№ 10
гр. Г.Т., 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно
наказателно дело № 20213220200227 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на Д. М. П. от с. В., общ. А., обл. В., с
ЕГН – **********, срещу Наказателно постановление № 21-0265-
000405/25.08.2021г. на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д..
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста/ лева; за извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева, както и лишаване от
право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/месеца.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12
контролни точки.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, и като такова следва да бъде отменено. Не
се посочват доводи за това си твърдение.
Административнонаказващият орган не се явява, не се представлява, не
излага становище за неоснователност на жалбата.
1
Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт
за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вменените му нарушения.
Районен съд – Г.Т., като разгледа жалбата и събраните доказателства
намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия АA, № 434 от 21.07.2021г., съставен от компетентното длъжностно
лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и приложената по
делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските
органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават
фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения
по Закона за движението по пътищата – на територията на областта. Няма
спор в настоящия случай, че актосъставителят Ал. Ст. М. е именно младши
автоконтрольор в РУ – Г.Т. при ОДМВР - Д.. АУАН е съставен в присъствие
на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел,
надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на
един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
2
хипотеза. При съставянето на акта, актосъставителят по отношение наличие
на възражения, е изписал: „Нямам“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. В АУАН не е
посочено ЕГН на свидетелят Ж. Г. Ж., но това не е съществено процесуално
нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването
на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е
приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която
наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на
Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
При съставяне на АУАН е спазена и процедурата по чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН, досежно института на свидетелите, съгласно която актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Както вече бе посочено АУАН е съставен в
присъствие на един свидетел. От разпита на актосъставителят А.М. и
свидетелят Ж.Ж. се установява, че и двамата са очевидци на нарушението,
тъй като същите в качеството си на полицейски служители при РУ – Г.Т., са
констатирали самото нарушение, предмет на настоящото дело. От
показанията им се установява, че същите непосредствено са възприели
извършените нарушения, както и обстоятелството, че колесният трактор е бил
управляван именно от жалбоподателя по настоящото дело – Д. М. П..
Показанията на двамата са непротиворечиви и описаните от тях нарушение на
правилата за движение по пътищата, извършени от страна на жалбоподателя,
както и факта на управление на моторното превозно средство от негова
страна е в резултат на непосредствени възприятия.
В хода на съдебното дирене и събиране на доказателства, съдът не
констатира издаване на две идентични наказателни постановление за
извършване на нарушения по едно и също време, на едно и също място.
3
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложената по делото Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи относно
определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване
на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя. Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП при
ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на
обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият
орган Красимир Милчев Манолов е началник РУ – Г.Т. при ОДМВР - Д.,
поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното
постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени, поради което
съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че НП било издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че
жалбоподателят на 21.07.2021г., 10,30часа,в с. Л., общ. Г.Т., по ул. „Т.“, пред
входа на читалището на селото е управлявал колесен трактор /багер/ JCV с
рег. №14684, собственост на ЕТ „Е.-П.П.“, като при извършената проверка е
установено, че управлява ППС, след като СУМПС е отнето по реда на чл.171,
т.1 от ЗДвП. Водачът е отказал да му бъде извършена проверка с тест DRUG
CHECK 3000 STK 6, за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, както и да изпълни предписание за химико – токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Подавайки жалбата и организирайки защитата си, адресатът на НП е
4
бил наясно, че в 12.30 часа на 21.07.2021г. му е бил връчен талон за
изследване №072509, в който жалбоподателят на две места собственоръчно се
е подписал, че отказва да бъде изследван, а от събраните гласни доказателства
по недвусмислен начин става ясно, че са му били разяснени последиците от
този отказ.
Въззивникът не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи
констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др.
писмени документи приложени по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираните нарушения и приложимия материален
закон:
По пункт първи от НП:
Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1 т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
От друга страна правната норма на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП /в редакцията
и към момента на деянието/ въвежда положителното правило за поведение на
всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
н а чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“.
Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното
си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от
20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009
г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно §
5
2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр. 82/2009 г.) и § 35, т. 3 от ДР на
ЗДвП (ДВ. бр. 54/2010 г.). И докато ЗБЛД урежда „условията и реда за
издаване, ползване и съхранение на българските лични документи“,
включително СУМПС, то ЗДвП „урежда... изискванията за правоспособност
на водачите на ППС,... както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове“, като целта е „да се опазват животът и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от МПС“.
От разпитаният в съдебно заседание актосъставител – А.М. се
установява, че същият е съставил АУАН на водача въз основа на извършена
проверка на място, след като е направил и справка с ОДЧ и е установено, че
СУМПС е отнето.
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като същите са
логични, житейски обясними, подкрепят се от останалите материали по
делото. Същият пресъздават непосредствените си действия при извършената
проверка.
Показанията се потвърждават и от представените писмени
доказателства.
Видно от приложената и приета справка за нарушител/водач, че
жалбоподателят П. е неправоспособен водач. СУМПС му е отнето с ЗППАМ
№ 21-0445-000071/07.07.2021г.
Предвид гореизложеното, Съдът намира, че описаното деяние по пункт
първи в съставения против жалбоподателя акт се доказват по безспорен и
несъмнен начин и съдържат всички обективни и субективни признаци на
вмененото му нарушение.
Наложеното наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е в размер на
двеста лева, т.е. под предвиденият от законодателят максимален размер от
триста лева. При индивидуализиране на наказанието административно-
наказващият орган е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, съобразил се е с правната норма на чл. 12 от ЗАНН, както и с
тази на чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание е съразмерно на извършеното
нарушение. Видно от представената справка за нарушител е, че
6
жалбоподателят е наказван многократно с влезли в сила наказателни
постановления, фишове и ЗППАМ за извършени от същия нарушения.
Настоящият съдебен състав счита този размер на наказанието по пункт първи
в съставения против жалбоподателя акт за правилно определен поради
големия брой нарушения осъществени от въззивника.
По пункт втори от НП:
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в
развилото се съдебно производство.
В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства,
за това, че жалбоподателят Д.П. е осъществил от субективна страна състава
на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съобразно цитираната правна норма, водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2000 лв.
Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да
избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, респ.
7
медицинско изследване, което следва да му се издаде, както в случай, че се
съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на
място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона
способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от
изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран
именно по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл. 174, ал. 3
ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението на която и
да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на
нарушението.
В конкретният случай безспорно се установява, че жалбоподателят Д.П.
е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а в
последствие отказал да даде проба и за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
В тази насока, Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Ж.,
които удостоверяват в показанията си заявеният от жалбоподателят Д.П., в
тяхно присъствие, отказ от извършване на тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство или
медицинско и химическо изследване. Двамата свидетели лично и
непосредствено възприели факта на нарушението, в изпълнение на
служебните си задължения, а показанията им са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Установява се по несъмнен начин и факта, че жалбоподателят Д.П.
отказал да даде биологични проби и за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. В 12.30 часа на 21.07.2021г. му е бил връчен талон за изследване
№072509, в който жалбоподателят на две места – в графата за изследване с
доказателствен анализатор и в графата за медицинско и химическо
изследване, собственоръчно се е подписал, че отказва да бъде изследван.
От изложеното дотук става ясно, че жалбоподателят Д.П. е осъществил
и двете форми на изпълнителното деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като
отказал да се подложи на проверка с техническо средство и не дал
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
8
Поради това Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че
жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Наложените с наказателното постановление наказания били правилно
определени по вид и размер и съответни на допуснатото нарушение.
Описаните нарушения не биха могли да бъдат квалифицирани по чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално
правна норма обществени отношения. Нарушенията извършени от Д.П. се
отличават с висока степен на обществена опасност на деянието.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.).
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока
следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на
водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните
органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се
предопределя от факта на налагане на административно наказание за
9
извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на
предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.), за нарушението по чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП са
отнети 12 контролни точки.
С оглед изложеното, Съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0265-000405/25.08.2021г.
на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – - Д., с което на Д. М. П. от с. В.,
общ. А., обл. В., с ЕГН – **********, за извършено нарушение по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200/двеста/ лева; за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
2000/две хиляди/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за
24/двадесет и четири/месеца.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12
контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
10
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
11