№ 10451
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110125813 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 383477/28.11.2024 г. от ответника „.А.Т.Е.Г.“ АД за
изменение на решение № 19686/01.11.2024 г. по гр. д. № 25813/2024 г. по описа на СРС, 48
състав в частта за разноските. Излагат се съображения, че върху определеното с решението
адвокатско възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. Иванова, представлявано от
управителя Е. Г. Иванова, предоставила безплатна правна помощ на ищцата Л. В. С., не
следва да се начислява ДДС. Твърди се, че ДДС се начислява само върху възмездни сделки,
съответно адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. следва да е без ДДС, тъй като
безвъзмездните стоки и услуги не се облагат с ДДС, за което са изложени съображения и
цитирана съдебна практика. Освен това се твърди, че присъденото възнаграждение е
прекомерно съгласно фактическа и правната сложност на делото. Моли се за изменение на
решението и за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ без ДДС, както и
за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на 300 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Еднолично адвокатско дружество
Е. Иванова, представлявано от управителя си Е. Иванова, с доводи за неоснователност на
молбата и искане същата да бъде оставена без уважение.
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадено в срок (чрез ЕПЕП на 25.11.2024 г.) и от
легитимирана страна, поради което е допустимо.
Доколкото ответникът е навел оплаквания за неправилност на решението в частта
относно присъдените в полза на процесуалния представител на ищцата разноски, то и
допустимостта на искането не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
Съгласно решения на Съда на ЕС, в т. ч. и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,
1
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При
наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба. С оглед така дадените
разрешения, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е
обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимални размери. Възнаграждението следва да бъде
определено при съобразяване на фактическата и правната сложност на делото и
действително извършената работа. Даденото от Съда на ЕС разрешение за неприложимост
на приетата от Висшия адвокатски съвет наредба е относимо и към адвокатското
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ, съответно за оказано
безплатно процесуално представителство пред съд (в този смисъл определение №
50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, І т. о., определение №
1183/14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. и др.).
Съдът, съобразявайки горните разрешения, както и вземайки предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото, обусловена от конкретния предмет на исковите
претенции, насочени към оспорване действителността на две договорни клаузи на различни
основания (при условията на евентуалност), липсата на ангажирани многобройни и
разнородни доказателства и приключване на делото в рамките на едно открито съдебно
заседание, без допълнително събиране на доказателства, от една страна, а от друга страна
конкретно извършените действия от процесуалния представител на ищцата, изразяващи се в
депозиране на искова молба, молба в изпълнение на дадени указания и молба по хода на
делото, без представителство в открито съдебно заседание, счита, че определеният и
присъден размер на адвокатското възнаграждение от 400 лв. (480 лв. с ДДС) е справедлив
такъв, при отчитане на положените усилия от пълномощника на страната и времето,
необходимо за подготовка на делото, поради което и не следва да бъде намаляван. Според
настоящия съдебен състав определеното възнаграждение удовлетворява критериите
справедливост и разумност на разноските, както и постановената актуална съдебна практика
на ВКС по дела с идентичен предмет (напр. определение № 2797/29.10.2024 г. по ч. т. д. №
2297/2024 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 3450/18.12.2024 г. по ч. т. д. №
2450/2024 г. по описа на ВКС, II т. о. и др.). Не на последно място следва да се отбележи, че
самият ответник е претендирал в производството присъждане на адвокатско възнаграждение
2
в размер на 480 лв. (съгласно договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК
- л. 96 и 97), поради което присъденото на насрещната страна такова не следва да бъде
намалявано.
По отношение на присъденото ДДС съдът също счита, че не следва да променя
изложените в решението мотиви.
По делото се установи, че ищцата Л. В. С. е упълномощила Еднолично адвокатско
дружество Е. Иванова, представлявано от управителя на дружеството Е. Иванова да я
представлява пред СРС (л. 10). От представения договор за правна защита и съдействие (л.
10 от делото), сключен между Л. В. С., като клиент, и Еднолично адвокатско дружество Е.
Иванова, като адвокат, се установява, че адвокатското дружество се е задължило да извърши
процесуално представителство на ищцата пред СРС. Уговорено е, че правната помощ по
договора се предоставя на клиента безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. От
справката, находяща се на л. 87 от делото, се установява, че Еднолично адвокатско
дружество Е. Иванова е регистрирано по ЗДДС.
Към размера на адвокатското възнаграждение съдът е добавил ДДС. Действително,
съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху дължимото за
оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е противоречива, като е
отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по
което няма произнасяне. До произнасянето на СЕС настоящият съдебен състав споделя
съдебната практика за дължимост на ДДС. Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита
за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно
върху определеното от съда адвокатско възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС,
които да се присъдят в полза на адвоката, вкл. и в случаите, когато е оказана безплатна
услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Трайна е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т. е. налице е
услуга – обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл
предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не
представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т. е. не е налице необлагаема сделка,
нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да
включва ДДС (в този смисъл решение № 28/13.04.2021 г. по т. д. № 248/2020 г. по описа на
ВКС, I т. о.; определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т.
о., определение № 44/28.01.2022 г. по ч. т. д. № 2525/2021 г. по описа на ВКС, II т. о.,
определение № 50467/30.11.2022 г. по ч. т. д. № 395/2022 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 4066/17.09.2024 г. по гр. д. № 3967/2023 г. по описа на ВКС, II г. о.,
определение № 4683/17.10.2024 г. по гр. д. № 3264/2023 г. по описа на ВКС, III г. о.,
3
определение № 50013/25.01.2023 г. по т. д. № 1836/2021 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 3180/21.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1873/2024 г. по описа на ВКС, II г. о.,
определение № 195/22.01.2025 г. по ч. т. д. № 1921/2024 г. по описа на ВКС, I т.
о., определение № 481/04.02.2025 г. по гр. д. № 4048/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
В случая по делото е представено доказателство, че процесуалният представител е
регистриран по ЗДДС, а освен това по отношение на представянето на доказателства за
регистрация по ДДС съдебната практика приема, че се касае за общодостъпен публичен
регистър, поради което към адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ се
дължи и ДДС.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че молбата на ответника по чл. 248, ал. 1
ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата и
присъждането му без ДДС, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 383477/28.11.2024 г. на ответника
„.А.Т.Е.Г.“ АД по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 19686/01.11.2024 г. по гр. д. №
25813/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред Софийски градски съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4