Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр.
***, 11.10.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ
РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публично
заседание на единадесети октомври през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К., като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. дело № 7072 по
описа за 2016 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
В
***ски районен съд е постъпила молба от И.С.П. ***, с ЕГН **********, против Д.Б.Д.,***,
с ЕГН **********, и Б.П.Д.,***, с ЕГН **********, в която се твърди, че молителката и
ответникът Д.Б.Д. са в съпружеско съжителство от 11 години. Твърди се,
че от съжителството си страните имат дъщеря - А.Д.Д., на 11 години. Твърди се, че молителката, заедно с ответника
живее в жилището на родителите му, находящо се на
адрес ***, заедно с бащата на ответника. Твърди се, че първото посегателство на
ответника Д.Д. против молителката е била преди 8
години. Твърди се, че тогава дъщерята на страните е била тригодишна. Твърди се,
че при скандал ответникът е ударил молителката, след което последната е
напуснала съвместно обитаваното с ответника жилище заедно с малолетното дете А..
Твърди се, че след няколко дни ответникът Д.Д. е
разговарял с молителката и я е молил да се върне при него. Твърди се, че в
желанието си детето да расте и с двамата си родители молителката се е върнала в жилището
на адрес ***, с надежда, че взаимоотношенията й с ответника ще се хармонизират.
Твърди се, че след завръщането й ответникът Д.Д. е продължил
да се държи пренебрежително с нея. Твърди се, че между молителката и ответника
са възниквали спорове за дребни неща, след което той е ставал много агресивен,
отправяйки към молителката обидни думи и
я е псувал. Твърди се, че с годините скандалите зачестиха. Твърди се, че ответникът
Д.Д. няма никакво отношение към молителката. Твърди
се, че същият работи като барман в заведение „***", находящо
се в *** и работното му време е до 01:00 часа, но той се прибира рано сутрин. Твърди
се, че молителката страда от пренебрежителното отношение, което ответникът демонстрира
спрямо нея. Твърди се, че от известно време страните възнамеряват да прекратят брака
си, като все още не са подали документи за развод. Твърди се, че двамата
ответници всекидневно отправят към молителката заплахи, че ще й вземат детето. Твърди
се, че ответникът Д.Д. заплашва молителката, че ако
трябва, ще я убие, но няма да й даде А.. Твърди се, че на 19.09.2016 г. около
09:00 часа ответникът Д.Д. е започнал поредния
скандал с молителката като ответникът и неговият баща – Б.Д., втория ответник
по делото, са започнали отново да обиждат и заплашват молителката. Твърди се,
че скандала е станал в присъствието на майката на молителката, която е била
избутана от двамата ответници извън жилището и на която последните са заявили да
не се меси. Твърди се, че вторият ответник Б.Д. е хванал молителката за гушата,
блъснал я е и й е казал, че няма да й даде детето А.. Твърди се, че молителката се е притеснила
много от случващото се, имала е намерение да поговори спокойно с ответника Д.Д. и с втория ответник Б.Д., но същите са се нахвърлили
върху нея. Твърди се, че молителката се е обадила на телефон 112, след което органите
на реда са пристигнали навреме в жилището на страните. Твърди се, че са
съставили протокол и двамата ответници са били предупредени да се въздържат от
насилие спрямо молителката. Твърди се, че в деня на конфликта между страните
малолетното дете А. е била на училище. Твърди се, че след случилото се
молителката е провела разговор с адвокат, тъй като е била много разтревожена,
след което е била насочена към Център за социална рехабилитация и интеграция за
жени и деца преживели насилие – ***. Твърди се, че в резултат на заплахите,
заканите и постоянния психически тормоз молителката живее в постоянен страх и
безпокойство. Поради това моли съда да приложи следните мерки за закрила, а
именно: 1/ Ответниците Д.Б.Д.,***, с ЕГН **********,
и Б.П.Д.,***, с ЕГН ********** да бъдат задължени да се въздържат от домашно
насилие по отношение на молителката И.С.П. ***, с ЕГН **********; 2/ На ответниците Д.Б.Д.,***, с ЕГН **********, и Б.П.Д.,***, с
ЕГН ********** да бъде забранено да приближават жилището на молителката, находящо се в ***, местоработата й в ***, както и местата
за социални контакти и отдих на пострадалото лице; 3/ Временно определяне
местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е
извършил насилието, при условия и срок определени от съда, ако това не
противоречи на интересите на детето; 4/ Ответниците Д.Б.Д.
и Б.П.Д. да бъдат задължени да посещават специализирани програми на адрес: ***.
Ответниците
чрез своя процесуален представител ангажират становище, че молбата е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателствата, намира за установено следното:
По
допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 1 и
т.7 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от
домашно насилие, извършено от съпруг и от роднина по сватовство до втора
степен. Между страните не се спори, че молителката и ответникът Д.Б.Д. имат
сключен граждански брак, както и че ответникът Б.П.Д. е баща на първия
ответник, т.е. явява се роднина по сватовство на молителката. При това
положение съдът счита, че молбата за защита от домашно насилие, упражнено
спрямо молителката, се явява подадена срещу надлежни пасивно
легитимирани страни при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По
основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН
посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
По делото е представена декларация от И.С.П. по
чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, в която молителката декларира, че на 19.09.2016 год.
спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от ответниците
Д.Б.Д. и Б.П.Д., изразяващ се в отправянето на обиди, заплахи, физически натиск
и изгонване от дома. По делото е приложен и доклад от Център за социална рехабилитация и интеграция
за жени и деца, претърпели насилие – Сдружение “Център Отворена врата” ***, с
изх. № 121/ 20. 09. 2016 год., в който е отразено, че по отношение на
молителката И.С.П. е упражняван системен физически и психически тормоз от
страна на ответниците, което създава реална опасност за здравето на
пострадалото лице. Горните документи притежават необходимата доказателствена
сила съгласно разпоредбите на чл. 13 ал. 2 т. 1 и 3 от ЗЗДН.
Част от отразените в тези документи
обстоятелства се потвърждават и от събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства. От обясненията на малолетното дете А.Д.Д.
се установява, че отношенията между родителите й са влошени, същите са
придружени с чести скандали и конфликти. В подобна насока са и показанията на
разпитаната свидетелка *** С., която е била очевидец на инцидента, случил се на
19.09.2016 г. Същата твърди, че при този инцидент свекърът на молителката Б.П.Д.
е упражнил спрямо молителката физическо насилие /хванал я с ръце в областта на
шията/, а същият заедно със сина си Д.Б.Д. са отправяли и заплахи и обиди
спрямо молителката и са изхвърлили нейни дрехи и вещи пред вратата на жилището.
Анализът на така събраните писмени и
гласни доказателства води до извода, че от страна на ответниците се извършват актове
на психическо и физическо насилие спрямо молителката И.С.П. като последният
такъв акт е именно процесният от 19.09.2016 г. Поради това са налице условията на чл. 15 ал.
2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита.
При преценката на тежестта на
извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са
предвидените в чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН- задължаване на ответниците да
се въздържат от домашно насилие и забрана да приближават жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката И.С.П. за
срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
Съдът
приема, че с оглед на безспорното по делото обстоятелство, че е налице
висящо производство за развод между молителката и ответника Д.Д. е неприложима мярката за закрила по чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН, касаеща временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия
родител. Това изрично е регламентирано в Закона за защита от домашното насилие.
Съдът счита, че е безпредметно
определянето на допълнителна мярка за закрила, а именно задължаване на ответниците
да посещават специализирани програми на адрес: ***, доколкото с оглед влошените
отношения между страните и предстоящото окончателно разрешаване на възникналия
правен спор с бракоразводното решение подобна мярка се явява нецелесъобразна и
неприемлива.
При този изход на делото ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят
държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв. всеки един
поотделно по сметка на ***ския районен съд.
Молителката не е направила деловодни разноски в хода на съдебното производство,
поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие
както следва:
ЗАДЪЛЖАВА ответниците Д.Б.Д.,***, с ЕГН **********, и Б.П.Д.,***, с
ЕГН ********** да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на
молителката И.С.П. ***, с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на ответниците Д.Б.Д.,***, с ЕГН **********, и Б.П.Д.,***,
с ЕГН ********** да приближават жилището
на молителката И.С.П., с ЕГН **********,***,
местоработата й в ***, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалото
лице за срок от 18 месеца, считано от 11.10.2016
г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на И.С.П. *** за прилагане на мерките за закрила от домашно насилие по чл.5,
ал.1, т.4 и т.5 от ЗЗДН, изразяващи се в определяне местоживеенето на детето А.Д.Д. при пострадалия родител при условия и срок, определени
от съда и в задължаване на ответниците да посещават специализирани програми на
адрес: ***.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита, която на основание чл. 21 ал. 1
от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответниците.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответниците Д.Б.Д.,***, с ЕГН **********, и Б.П.Д.,***, с
ЕГН **********, че
при неизпълнение на заповедта ще бъдат задържани и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА ответниците Д.Б.Д.,***,
с ЕГН **********, и Б.П.Д.,***, с ЕГН ********** да заплатят по сметка на ***ския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА ответниците Д.Б.Д.,***,
с ЕГН **********, и Б.П.Д.,***, с ЕГН ********** да заплатят по сметка на ***ския районен съд глоба в размер на 200 лв. всеки един поотделно.
Решението
може да се обжалва пред ***ския окръжен съд в
седмодневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: