Решение по дело №154/2022 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Юлита Николова Георгиева-Трифонова
Дело: 20221610200154
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Берковица, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.ЕВА-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.ЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20221610200154 по описа за 2022
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Ю. Б. И. от гр.София,жк.”.... и с
ЕГН ********** против наказателно постановление №22-0243-000236 от
04.05.2022 г. на Началника на РУ-гр.Берковица, с което на жалбоподателя на
основание чл.179, ал.2, предл. първо от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева за административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.Моли
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление като излага подробни доводи за недоказаност на
нарушението.В съдебно заседание не се явява и не се представлява.След
проведеното съдебно заседание,на 16.11.2022год. е получено писмено
становище по делото от адв.Дафинка Станева.Претендира разноски като
представя Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
От събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледана по същество се явява основателна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление административно-наказващият орган е приел за установено, че
на 21.04.2022 г. в 22.08 ч. в Община Берковица по път II – 81 на км.73+900
с посока на движение от гр.София към гр.Монтана водачът е управлявал
товарен автомобил „Фолксваген Тигуана” с регистрационен №...... като при
хоризонтален път с надлъжен наклон при спускане водачът се движи с
несъобразена скорост спрямо конкретните условия на видимост /тъмната част
на денонощието / и не е в състояние да спре преди излязло от дясно на пътя
диво животно /сърна/ и реализира ПТП с материални щети по автомобила.
При така установената в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическа обстановка административно-наказващият орган е
приел, че жалбодателят е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.179 ал.2, предл. първо от ЗДвП е наложил административно
наказание глоба в размер от 200 лв.
На жалбодателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2
от ЗДП - при движение с „несъобразена скорост”.
Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите на ППС да
избират такава скорост на движение ,която да бъде съобразена с всички
посочени в законовия текст фактори, за да могат за спрат или намалят при
възникване на опасност.
АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетелите по акта и от
нарушителя без възражения. Препис от АУАН е връчен на нарушителя на
същата дата - 21.04.2022г., което е удостоверено с подписа му.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление №22-
0243-000236 от 04.05.2022 г. на Началник на РУ на МВР–гр.Берковица
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези
административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите
страдат от пороци и са незаконосъобразно издадени.
За да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност по чл.179 ал.2 предл.І от ЗДвП следва в процесният случай
2
водачът да е реализирал движение с несъобразена скорост, несъобразявайки
се с атмосферните условия, условията на видимост , да е създал
непосредствена опасност за движението и вследствие на тази несъобразеност
да е причинил ПТП, което се изразява в «блъскане на сърна на пътя».
Актосъставителят е приел, че досежно това деяние жалбоподателят е
нарушил следната материална разпоредба – чл.20 ал.2 от ЗДвП, а
административно-наказващият орган е приел, че е нарушена същата
разпоредба.
Съществен съставомерен елемент при това адм.нарушение с оглед на
ангажираната от наказващия орган административно-наказателна отговорност
на жалбоподателя, е управлението на МПС с несъобразена скорост. В случая
,обаче би следвало възприетата както от актосъставителя, така и от адм.-
наказващият орган «несъобразена скорост» да е конкретизирана по някакъв
начин, тъй като обвързана единствено с условията на видимост /тъмната
част на денонощието/ не вменява на водачите управление при допустима
максимална скорост, внася неяснота и поставя под съмнение дали
действително реализираната от И. като водач на автомобила скорост е била
«несъобразена». При липса на конкретна величина на скоростта,
необосновано актосъставителят и наказващият орган са направили това
заключение. Поради това съдът приема, че нарушението по чл.179 ал.2 пр.1
от ЗДвП изобщо не е доказано и правилно установено. Изключително
съществен пропуск е, че не е установена изобщо скоростта, за да се прави
извод,че същата е несъобразена. Задължително,за да се приеме,че скоростта
на движение на едно превозно средство е несъобразена във всички случаи, на
първо място следва да се установи величината й и едва тогава тази скорост да
се сравни с наличността на отрицателно действащите фактори, които
затрудняват или застрашават безопасността на движението и които в случая
са посочени в обстоятелствената част на наказателното постановление –
условията на видимост. При това положение само на това основание следва да
се отмени обжалваното наказателно постановление, като недоказано и в
съответствие с разпоредбата на чл.303 от НПК..
Нито от акта, нито от наказателното постановление става ясно
причината за ПТП и каква е била скоростта на автомобила. Липсва извършен
оглед на местопроизшествието, за да се установят причините за
ПТП.Съставен е и е приложен протокол за ПТП, в който е отразено
3
схематично местопроизшествието,но това е станало по данни на водача.
Водачът е посочил,че се е движел с 85км/ч. и че животното се е намирало в
непосредствена близост пред автомобила,което е било причина да не може да
спре,въпреки предприетите действия.Освен това животното се е появило
неочаквано. Безспорно е, че е имало сблъсък между автомобила на
жалбоподателя и сърната, но дори и да е могъл да овладее колата, установи се
от писмените доказателства по делото,че сърната се е появила на много малко
разстояние пред автомобила,което не е било достатъчно за реакция и
избягване на удара.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя И.
съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН в сила до 23.12.2021 г. ( чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
- ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), следва да бъде присъдено
поискано чрез адв. Д.Станева адвокатско възнаграждение. Видно от
договора за правна защита, жалбоподателят е направил разходи за защитник в
размер на 300лв..

Водим от изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Р айонен съд
гр.Берковица
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и неправилно Наказателно
постановление №22-0243-000236 от 04.05.2022 г. на Началника на РУ-
гр.Берковица на Началника на РУ-гр.Берковица, с което на Ю. Б. И. от
гр.София,жк.”.... и с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2, предл. първо
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за административно
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Монтана да заплати
на Ю. Б. И. от гр.София,жк.”.... и с ЕГН ********** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно ОБЖАЛВАНЕ пред
Административен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5