№ 3938
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100512870 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р. Й. И., срещу решение №
20081404/28.02.2023г., постановено по гр. д. № 12741/2021г. на СРС, 119 с-в в частта, в
която е отхвърлен предявения от Р. И. срещу „Ф.Б.“ ЕООД иск за сумата от 6000 лв.,
представляваща обезщетение за времето от 25.07.2020г. до 25.01.2021г. за
неизпълнение на задължение за сключване на трудов договор.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в
посочената част. Поддържа, че задължението й е било единствено да се яви на изпит и
да завърши успешно курса на обучение. Моли решението в обжалваната част да бъде
отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения
иск, като й се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Ф.Б.“ ЕООД, е депозирала отговор
на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част.
Претендира направените пред въззивната инстанция разноски.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба и от „Ф.Б.“ ЕООД срещу
решение № 20081404/28.02.2023г., постановено по гр. д. № 12741/2021г. на СРС, 119 с-
в, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Ф.Б.“ ЕООД срещу Р. Й. И.
насрещни искове за сумата от 1750 лв., представляваща стойността на проведен курс
по обучение на немски език, както и сумата от 1900 лв., представляваща платените
стипендии, като неоснователни.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
1
Поддържа, че И. не е повишила своята квалификация по немски език, покриваща ниво
В 1, поради което дължи връщане на сумите. Моли решението да бъде отменено и
вместо него съдът да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените насрещни
искове, като му се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият Р. И., е депозирала отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част.
Претендира направените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими,
а разгледани по същество - неоснователни.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Страните са сключили договор за обучение по чл. 235 вр. чл. 234, ал. 1 КТ. По
силата на договора ищцата се е задължила да повиши своята квалификация, като
посещава и успешно завърши курс за обучение по немски език за овладяване на ниво В
1, съгласно Европейската езикова рамка, а ответникът се е задължил да организира
провеждането на курса за своя сметка. Съгласно ал. 2 на чл. 1 от договора след
успешно завършване на курса за обучение, страните са се задължили да сключат
трудов договор за неопределен срок.
Повишаването на квалификацията може да бъде предмет, както на нарочен
договор по чл. 234 от КТ между страните по трудовото правоотношение, така и преди
възникването на такова, съгласно чл. 235 от КТ.
Договорът, уреден с разпоредбата на чл.235 КТ (Договор за квалификация с
лице, което не работи) не се различава от договора, предвиден в разпоредбата на чл.
234 КТ(Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация), с
изключение на една от основните страни - обучаващият се няма качеството на
работник или служител. Поради това юридическата характеристика на двата договора
е еднаква. Ето защо, разпоредбите на чл.234 КТ се отнасят и към характеристиките на
договора по чл.235 КТ.
Макар и да е уреден от КТ и свързан с трудовото правоотношение между
страните по него, този договор няма за предмет престирането на работна сила или
извършването на определена работа при работодателя, поради което за него са
2
приложими общите правила на ЗЗД. В КТ няма специална норма, която да изисква
сключването на този договор в писмена форма като условие за неговата
действителност. Касае се за неформален договор. Съществените му елементи са
посочените в чл. 234, ал. 2 от КТ относно: професията и специалността, по която
работникът или служителят ще се обучава; мястото, формата и времето на обучението;
финансовите, битовите и други условия за времето на обучение. Несъществените
елементи са свързани с възможността страните да уговарят задължение на работника
или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5
години, както и отговорност при незавършване на обучението и при неизпълнение на
предходното задължение, съгласно чл.234, ал.3 от КТ. На общо основание те могат да
уговарят и заплащане на неустойка по чл.92 от ЗЗД.
В решение № 227/19.4.2011 г. по гр. д.№1861/2010 г. на IV г.о. ВКС приема, че „
С договорите за професионална квалификация и преквалификация не се уговаря
престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя,
те не са трудови договори, макар и да са уредени от трудовото право. Следователно,
доколкото липсва изрично предвидено условие за форма, следва да се прилагат общите
правила на ЗЗД, а не по аналогия уредбата за трудовия договор. При положение, че в
споразумението за повишаване на квалификация или преквалификация се променят
или създават нови клаузи, касаещи самото трудово правоотношение, то само за тях
важи изискването да са в писмена форма като условие за действителността им.“. В този
смисъл е и определение № 507/30.10.2018г. по ч. гр. д. № 3324/2018г. на ВКС IV ГО.
По делото не се спори, а това е видно и от представения пред СРС договор, че
страните по настоящето дело не са били обвързани в нито един момент от трудово
правоотношение, тоест договорът е сключен в хипотезата на чл. 235 КТ.
Ищцата претендира заплащане на обезщетение по чл. 232, ал. 2 КТ. Съгласно
тази разпоредба, ако работодателят не осигури на работника или служителя, завършил
успешно обучението, работа, съобразно придобитата квалификация, той му дължи
брутното трудово възнаграждение на съответната длъжност за времето, през което не
му е осигурил такава работа, за не повече от 6 месеца. Тази норма обаче се отнася до
хипотезата, в която страните са вече обвързани от трудово правоотношение
Ето защо, в настоящия случай, с оглед изложеното по – горе, не следва по
аналогия да се прилагат приложимите по КТ разпоредби за трудовия договор, а общите
правила на ЗЗД. В договора липсва уговорка между страните, че в случай на
неподписване на трудов договор, ответникът ще дължи обезщетение на ищцата. Както
беше посочено по – горе, на общо основание те могат да уговарят и заплащане на
неустойка по чл. 92 от ЗЗД. Такава обаче нито се доказва, нито се твърди да е
уговорена. Напротив, търси се обезщетение на различно основание, което обаче е
неприложимо в настоящия случай. Ето защо, така предявеният иск правилно е бил
отхвърлен от СРС.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящият въззивен
състав не споделя доводите на СРС, че само представения сертификат не може да
установи повишаване на квалификацията на въззивницата.
Съгласно чл. 1 от договора ищцата се е задължила да повиши своята
квалификация, като посещава и успешно завърши курс за обучение по немски език за
овладяване на ниво В 1, съгласно Европейската езикова рамка, а съгласно ал. 2 на чл. 1
от договора, условие за сключване на трудовия договор е успешното завършване на
курса за обучение. В изпълнение на това задължение, ищцата е посещавала курса в
3
учебния център, посочен от самия ответник в договора. Същата е издържала успешно
изпита, като е представила удостоверение за завършен курс по немски език В 1. В него
е посочено, че Р. И. е положила и издържала изпит с посочените резултати. Ето защо,
съдът намира, че същата е изпълнила точно уговореното с договора. Ако бъдещият
работодател е искал да постави като допълнително условие за сключване на бъдещия
трудов договор успешно издържан изпит, организиран от представители на самото
ответно дружество, то това е следвало да бъде изрично посочено в договора. Ето защо,
настоящия състав намира, че ищцата е изпълнила точно задълженията си така, както са
уговорени. С оглед на изложеното, не може да бъде приложена нормата на чл. 161
ГПК поради това, че И. е отказала да съдейства за изготвяне на експертно заключение,
което да установи дали познанията й по немски език покриват нивото на В 1. С
представения сертификат за посещаван и успешно издържан изпит на ниво В 1, ищцата
доказва изпълнение на всичките си задължения по договора. Неизпълнение на
договора е налице от страна на „Сайтел“, но поради неприложимостта на КТ, ищцата
не може да претендира заплащане на обезщетение по КТ.
Неоснователна е и подадената от „Ф.Б.“ ЕООД въззивна жалба, като и в тази
част решението следва да се потвърди, макар и по други съображения.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора същият може да бъде развален с едностранно
писмено предизвестие от работодателя поради виновно неизпълнение на обучавания
на задълженията по чл. 4, т. 1 – 6 от договора. В насрещната искова молба въззивникът
е твърдял, че е налице неизпълнение на задълженията по чл. 4, ал. 2 от договора, а
именно не е завършила успешно курс за обучение за покриване на ниво В 1.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора в случаите на предходната алинея
обучаваният заплаща на работодателя обезщетение в размер на 100 % от стойността на
курса, а съгласно ал. 2 дължи и връщане на получените до този момент стипендии.
Поради изложените по – горе съображения, настоящият състав намира, че И. не
е нарушила никоя от разпоредбите на чл. 4, т. 1 – 6 от договора, включително и
твърдяната от бъдещия работодател чл. 4, т. 2. Както беше посочено по – горе, ищцата
е присъствала на провежданите курсове и е получила удостоверение за успешно
проведен и взет изпит за ниво В 1. В случай, че работодателят е имал допълнителни
изисквания, като например проверка на знанията от самия работодател, то това
условие е следвало да залегне в договора. Ищцата е изпълнила задълженията по
договора, както са уговорени. Ето защо, не са налице основанията за разваляне на
договора от страна на бъдещия работодател, респективно не са налице основания да
претендира възстановяване на заплатените разходи за обучение и стипендии.
Действително, неусвояването на немски език на ниво В 1 представлява пречка за
сключване на трудовия договор, в какъвто смисъл са оплакванията във въззивната
жалба. В настоящия случай обаче страните са уговорили, че усвояването на нивото се
удостоверява само и единствено с удостоверение/сертификат за завършено ниво В 1.
Такова е представено и в него е посочено, че И. е издържала успешно изпит за това
ниво, с което поетите задължения по договора от страна на обучавания са изцяло
изпълнени. Неоснователни са изложените във възивната жалба оплаквания, че по
делото е безспорно установено, че И. не е усвоила немски език на изискуемото ниво.
Напротив, това се установява от представеното удостоверение, което е единственото
предвиденото в договора условие за удостоверяване на този факт. Ето защо, не е
налице твърдяната във въззивната жалба обективна невъзможност за сключване на
договора от страна на бъдещия работодател и същият не е освободен от задължението
4
за сключване на трудов договор, така, както е договорено, като съдът приема, че така
представеното удостоверение е доказателство, че И. е усвоила езика на посоченото от
бъдещия работодател ниво.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид изхода на спора по насрещния иск, на въззивника Р. И. следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. предвид
уговореното с договора за правна защита и съдействие, представен пред СГС.
Разноски на въззивника „Ф.Б.“ ЕООД не следва да се присъждат, тъй като
същите са платени единствено за процесуално представителство за въззивно обжалване
на решението в частта, в която е отхвърлен искът, предявен от „Ф.Б.“ ЕООД .
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20081404/28.02.2023г., постановено по гр. д. №
12741/2021г. по описа на Софийски районен съд, 119 с-в.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на Р. Й. И., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в
размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК, в частта по предявения първоначален иск, а в
останалата част, по предявения насрещен иск, решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5