
каза, че са против желанието й. Попитах я дали иска да започнем действия, за да й върнем
имотите и да са си нейни. Тя ми каза, че иска. Обясних й, че за целта ще ми трябва личната й
карта, а тя започна да се чуди какво е това. Казах й, че личната карта замества паспортите от
едно време. Тя отвори едно сгънато малко тефтерче и вътре стои едно нагънато листче –
черно – бяло фотокопие на личната й карта. Обясних й, че ми трябва оригинал, а това не е.
Тя каза, че оригинала го няма. Аз се сетих къде е оригиналът й и й казах, че повече няма да
го има и да го ползваме. Обясних й че има един начин – да отидем в полицията, да обявим,
че е загубена или открадната и да й издават нова лична карта, с която ще предприемем
действия да й бъдат възстановени имотите. Тя се съгласи. След като приключи този
разговор и се уговорихме за утре, по- късно пристигна И.. Той идваше по тъмно, много,
много да не се вижда като я посещава в тях. Половин час по- късно ми звънна лелка ми по
телефона и ми каза, че се е отказала и утре няма да ходим никъде. Каза, че няма да ходим в
полицията, ще оставим така нещата и няма нужда утре да отивам при нея. След около 10 дни
получих писмена покана от нея, която също нося да покажа. Тази покана е адресирана до
мен, пише „Р., ела да говорим“. Искаше да говорим, за да предприемем действия, за да си
възвърне имотите. Това беше около 10.11.2010 г.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетеля доказателството, приложено на лист 22 от
делото.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелят И.ов: Това е писмото, което леля ми Б. ми беше изпратила, за да говорим
за имотите. Изпращането беше чрез парламентьор. Смятам, че в един момент тя е осъзнала
грешката, която е допусната, белята, която е станала, че онова, което е обещавала да бъде на
Т. и на А. вече няма да се случи. Да се опитаме да го оправим. Писмото ми го даде предната
свидетелка – М. Б.. Леля ми го е дала на нея. След като получих писмото, отидох при леля
ми и тя ме попита какво ще правим. Казах й, че трябва да й възстановим самоличността, да
11
има лична карта и после да ми направи пълномощно, аз да търся адвокати, възможности и
начини да й върна имотите. След уговорката ни се повтори действието от предния път.
Пристигна малко по- късно госТ.на И. при нея. Последва обаждане, че няма да отидем утре
в полицията. Последва и писмен документ, който представлява нейна декларация, че тя не
иска аз да се занимавам с този въпрос, по който я занимавам, защото е намерила човека И.,
който се грижи за нея, защото аз я тормозя. Това е очевидна нелогичност, че ако имаш един
тормозител и той те води в полицията, ти ще го хванеш за ръката и ще кажеш на полицая, че
те тормози. Към края на лятото на 2012 г. тя беше затворена изцяло – технически и
механически. Преди това тя всеки ден излизаше на прозореца, това й беше развлечението.
След това прозореца спря да се отваря, но тя не беше лежащо болна. Тя можеше да си го
отваря, т.е прозореца беше закован. Вратата й беше заключена и аз не можех да я
посещавам. Една – две приятелки, които й бяха останали и й се обаждаха да се разходят, в
това число и М., която там си разхожда кучето сутрин и до ден днешен и са си казвали поне
по някоя друга приказка, вече нямаше контакт с нея и нямаше възможност да го има.
Достъпът до нея беше ограничен до смъртта й. Хигиената й беше едно от показателните
неща, които тя не осъзнаваше, че прави преди заковаването на прозореца през 2012 г. Тя
отваряше прозореца и си изсипваше съдържанието на нощното гърне през прозореца. Това
нещо беше забелязано от мен, аз й обръщах внимание, но тя казваше, че не е от нея. Аз
лично не съм я виждал да изхвърля гърнето си през прозореца, но не съм стоял да
наблюдавам. Освен това прозорецът й гледа към ул. „П.“, а не към нашия двор. Както казах
имаше изсипани нечистоти под прозореца. Аз лично не съм я виждал да ги изсипва, но
гърнето й стои в стаята до прозореца празно. Това за хигиената го отдавам на това, че тя
беше изоставена, нямаше грижи. Освен това обаче, аз виждах, че не съзнава това, което
прави, дори шикалкави и гледа да го прикрие. Тя стоеше заключена в антрето и викаше
силно през вратата в продължение на 10-15-20 мин. Повтаряше „И., И.“. Случва се и това
съм го чувал на три – четири пъти поне, дворната и входната й врата да са заключени и тя
вика отзад, а прозореца е затворен. С един съсед стоим и си говорим, а тя започва да вика.
Аз я попитах за какво й е И., а тя ме помоли да го извикам, защото трябва да дойде. Попитах
я защо не му се обади, а тя каза, че няма телефон и не му знае номера. Попитах я защо й е
И., а тя ми отговори, че то трябва да дойде да й даде „хапчето“. Не лекарствата, не
хапчетата, а „хапчето“. От 2012 г., когато беше заключена и й беше закован прозореца аз
нямах комуникация с леля ми. Оттогава до смъртта й с нея нито сме се чували нито сме се
виждали с леля ми. Даже е имало случаи, в които не знаех дали е в тях, защото той я
прибираше със себе си. Ходеха някъде, защото в тези години, особено с напредване на
възрастта й едва ли са били гостувания. Те ходеха по манастири и не можех да знам къде е.
От 2012 г. до смъртта на леля ми не съм имал контакт с нея.
Свидетелят, на въпроси на адв. А.:
Свидетелят И.ов: Питате ме делата между мен и И. и бившата му съпруга дали са
само по негова инициатива или и по моя. Адвокатът на И. е по- наясно от мен. Делото, което
12
беше инициирано от татко срещу групата – С., И. и др. не се състоя. В моите очи това, което
сега се състои, това е дело. Има искови молби и от страна на баща ми срещу И. и останалите
ответници по това дело, както и от страна на И. срещу татко, а ние сме негови приемници.
Предметът е различен.
Виждал съм Б. да ходи на църква, може би до към пролетта на 2012 г. Църквата до
тях е „Свети Никола“. Имало е нещо, което е било свързано с т. нар. „Ритуал по
пречистяването“, т.е греховете да бъдат опросТ.. Леля ми искаше да отиде на това и си
спомням, че беше такъв случая. Тя ме видя и каза, че се е пречистила и сега се връща.
Мисля, че това беше през пролетта на 2012 г. Леля ми беше религиозна жена. Не знам как е
искала другите да я наричат, дали госпожа или госпожица. Приятелките й се обръщаха по
име към нея.
Знам, че леля ми е съставяла завещания, защото съм ги виждал в документацията по
другото дело. Най- вероятно ще сбъркам, ако ги датирам. Последното завещание, което знам
е от 2012 г. или 2013 г. Б. завещава имуществото си в полза на И.. Те всички са в негова
полза. Мисля, че има още едно завещание, доста по- рано също в полза на И.. Не знам
откога е завещанието, но мога да кажа, че аз съм го обявил след смъртта й. То се отнася до
имота на „Бриз“. Знам, че е боледувала, от каквото всеки се поразболява – от грип през
зимата. Случвало се е да боледува, но някакви сериозни или наследствени заболявания не е
имала.
Установявам това, че прозорецът й беше закован по това, че тя не го отваряше. Спря
да излиза на прозореца, а това й беше развлечението и заниманието през деня. Аз не съм
виждал гвоздеи на прозореца, не съм и чувал да се заковават. Прозорецът беше блокиран,
сигурно има и други начини освен гвоздеите. Отношенията на Б. с баща ми бяха като на
брат и сестра. Още след смъртта на майка им бяха направили подялба на имотите си и Б.
винаги е цитирала: „Ние с батко сме се разбрали. Това там – той, това тука – аз“ и си беше
така. „Това там“ „П.“ 16, а „Това тук“ е „П.“ 14. През 70- години имаше дело между баща ми
и Б. и техния баща по повод подялбата на имотите на ул. „П.“. Тримата наследополучатели
– дядо М., татко и Б. си разделиха имотите със съдебна процедура. Аз не съм предлагал на Б.
да я водя по манастири или други такива места. Те не са моята слабост, но сме правили
разходки в посока курортите и най- често съм я водил до едното или другото лозе. Даже,
когато съм с нея по- често отивам не по работа, а да скъса нещо или да види нещо.
Разводът на И. е около 2006 г. – 2007 г., а къде е живял след това не знам. Ако не се
лъжа има адресна регистрация в блок в кв. „Чайка“, но не знам с точност и не съм ходил. Не
знам и къде е живял преди и след развода си. Б. не е живяла при него, а му гостуваше.
Гостуване може да се организира на много места и по различни начини. Не знам къде Б. му е
гостувала, не беше моя работа да знам. От нейните разкази знам, че е била 2 дни при И. или
3 дни при И. и толкова.
Адв. П.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
13
Адв. А.: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв. П.: Във връзка с родствената връзка между Б. и С. представям писмени
доказателства от Общината, тъй като колегата я оспори. Моля да ги приемете и приложите
по делото във връзка с твърденията ни, че Б. и С. са брат и сестра. В удостоверението пише,
че М. и Р. са родители на двамата и че Б. е осиновена. Не пише, че те са родители и на С., но
те са баба и дядо на моят доверител.
Адв. А.: Това са официални документи и няма какво да ги споря. Факт е че те са били
кръвнородствени и сме го написали в отговора. Те правно не са брат и сестра, а са
братовчеди.
СЪДЪТ намира, че искането на процесуалния представител на ищеца за приемане на
днес представените писмени доказателства следва да бъде оставено без уважение поради
настъпила преклузия за събиране на писмени доказателства, които са били известни на
страната. Видно от датите, на които са издадени, това се е случило през 2015 г. и не се
твърди да са нови или нововъзникнали обстпятелства по смисъла на чл.147 от ГПК.
Отделно от това в нито едно от представените в това съдебно заседание
доказателства не се съдържа информация за С. М. И.ов, в каквато връзка се изтъква, че се
представят по повод разпита на свидетеля – негов син.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ищеца за
приемане на писмените доказателства, представени в днешното съдебно заседание и
ПРИЛАГА същите към корицата на делото.
Адв. П.: Ние представяме тези доказателства във връзка с възражението на колегата
А. в предходното съдебно заседание на стр. 21 от протокола.
СЪДЪТ указва на процесуалния представител на ищеца, че в предходното съдебно
заседание, когато се обсъждаха въпросите около родствения кръг и родителите на Б.А.,
процесуалния представител на ищеца не е поискал възможност за представяне на относими
доказателства в следващото съдебно заседание, поради което не е налице основание за
произнасяне в различен смисъл.
Адв. П.: Моля да се даде възможност на вещото лице да изготви заключението по
допуснатата СПЕ.
14
Адв. А.: Моля да се даде възможност на вещото лице да изготви заключението.
За събиране на допуснатите в предходно съдебно заседание доказателства – гласни и
изготвяне на Съдебно – психиатрична експертиза, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 16.12.2022 г. от 10:00 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице С. В. В., ведно с указанията от днешното съдебно
заседание.
УКАЗВА на процесуалния представител на ответниците да доведе допуснатия им
свидетел в следващо съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 11:31 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15