Решение по дело №60/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 90 от 27.11.2024 г., постановено по АНД № 98/2024 год. Тетевенският районен съд, е отменил Наказателно постановление № КГ- 2546 от 11.03.2024 г. на П. на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „Милвена“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Тетевен, [улица], ет. 2, представлявано от Н. И. Ц.-Н., е наложено административно наказание – имуществена санкция от 10 000 лв., на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК /НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол/, като са възложени на „Милвена“ ООД да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в размер на 580 лв., като незаконосъобразно.

Със същото решение е осъдена Държавна агенция по метрологичен и технически надзор да заплати на „Милвена“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Тетевен, [улица], ет. 2, представлявано от Н. И. Ц.-Н., сумата 1700 лв. разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал Председателят на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, който чрез процесуален представител юрист Ш., е подал касационна жалба. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, каквито не са и посочени от РС, като необосновано е твърдението на РС, че при пробовземането са нарушени установените правила. Сочи се, че процесът по вземане на проба от гориво за дизелови двигатели е описан подробно в Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пл-0152/14.11.2023 г., съставен в присъствие на служител на наказаното дружество М. М., като са положени подписи и печати. Отделно се сочи, че когато се вземат проби от течни горива от бензиноколонка, какъвто е и настоящият случай, приложим е чл. 18, ал. 1 от НИКТГУРНТК, т.е. по стандарт БДС EN 14275 – вземане на проби гориво от дозаторните помпи на бензиностанции, който в случая е спазен стриктно. Сочи се, че районният съд само е посочил разпоредбата на чл. 21 от НИКТГУРНТК, като е посочил, че е необходимо спазването на чл. 21 от НИКТГУРНТК, „за които няма данни по делото да са извършени“, но тази разпоредба касае вземането на проби от автомобилен бензин, което няма отношение към процесното гориво за дизелови двигатели. Сочи се, че преди вземането на пробата са проточени около 4 литра през дозиращия накрайник и удължител за гориво за дизелови двигатели, което се доказва от приложения и приет по делото касов бон. Сочи се, че след промивка на всеки съд за еднократна употреба през удължител, предназначен за гориво за дизелови двигатели, се долива проба от 80 % от съда, като общото количество взета проба последователно е разпределено в чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 3. Сочи се, че пробата е запечатана веднага с поставянето на тапа за еднократна употреба, проверена е за херметичност, след което е етикирана и пломбирана, съгласно чл. 20 от НИКТГУРНТК. Акцентира се, че необосновано РС е приел, че при изпитването има пропуски. Сочи се, че първоначално изпитване на част от пробата е направено в Подвижна лаборатория – гр. Плевен, като процесното гориво за дизелови двигатели е изпитано по 10 показателя, а не по 4 показателя, както е приело вещото лице, като допълнително се сочи, че в конкретния случай горивото за дизелови двигатели е изпитано в два сектора на Лаборатория за изпитване на горива и смазочни материали и присадки по общо 10 показателя съгласно Приложение 2 от НИКТГУРНТК. За установяването на съответствието на течно гориво с изискванията за качество за целите на контрола, същото се изпитва по комплекс от основни показатели, които характеризират вида на горивото от съответното приложение на НИКТГУРНТК. Отделно се акцентира, че нарушителят се е възползвал от правото си по чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК, като е стартирала процедура по спор.

Отделно касаторът възразява относно допускането на съдебно-химическа експертиза от РС, като сочи, че документите, въз основа на които е издадено обжалваното пред РС наказателно постановление, са официални и не са оспорени, като отделно е проведена процедура по спор, с която недвусмислено е потвърдено несъответствието на горивото за дизелови двигатели по показателя „Пламна температура“. Акцентира се, че вещото лице, изготвило СХЕ пред РС, не е изследвало пробите от съответното гориво, като сочи, че констатациите на вещото лице не могат да оборят материалите от предходните изпитвания и експертизи. Сочи се, че съответствието на горивото с изискванията за качество следва да се установи по изрично предвидения в чл. 30в от ЗЧАВ и чл. 22 от НИКТГУРНТК ред - Взетите контролни проби се изпитват в подвижни или в подвижни и стационарни, или само в стационарни акредитирани лаборатории при спазване изискването на чл. 30ж ЗЧАВ. Сочи се, че съгласно чл. 30в, ал. 1, т. 6 от ЗЧАВ - резултатите от изпитванията на пробите по т. 2, 3 и 4 служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора. Отделно, се сочи, че свидетелят М. е в служебна зависимост от работодателя – наказаното дружество, като същият е подписал протокол за проверка от 14.11.2023 г. без възражения. В заключение се моли касационната инстанция да отмени решението на РС и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление. Касаторът претендира разноски за юрисконсулт само за настоящата инстанция, като алтернативно прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат на насрещната страна.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът „Милвена“ ООД, ЕИК *********, се представлява от управителя лично и с адв. Г., който намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно. Представено е и писмено становище от ответника, с което се излагат аргументи по същество, като се претендират и разноски на ответника за настоящата инстанция съгласно списък на л. 27 от делото в размер на 1600 лв. за адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е основателна.

С Наказателно постановление № КГ- 2546 от 11.03.2024 г. на П. на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, на „Милвена“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Тетевен, [улица], ет. 2, представлявано от Н. И. Ц.-Н., е наложено административно наказание – имуществена санкция от 10 000 лв., на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК /НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол/, като са възложени на „Милвена“ ООД да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в размер на 580 лв.

Наказателното постановление е издадено за това, че при извършена проверка на 14.11.2023 г. в обект Бензиностанция – газстанция № 2, в с. Голям извор, община Тетевен, стопанисван от „Милвена“ ООД, е била взета проба от гориво за дизелови двигатели с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пл-0152/14.11.2023 г.

Издадено е експертно заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № Ез—1138/15.11.2023 г. на ГД ККТГ /на л. 40 от делото на РС/, съгласно което: течното гориво за дизелови двигатели по изпитаните показатели и получените резултати не съответства на изискванията за качество съгласно НИКТГУРНТК, като експертното заключение е издадено на основание чл. 30б, ал. 1 т. 7 от ЗЧАВ.

След извършване на контролна проба в Стационарна акредитирана лаборатория към ГД ККТГ, ДМТН – София, ж.к. „Младост“, в. „Полигона“, притежаваща сертификат за акредитация на БС рег. № 35 ЛИ/23.11.2020 г., валиден до 30.10.2024 г., е издаден Протокол за изпитване № С-0351/16.11.2023 г. /на л. 43 от делото на РС/, въз основа на който е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП – 0626/16.11.2023 г., съгласно който течно гориво – гориво за дизелови двигатели по показателя „Пламна температура“ не съответства на изискванията за качество. /л. 45 от делото на РС/.

Копия от Протокол за изпитване № С-0351/16.11.2023 г. и Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП – 0626/16.11.2023 г. са изпратени на „Милвена“ ООД с писмо и известие за доставяне с обратна разписка от 27.11.2023 г.

По този повод със заявление вх. 84-01-1023-1/27.11.2023 г. „Милвена“ ООД на основание чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК е поискало стартиране на процедура по спор на Етап 1 от Приложение 12 на НИКТГУРНТК.

След проведена процедура на Етап 1 въз основа на получените резултати, посочени в Протокол за изпитване № С-0351/16.11.2023 г. на контролната проба в стационарна лаборатория към ГД ККНГ и Протокол за изпитване № 1127/27.11.2023 г. от Изпитвателна лаборатория към „СИД1“ ООД, гр. Нови Искър /на л. 56 от делото на РС/ е издадена Експертиза Ек-007/29.11.2023 г. със заключение, че при условията на б. „в“ от Процедурата не може да бъде установено дали течното гориво – гориво за дизелови двигатели - съответства или не съответства на изискванията за качество по оспорения показател „Пламна температура“/на л. 58-59 от делото на РС/

С писмо вх. № 84-01-1023-8/01.12.2023 г. заинтересованото дружество е преминало към Етап 2 от Процедурата, като е дало съгласие арбитражното изпитване да бъде проведено в Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД гр. Стара Загора, като Арбитражното изпитване е проведено на 05.12.2023 г. в Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД гр. Стара Загора, сертификат за акредитация рег. № 233ЛИ/20.09.2021 г., валиден до 30.09.2025 г., като е издаден Протокол за изпитване № 511/05.12.2023 г. на Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД гр. Стара Загора. /на л. 73 от делото на РС/

Въз основа на получените резултати е издадена Експертиза № Еа-006/06.12.2023 г. на ГД ККТГ за съответствие на течно гориво след пилагане на процедура по оспорване на резултати /на л. 75 от делото на РС/, като е направено заключение, че след прилагане на Етап 2 от процедурата по оспорване на резултатите, съгласно Приложение № 12 към чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК се стига до извод, че при условията на буква „б“ е установено несъответствие на изискванията за качество на течното гориво – гориво за дизелови двигатели по показател „Пламна температура“, като заключението е окончателно. Експертизата е издадена на основание чл. 30в, ал. 1, т. 4 от ЗЧАВ.

Районният съд е приел, че: „в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло без да се поизнася по същество на нарушението“, като не е посочил нито едно констатирано съществено процесуално нарушение.

След това блактенто изречение и без да посочи дори едно съществено процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП районният съд е развил всъщност лаконични мотиви по същество на спора, въпреки изявлението по-горе „без съдът да се поизнася по същество на нарушението“.

Съвсем накратко районният съд е изложил мотиви, че: „в конкретния случай според съда не се доказа по безспорен начин и вмененото на жалбоподателя нарушение“, като се е позовал на приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-химическа експертиза, изготвена от вещо лице Д. Ц. П.-Н..

На първо място, районният съд не е следвало да допуска изобщо съдебно-химическа експертиза, предвид разпоредбата на чл. 30в, ал. 1, т. 6 от ЗЧАВ, съгласно която резултатите от изпитванията на пробите по т. 2, 3 и 4 служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора.

Отделно, самите поставени задачи на съдебно-химическата експертиза са неотносими, като районният съд не е съобразил, че поставените от жалбоподателя въпроси към СХЕ са неотносими към предмета на делото, вместо което ги е допуснал.

На трето място, в съдебно заседание на 13.11.2024 г. не е имало никакъв разпит на вещото лице, изготвило съдебно-химическа експертиза, изготвена от вещо лице Д. Ц. П.-Н., като вещото лице бланкетно е заявило, че поддържа „депозираната експертиза“, без на същото вещо лице да бъдат зададени изобщо никакви въпроси, включително откъде и въз основа на какви доказателства е изготвило заключението, което е неясно и съдържа вътрешни противоречия.

Независимо от горното, следва да се отбележи, че е основателно възражението на касатора, че от една страна съдебно-химическа експертиза не е следвало да бъде допускана с оглед разпоредбата на чл. 30в, ал. 1, т. 6 от ЗЧАВ, а от друга страна самото заключение на вещото лице, което е неясно и съдържа вътрешни противоречия, не е изготвено въз основа на собствено изследване на пробите от процесното гориво. Видно от л. 172 делото на РС, СХИ е изготвена единствено въз основа на писмените доказателства по делото, Български държавен стандарт и НИКТГУРНТК, като вещото лице нито е ползвало лаборатория, нито е правило собствени изследвания на пробите от процесното течно гориво.

Вещото лице по СХЕ Д. Ц. П.-Н. се е произнесло по неотносими въпроси, дало е хипотетични отговори, при което необосновано и неясно откъде е стигнало до извод, че „пробата не е взета в съответствие с изискванията на стандарт БДС EN ISO 3170“, „Процедурата на стандарт БДС ЕN ISO 4259-2 не е спазена – не са проведени най-малко три други изпитвания в лабораториите в София и Нови Искър и след това да се следва методиката за определяне на съответствието на едно гориво изискванията за качество съгласно методиката по стандарт БДС ЕN ISO 4259-2.“

Съдът не е длъжен да кредитира така изготвеното неясно и вътрешнопротиворечиво заключение на вещото лице Д. Ц. П.-Н., която обичайно е назначавана от съдилищата по други видове експертизи – икономически и съдебно-оценителни, още повече да допуска неотносими въпроси към конкретния спор.

Отделно, съгласно разпоредбата на чл. 30в, ал. 1, т. 6 от ЗЧАВ резултатите от изпитванията на пробите по т. 2, 3 и 4 служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора.

В конкретния случай, а и няма спор, видно от всички писмени и гласни доказателства, е проведена процедура по чл. 22 от НИКТГУРНТК.

При извършена проверка на 14.11.2023 г. в обект Бензиностанция – газстанция № 2, в с. Голям извор, община Тетевен, стопанисван от „Милвена“ ООД, е била взета проба от гориво за дизелови двигатели с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пл-0152/14.11.2023 г.

Въз основа на проверката и Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пл-0152/14.11.2023 г. е издадено експертно заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № Ез—1138/15.11.2023 г. на ГД ККТГ /на л. 40 от делото на РС/, съгласно което: течното гориво за дизелови двигатели по изпитаните показатели и получените резултати не съответства на изискванията за качество съгласно НИКТГУРНТК, като експертното заключение е издадено на основание чл. 30б, ал. 1 т. 7 от ЗЧАВ.

След извършване на контролна проба в Стационарна акредитирана лаборатория към ГД ККТГ, ДМТН – София, ж.к. „Младост“, в. „Полигона“, притежаваща сертификат за акредитация на БС рег. № 35 ЛИ/23.11.2020 г., валиден до 30.10.2024 г., е издаден Протокол за изпитване № С-0351/16.11.2023 г. /на л. 43 от делото на РС/, въз основа на който е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП – 0626/16.11.2023 г., съгласно който течно гориво – гориво за дизелови двигатели по показателя „Пламна температура“ не съответства на изискванията за качество. /л. 45 от делото на РС/.

Копия от Протокол за изпитване № С-0351/16.11.2023 г. и Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП – 0626/16.11.2023 г. са изпратени на „Милвена“ ООД с писмо и известие за доставяне с обратна разписка от 27.11.2023 г.

По този повод със заявление вх. 84-01-1023-1/27.11.2023 г. „Милвена“ ООД на основание чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК е поискало стартиране на процедура по спор на Етап 1 от Приложение 12 на НИКТГУРНТК.

След проведена процедура на Етап 1 въз основа на получените резултати, посочени в Протокол за изпитване № С-0351/16.11.2023 г. на контролната проба в стационарна лаборатория към ГД ККНГ и Протокол за изпитване № 1127/27.11.2023 г. от Изпитвателна лаборатория към „СИД1“ ООД, гр. Нови Искър /на л. 56 от делото на РС/ е издадена Експертиза Ек-007/29.11.2023 г. със заключение, че при условията на б. „в“ от Процедурата не може да бъде установено дали течното гориво – гориво за дизелови двигатели - съответства или не съответства на изискванията за качество по оспорения показател „Пламна температура“/на л. 58-59 от делото на РС/

С писмо вх. № 84-01-1023-8/01.12.2023 г. заинтересованото дружество е преминало към Етап 2 от Процедурата, като е дало съгласие арбитражното изпитване да бъде проведено в Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД гр. Стара Загора, като Арбитражното изпитване е проведено на 05.12.2023 г. в Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД гр. Стара Загора, сертификат за акредитация рег. № 233ЛИ/20.09.2021 г., валиден до 30.09.2025 г., като е издаден Протокол за изпитване № 511/05.12.2023 г. на Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД гр. Стара Загора. /на л. 73 от делото на РС/

Въз основа на получените резултати е издадена Експертиза № Еа-006/06.12.2023 г. на ГД ККТГ за съответствие на течно гориво след прилагане на процедура по оспорване на резултати /на л. 75 от делото на РС/, като е направено заключение, че след прилагане на Етап 2 от процедурата по оспорване на резултатите, съгласно Приложение № 12 към чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК се стига до извод, че при условията на буква „б“ е установено несъответствие на изискванията за качество на течното гориво – гориво за дизелови двигатели по показател „Пламна температура“, като заключението е окончателно. Експертизата е издадена на основание чл. 30в, ал. 1, т. 4 от ЗЧАВ.

Основателно е и възражението на касатора, че разпоредбата на чл. 21 от НИКТГУРНТК, на която се е позовал районния съд, видно от мотивите на решението: „При вземането на проби от такъв вид гориво за автомобилни бензини, е необходимо съобразно чл. 21 от НИКТГУРНТК спазването на особени правила, за които няма данни по делото да са извършени“ е неотносима за процесния случай, т.к. пробата касае дизелово гориво, а не бензин, поради което и самата разпоредба на чл. 21 от НИКТГУРНТК е неотносима за процесния случай.

Следва да се отбележи, че многобройните писмени доказателства, повечето от които са и официални документи, не са оспорени и са приети от районния съд.

В допълнение следва да се посочи, че подробните писмени доказателства, протоколи и експертизи към административнонаказателната преписка, не са опровергани по никакъв начин от гласните доказателства, а напротив.

В съдебно заседание на 03.07.2024 г. е разпитана свидетелката Е. Г. П.-актосъставител, видно и от АУАН на л. 81 от делото на РС, която потвърждава както констатациите в АУАН, така и в Протокол № Пл-0152/14.11.2023 г., като отделно свидетелката П. изрично е заявила „работи се по стандарта, който е за вземане на проба“.

В съдебно заседание на 02.10.2024 г. е разпитан свидетеля по акта Г. Р. Ц., който също е извършил проверката, като изрично свидетелят Ц. сочи: „аз съм длъжностното лице, което взема пробите“, като сочи, че пробите са взети по стандарта, като отделно сочи: „този стандарт лабораторията го прави“.

В същото съдебно заседание на 02.10.2024 г. е разпитан и свидетелят М. В. М., който сам сочи, че е бивш служител на наказаното дружество, като именно той е присъствал от страна на проверяваното дружество на проверката. Свидетелят М. с нищо не опровергава показанията на свидетелите П. и Ц., а напротив – разказва подробна как са дошли поверяващите в обекта, как са изискали документи, как свидетелката П. е започнала да преглежда документите, а свидетелят Ц. е извадил „съдове железни и започна да точи гориво“, след което разказва, че първо са източили проба от бензиновата колонка, а след това от колонка за дизелово гориво в отделни съдове, като отделно разказва, че след това съдовете за запечатани. Свидетелят М. дори посочва, че проби са оставени и в самия обект, както и че са му дали да подпише протокол, като дори посочва, че „самата проверка продължи час, час и нещо“. Показанията на свидетеля М., че железните бутилки с пробите „не бяха в охладители“ по никакъв начин не опровергава годността на пробите, т.к., както беше посочено и по горе - изискването на чл. 21 от НИКТГУРНТК е неотносима за процесния случай, т.к. процесното нарушение касае дизелово гориво, а отделно няма как да се прави извод от показанията на този свидетел М. дали изобщо съдовете са били предварително охладени, т.к. той не би могъл да зае подобно обстоятелство. Отделно свидетеля М. изрично сочи, че бутилките с пробите са наливани бавно, наливани са за около 15 минути, след което са били затворени. Показанията на свидетеля М., че проверяващите са взимали проби директно от колонките по никакъв начин не опорочава процедурата по взимане на проби, т.к. именно от колонките следва да се вземат проби, а не както вероятно мисли свидетеля – директно от резервоара. Свидетелят М. изрично сочи, че след затваряне на бутилките с пробите, същите са били и пломбирани. Допълнително свидетелят М. сочи: „аз нямам представа, няма как да знам какви са привилата при вземане на проверка, как да се слагат бутилките“.

В съдебно заседание на 13.11.2024 г. е разпитан и свидетелят Н. П. Н., който живее в близост до бензиностанцията и сочи, че е пил кафе в бензиностанцията, когато са дошли проверяващите. Показанията и на свидетеля Н., подобно на свидетеля М., който е бил на работа в обекта по време на проверката, с нищо не опровергават подробните писмени доказателства и показанията на двамата свидетели – проверяващи, като дават единствено лични възприятия на същия свидетел Н., който е бил в бензиностанцията да пие кафе като клиент относно проверката.

Ето защо според касационната инстанция двамата свидетели на жалбоподателя М. и Н. по никакъв начин не сочат различни обстоятелства във връзка с проверката от показанията на двамати свидетели на наказващия орган П. и Ц., а още по-малко въз основа на техните свидетелски показания може да се правят изводи за каквото и да било нарушение при взимането на пробите.

От една страна свидетелите П. и Ц. са длъжностни лица и не са заинтересовани от изхода на делото, от друга страна свидетелите М. и Н. не разполагат с компетентност да знаят как се взимат проби, а от трета страна, показанията на всички свидетели не съдържат противоречия.

Както беше посочено по-горе, служителят на наказаното дружество св. М. и свидетеля Н., който е бил клиент на бензиностанцията и е възприел проверката няма как да знаят дали металните съдове преди това са били охладени, а отделно нарушението касае гориво за дизелови двигатели, поради което чл. 21 от НИКТГУРНТК е неотносима разпоредба.

При това положение видно от всички писмени доказателства, голяма част от които официални документи, неоспорени от наказаното дружество, както и видно от всички гласни доказателства доказано е административното нарушение, за което е издадено наказателното постановление на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК /НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол/.

За пълнота следва да се посочи, че касационната инстанция намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на наказателното постановление, каквито не са и констатирани изобщо от районния съд. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Административното нарушение е доказано, видно от всички писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност. Районният съд не е следвало да допуска съдебно-химическа експертиза с неотносими към предмета на делото въпроси при изричната разпоредба на чл. 30в, ал. 1, т. 6 от ЗЧАВ - резултатите от изпитванията на пробите по т. 2, 3 и 4 служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора.

Правилна е правната квалификация на нарушението, както и на административнонаказателната разпоредба, като за пълнота следва да се посочи, че наложената имуществена санкция от 10 000 лв. е минималната, предвидена в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, поради което и няма как да бъде намалена под този размер.

Според касационната инстанция настоящият случай не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН, т.к. с нищо не се отличава от обичайния случай на административни нарушения от същия вид.

Ето защо според касационната инстанция административното нарушение е извършено, като при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, поради което наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъзе потвърдено, а обжалваното решение на РС следва да бъде отменено изцяло.

При този изход на делото основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. само за настоящата инстанция, т.к. не се претендират други разноски от касатора.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло решение № 90 от 27.11.2024 г., постановено по АНД № 98/2024 год. на Тетевенския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КГ- 2546 от 11.03.2024 г. на Председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „Милвена“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Тетевен, [улица], ет. 2, представлявано от Н. И. Ц.-Н., е наложено административно наказание – имуществена санкция от 10 000 лв., на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК /НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол/, като са възложени на „Милвена“ ООД да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в размер на 580 лв., като законосъобразно.

ОСЪЖДА „Милвена“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Тетевен, [улица], ет. 2, представлявано от Н. И. Ц.-Н., да заплати на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ сумата от 100 лв. разноски за юрисконсулт за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.