Решение по дело №1018/2009 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 452
Дата: 19 ноември 2009 г. (в сила от 4 декември 2009 г.)
Съдия: Мирослава Димитрова Андонова
Дело: 20095310101018
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№                                                       19.11.2009г.                                  гр. А.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

А.СКИ РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на пети ноември две хиляди и девета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослава Андонова

 

секретар Й.Т.

като разгледа докладваното от съдия Мирослава Андонова гражданско дело № 1018 по описа за 2009г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на М.Х.М.,***,  чрез пълномощника й адв. С.Д., срещу ответника „АРТГЛАС” ЕООД, - гр. А..  Ищецът твърди, че ответникът – бивш работодател, му дължи полагащото му се трудово възнаграждение за месеците: януари 2009г. в размер на 204,02 лв., за месец февруари 2009г. в размер на 204 лв., за м. март 2009г. – 183,69 лв., за месец април 2009г. в размер на 204,02 лв. и за месец май в размер на 151,49 лв. . От съда се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца така посочените,  не изплатени трудови възнаграждения за месеците януари, февруари, март, април и май 2009г., общо в размер на 947,22 лв., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба до окончателното заплащане. Претендират се направените в производството разноски.

В определения от съда срок и на основание чл.131 ГПК, е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват като неоснователни предявените искове. Твърди се, че работодателя е извършил по отношение на ищцата следните плащания: на 03.02.2009г. - сумата от 100 лв. и на 20.02.2009г.- сумата от 200 лв. и на 27.04.2009г. – сумата от 100 лв.. Твърди се, че исковата претенция е неоснователна и поради това, че от начисленото за ищеца трудово възнаграждение следва да се направят отчисления и да бъдат приспаднати ДОД, ДЗПО, ЗОВ, които са за сметка на работника, както и да се вземат предвид отработените работни дни, ползвания неплатен отпуск, отпуск по болест и т.н., съгласно нормативните актове уреждащи формирането на работната заплата.

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Ищцата по делото е назначена на длъжност “Оператор асемблираща машина”, при ответника, съгласно трудов договор № 1230/24.08.2007г. по чл.70, ал.1 КТ, с ОМВ от 190,00 лв., считано от 27.08.2007г. С допълнително споразумение №28/05.01.2009г., към трудов договор №1213/13.04.2007г., на основани чл.119 КТ е актуализирано ОМВ на ищцата, което вече е в размер на 291 лв., както е уточнено и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 15,00% и размера на платения годишен отпуск 20 дни, считано от 05.01.2009г.. Ищцата е освободена от заеманата длъжност при ответника със заповед №83 / 01.06.2009г. на основание чл. 325, т.2 от КТ, считано от 01.06.2009г.. Така установеното от представените по делото писмени доказателства: Трудов договор, допълнително споразумение и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е отразено и отбелязано в представеното копие от трудовата книжка на работника ищец. Поради което съдът приема, че до 31.05.2009г. М.М. е изпълнявала служебните си задължения за периода от време, за който се претендира заплащане на трудовото възнаграждение. Ответникът не е оборил тази презумпция, поради което за него, като работодател е възникнало задължението, предвидено в чл. 128, т.2 от КТ – да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Размера на последното е изчислен със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. За процесния период то е, както следва: по 204,02 лева за месеците януари и април 2009г., 204,00 лв за м. февруари 2009г., 183,69 лв. за м. март 2009г. , и 151,49 лв. за м. май 2009г., или общо  начисленото за ищцата трудово възнаграждение за исковия период, възлиза на 947,22 лв. Тази сума е начислена на работника по ведомост за работна заплата и представлява чистото трудово възнаграждение, което трябва да получи след  приспадане на начислените удръжки. Поради което не основателно е възражението на ответника в тази насока. Вещото лице е установило също, че във ведомостите за работната заплата на ответника срещу името на ищцата няма положен подпис, който да удостоверява, че така начислената сума е получена. В тежест на ответника работодател е било да установи плащания по начислените работни заплати, каквото доказване обаче не е проведено.

Възражението, че е извършено частично плащане на трудовото  възнаграждение в размер на 100 лева на 03.02.2009г., в размер на 200 лева на 20.02.2009г. и 100 лв. на 27.04.2009г., не е подкрепено от представените от ответника писмени доказателства. От тях се установява, че ищцата действително е получила сочените суми, но не би могло да се приеме, че това е станало във връзка и в изпълнение на процесните претенции. По тази причина и след като във ведомостите за работни заплати за процесния период, липсва подпис удостоверяващ получаването на трудовите възнаграждения, то логичния извод, който следва да се приеме, е че ответникът не е установил при условията на пълно и пряко доказване изпълнение на това свое задължение. Ето защо настоящия състав приема претенциите с правно основание чл.128 от КТ за  доказани, както по основание така и по размер и ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираната сума общо в размер на 947,22 лв.

Като не е изпълнил задължението си за изплащане на трудови възнаграждения, работодателят е изпаднал в забава, считано от падежа на всяко едно от тях.   На основание чл. 86 от ЗЗД работодателя дължи обезщетение за забава върху дължимата главница в размер на законната лихва върху признатите суми от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2009г. до окончателното й изплащане – така както е поискано от ищеца, което също следва да бъде присъдено.

На основание чл. 78, ал.1, от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 150 лева за ангажирания адвокат, а по сметка на Районен Съд – А. сумата от 30.00 лева за допуснатата експертиза и 50,00 лева държавна такса.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе А.СКИЯТ       РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав :

 

Р     Е     Ш     И:

 

            ОСЪЖДА “АРТГЛАС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. А., ж.к. “***”, ул.”***, ЕИК ***, представлявано от К.К.К., да заплати на М.Х.М., ЕГН **********,***, сумата от общо 947,22 лева (деветстотин четиридесет и седем лева и двадесет и две стотинки), неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец януари 2009г. до 30.05.2009г., както следва: 204,02 лв. за месец януари 2009г., 204,00 лв за м. февруари 2009г., 183,69 лв. за м. март 2009г. , 204,02 лв. за м. април 2009г.  и 151,49 лв. за м. май 2009г., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2009г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева), направени по производството разноски.

            ОСЪЖДА “АРТГЛАС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. А., ж.к. “***”, ул.”***, ЕИК ***, представлявано от К.К.К., да заплати по сметка на Районен съд – А. сумата от 50,00 (петдесет) лева - държавна такса и от 30 (тридесет) лева, разноски за съдебно-счетоводна експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че ще бъде обявено -  19.11.2009г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: