№ 6365
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100514485 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация - София“ ЕАД срещу
решение от 28.05.2024 г. по гр.д. №33735/2023 г. на Софийския районен съд, 28 състав, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Таурус Дизайн Груп“ ЕООД
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.59
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 1289,27 лв. - цена на доставена за периода месец ноември
2020 г. – месец април 2022 г. до топлоснабден имот с адрес: София, ж.к. ********, магазин
А-Т-5, топлинна енергия; 253,79 лв. – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума
за периода 31.12.2020 г. – 27.03.2023 г.; 17,50 лв. – цена за услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец ноември 2020 г.
– месец септември 2021 г., и 3,91 лв. – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 01.07.2020 г. – 27.03.2023 г. – вземания по заповед за изпълнение
№11041/19.04.2023 г. по ч.гр.д. №18229/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 25
състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е установена реална
доставка на ТЕ в процесния топлоснабден имот. Поддържа, че между страните липсва
подписан договор за продажба на ТЕ, поради което е налице фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Таурус Дизайн Груп“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.
1
Третото лице-помагач „Нелбо” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са устаноителни искове с правно
основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът
основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно
обогатяване от страна на ответникът чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна
енергия за процесния период и съответната мораторна лихва. Когато между страните няма
друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила,
обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже
както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове, като
твърди, че между страните липсва договор за продажба на ТЕ, както и че не му е доставяна
такава. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да е изпаднал в
забава по отношение на процесните вземания, тъй като не е получавал покана.
От представения по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №42, т.VІ, н.д.
№728/05.11.2018 г. на нот. А.Л. е установено при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот през процесния период. Ответникът
не оспорва, че е ползвал процесния топлоснабден имот – магазин през процесния период
/имотът представлява офис, според твърденията на самия ответник в отговора, депозиран в
срока по чл.131 ГПК/.
Съгласно разпоредбата на пар.1 т.3а ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е сключван, с
оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански или небитови нужди.
От приетото в първоинстанното производство заключение на СТЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява фактът, че сградата – етажна собственост, в която се
2
намира процесния недвижим имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа на
ищцовото дружество през процесния период, както и че в процесния топлоснабден имот има
монтиран индивидуален топломер, но не е осигуряван достъп, поради което служебно е
начислена ТЕ за отопление на имота, както и ТЕ за сградна инсталация, но няма начислена
ТЕ за БГВ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в
сградата и конкретно в имота на ответника е от значение единствено към доказването на
размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. От заключението на СТЕ се установява, че сумите за
топлинна енергия в процесния имот са начислени в занижен размер, като за процесния
период стойността на начислената за процесния имот топлинна енергия е в общ размер на
сумата от 1814,82 лв. От заключението се установява още, че технологичните разходи в аб.
станция са приспаднати, а топломерът е преминал необходимите метрологични проверки.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите на
неоснователното обогатяване – ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходите, които
е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия и
за услугата дялово разпределение, като обогатяването на ответника и обедняването на
ищеца произтичат от едни и същи факти.
Възражението на ответника за наличието на изтекла погасителна давност е
неоснователно. Претенцията по чл.59 ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен
договор и 3-год. давност по чл.111 б. „б“ ЗЗД е неприложима. Следва се прилага общата 5-
год. давност по чл.110 ЗЗД, като срокът започва да тече от момента на обогатяването за
сметка на другиго. В случая най-старото задължение за ТЕ е за мес.11.2020 г., а за дялово
разпределение – за мес.05.2020 г. поради което съм момента на предявяване на иска
/05.04.2023 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ не е изтекъл 5-год. погасителен срок за процесните
вземания.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за главница за топлинна
енергия се явява изцяло основателен или за сумата от 1289,27 лв., а искът за главница за
дялово разпределение – също изцяло основателен, или за сумата от 17,50 лв.
С оглед разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД, забавата при неоснователното обогатяване
настъпва след покана /моментът на настъпване на изискуемостта е различен от момента на
забавата/. Настоящият въззивен състав намира, че такава в случая не се дължи поради
липсата на връчена покана от страна на ищеца за заплащане на процесните задължения. За
представените по делото покани от 16.04.2021 г. и 23.06.2022 г. липсват доказателства да са
връчени на дружеството-ответник.
Поради изложеното, съдът намира, че предявените искове за лихва за забава върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение се явяват изцяло неоснователни.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
са отхвърлени исковете за цена на потребена топлинна енергия за сумата от 1289,27 лв. и за
дялово разпределение за сумата от 17,50 лв., и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявените искове бъдат уважени за посочените размери. В останалата част, в която
исковете за лихва за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение са
отхвърлени изцяло, решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да са отмени и
в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в заповедното
производство за разликата над сумата от 8,23 лв. и разноски в исковото производство за
разликата над сумата от 49,41 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: в заповедното производство – в размер на сумата
от 26,76 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 41,77 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – в размер на сумата от 53,52
3
лв., представляваща държавна такса, сумата от 213,83 лв., представляваща депозит за вещо
лице, и сумата от 85,53 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и разноски във
въззивното производство в размер на сумата от 41,77 лв., представляваща държавна такса, и
сумата от 85,53 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 65,88 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №10026/28.05.2024 г., постановено по гр.д. №33735/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 28 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу „Таурус Дизайн Груп“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Деспот Слав“ №13, ет.2, ап.7,
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД за сумата от 1289,27
лв. - цена на доставена за периода месец ноември 2020 г. – месец април 2022 г. до
топлоснабден имот с адрес: София, ж.к. ********, магазин А-Т-5, топлинна енергия, и
сумата от 17,50 лв. – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец ноември 2020 г. – месец септември 2021
г., и в частта, в която „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, е осъдена да заплати на „Таурус Дизайн
Груп“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Деспот
Слав“ №13, ет.2, ап.7, на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски в заповедното производство за
разликата над сумата от 8,23 лв. и разноски в исковото производство за разликата над сумата
от 49,41 лв., и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че
„Таурус Дизайн Груп“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Деспот Слав“ №13, ет.2, ап.7, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.59 ал.1
ЗЗД сумата от 1289,27 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.04.2023 г. до
окончателното изплащане, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******** вх.А, магазин А-Т-5, аб.
№452978, за периода мес.11.2020 г. - мес.04.2022 г., и сумата от 17,50 лв., ведно със
законната лихва, считано от 05.04.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща
стойността за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода мес.05.2020 г. –
мес.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.
№18229/2023 г. по описа на СРС, 25 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Таурус Дизайн Груп“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Деспот Слав“ №13, ет.2, ап.7, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№23Б, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 68,53 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, сумата от 352,88 лв., представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, и сумата от 127,30 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
4
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, да заплати на „Таурус Дизайн Груп“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Деспот Слав“ №13, ет.2,
ап.7, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 65,88 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Нелбо” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5