Р Е Ш
Е Н И Е
№ 19.11.2009г. гр. А.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
А.СКИ РАЙОНЕН СЪД, трети
граждански състав на пети ноември две хиляди и девета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослава Андонова
секретар Й.Т.
като разгледа докладваното от съдия Мирослава Андонова
гражданско дело № 1018 по описа за 2009г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба на М.Х.М.,***, чрез пълномощника й адв. С.Д., срещу ответника „АРТГЛАС” ЕООД, - гр. А.. Ищецът твърди, че ответникът – бивш работодател, му дължи полагащото му се трудово
възнаграждение за месеците: януари 2009г. в размер на 204,02 лв., за месец
февруари 2009г. в размер на 204 лв., за м. март 2009г. – 183,69 лв., за месец
април 2009г. в размер на 204,02 лв. и за месец май в размер на 151,49 лв. . От
съда се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца така посочените, не изплатени трудови възнаграждения за
месеците януари, февруари, март, април и май 2009г., общо в размер на 947,22
лв., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба
до окончателното заплащане. Претендират се направените в производството
разноски.
В определения от съда срок и на основание
чл.131 ГПК, е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват като неоснователни предявените
искове. Твърди се, че работодателя е извършил по отношение на ищцата следните
плащания: на 03.02.2009г. - сумата от 100 лв. и на 20.02.2009г.- сумата от 200
лв. и на 27.04.2009г. – сумата от 100 лв.. Твърди се, че исковата претенция е
неоснователна и поради това, че от начисленото за ищеца трудово възнаграждение
следва да се направят отчисления и да бъдат приспаднати ДОД, ДЗПО, ЗОВ, които
са за сметка на работника, както и да се вземат предвид отработените работни
дни, ползвания неплатен отпуск, отпуск по болест и т.н., съгласно нормативните
актове уреждащи формирането на работната заплата.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ищцата по делото е назначена на длъжност
“Оператор асемблираща машина”, при ответника, съгласно трудов договор №
1230/24.08.2007г. по чл.70, ал.1 КТ, с ОМВ от 190,00 лв., считано от
27.08.2007г. С допълнително споразумение №28/05.01.2009г., към трудов договор
№1213/13.04.2007г., на основани чл.119 КТ е актуализирано ОМВ на ищцата, което
вече е в размер на 291 лв., както е уточнено и допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит – 15,00% и размера на платения годишен отпуск
20 дни, считано от 05.01.2009г.. Ищцата е освободена от заеманата длъжност при
ответника със заповед №83 / 01.06.2009г. на основание чл. 325, т.2 от КТ,
считано от 01.06.2009г.. Така установеното от представените по делото писмени
доказателства: Трудов договор, допълнително споразумение и заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение е отразено и отбелязано в представеното копие от
трудовата книжка на работника ищец. Поради което съдът приема, че до
31.05.2009г. М.М. е изпълнявала служебните си задължения за периода от време,
за който се претендира заплащане на трудовото възнаграждение. Ответникът не е
оборил тази презумпция, поради което за него, като работодател е възникнало
задължението, предвидено в чл. 128, т.2 от КТ – да заплаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Размера на последното е изчислен със
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. За процесния период то
е, както следва: по 204,02 лева за месеците януари и април 2009г., 204,00 лв за
м. февруари 2009г., 183,69 лв. за м. март 2009г. , и 151,49 лв. за м. май
2009г., или общо начисленото за ищцата
трудово възнаграждение за исковия период, възлиза на 947,22 лв. Тази сума е начислена
на работника по ведомост за работна заплата и представлява чистото трудово
възнаграждение, което трябва да получи след
приспадане на начислените удръжки. Поради което не основателно е
възражението на ответника в тази насока. Вещото лице е установило също, че във
ведомостите за работната заплата на ответника срещу името на ищцата няма
положен подпис, който да удостоверява, че така начислената сума е получена. В
тежест на ответника работодател е било да установи плащания по начислените
работни заплати, каквото доказване обаче не е проведено.
Възражението, че е извършено
частично плащане на трудовото
възнаграждение в размер на 100 лева на 03.02.2009г., в размер на 200
лева на 20.02.2009г. и 100 лв. на 27.04.2009г., не е подкрепено от
представените от ответника писмени доказателства. От тях се установява, че
ищцата действително е получила сочените суми, но не би могло да се приеме, че
това е станало във връзка и в изпълнение на процесните претенции. По тази
причина и след като във ведомостите за работни заплати за процесния период,
липсва подпис удостоверяващ получаването на трудовите възнаграждения, то
логичния извод, който следва да се приеме, е че ответникът не е установил при
условията на пълно и пряко доказване изпълнение на това свое задължение. Ето
защо настоящия състав приема претенциите с правно основание чл.128 от КТ
за доказани, както по основание така и
по размер и ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираната сума
общо в размер на 947,22 лв.
Като не е изпълнил задължението
си за изплащане на трудови възнаграждения, работодателят е изпаднал в забава,
считано от падежа на всяко едно от тях.
На основание чл. 86 от ЗЗД работодателя дължи обезщетение за забава
върху дължимата главница в размер на законната лихва върху признатите суми от
датата на подаване на исковата молба – 20.08.2009г. до окончателното й
изплащане – така както е поискано от ищеца, което също следва да бъде
присъдено.
На основание чл. 78, ал.1, от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 150 лева за
ангажирания адвокат, а по сметка на Районен Съд – А. сумата от 30.00 лева за
допуснатата експертиза и 50,00 лева държавна такса.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по-горе А.СКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, трети граждански състав :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “АРТГЛАС” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. А., ж.к. “***”, ул.”***, ЕИК ***, представлявано от К.К.К.,
да заплати на М.Х.М., ЕГН **********,***, сумата от общо 947,22 лева
(деветстотин четиридесет и седем лева и двадесет и две стотинки), неизплатено
нетно трудово възнаграждение за периода от месец януари 2009г. до 30.05.2009г.,
както следва: 204,02 лв. за месец януари 2009г., 204,00 лв за м. февруари
2009г., 183,69 лв. за м. март 2009г. , 204,02 лв. за м. април 2009г. и 151,49 лв. за м. май 2009г., ведно със законната
лихва, считано от 20.08.2009г. до окончателното им изплащане, както и сумата от
150 лева (сто и петдесет лева), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА “АРТГЛАС” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. А., ж.к. “***”, ул.”***, ЕИК ***, представлявано от К.К.К.,
да заплати по сметка на Районен съд – А. сумата от 50,00 (петдесет) лева -
държавна такса и от 30 (тридесет) лева, разноски за съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил,
че ще бъде обявено - 19.11.2009г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: