№ 21874
гр. София, 29.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110127349 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 167444/14.05.2025г. на СРС,
подадена от „************“ АД срещу „***************“ ЕАД.
Ищецът „************“ АД чрез юрк. Р.К. е предявил срещу ответника
„***************“ ЕАД иск с правно основание по чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 534,83 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение /с включени 15,00 лева за ликвидационни разноски/ по щета №
********* за нанесени вреди на автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, рег. № **********,
при пътно-транспортно произшествие на 17.10.2023г. в град Плевен на ул. „*******“,
причинено виновно от водача автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, рег. № *********,
теглещ ремарке с рег. № *********, чиято гражданска отговорност /на теглещия автомобил/
била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба /14.05.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 17.10.2023г.
в град Плевен на ул. „*******“, водачът на автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, рег.
№ *********, теглещ ремарке с рег. № *********, причинил при маневра-завиване
пътнотранспортно произшествие, при което бил увреден автомобил марка „БМВ“, модел
„Х5“, рег. № **********. Към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била
сключена застраховка "Каско на МПС" (полица № ****************). За автомобила,
управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с
ответника за застраховка „Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана
ликвидационна преписка по щета № *********. За отстраняване на щетите по увредения
автомобил застрахователят изплатил обезщетение в размер на 519,83 лева. Встъпвайки в
правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника, ведно
с ликвидационни разноски. Ответникът реално отказал да плати, обосновавайки се с довода,
че ремаркето, с което е ударен застрахованият при ищеца автомобил, било застраховано в
друго застрахователно дружество. В насрочените по делото публични съдебни заседания
1
ищецът се представлява от юрк. Кунева, която поддържа предявения иск, включително в
хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***************“ ЕАД чрез адв. Д. К. –
АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 214831/18.06.2025г. на СРС, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че към датата на ПТП
гражданската отговорност за теглещия автомобил била застрахована при него. Ответникът
обаче не бил застраховател на гражданската отговорност на ремаркето, което всъщност не
било ремарке, а каравана. Тъй като именно то като превозно средство било посочено като
такова, с което била причинена вредата, то „***************“ ЕАД не било материално
легитимирано да отговаря по иска. Оспорва се настъпването на описаното в исковата молба
ПТП, както и неговия механизъм и наличието на вина у водача, застрахован при ответника.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка и настъпването на вреди. Заплатеното
обезщетение било над средните пазарни цени. Оспорва се размерът на ликвидационните
разноски, тъй като нямало доказателства те да са сторени и за начина, по който бил
определен размерът им. В насрочените по делото открити съдебни заседания ответникът се
представлява от адв. К., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните
състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Видно от приложените на л.43-44 книжа, към ответника е отправена
извънсъдебна регресна претенция.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска
или неприсъствено решение.
Видно от представената на л. 7-8 застрахователна полица №
****************/13.01.2023г., за лек автомобил марка „БМВ“, рег. № **********, е налице
сключена при ищеца комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ със
застрахователно покритие по клауза „Пълно каско“ за периода 20.01.2023г.-19.01.2024г., по
която вредите по автомобила, последица от ПТП, съставляват покрит риск /л. 10/.
По делото не се спори относно това, че към датата на ПТП гражданската отговорност
за автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, рег. № *********, е била застрахована при
„***************“ ЕАД.
На л. 23 по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, според
който на 17.10.2023г. на ул. ******* е настъпило ПТП между автомобил „Нисан“, модел
„Терано“ с ремарке с рег. № *********, управлявано от Н.Т., и автомобил „БМВ“ с рег. №
********** е настъпило. За водача на първото превозно средство е вписано „Виновен съм“,
а за второто – „невинен съм“.
За установяване на фактите относно настъпването и механизма на ПТП по делото
като свидетел е разпитан Н.Т.. Показанията му съдът кредитира като вътрешно
непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без
данни да са дадени целенасочено пристрастно. Свидетелят е управлявал автомобила
„Нисан“. Спомня си случая. Колата му била джип. Към нея била закачена каравана с
дължина около четири метра, с една ос. Прибирал се към паркинга, където домувала
караваната – на ул. „*************“ № 7 и ул. „*******“. Трябвало да направи десен завой,
за да влезе в подхода към паркинга. Движел се с минимална скорост, тъй като завоят бил
много особен и много труден да се направи. Не преценил добре това, че при завиване
2
караваната се изнася настрани и така закачила другата кола. Свидетелят не видял това и не
усетил, но се наложило да спре, тъй като видял, че няма да може да влезе, тъй като имало
друго препятствие. Когато спрял, хора от улицата му казали, че имало щета, и тогава видял
повредите. Имало такива и по караваната. Откачили я и я вкарали на ръка. Свързал се със
собственика на другата кола и подписали протокол. Потвърждава, че това е протоколът,
приложен по делото, но не е много сигурен дали датата е тази.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с необходимата
компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено
обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата
правилност. Установява се, че автомобилът „Нисан“ със закачена към него каравана „Кнаус
Зюдвинд“ се е движил по ул. „*******“ в град Плевен в посока от № 8 към № 5 с намерение
да завие вдясно и да влезе в тунел-подход към паркинг, като в посока на движение на
посочения състав от превозни средства е бил паркиран автомобилът „БМВ“ с предна част
срещу посоката на движение на автомобила и караваната. Завивайки надясно със скорост
около 1-1,5 км/ч, задната лява вертикална част на караваната започнала да се движи по
траектория на дъга, изнесла се встрани на около 0,5-1.7м., като при това задният ú ляв ръб
започнал последователно да контактува с повърхността на задната лява врата и
пластмасовата декоративна вежда на задния ляв калник на автомобила „БМВ“. Причинените
вреди са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, като действителната им
пазарна стойност възлиза на 493,69 лева. Ликвидационните разноски са в размер на 15,00
лева.
Видно от приложената на л. 40 фактура, както и от платежното нареждане на л. 42,
ищецът е изплатил за отстраняване на вредите по автомобила „БМВ“ сумата от 519,83 лева.
Видно от представените с Писмо, вх. № 257940/28.07.2025г. на СРС, от ОД на МВР –
Плевен данни, превозното средство с рег. № ********* представлява „ремарке за лек
автомобил“, марка „Кнаус“, модел „Зюдвинд“, категория О2, предназначение: жилищно.
Така описана, процесната каравана според съда отговаря на законовото определение и
съставлява ремарке по смисъла на §6, т. 17 ЗДВП, чл. 149, ал. 1, т. 5, б. „б“ ЗДВП, и §1, т. 30
ППЗДВП, съответно къмпинг-ремарке по смисъла на § 1, т. 55 КЗ и приложение № 1, част А,
т. 5, подточка 5.6 от Наредба № 60 от 24 април 2009 г. за одобряване типа на нови моторни
превозни средства и техните ремаркета.
Съобразно чл. 479, ал. 1 и ал. 2 КЗ вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с
моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство
по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно
средство. Тогава, когато вредите са нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно
превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в
движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и
ползването на ремаркето. Съобразно изричната норма на чл. 479, ал. 5 КЗ това се отнася и за
къмпинг-ремаркетата. Неоснователни са възраженията в противна насока от страна на
ответника, доколкото в конкретния случай караваната е изцяло функционално и динамично
свързана с теглещото я превозно средство и напълно зависи от него. Водачът на теглещото
превозно средство носи пълна отговорност за управлението, посоката и скоростта на
тегленото превозно средство, включително съобразявайки изнасянето му при завиване. В
конкретния случай водачът на теглещото превозно средство не е изпълнил:
задължението си по чл. 25, ал. 1 ЗДвП да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
3
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока
и скорост на движение, включително по отношение на паркираните превозни средства;
задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 3, т. 4 ППЗДвП при управление на
превозното средство да не причиняват имуществени щети.
Затова и съдът намира, че се доказа настъпването на ПТП да е по вина на водача на
автомобила „Нисан“.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение е равен на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Той се определя по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на
увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова имущество
със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). При това положение ищецът е заплатил за
отстраняване на вредите по застрахования автомобил сумата от 519,83 лева. Вещото лице е
установило, че действителната стойност за отстраняване на нанесените щети възлиза на
493,69 лева. Следователно дължимата по регреса сума възлиза, с добавяне на
ликвидационните разноски, установени в размер от 15,00 лева, на 508,69 лева. За тази сума
предявеният иск е основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния си
предявен размер от 534,83 лева следва да се отхвърли.
Останалите заявени по делото доводи не променят този извод, поради което е
безпредметно да бъдат обсъждани.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски имат и
двете страни, които своевременно са заявили претенции в тази насока, като са представени и
списъци по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното
производство.
Съобразно изхода от делото и доказаните разноски в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за първоинстанционното исково производство в размер на 760,90 лева, а
в полза на ответника – 19,55 лева. При изчисляването на разноски в полза на ищеца е
отчетено обстоятелството, че от внесения депозит за свидетели са изплатени само 100,00
лева тъй като искането за разпит на другия свидетел е оттеглено и остатъкът от 100,00 лева
не е изплащан и подлежи на възстановяване, ако вече не е върнат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на „************“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, сумата от
508,69 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение /с
включени 15,00 лева за ликвидационни разноски/ по щета № ********* за нанесени вреди на
автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, рег. № **********, при пътно-транспортно
произшествие на 17.10.2023г. в град Плевен на ул. „*******“, причинено виновно от водача
автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, рег. № *********, теглещ ремарке /каравана/ с
рег. № *********, чиято гражданска отговорност /на теглещия автомобил/ била застрахована
при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /14.05.2025г./ до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над
508,69 лева до пълния му предявен размер от 534,83 лева.
4
ОСЪЖДА „**************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на „************“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 760,90 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 27349/2025г. на СРС).
ОСЪЖДА „************“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на „**************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 19,55 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 27349/2025г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5