Номер 308708.09.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – Благоевград
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело №
20201200500902 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 396 от ГПК и е образувано по частна
жалба на „Д, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П, ул. „В К“
№ *, представлявано от В Т, срещу определение № 1596/ 30.06.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 594/ 2020 г. на Районен съд - П. С
последното е допуснато обезпечение на предявен иск с правно основание чл.
286 вр. чл. 318 и чл. 327 ТЗ вр. чл. 309а ТЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД, от „А *" **,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление град П, ул."Св.Св. К и М" №
20, представлявано от управителя Р С И, против "*** ООД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление град П, ул."В К" №*, представлявано от
управителя Венцислав Димитров Танев, за сумата от 8 449,11 лева (осем
хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и единадесет стотинки) -
неиздължена (незаплатена) стойност на извършени доставки и услуги по:
фактура №********** от 30.06.2015 година на стойност 5800,* лева с
включен ДДС; фактура №********** от 06.*.2015 година на стойност 842,96
лева с включен ДДС; фактура №********** от 17.11.2015 година на стойност
761,70 лева с включен ДДС; фактура №********** от 18.11.2015 година на
стойност 312,35 лева с включен ДДС; фактура №*00000193 от 29.06.2016
година на стойност 732,00 лева с включен ДДС, както и сумата от 4 117,00
лева (четири хиляди сто и седемнадесет лева), представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху просрочените плащания, като е
наложена обезпечителна мярка „ЗАПОР” върху банкови сметки открити в
„РАЙФАЙЗЕН БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ АД от ответното дружество „ *** ООД,
ЕИК****, със седалище и адрес на управление град П, ул."В К" №*,
представлявано от управителя Венцислав Димитров Танев, до размер на
сумата от 12 566.11 /дванадесет хиляди петстотин шестдесет и шест лева и
единадесет стотинки/ лв.
Поддържа се в частната жалба, че атакуваният съдебен акт е неправилен
1
и незаконосъобразен, като се излагат съображения в тази насока.
Като правен резултат във връзка с тях се иска неговата отмяна и
допускане на желаното обезпечение.
Благоевградският окръжен съд в решаващия състав констатира, че
частната жалба е редовна и допустима - подадена е в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт. Същата отговаря
на изискванията, регламентирани в чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и 261 от ГПК, и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е и основателна, по следните
съображения:
Установено е в теорията и практиката, че предпоставките за допускане
на обезпечителна защита са 4: 1 - допустимост на иска, по повод на който е
отправена молбата за обезпечение; 2 - наличие на интерес от обезпечаване на
иска /обезпечителна нужда/; 3 - вероятна основателност на иска; и 4 -
подходяща обезпечителна мярка, съответна на обезпечителната нужда (така и
т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2013 г., ОСГТК).
Преценката за допустимост на иска в рамките на обезпечителното
производство се извършва ex officio от сезирания с молбата за обезпечение
съд. С право да получи обезпечителна защита разполага ищецът само при
допустими искове. Ако предявеният или бъдещият иск е недопустим,
изключено е да съществува нужда от обезпечаването му. Съдът извършва
дължимата преценка въз основа на фактите от обстоятелствената част на
исковата молба, което предпоставя нейната редовност и съответствие с
императивните изисквания на чл. 127, ал. 1 от ГПК. В случая исковете са
предявени от легитимирано лице, ползващо се с процесуална
правоспособност. Исковата молба съдържа императивно установените в чл.
127, ал. 1 от ГПК реквизити. Конкретизирани са трите индивидуализиращи
белега на предявените искове - страни, основание и петитум. Изложението на
фактическите обстоятелства, на които се основават претенциите, е достатъчно
и обуславя положителен резултат на проверката за тяхната допустимост.
Налице са необходимите твърдения, обосноваващи правния интерес на ищеца
от сезирането на съда с исковете. Исковата молба е редовна и допустима.
Налице е интерес от обезпечителна защита на претенциите, с които е
сезиран в казуса Районен съд - П. В тази връзка следва да се подчертае, че
законът задължава съда да допусне обезпечение винаги когато искът е
допустим и съществува обезпечителна нужда - т. 5 на Тълкувателно решение
№ 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК. Съгласно
разпоредбата на чл. 389, ал. 2 от ГПК, обезпечение се допуска по всички
видове искове. Наличието на обезпечителна нужда като предпоставка за
2
допускане на обезпечение следва да бъде преценявано от сезирания съд при
съобразяване предмета на конкретния материалноправен спор и вида на иска.
Обезпечителната нужда възниква и се проявява най-ярко при осъдителните
искове за парични притезания - като настоящите, затова те най-често
подлежат на обезпечаване. Дължимата от съда преценка на обезпечителната
нужда трябва да бъде комплексна. Част от нея могат да бъдат следните
обстоятелства: 1 - продължителното неизпълнение на задълженията от страна
на ответника; 2 - немалкият размер на претендираната от ищеца сума; 3 -
наложени обезпечителни мерки или съществуващи договорни обезпечения от
други кредитори върху имуществото на ответника; 4 - коя е страната, срещу
която се иска обезпечение, и каква е практиката й - дали когато дължи
изпълнение, го осъществява доброволно. Доброто финансово състояние на
ответника към момента на предявяване на искането за обезпечение не
изключва обезпечителната нужда при искове за парични притезания, понеже
целта на обезпечението е да гарантира осъществяване на правата на ищеца по
бъдещото осъдително решение, което ще придобие изпълнителна сила в един
предстоящ момент, който не е точно определен във времето и за който не е
ясно, че към този момент имуществото на длъжника ще бъде ли достатъчно,
за да осигури изпълнение на правата на ищеца. Нуждата от налагане на
избраната от молителя обезпечителна мярка при искове с предмет парични
притезания не трябва да се определя от имущественото състояние на
ответника към момента на предявяване на искането за обезпечение, а от
вероятността неговите активи да намалеят в хода на исковото производство.
Обезпечителната нужда при осъдителните искове за вземания се предполага
винаги когато съществува дори и потенциална възможност да се затрудни
реализирането на правата на ищеца при благоприятно решение и не са
установени обстоятелства, които да я изключват. Ищецът не е длъжен да
доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено
осъществяването на правата по бъдещото положително за него решение. При
липса на данни и на доказателства, които да я опровергават, обезпечителната
нужда се предполага.
Според т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК, преценката за вероятната основателност на иска
се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги
писмени доказателства - така и чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК. В обезпечителното
производство трябва да се извърши непълно доказване на относимите
фактически обстоятелства, при което е достатъчно да се създаде вероятност,
че твърдяните факти са се осъществили. Не е нужно да може да се формира
извод за доказаност на претенцията. Преценката на сезирания съд на
представените от ищеца писмени доказателства следва да е най-обща, без да
се навлиза в подробното им обсъждане. При искове с предмет парични
притезания документите следва да установяват съществуването на
процесните вземания и настъпването на тяхната изискуемост, което в
конкретния казус не е налице.
3
При постановяване на определение за допускане на обезпечение,
първостепенният съд обикновено не разполага с доказателства, очертаваща
пълната картина на спора, с който е сезиран, тъй като към този момент
ответникът не е изразил становище с отговора на исковата молба и не е
представил доказателства с оглед инвокираните от него твърдения и
възражения.
В разглеждания случай, въззивната инстанция като прецени
твърденията на ищеца и представените от него доказателства, счита, че
твърденията на ищеца, обусловили извода на първостепенния съд за
вероятната основателност на иска, са разколебани в значителна степен. По
делото не се установи наличието на обстоятелствата за виновно неизпълнение
на задълженията на купувача (ответник по делото ), обуславящи възникването
на вземането на продавача (ищец по делото ) за строителни материали. С
оглед съществуващия спор относно изпълнението на договора за търговска
продажба, както и липсата на убедителни доказателства за неизпълнението на
задълженията на купувача за приемане на договореното количество стока,
настоящата съдебна инстанция намира, че не може да направи извод за
вероятната основателност на главния иск. От друга страна, липсват каквито и
да било твърдения и липсват представени доказателства, които да обосноват
вероятната основателност на иска за мораторна лихва. От представените по
делото писмени доказателства не могат да се направят изводи за вероятното
съществуване на твърдяните облигационни отношения и за вероятната
дължимост на претендираните суми. Противно на приетото от РС - П, тези
доказателства не са убедителни по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК,
доколкото освен, че представените фактури не са двустранно подписани, но и
задължението по тях, както и връзката им с процесните договори – за
продажба и услуги, не се установява. Искането е придружено с писмени
доказателства за установяване на претенцията – издадени фактури с
посочване на получателя на стоките, но не е посочено основанието, не е
посочено и цената, не е посочено във всяка една фактура конкретна падежна
дата за плащане на продажната цена, или извършената услуга, вида услуга и
цената, съответстваща на месечен период след издаването на фактурата, както
и липсват подписи.
Гореизложените изводи за вероятната неоснователност на предявените
искове обуславя и извода за неоснователност на молбата за допускане на
обезпечението.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1596/ 30.06.2020 г., постановено по гражданско
дело № 594/ 2020 г. по описа на Районен съд – П, като вместо него
4
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата, обективирана искова молба като особено искане,
за допускане на обезпечение на предявените от „А *" **, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление град П, ул."Св.Св. К и М" № 20,
представлявано от управителя Р С И, против "*** ООД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление град П, ул."В К" №*, представлявано от
управителя Венцислав Димитров Танев, искове - за сумата от 8 449,11 лева
(осем хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и единадесет стотинки) -
неиздължена (незаплатена) стойност на извършени доставки и услуги по:
фактура №********** от 30.06.2015 година на стойност 5800,* лева с
включен ДДС; фактура №********** от 06.*.2015 година на стойност 842,96
лева с включен ДДС; фактура №********** от 17.11.2015 година на стойност
761,70 лева с включен ДДС; фактура №********** от 18.11.2015 година на
стойност 312,35 лева с включен ДДС; фактура №*00000193 от 29.06.2016
година на стойност 732,00 лева с включен ДДС, както и сумата от 4 117,00
лева (четири хиляди сто и седемнадесет лева), представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху просрочените плащания, като
неоснователна.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5