№ 12872
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Н.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110109601 по описа за 2023 година
Предявен e установителен иск по чл. 422, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 2 870,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
20.04.2021 г. до 24.08.2022 г. върху главница 21 000 лв., както и за сумата
40,84 лв. законна лихва за периода от 25.08.2022 г. до 31.08.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 45 920/2022 г. на СРС, 153
състав. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че е извършил в полза на ответника доставка на
медицински изделия и консумативи на обща стойност 68 909,88 лв. съгласно
фактура № . от 18.02.2021 г. с падеж на плащане до 19.04.2021 г. Твърди, че
ответникът заплатил част от дължимата сума в размер на 21 000 лв. на
31.08.2022 г. – след издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
поради което претендира мораторна лихва върху сумата от 21 000 лв. от
падежа по фактурата до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както и законна лихва от образуване на заповедното
производство до плащането.
Ответникът оспорва иска. Излага съображения за неоснователност на
акцесорната претенция, доколкото главното задължение е погасено.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира предявения иск за основателен по
следните съображения:
Между страните не е спорно, че във връзка с доставка на медицински
изделия и консумативи ответникът е следвало да заплати на ищеца главница в
размер на 21 000 лв. по фактура № . от 18.02.2021 г., както и че задължението
1
е погасено на 31.08.2022 г.
В процесната фактура изрично е посочено, че плащането следва да се
извърши разсрочено в срок до 19.04.2021 г. Следователно между страните е
уговорен падеж, след настъпването на който, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, се
дължи лихва за забава. Считано от 20.04.2021 г. до 24.08.2022 г. мораторната
лихва върху главницата от 21 000 лв. е в размер на 2 870,23 лв., а законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 до датата на извършеното
плащане е 40,84 лв., поради което и претенциите се явяват основателни в
претендираните размери.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за ищеца. Същият е
сторил такива в общ размер 787,42 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в настоящото производство и в размер на 1948,60 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. №
45 920/2022 г. на СРС, 153 състав.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, 153 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че „У., ЕИК . дължи на „Р., ЕИК . сумата 2 870,23 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 20.04.2021 г. - 24.08.2022 г.
върху главница 21 000 лв., както и сумата 40,84 лв. законна лихва за периода
25.08.2022 г. - 31.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 45 920/2022 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА „„У.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на Р., ЕИК . на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 787,42 лв. разноски в исковото производство и сумата1
948,60 лв. – разноски по ч.гр.д. № 45 920/2022 г. на СРС, 153 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2