№ 900
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20223110202194 по описа за 2022 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице
против Наказателно Постановление №Р-10-20/01.02.2022г. на зам. Председател на КФН, с
което на «***» АД е наложено административно наказание имуществена санкция 2000 лева
на основание чл.222 ал.1 пр.2 от ЗППЦК.
С жалбата се счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Сочи се,
че общо събрание е било свикано на по- късна дата, като същата е била променена в
съответствие с датата на обявяване на поканата в ТР.
Счита се за нарушен чл.40 ал.1 от ЗАНН, като АУАН не е съставен в присъствие на
нарушителя, а единствено е връчен на упълномощено лице. Сочат се за нарушени и чл.42 т.3
от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като дружеството е предприели всички действия за
свикване на РОСА на 30.06.2021г., кат оса били поканени всички акционери на събрание на
30.06.2021г. Предвид спазване на срока по чл.115 ал.4 от ЗЗПЦК датата на провеждане на
общото събрание е била променена, тъй като публикуването на обявата за свикване било
предвидено от съответното длъжностно лице за 03.06.2021г.
Неправилно е санкционирано дружеството за спазване на изискванията на чл.115 ал.4
от ЗППЦК.
В проведеното на 09.07.2021г. са били гласувани точки, касаещи единствено
приемането на финансов отчетна дружеството.
Счита се още, че е налице хипотеза на маловажен случай на административно
нарушение, като е налице забава от пет дни. Извършеното нарушение е първо за
дружеството, както и не са накърнени интересите на акционерите.
Иска се отмяна на наказателното постановление.
1
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат наведените с жалбата доводи за отмяна на НП.
Процесуален представител на въззиваемата страна моли наказателното постановление да
бъде потвърдено. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
При извършване на проверка на дейността на «***» АД, служител на КФН – св. Н.
установил следното:
„***" АД притежава статут на публично дружество, чиито акции са допуснати до
търговия на регулиран пазар.
При проверка по партидата на дружеството в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел св. Н. установил, че „***" АД е обявило покана за
свикване на РОСА, насрочено за 09.07.2021 г..
Предвид императивната разпоредба на чл. 115, ал. 1, изр. второ от ЗППЦК, срокът, до
който дружеството е следвало да проведе РОСА през 2021 г., бил изтекъл на 30.06.2021 г.
„***" АД свикало РОСА за 09.07.2021 г., т.е. след императивно установения в закона
срок.
Предвид установеното св. Н. приел, че считано от 01.07.2021 г., дружеството е в
хипотеза на неизпълнение на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, изр. второ от ЗППЦК, което
съгласно чл. 221, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК съставлява административно нарушение.
На 02.09.2021г. / видно от приложените писмени доказателства в хода на проведеното
въззивно производство/ св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение,
в съдържанието на който намерили отражение констатациите от проверката.
Актът бил връчен по надлежния ред на пълномощник на дружеството. В
законоустановения 3-дневен срок срещу съставения акт постъпили възражения, но били
преценени като неоснователни.
Въз основа на съставения акт, против въззивното дружество било издадено и атакуваното
наказателно постановление,с което наказващият орган приел изцяло описаните в АУАН
фактически констатации и приел, че от страна на дружеството е осъществен състав на
нарушение на чл.115 ал.1 от ЗППЦК. Поради това и на основание чл.221 ал.8 т.2 пр.1 от
ЗППЦК на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция”
в минимално предвидения размер от 2000 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства , а именно тези по административно- наказателната преписка и
показанията на св. Н. които са последователни , взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
2
В хода на съдебното производство депозира показания св. Н., чиито показания съдът
кредитира като дадени безпристрастно, пълно и обективно. От тях се установи, че св. Н. е
установил нарушението, пряко възприемайки съответните документи, т.е. той е възприел
фактите пряко и непосредствено, преди да приеме за установено, че е осъществен състав на
административно нарушение.
Видно от приложените по административно наказателната преписка протокол от
проведено общо събрание от 09.07.2021г.;покана , обявена в ТР; указания и др.,
действително РОСА е било свикано и проведено след изтичане на срока по чл.115 ал.1 от
ЗЗПЦК – 30.06.2021г.
Така, въз основа на писмените доказателства по делото може да се сформира единствен
извод, че РОСА не е било проведено в предвидения от закона срок.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за
установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване
на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за
възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на
предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42
и чл.57 от ЗАНН.
Събраните по административно наказателната преписка доказателства безспорно
установяват , че санкционираното дружество не е изпълнило задължението си да проведе
РОСА в срока по чл.115 ал.1 от ЗППЦК. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на
твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт
за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото
нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната
правна квалификация по ЗППЦК.
Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните
доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение като при
определяне размера на административното наказание правилно е определен такъв в
минималния като адекватен на извършеното нарушение.
Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното
постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :
С жалбата се счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Сочи се,
че общо събрание е било свикано на по- късна дата, като същата е била променена в
съответствие с датата на обявяване на поканата в ТР.
Счита се за нарушен чл.40 ал.1 от ЗАНН, като АУАН не е съставен в присъствие на
нарушителя, а единствено е връчен на упълномощено лице.
Предвид на факта, че съдържанието на АУАН е било предявено на представляващ
дружеството и екземпляр от същия е бил надлежно връчен, съдът намери, че фактическото
изписване на съдържанието на АУАН в отсъствие на управляващ дружеството не
представлява нарушение на ЗАНН, съществено нарушаващо правото на защита на
санкционираното дружество. (Доколкото АУАН е съставен в рамките на преклузивните
срокове за съставянето му, несъставянето на същия непосредствено на датата на
3
нарушението, не представлява нарушение на процесуални правила/.
Сочат се за нарушени и чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като
дружеството е предприело всички действия за свикване на РОСА на 30.06.2021г., като са
били поканени всички акционери на събрание на 30.06.2021г. Предвид спазване на срока по
чл.115 ал.4 от ЗЗПЦК датата на провеждане на общото събрание е била променена, тъй като
публикуването на обявата за свикване било предвидено от съответното длъжностно лице за
03.06.2021г.
Неправилно е санкционирано дружеството за спазване на изискванията на чл.115 ал.4
от ЗППЦК.
По така наведеното възражение следва да се отбележи на първо място, че
дружеството изначално не е заявило поканата за обявяване навреме, за да успее да спази
срока по чл. 115, ал. 4 от ЗППЦК, съответно чл. 223, ал. 5 от ТЗ, поради което и на могат да
бъдат споделени изводи, че е целено спазването на чл.115 ал.4 от ЗППЦК.
Счита се още, че е налице хипотеза на маловажен случай на административно
нарушение, като е налице забава от пет дни. Извършеното нарушение е първо за
дружеството, както и не са накърнени интересите на акционерите.
В проведеното на 09.07.2021г. са били гласувани точки, касаещи единствено
приемането на финансов отчет на дружеството.
Според настоящия съдебен състав липсват основания за приложение на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно лицето е било санкционирано.
Нарушението не е извършено при смекчаващи отговорността обстоятелства. Същото
е формално, на просто извършване, и за реализирането му не е необходимо да има настъпил
вредоносен резултат, следователно липсата на такъв не може да се счете за смекчаващо
отговорността обстоятелство, обосноваващо маловажност на деянието.
Следва да се отбележи и , че разпоредбите на ЗППКЦ се явяват специални по
отношение на общите такива на ТЗ, поради което и правилно е било прието, че се
осъществява състав на нарушение по този закон, което следва да бъде имуществено
санкционирано с определяне на наказание в минимален размер.
Предвид изложеното , съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №Р-10-20/01.02.2022г. на зам. Председател на КФН, с което на
4
«***» АД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 2000 лева на основание чл.221 ал.8 т.2 пр.1 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА «***» АД, ЕИК *** да заплати на КФН, на осн. чл.27е от Наредба за
правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5