Решение по дело №235/2011 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юни 2011 г. (в сила от 23 юни 2011 г.)
Съдия: Светла Радева
Дело: 20113620100235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2011 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е  Н   И   Е

№ 127

гр. Н., 08.06.2011 г.

 

         Новопазарският районен съд в публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛА РАДЕВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Радева  гражданско дело №235 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

         Делото е образувано по повод предявена искова молба, съдържаща иск с правно основание чл.128 от КТ във вр.чл.270 ал.2 от КТ.

          Ищецът П.Т.Д. твърди,че  е работил по трудово правоотношение при ответника “***”АД на длъжността “шофьор” до 16.08.2010 г., когато със Заповед №213 на основание чл.325 ал.1, т.1 от КТ трудовото му правоотношение било прекратено. Ответникът не му бил изплатил дължимите трудови възнаграждения за периода 01.05.2009 г. до 16.08.2010 г. въпреки, многократните му молби в тази насока.

       Счита,че за него е налице правен интерес от предявяване на иска,поради което моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията, изложени в исковата молба, съдът постанови решение, с което осъди ответника “***”АД да му заплати дължимите трудови възнаграждения за периода от 01.05.2009 г. до 16.08.2010 г. в общ размер на 5 755.27лв. - главница и 679.55 лв. - мораторна лихва за забава от 30.05.2009 г. до 21.02.2011 г. и законна лихва върху сумата от датата на завеждане на иска - 21.02.2011 г. до окончателното й изплащане. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

         На ответникът са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв не е депозиран. На насроченото съдебно заседание не се явява представителят на ответното дружество.

         Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно се установява от представените по делото доказателства/ трудов договор №8/22.10.2004г.,допълнително споразумение към него №61/06-01.2006г./, а и между страните няма спор относно фактите, че ищецът е работил при ответната страна като “Шофьор на тежкотоварен автомобил” при “***”АД с място на изпълнение на трудовите му задължения –“***”с.Е. от 22.10.2004г..

       Със Заповед №213/16.08.2010г.,издадена от работодателя му,трудовото правотноошение с ищеца е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ,считано от 16.08.2010г.

      Не се оспорва от ответника,ме за посочения период от време ,ищецът е престирал труд,за което му се следва заплащане на уговореното трудово възнаграждение,чиито размер е прецизиран от самия ответник в издаденото от него извлечение с изх.№5/31.01.2001г.и което съдът намира,че следва да се цени като негово извънсъдебно признание на размера на предявената главница по иска.,поради и което иска касателно претендираната главница се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

    Доколкото ,с оглед разпределението на доказателствената тежест относно подлежащият на доказване факт-претендираният размер на мораторна лихва за забавено плащане,беше вменен на ищеца,по негово искане съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза,чието заключение не беше оспорено от страните и съдът го цени с нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвено.

     Вещото лице Е.К. сочи,че мораторната лихва за забава върху всяко от дължимите на ищеца трудови възнаграждения,считано от падежа му до завеждане на делото-21.02.2011г.,възлиза в общ размер на 624.17лв.Тъй като първоначалният размер на претендираната мораторна лихва за забава е от 679.55лв. и не беше направено изменение на иска,съобразно заключението на ССЕ,съдът намира,че следва да уважи иска в тази му част само до размера от 624.17лв.,а в останалата му част за разликата до пълния размер от 679.55лв.отхвърли като неоснователен и недоказан.

      На основание чл.78 ал.6 от ГПК във вр.чл.1 от Тарифа за ДТССГПК ответникът “***”АД следва да бъде осъден да заплати върху уважените искове държавна такса в размер на  255.00лв.,както и сумата от 70.00лв.-представляваваща възнаграждение на вещо лице,изплатена от  бюджетните суми на НПРС.

    С оглед фактическата и правна сложност на делото,съдът намира,че претендираните от ищеца разноски /адвокатско възнаграждение от 580.00лв./ се явява прекомерно завишено и по арг.на чл.78 ал.5 от ГПК бъде редуцирано до трикратния размер на адвокатското възнаграждение при защита по трудови делачл.7 ал.1 т.1 от наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно уважените искове направените от него  деловодни разноски в размер на 450.00лв.На основание чл.242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

         Водим от горното, съдът

 

 

 

Р    Е   Ш   И  :

 

         ОСЪЖДА “***” –АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Е., общ. Н., обл. Ш., представлявано от Г.Т.В. да заплати на П.Т.Д., с ЕГН **********,*** сумата от  5 755.27 лв. /пет хиляди седемстотин петдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ - главница и мораторна лихва за забава за периода от 30.05.2009 г. до 21.02.2011 г.в размер на  624,17 лв. /шестстотин двадесет и четири лева и седемнадесет стотинки/.,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2011 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва за забава за периода от 30.05.2009 г. до 21.02.2011 г.за разликата от 624,17 лв.до претендираният пълен размер -679.55лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА “***” –АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Е., общ. Н., обл. Ш., представлявано от Г.Т.В. да заплати на П.Т.Д., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски от 450.00лв. /четиристотин и петдесет лева –адвокатско възнаграждение/.

ОСЪЖДА “***” –АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Е., общ. Н., обл. Ш., представлявано от Г.Т.В. да заплати по държавна такса върху уважените искове държавна такса в размер на  255.00лв.,както и сумата от 70.00лв.-представляваваща възнаграждение на вещо лице,изплатена от  бюджетните суми на НПРС

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Шумен в двуседмичен срок от днес,като на основание чл.242 ал.1 от ГПК то подлежи на  предварително изпълнение .

                                               

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: