Р Е Ш Е Н И Е
София, 08.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 582/2017
г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от
Ю.Г.Д., ЕГН **********, чрез адв. В.О. – САК, съдебен адрес:***, против Г. Ф., ***, с
правно основание чл. 288, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата 26 000 лв. - частичен иск от сумата 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало
на 08.10.2014 г., претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от завеждане на
делото до окончателното изплащане, и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 08.10.2014 г., около 17:45 ч. в София по бул.
Рожен с посока на движение от бул. Никола Жеков към кв. Требич, Н.Ц.Т.
управлявал л.а. Фиат Пунто с рег. № ********. В района на № 35 водачът не спрял
и не пропуснал пресичащата пешеходка В.И.Д., вследствие на което настъпило ПТП
и Д. получила телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на дисталната
фаланга на палеца на левия крак и фрактура на проксималната фаланга на ІІ-ри
пръст на левия крак.
В хода на производството В.И.Д.,
първоначална ищца, е починала и на нейно място са конституирани законните й
наследници: синът й Ю.Г.Д. и съпругът й Г.М.Д..
Отново в хода на делото,
на 14.07.2019 г. ищецът Г.М.Д., ЕГН **********, е починал и е оставил единствен
наследник ищецът Ю.Г.Д., в чието лице делото продължава.
По случая е образувано ДП № 11496/2014 г. по описа на
СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр. № 47952/2014 г. по описа на СРП.
Според отразеното в исковата молба, от Констативния
протокол и справката от информационната система на ГФ се установява, че по
отношение на увреждащия автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Ищцовата страна твърди още, че на 11.04.2016 г. е
депозирана молба до ответника за изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП. Определено било обезщетение в
размер на 4 000 лв., което тя счита за занижено и неотговарящо на
причинените вреди.
Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни такива и
назначаване на експертизи.
В хода
по същество ищецът моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и
доказан, с всички законни последици, включително и направените разноски по
списък.
Ответникът Г. Ф. оспорва предявените
искове изцяло, по основание и по размер.
Твърди, че вече е определено и изплатено обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., което репарира
напълно последните.
Отделно от това оспорва размера на претендираното
обезщетение, като прекомерен.
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски по
списък.
По искане на
ответника по делото е конституиран като трето
лице – негов помагач, на основание чл. 219 ГПК, водачът на лекия
автомобил, причинил катастрофата, Н.Ц.Т., ЕГН **********,***, който, редовно призован, не
взема становище и не ангажира доказателства.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна
следното:
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 08.10.2014 г., около 17:45 ч. в София по бул. Рожен с посока на
движение от бул. Никола Жеков към кв. Требич, Н.Ц.Т., управлявайки л.а. Фиат
Пунто с рег. № ********, в района на № 35 не спрял и не пропуснал пресичащата
пешеходка В.И.Д., причинявайки ПТП, от което Д. получила телесни увреждания.
Не се спори, че за
станалото срещу водача на лекия автомобил Н.Ц.Т. е . образувано ДП № 11496/2014
г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр. № 47952/2014 г. по описа на СРП, което с
Постановление от 03.04.2015 г. е прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал.
1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като е преценено, че на виновния водач
следва да бъде наложено административно наказание за допуснати нарушения на
ЗДП.
По делото по искане на ищеца е изслушана и приета съдебномедицинска
експертиза, според заключението на която вследствие на
претърпяното ПТП, В.И.Д. е получила следните травматични увреждания:
-
Счупване на дисталната
(крайната) фаланга на палеца на левия крак, което реализира медико-биологичния
признак разстройство на здравето неопасно за живота и води до затруднение в
движенията на левия долен крайник за срок от около 25 дни,
-
Счупване на проксималната горната) фаланга на
втори пръст на левия крак, което реализира медико-биологичния признак
разстройство на здравето неопасно за живота и води до затруднение в движенията
на левия долен крайник за срок от около 25 дни.
Описаните травматични увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи предмети, добре отговарят да са получени при
процесното ПТП от 08.10.2014 г. и са в пряка и непосредствена причинна
връзка с ПТП-то от 08.10.2014
г. Според вещото лице няма медицинска
документация, в която да е отразено извършването на имобилизация на пръстите на
левия крак, но лечението може да се провежда само с обезболяващи медикаменти (нестероидни
противовъзпалителни средства). Получените
травми са отзвучали за период от около 20
- 25 дни, като за първите 10 дни, те са били с по - интензивен характер.
От
приложените по делото материали се установява, че В.И.Д. е починала на 14.01.2017 г.
От приетите и неоспорени по делото писмени доказателства
се установява, че с Постановление от 03.04.2015 г. на СРП е прекратено ДП № 11496/2014 г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР,
пр.пр. № 47952/2014 г. срещу Н.Ц.Т. за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като е прието, че извършените от водача действия съставляват
административно нарушение и следва да му бъде потърсена административно – наказателна
отговорност.
За установяване
на механизма на катастрофата, по искане на ищцовата страна съдът допусна разпит
на свидетеля Б.И.И.. В показанията си той заяви, че е бил свидетел на станалата
на 08.10.2014 г. катастрофа на бул. Рожен, срещу входа на Стоков пазар
„Илиянци“, бил е на отсрещния тротоар – до „Виваком“. Внезапно на пешеходната
пътека е спрял бус, не е пропуснал пешеходката, тя е притичала и коалта до буса
не е могла да спре. Видимост не е имало. На мястото, според показанията на
свидетеля, няма светофар, но има пешеходна пътека, обозначена със знак и
маркировка. Според него пострадалата пешеходка е била на около 57 – 60 години и
не се е огледала.
По искане на ответника и във връзка с направените от него
оспорвания съдът допусна, изслуша и прие, като неоспорено от страните,
заключение на САТЕ.
В него, базирайки се и на разпита на посочения свидетел, вещото лице
заявява, че скоростта на движение на автомобила в района на произшествието е
била около 20 км/ч, пешеходката е блъсната в района на Стоков базар „Илиянци“
при централния вход, на пешеходната пътека, отдясно наляво за посоката на
движение на лекия автомобил. Ударът е настъпил с предна лява част на
автомобила, в лявата странична част на тялото на пешеходката, в лявата лента. Пред
пешеходната пътека в дясната лента е имало спряло превозно средство, за да
пропусне пресичащата отдясно наляво пешеходка. Според експерта, водачът на л.а.
Фиат Пунто не е имал видимост към десния участък, като в такива случаи
скоростта му трябва да бъде съобразена с необходимостта да спре автомобила
преди пешеходната пътека.
С оглед на това вещото лице прави извода, че причината за възникване на
процесното ПТП е субективна и тя се състои в подценяване от страна на водача на
опасността, която може да възникне на пешеходна пътека при невидим участък от
нея.
По делото е установено,
че по образуваната при ответника Г. Ф. по Щета № 210120/11.04.2016 г.,
образувана във връзка със станалото ПТП, с решение на УС на Ф.а от 19.05.2016
г. на пострадалата е определено обезщетение за претърпените вреди в общ размер
4 000 лв.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени и гласни
доказателства.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи ,при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Безспорно се доказва фактът на станалата катастрофа.
Извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца са доказани по безспорен начин с представените
доказателства, а презумпцията за вина на дееца – водача на лекия автомобил по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не бе опровергана.
В резултат на станалото ПТП на наследодателката на ищеца
са причинени телесни увреждания, които са в причинна връзка с деянието.
Техният характер и интензитет се установи от показанията на разпитания в
хода на производството свидетел.
На следващо място, безспорно е и обстоятелството, че за автомобила, чиито
водач е причинил увреждането – л.а. Фиат Пунто с рег. № ********, към момента на произшествието не е имало валидно сключена застраховка по
риска „гражданска отговорност”. Съгласно чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./,
Гаранционният Ф. изплаща по застраховката „Гражданска отговорност” обезщетение
за неимуществените и имуществените вреди, ако пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е
причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Установи се по делото, че водачът
причинил увреждането не е имал валидно сключена застраховка по риска
„гражданска отговорност” и следователно следва да се ангажира отговорността на
ответника за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, възникнали
вследствие на виновното и противоправно поведение на водача Н.Ц.Т..
Доказа се по несъмнен начин наличието на образувана щета
при ответника и произнасяне от негова страна за изплащане на обезщетение в
размер 4 000 лв.
Съдът намира, че, при определяне размера
на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищците, като
наследодатели на пострадалата, приложение следва да намерят разпоредбите на
чл.51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, съгласно които на обезщетение подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания към момента на
възникване на правото, но съобразени с критерия за справедливост, визиран в чл.
52 от ЗЗД, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените
неимуществени вреди и да ги компенсира.
Съдът приема, че в настоящия случай, от събраните доказателства по делото
безспорно се установи, че болките, които пострадалата е имала, са отзвучали за период от
около 20 - 25 дни, като през първите 10 дни, те са били по - интензивни. Няма данни за извършени имобилизации. С оглед на
това, съобразено с описаните по – горе критерии и възрастта на пострадалата,
съдът намипа, че дължимата на нейните наследници сума следва да бъде определена
на 13 000 лв. и за тази сума искът следва да бъде уважен, като в
останалата част – за разликата до 26 000 лв. /частично предявен от
30 000 лв./ бъде отхвърлен, като неоснователен.
По делото липсват данни определената като обезщетение от
ответника ГФ в размер 4 000 лв. да е била платена на пострадалата или на
нейните наследници и съдът намира, че не следва да бъде взета пред вид.
Върху сумата 13 000 лв. следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от завеждан на делото до окончателното изплащане, а на
адвоката – пълномощник на ищците - адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер 920 лв. с ДДС.
На ответника следва да бъдат присъде разноски – ю.к.
възнаграждение в размер 200 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Пред вид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС д.т. върху уважената част от иска в размер 520 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.
Ф., *** да заплати на Ю.Г.Д., ЕГН **********
чрез адв. В.О. – САК, със съдебен адрес:***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани
пряко от застрахователя в размер 13 000 лв., ведно със законна лихва,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 26 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.
Ф. да заплати на адв. В.О. –
САК, със съдебен адрес:*** адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер 920 лв.
с ДДС.
ОСЪЖДА Г.
Ф. да заплати по сметка на СГС д.т. съобразно уважената част
от иска в размер 520 лв.
ОСЪЖДА Ю.Г.Д. и Г.М.Д. да заплатят на Г. Ф. разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер 200
лв.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие на трето лице –
помагач на ответника, на основание чл. 219 ГПК, Н.Ц.Т., ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: