Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 14649 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 27.08.2019 г. по гр.д. №
77868/2018год. на СРС, II
Г.О.,
70-ти състав са отхвърлени предявените от И.З.Р. срещу Българско национално
радио, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 вр. чл. чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ за признаване на незаконно
уволнението му, извършено със заповед № РД-25-405/10.10.2018г.
на Генералния директор на БНР А.В., неговата отмяна, възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност стажант – музикален редактор, присъждане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ в размер на 2 817. 60 лв. за
оставането му без работа поради уволнението и разликата в заплатите от
по-нископлатена работа за периода от 10.10.2018 г. до 10.04.2019 г. и исковете
по чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 13, ал. 1 НСОРЗ за
сумите от 215,15 лв. – допълнително трудово възнаграждение за второто тримесечие
на 2018г. и 379,43 лв. – допълнително трудово възнаграждение за второто тримесечие
на 2018 г., като неоснователни. С решението са присъдени разноски съобразно
изхода на спора.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от
ищеца И.З.Р., в която са изложени съображения за неправилност поради
противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се,
че са налице формални нарушения при ангажиране на дисциплинарната отговорност
на ищеца, като ответникът не е ангажирал доказателства за спазване на преклузивния срок по чл. 194 от КТ. В тази връзка се
посочва, че представената по делото докладна записка, с автор С.К., е създадена
за целите на процеса, като ответникът не е провел доказване за нейната
достоверност. Навеждат се доводи, че показанията на свидетеля К. следва да
бъдат кредитирани единствено в частта, с която се излагат неблагоприятни за
ответника факти, доколкото свидетелят е заинтересован от изхода на делото - дисциплинарното
уволнение е било наложено именно по негово предложение, като в същото време по
време на провеждане на разпита той е бил участник в процедурата по избор на
генерален директор на БНР. Твърди се, че с представените от делото диспозитивни
документи, ответникът не е успял да докаже спазването на срока по чл. 194 от КТ. Поддържа се формално нарушение на дисциплинарното производство и на етапа
на изискване и представяне на писмени обяснения. Сочи се, че същите са били
изискани от свидетеля С.К., на когото не е била делегирана работодателска
власт. Представената в тази връзка заповед, изхождала от ответника и не
притежавала достоверна дата, като е била оспорена своевременно в
първоинстанционното производство. Твърди се, че дисциплинарното наказание е
било наложено въз основа на несъществуваща справка, която не е била представена
в настоящото производство. В същото време, представената към исковата молба
таблица не е била от естеството да установят твърдените отсъствия, като тя е
била неподписана, без поставена дата и оспорена от ищеца. Оспорва се изводът на
първоинстанционния съд, че с обясненията си ищецът е направил извънсъдебно
признание в допускането на отсъствие от работа. Въззивникът твърди, че в случая
не се установява вина в поведението му. В тази насока се посочва, че макар
формално да са били прилагани изискванията на БНР за разпределение на работното
време, те не са били пригодени към нуждите на работния процес в редакция „Б.“,
където 80 % от събитията, които се отразяват от редакцията, са след
установеното работно време. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно
не е кредитирал дадените от свидетеля М.Д. – настоящ служител на радиото,
показания в тази насока, а единствено тези на свидетеля К., явяващ се пряко
заинтересован от изхода на делото. В жалбата се твърди, че организацията на
работното време в редакция „Б.“ има особености,
както и че на ищеца е било дадено
специално разрешение от неговия пряк ръковител, от
ръководителя на дирекция „Мултимедийни програми“ и от Техническия директор да извършва
надомна работа, като му е осигурен VPN достъп за това. Поддържа се, че служителите на
редакция „Б.“ не са били осведомени за промяна в работното време. Посочването в
допълнително споразумение от 25.05.2018г., с което ищецът е бил преместен в програма
„Радио София“, че работата ще се полага „на пълно работно време по утвърден
график“, било формално и отговаряло на съдържанието на предходни допълнителни споразумения,
без да засяга организацията на труда, като служителите на редакция „Б.“ са изпълнявали
трудовите си задължения при съвсем различни условия, често извън сградата на
БНР. Във въззивната жалба са наведени доводи за неравностойно третиране на
ищеца спрямо други служители на БНР. Посочва се, че на множество служители на
БНР са изисквани обяснения във връзка с неспазване на работно време, но същите
не са били уволнени. Отсъствието на други служители от работа се установявало и
от представените протоколи за разпределение на ДМС, в които е отказано
предоставянето на такова на определени служители, поради констатирани отсъствия
от работа. В частта на предявения от него иск по чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 13, ал. 1 НСОРЗ, въззивникът твърди, че е
недопустимо допълнителното трудово възнаграждение да не бъде изплащано или
намалявано на база „твърдени“ и недоказани нарушения на трудовата дисциплина,
като разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ПРЗ на БНР се явява нищожна. Излага, че в
претендираното допълнително възнаграждение се отнася първото и второто тримесечие
на 2018г., когато въобще не са налице данни за извършването на дисциплинарни
нарушения. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като уважи изцяло
предявените искове, с присъждането на разноски.
Въззиваемият - ответник Българско
национално радио оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно
изложени съображения. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите във връзка
с неговата правилност.
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявени от И.З.Р. срещу Българско национално радио искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищеца,
извършено със Заповед РД-25-405/10.10.2018 г. на
Генералния директор на БНР на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – стажант-музикален
редактор и за осъждане на ответника да заплати сумата 2 817,60 лв. –
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението и разликата в
заплатите от по-нископлатена работа за периода от 10.10.2018
г. до 10.04.2019 г., както и искове по чл. 128, т. 2 от КТ, вр.
чл. 13, ал. 1 НСОРЗ за сумите от 215,15 лв. – допълнително трудово
възнаграждение за второто тримесечие на 2018 г. и 379,43 лв. – допълнително
трудово възнаграждение за третото тримесечие на 2018 г.
Твърденията за незаконност на
уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е
ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес, са свързани с наличието на формални нарушения в
дисциплинарната процедура, изразяваща се в изискването на обяснения по чл. 193
от КТ от лице без дисциплинарна власт, наличието на две отделни заповеди за
уволнение, несъобразяване на критериите на чл. 189 от КТ при определяне на
наказанието, както и неустановеност на твърдените от работодателя отсъствия и
закъснения. Наведени са доводи за липса на вина в поведението на ищеца с оглед
специфичната организация на труда, налагаща отразяването на събития извън
работното място след работно време и в почивни дни. Изложени са твърдения, че
уволнението представлява акт на пряка дискриминация срещу ищеца, като той е
третиран неблагоприятно по признак на лично и семейно положение спрямо други
лица, които също са допускали отсъствия и закъснения.
В подадения по реда на чл. 131 от ГПК
отговор от ответната страна – Българско национално радио са оспорени изложените
в исковата молба твърдения. Ответникът е посочил, че са спазени всички формални
изисквания при налагането на дисциплинарното наказание. Допуснатите от ищеца
отсъствия и закъснения са били регистрирани от въведената в сградата на БНР система
за контрол на достъпа. В отговора са наведени доводи, че определеното от
работодателя дисциплинарно наказание – уволнение, е съобразено с извършеното от
ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Оспорва да е налице неравно третиране
по отношение на ищеца. Твърди, че допълнителното материално стимулиране се
изплаща при определени условия и по преценка на работодателя.
Безспорно е по делото, а и от представените
трудов договор № 2978/31.08.2007г., допълнително споразумение от 19.11.2013г.,
допълнително споразумение № ЧР-10234/25.05.2018 г. и копие от трудова книжка се
установява, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение,
по силата което ищецът И.Р. е заемал длъжността „Стажант-музикален редактор“
при ответника – Българско национално радио първоначално в главна редакция
„Интернет радио - Б.“ в дирекция „Мултимедийни програми“, след което в редакция
„Б.“ в програма „Радио София“. Със споразумението ищецът е декларирал, че е
запознат с вътрешните актове на БНР и се задължава да изпълнява всички
задължения установени с тях.
Видно от протокол № РД-09-25 от
заседание на УС на БНР, проведено на 14.05.2018г., управителният орган на
радиото е взел решение да се закрие главна редакция „Интернет радио - Б.“ в
дирекция „Мултимедийни програми“ с численост 12 щатни бройки и да се открие
редакция „Б.“ в програма „Радио София“ на пряко подчинение на директора на
програмата с численост 12 щатни бройки. С решение по протокол №
09-27/21.05.2018 г. е прието разпределение на числеността на редакция „Б.“ по
длъжности, поименно разпределение, функционална характеристика на редакцията и
актуализирана схема на организационната структура на програма „Радио София“.
Видно от допълнително споразумение
2615/14.07.2016 г., С.К. е бил назначен като директор на радио програма „Радио
София“.
С чл. 13.4 от заповед № 646/29.05.2017
г. на генералния директор на БНР ръководителите на структури на пряко
подчинение на Генералния директор изискват писмени обяснения по чл. 193, ал. 1
от КТ от служителите от подчинените им структурни единици преди да бъде
наложено което и да е от дисциплинарните наказания, предвидени в КТ.
От страна на директора на програма
„Радио София“ - С.К., на ищеца са изискани писмени обяснения за констатирани
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа и
закъснения, като писменото искане за това му е връчено на 21.09.2018год.
С писмо вх. № 20/21.09.2018г. ищецът е
депозирал писмени обяснения, като е посочил, че е допуснал посочените отсъствия
и закъснения, поради това, че си върши работата през VPN достъп от вкъщи; защото „сме в 21 в.
и мога да си свърша работата дистанционно“; защото не се налагало да е от 09:00
до 17:00 ч. в офиса; защото се грижи за двама болни, единият от които
парализиран, и поради това, че със заплата от 600 лв. се налага да плаща, за да
стига до работното си място“.
С докладна записка, вх. №
РД-27-1640/08.10.2018 г., директорът на програма „Радио София“ е предложил на
генералния директор на БНР по отношение на ищеца И.Р. да бъде наложено дисциплинарно
наказание – уволнение.
Със заповед № РД-25-405/10.10.2018г. на генералния директор на БНР, на
основание чл. 195, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ, чл.
187, ал. 1, т. 1, предл. второ и трето и чл. 190, ал.
1, т. 1 и 2, при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194
от КТ, е наложено дисциплинарно наказание - уволнение. В
мотивите на заповедта се сочи, че ищецът е допуснал неявяване на работа на
датите и допуснал неявяване на работа на датите 03.08.2018г., 09.08.2018г.,
10.08.2018г., 15.08.2018г., 20.08.2018г. и 23.08.2018г., като 09.08.2018г. и
10.08.2018г. представлявали два последователни работни дни, и за това че в
периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г. допуснал закъснения и преждевременни
напускания на работното си място при установено работно време от 09.00 часа до
17.30 часа, както следва: на 01.08.2018г. влязъл в сградата на БНР в 14.13
часа, на 02.08.2018г. - в 12.47 часа, на 06.08.2018г. - в 13.30 часа, на
07.08.2018г. - в 15.56 часа, на 08.08.2018г. - в
17.22 часа, на 13.08.2018г. - в 12.53 часа, на 14.08.2018г. - в 12.53 часа, на
16.08.2018г. - в 16.02 часа, на 22.08.2018г. - в 13.18 часа, на 24.08.2018г. -
в 16.38 часа, на 27.08.2018г. - в 13.54 часа, на 28.08.2018г. - в 13.25 часа,
на 29.08.2018г. - в 12.09 часа и я напуснал в 16.45 часа, като прекарал на
работното си място общо 4 часа и 36 минути, на 30.08.2018г. - в 10.48 часа, на
31.08.2018г. - в 16.42 часа и напуснал сградата в 17.01 часа, като прекарал на
работното си място общо 19 минути.
По делото е представен Правилник за
работното време в БНР-София, като съгласно чл. 5.4.3. от него, работното време
на главна редакция „Интернет радио-Б.“ се разпределя на три смени: първа –
09:00 до 17:30 часа с 30-минутна почивка; втора от 13:30 до 22:00 часа с 30-минутна
почивка и трета от 16:30 от 01:00 часа с 30-минутна почивка. Съгласно чл. 7,
ал. 2 от Правилника, в сградите на БНР, находящи се
на адрес: гр. София, бул. „******, е инсталирана система за контрол на достъпа,
която отчита присъственото време на служителите. За идентификация на
служителите се използват поименни безконтактни карти, които се предоставят на
всеки служител в деня на постъпването му на работа. Отчитането на работното
време се осъществява с безконтактни четци, монтирани на всички входове на
сградите. Служителите са длъжни да маркират персоналните си безконтактни карти
при всяко влизане и напускане на работното си място в посочените сгради.
Системата автоматично създава запис с името на служителя, датата и точното
време на маркиране и го съхранява в EXCEL съвместима база данни. Софтуерът на
системата поддържа списък с картите и имената на служителите и отчита данните
от четците.
Видно от представените по делото
графици-редактори-Б., изготвени от главния редактор А.Н.и утвърдени от
директора на програма „Радио София“ - С.К. за периодите 06.08.2018 г. – 12.08.2018 г., 13.08.2018 г.
– 19.08.2018 г. и 27.08.2018г. – 02.09.2018 г.,
И.Р. е следвало да полага труд от 09:00 до 17:30 часа в периодите
06.08.2018 г. – 10.08.2018 г., 13.08.2018 г. – 17.08.2018 г. и 27.08.2018
г.-31.08.2018 г.
По делото е представено извлечение от
системата за контрол на достъпа за часовете на регистриран вход/изход на ищеца И.Р.
за периода 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г.
Съгласно чл. 19 от Правилника за
работната заплата в БНР през годината, работещите в Българското национално
радио получават трудово възнаграждение в размер равен или различен от този,
определен с индивидуалния трудов договор, в зависимост от постигнатите
резултати, като в чл. 20 и 21 са описани условията за отпускане и намаляне на допълнителното материално стимулиране.
Видно от протокол № РД-09-32/14.06.2018
г., УС на БНР е взел решение за изплащане на допълнително материално стимулиране
в размер на 25 % за второто тримесечие на 2018 г.
Със заповед № РД-20-261/22.06.2018 г. на
генералния директор на БНР е наредено изплащането на допълнително материално
стимулиране за второ тримесечие на 2018г. на заетите към датата на начисляване
работници и служители в БНР – София, в размер на 25% от отработените основни месечни заплати за
периода. Със заповедта, на основание чл.21, ал. 1, т. 1 от Правилника за
работната заплата в БНР е намалено, подлежащото на изплащане на ищеца И.Р. допълнително
материално стимулиране със сумата от 322,72 лв. поради допуснати нарушения на
трудовата дисциплина.
Видно от протокол № РД-09-51/20.09.2018
г., УС на БНР е взел решение за изплащане на допълнително материално
стимулиране в размер на 25 % за третото тримесечие на 2018 г.
Със
заповед № РД-20-389/26.09.2018 г. на Генералния директор на БНР е наредено
изплащането на допълнително материално стимулиране за трето тримесечеие
на 2018г. на заетите към датата на начисляване работници и служители в БНР –
София, в размер на 25% от отработените
основни месечни заплати за периода. Със заповедта, на основание чл.21, ал. 1,
т. 1 от Правилника за работната заплата в БНР, ищецът И.Р. е лишен от
допълнително материално стимулиране поради допуснати нарушения на трудовата
дисциплина.
Представена е разпечатка от електронна
поща gendirector@bnr.bg за
изпратено електронно съобщение на
31.05.2017 г., към което е прикачен документ, наименован
„zap.646_29.05.2017“. Представен е препис и от страница
на описна книга, в която фигурира записване „заповед
на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 и чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗРТ – делегиране на
права“.
Представени са извлечения от приложение
„Outlook“, видно от които на 02.08.2018 г. на И.Р.
е изпратено електронно съобщение от Ш.Л., неименовано
Графици звукорежисьори и редактори 06.08-12.08.2018г. и прикачен файл „06.08-12.08
редактори…“; на 09.08.2018г. съобщение наименовано
Графици звукорежисьори и редактори 13.08-19.08.2018г., с прикачен документ
„13.08-19.08 редактори“, съобщение Графици звукорежисьори и редактори
27.08-02.09 с прикачен документ „27.08-02.09-редактори….“.
По делото е представено допълнително
споразумение № ЧР-10-3699/27.07.2018г., видно от което Ш.Г.Л.заема длъжността
„координатор“ при ответника.
С молба от 20.06.2018 г. А.К.К.е направила искане да бъде прехвърлена в отдел „Интернет
съдържание“ на „Архивен фонд“ на БНР по лични причини. С допълнително
споразумение № ЧР-10-3039/29.06.2018г., тя е назначена като редактор, с работно
място БНР, дирекция „Архивен фонд“, отдел „Интернет съдържание“.
Със заповед № 5493/11.12.2017г. на
директора на дирекция „Мултимедийни програми“ на Н.А.А.-М.е
разрешен ползването на отпуск за отглеждане на дете до навършване на
2-годишната му възраст, считано от 28.12.2017 г. до 16.12.2018 г.
Представена е заповед №
РД-25-01/04.01.2019 г. на генералния директор на БНР, с която Й.Х.К., заемащ
длъжността „оператор, радиотехника и телевизия“, е бил уволнен поради неявяване
на работа два последователни работни дни. Установява се, че със заповеди на
генералния директор, поради отсъствия от работа са били уволнени и други
служители, работещи в дирекция „Б.“ – А.А., В.П.М., И.В.Т.,
Й.Й.М.и С.Н.О..
По делото е представено заключение на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, към която е представена
справка за регистрираните от системата за контрол на достъпа записи за влизане
и излизане от сградата на БНР на лицата Й.К., Н.А., М.Р., Т.С.и Ц.Ц.. Вещото лице е изложило мнение за ненадеждност на
системата за контрол на достъпа.
В първоинстанционното
производство е проведен разпит на свидетеля С.К.К. –
директор на програма „Радио София“ към процесния
момент и непосредствен ръководител на ищеца. Свидетелят посочва, че в Правилника
за работното време в БНР е регламентирано работното време в радиото,
включително на редакцията, към която е работел и ищецът. Дава показания, че
главният редактор изготвял график, който бил утвърждаван от свидетеля. Такъв
график бил изготвян и за август 2018 г., като там е било посочено в колко часа
всеки работник следва да е на работното си място. Справките за работното време
били изготвяни от отдел „Човешки ресурси“ и били изисквани от съответния
ръководител на структурата. Те представлявали извлечение от електронната
система, регистираща вход и изход в сградата.
Свидетелят изисквал подобна справка всеки месец. Около месец юни 2018 г. той
забелязал, че над 90% от служителите в главна редакция „Б.“ имали изключително
малко присъствено време. По тази причина бил отстранен и предишният ръководител
на редакцията М.Д., като заместилият го ръководител също не е могъл да се
справи с този проблем. Свидетелят посочва, че при първата среща с екипа на
главна редакция „Б.“, той е отправил предупреждение, че работното време следва
да бъде спазвано. Дава показания, че считано от 01.06.2018г. редакция „Б.“ е
към „Радио София“. Правени са допълнителни срещи с екипа на редакцията. Въпреки
това някои от служителите са продължили да не спазват работното време.
Свидетелят посочва, че са били уволнени общо 6 служители във връзка с
неспазване на работното време. Той е изискал и получил обяснения от
служителите. Посочва, че служителят К.е бил уволнен след ищеца. Дава показания,
че не е правена уговорка за работа от дома, като в БНР не е установявана такава
практика. Не е възлагал на ищеца задачи, по които да работи извън сградата на радиото.
В сградата имало възможност да се влезе през два хода, чрез използването на
магнитна карта. Свидетелят дава показания, че той е подписал докладната записка,
с която е предложено ищецът да бъде уволнен, както и седмичните графици за
работа. Посочва, че ищецът е поддържал музикален стрийм
канал „Инди“, който е в сайта на „Б.“. Сред задачите
му е било да поддържа, актуализира и пренарежда песните в този стрийм канал. Длъжността стажант-музикален директор, която
е заемал ищецът, не е имала технически функции по заснемането, излъчването и
обработката на концерти, въпреки че е изпълнявал и такива задачи, когато се е
налагало. В случай, че се налагало работа извън установения график съществували
две възможности за компенсация – чрез заплащане или отпуск. Свидетелят излага,
че в качеството му на ръководител не е утвърждавал практика за работа чрез
отдалечен достъп. Стриймът, който е поддържал ищецът,
бил сравнително слабо зареден със заглавия на музикални произведения. Справките
за отчетеното работно време се изготвяли ежемесечно за всички служители на
програма „Радио София“. Те съдържали информация само за тези служители, но не и
за други лица. Посочва, че не е запознат за семейното положение на работещите в
радиото. Конкретно на служителя К.били изисквани няколко пъти обяснения във
връзка с неспазването на работното време. Било е съобразявано дали отсъствието
се дължи на отпуск или разпределени задачи извън сградата на радиото.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля М.Ц.Д., служител на ответника.
Свидетелят дава показания, че в началото на 2018г. заемал длъжността главен
редактор на редакция „Б.“, като от 02.2018г. заемал длъжността експерт в международна
дирекция на БНР. В радиото бил приет Правилник за работното време, като се
изготвяли седмични графици. Налагало се е същите да бъдат променяни с оглед
спецификата на работата. Графиците били изготвяни от свидетеля, а впоследствие
били утвърждавани от директора на съответната дирекция, който към момента,
когато заемал поста, бил директорът на дирекция „Мултимедийна“. Често се
налагало на екипа на редакция „Б.“ да работят в събота и неделя с оглед отразяването
на музикалния събития. Дава показания, че трудовите функции на ищеца включвали
изработването на плейлисти за онлайн ефира на
радиото. Сочи, че това е ежедневен труд, който се съгласува с други служители,
които са водещи в съответния ден, тъй като следва да се прецизира дали да има
повече или по-малко изпълнения; следва да се запълни с музика времето между
отделните говорителни модули, като в случай, че
същите са по-кратки от плануваното, следва да се излъчи повече музика. Понякога
изпълненията са тематично свързани, а понякога гостите носят собствени дискове.
Твърди, че нуждата от присъствие на стажант-музикант в редакцията зависи от
обстоятелствата. Свидетелят дава показания, че майката на ищеца е получила
инсулт и той е следвало да я придружава при извършването на рехабилитация. По
тази причина свидетелят и директорът на дирекция „Мултимедийни програми“ са
дали разрешения ищецът да използва отдалечен достъп до служебния си компютър.
Впоследствие бащата на свидетеля също получил удар. Разрешението било дадено
около м. февруари 2018 г. Посочва, че известно време след напускането му на
дирекцията, главните директори са преминали под пряко подчинение на генералния
директор. Към 06.2018 г. дирекцията преминала към програма „Радио София“. След
този момент работата драстично намаляла. Събитията са били ограничени до
концертите в радиото и не са се покривали външни събития. Докато свидетелят е
заемал длъжността главен редактор, 80 % от ангажиментите на екипа са били извън
сградата на радиото и по тази причина било невъзможно спазването на седмичните
графици. Събитията били предимно вечерни и започвали след 19:00 – 19:30 часа.
Те били преустановени при назначаването на С.К. за директор на „Радио София“.
Свидетелят посочва, че докато е заемал длъжността главен редактор, ищецът е
вземал активно участие в този тип ангажименти. Няма информация дали след
преместването му от длъжността „главен редактор“ на ищеца е предоставяно
разрешение за отдалечен достъп. VPN
достъпът
се е налагал и поради това, че в задълженията на ищеца се включвало и
поддръжката на 24-часов музикален стрийм – музикално
радио в което имало постоянна ротация на песните. VPN достъпът бил осигуряван единствено
от техническия директор поради строгите правила кой може да има отдалечен
достъп до работните компютри. Свидетелят дава показания, че на ищеца не са
осигурени условия пълноценно изпълнение на задълженията му – с оглед естеството
на работата му се е налагало да слуша музика чрез звукови колони, с което
пречел на своите колеги по стая и това било източник на напрежение. В същото
време, това не можело да става чрез слушалки, поради отрицателното въздействие
върху слуха му. Дава показания, че докато е бил главен редактор от генералния
директор, са му били изисквани обяснения защо служителите на дирекцията не са
спазвали работното си време. Тогава е било проследено, кои служители са
отразявали събития и отсъствията били извинени.
Във въззивното производство е разпитана
и свидетелката А.К.К., която сочи, че е работила в
редакция „Б.“ от 2015г., откогато и познава ищеца. В редакцията е имала две
основни функции – да създава журналистическа продукция и да отговаря за графика
и да координира т.нар технически екип. Дава показания, че „Б.“ е интернет
платформа, която се занимава с отразяването на общественозначими
събития. Една част от продукцията се е реализирала посредством видео заснемане
и видеоизлъчване на живо – т.нар. „стриймване“, а друга със седем музикални 24-часови стрийма, един от които, музикалният стрийм
„инди“ е бил ръководен от ищеца. В редакция „Б.“
имало недостиг на технически кадри и по тази причина се налагало ищецът И.Р.
често да извършва действия на видео оператор, поради притежаваните от него
технически умения, което попадало извън функциите му на музикален редактор.
Събитията, отразявани от екипа на редакцията, се провеждали както в сградата на
радиото, така и извън нея. Често се налагало да бъдат отрязявани
събития след установеното към момента работно време от 09:00 до 5:30 часа.
Главният редактор е провеждал разговори с отдел „Човешки ресурси“ за
невъзможността да се съобрази работното време с дейността по отразяването на
актуални събития, които често започвали след 19:00 часа. В началото на 2018 г.,
след освобождаването на М.Д., тя е изпълнявала функциите на главен редактор до
намирането на заместник. По нейно предложение бил актуализиран вътрешният
правилник на БНР, като били въведени три работни смени. Това изменение влязло в
сила през м. април 2018 г. Графиците били изготвяни чрез приложенията „Word“ и „Google drive“. Изпращането на екип,
който да отразява събитие извън сградата на радиото, ставало въз основа на
докладна от програмния директор на БНР. Била е освободена от длъжността главен
редактор след преминаване на редакция „Б.“ към програма „Радио София“.
Свидетелката дава показания, че на ищеца е бил осигурен VPN достъп, тъй като е редактор на 24 часов
музикален стрийм, като такъв достъп притежават и
останалите музикални редактори, които поддържат стрииймове.
Посочва, че когато е изпълнявала функциите на главен редактор, не е променяла
възможността за отдалечен достъп. Излага, че за ангажиране на служител на „Б.“
в извънработно време е изплащан хонорар. Дава показания, че е била преместена в
архивен фонд през м. юли или м. август 2018 г.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че по делото се установяват отсъствията и
закъсненията за работа, за които е наложено дициплинарното
уволнение. Установил е, че е спазена процедурата по изискване на писмени
обяснения по чл. 193 от КТ, като за това не се изисква специална делегация.
Счел е, че ищецът се е задължил да спазва работното си време, съгласно изготвен
за това график, като на него не му е предоставяно разрешение да извършва
надомна работа. Направил е извод, че установеното нарушение на трудовата
дисциплина е тежко по смисъл на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ и съответства на
наложеното дисциплинарно наказание - уволнение. Приел е, че намаляването, респ.
лишаването от допълнително материално стимулиране по отношение ищеца, е било
извършено съобразно правилата за работната заплата на ответника. С изложените
мотиви е отхвърлил изцяло предявените искове.
По
отношение на исковете, с правна квалификация с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 и 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 и 2 от КТ, съдът намира следното:
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното
право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно
изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно
право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат
или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат
значение за надлежното му упражняване /Решение № 160 от 01.06.2016 г. по гр. д.
№ 222/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
Във въззивната жалба е изложено, че дисциплинарното
наказание е наложено извън законоустановения срок по чл. 194 от КТ. Настоящият
съдебен състав намира, че тези доводи са наведени за първи път във въззивното
производство и не следва да бъдат разгледани, тъй като са преклудирани.
Съдът не следи служебно за спазване на срока за налагане на дисциплинарно
наказание – така Решение № 167 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 6368/2013 г., Г.
К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 23 от 02.02.2016 г. по
гр. д. № 4553/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др. За пълнота следва да се
отбележи, че доводите в тази насока са и неоснователни. Видно от представеното
по делото искане за писмени обяснения от ищеца, на програмния директор на
програма „Радио София“ е предоставена справка за контрол на достъпа на
19.09.2018 г. и това е моментът, от който следва се счете, че нарушението е
открито и в този, че е започнал да тече двумесечният срок за налагане на
наказанието по чл. 194 от КТ. По делото не се установява, по-ранен момент за
откриване на нарушението, като съгласно показанията на свидетеля К., справките
за системата за контрол за достъпа са му предоставяни всеки месец, което съдът
намира за обичайно и в съответствие с нормалната организация на труда. По този
начин, към момента на налагане на наказанието -10.10.2018
г., срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ не е изтекъл.
Неоснователни се явяват и доводите за
формални нарушения в дисциплинарната процедура поради изискване на обяснения от
лице, което не притежава дисциплинарна власт по отношение на ищеца – директорът
на програма „Радио София“ С.К.. Съгласно константната практика на ВКС, която
настоящият съдебен състав споделя, възможността прекият ръководител да изиска
обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ може да се реализира и без нарочна делегация.
В този случай, той действа не в качеството на носител на дисциплинарна власт, а
на лице което извършва фактически действия по събирането и предаването на
обясненията. Оценката им принадлежи на работодателя, чието е правомощието да
реши дали е извършено дисциплинарно нарушение, дали нарушителя може и трябва да
бъде санкциониран в предвидения от закона срок и какво наказание да му наложи,
за да има съразмерност с тежестта на нарушението. От съществено значение е
обясненията да са стигнали до работодателя и той да се е запознал с тях, за да
се гарантира законовото изискване работникът или служителят да упражни надлежно
правото си на защита. Така Решение № 322 от 5.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
301/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 66 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3413/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 265 от 30.09.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3072/2014 г., IV г. о., ГК и др. Във връзка с изложените във въззивната жалба
твърдения, че трето лице, което не е носител на дисциплинарна власт, може да
инициира дисциплинарно производство по отношение на работник, следва да се
посочи, че съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 857 от
25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 322 от
5.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 301/2009 г., III г. о., ГК и др., Кодексът на
труда не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство,
като е достатъчно изискването и приемането на обяснения от служителя по
отношение на поведението, за което може да се извод,
че съставлява дисциплинарно нарушение. В допълнение следва да се посочи, че овластяване
за изискване на обяснения изрично е извършено с представената по делото Заповед
№ АВ-646/29.05.2017 г. на Генералния директор на БНР, с която е възложено на
ръководителите на подчинение на генералния директор структури /какъвто в случая
се явява и директорът на програма „Радио София“/, да изискват обяснения по чл.
193, ал. 1 от КТ. Съдът намира, че по делото се установява тази заповед да е
изготвена на посочената в нея дата. Това следва от представените доказателства
за разпространяването ѝ сред ръководителите на служби посредством
електронна поща на 31.05.2017 г., като прикаченият файл е наименован
с номера и датата на заповедта. От друга страна, видно от представеното по
делото искане за писмено обяснение до И.З.Р. и предходни ръководители на ищеца са
искали обяснения от него, което индикира, че това е
правено въз основа на годен вътрешно-организационен акт. Не на последно място,
с оглед големината и разнообразието на организационната структура на Българското
национално радио е нормално да съществува акт, който да прецизира функциите и
правомощията на ръководния състав.
По делото се установява извършването
на изложение в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения от страна на
ищеца. От приложената по делото разпечатка от базата данни за извършените
записвания при използването на системата за контрол на достъпа до сградата на
БНР, се установява, че в периода 01.08.2018 – 31.08.2018 г.
ищецът е допуснал изложените в заповедта за уволнение отсъствия и закъснения.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Правилника за работното време в БНР-София, който
ищецът се е задължил да спазва с подписването на трудовия договор и допълнителните
споразумения към него и който не е оспорен по делото, отчитането на работно
време се осъществява чрез електронна система за достъп, състояща се от поименни
безконтактни карти и електронни четци. Служителите следва да маркират
предоставените им карти при всеки вход/изход от сградата, за което се създава и
съхранява специален запис, включващ името на служителя, датата и точното време
на маркиране. По делото не се спори, че ответникът е издал на ищеца такава електронна
карта. С горепосочената разпоредба страните са постигнали съгласие по смисъла
на чл. 13, ал. 4 изр.2 ЗЕДЕП за характера на изявленията, които се правят чрез
тази карта - те се приравняват на подписани саморъчно от ищеца документи. С
всяко използване на картата ищецът създава електронно изявление, чиято словесна
част се генерира автоматично от системата за контрол и се изразява в посочване
на датата и часа, в които е преодоляна защитата за достъп до сградата.
Използването на предоставената на ищеца от работодателя карта е равнозначно на
подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. В този смисъл - Решение № 70 от 19.02.2014 г.
по гр. д. № 868/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Представената по делото
таблица, възпроизвежда създадените от ищеца електронни документи - записи от
системата за контрол на достъпа на работодателя. Ищецът е оспорил същата, но по
съображения, че същата не може да бъде ценена като писмено доказателство. Той
не е оспорил обаче записите по същество, без да е искал представянето им на
електронен носител, каквато възможност е имал съгласно чл. 184, ал. 1 от ГПК. В
същото време, нито в първоинстанционното
производство, нито във въззивната жалба е оспорена техническата изправност на
системата за контрол на достъпа, респ. не са наведени доводи за недостатъци в
организацията по отчитане на работното време. Твърдения в тази насока са
релевирани едва след изслужването на заключението на вещото лице в последното,
четвърто поред, открито съдебно заседание във въззивната инстанция. По тази
причина същите се явяват преклудирани, като с тях
недопустимо се изменя предметът на делото. От друга страна, за настъпване
твърдените от работодателя дисциплинарни нарушения може да се съди и от
съдържанието представените по реда на чл. 193 от КТ обяснения, в които
служителят не е оспорил, че е отсъствал, респ. допуснал закъснение на
посочените дати, а единствено е посочил, че е полагал труд дистанционно от дома
си, чрез VPN достъп,
поради нуждата да се грижи за двама болни. Тези изявления, ценени по реда на
чл. 175 от ГПК, следва да се приемат като извънсъдебно признание на неизгоден
за направилата ги страна факт и подкрепят извода за допускането на изложените в
заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина.
По делото не се установяват изложените
във въззивната жалба твърдения, че в структурата, към която е бил зачислен ищецът
– главна редакция „Интернет радио-Б.“ към дирекция „Мултимедийни програми“ и
по-късно редакция „Б.“ към програма „Радио София“, е била установена специална
организация на труда и разпределение на работното време, което не е изисквало и
правело невъзможно постоянното присъствие на ищеца на работното му място.
Действително, свидетелят М.Д., който е заемал длъжността главен редактор на
главна дирекция „Интернет радио Б.“ дава показания, че екипи на редакцията е
следвало да отразят външни събития и след края на работния ден, като това
създавало невъзможност за спазване на графиците за работното време. Тези
показания обаче се отнасят за периода до 02.2018г., предхождащ процесния – м. 08.2018 г. Съгласно показанията на свидетеля
А.К., която е изпълнявала функциите на главен редактор след преместването на
свидетеля Д. на друга позиция, по нейно предложение, през м. април 2018г.,
Правилникът за работното време в БНР – София е бил изменен, като по отношение
на работното време в редакцията са въведени три работни смени, именно с оглед
нуждата за отразяване на събития, провеждани във вечерно време и през нощта.
Тези показания съответстват и на представения по делото препис от правилника,
видно от който работното време на Главна редакция „Интернет радио-Б.“ се
разпределя на три смени: първа – 09:00 до 17:30 часа; втора от 13:30 до 22:00
часа и трета от 16:30 от 01:00 часа. С тази промяна съдът намира в голяма
степен да са преодолени посочените от свидетеля Д. недостатъци във вътрешната
организация на ответника и те не са съществували към процесния
период.
Не могат да бъдат приети твърденията на
ищеца, че служителите на редакция „Б.“ не са осведомени за новия начин на
работа. Видно от съдържанието на допълнително споразумение № ЧР-102348/25.05.2018
г. – уговорената работа се извършва с пълно работно време от 8 часа по утвърден
график. В същото време, с т. 10 от договора, ищецът е декларирал, че се е
запознал с вътрешните актове на БНР, които включват и Правилника за работното
време в БНР – София. В тази насока са и показанията на свидетелката К.,
изпълняваща за известен период функциите на главен редактор и непосредствен
ръководител на ищеца, която посочва, че промяната в правилника е направено по
нейно предложение, като за времето, в която е заемала /02.2018-06.2018 г./
длъжността, тя е изготвяла графици за служителите на редакцията именно с оглед нововъведеното работно време на смени. Отново от
показанията на този свидетел се установява, че графиците са били изготвяни и са
били налични в общодостъпно информационно приложение „Google drive“, като са били
изработвани в стандартен писмен формат, чрез приложението „Microsoft Word“. От друга страна, по делото са
представени разпечатки от вътрешната електронна поща на радиото, от които може
да се направи извод, че графиците за процесния период
са били изпращани своевременно на ищеца.
От друга страна, по делото няма данни в процесния период ищецът да е бил ангажиран във връзка с
музикални събития извън сградата на БНР. Свидетелят Д. посочва, че след
преминаването на главна редакция „Б.“ към програма „Радио София“ в началото на
м. юни 2018г., е преустановено отразяването на събития от служителите на
редакция „Б.“ извън сградата на БНР. Отразяването на външни събития е ставало
по разпореждане на съответния ръководител на дирекция, като по делото няма
данни през м. август 2018 г. това да е възлагано на екип на редакцията. Следва
да се посочи и че от страна на ищеца не се навеждат доводи за събития, които е
отразявал в извънработно време през процесния период.
Дори да се приеме, че ищецът е полагал извънреден
труд, това не създава за него право да определя сам продължителността на
работното си време. В тази хипотеза законът предвижда заплащане на трудово
възнаграждение в увеличен размер по чл. 150 от КТ, респ. възможност да откаже
полагането на труд извън установеното работно време. В същото време, както
става ясно от показанията на свидетелите К. и К., при ответника са били
предвидени начини за обезщетяване, като на отразяващите събития в извънработно
време служители е бил изплащан допълнителен хонорар, респ. е била предоставяна
компенсация чрез намаляване на работното време.
Неоснователни се явяват и твърденията,
че на ищеца е разрешено полагането на надомна работа. Действително, от
показанията на свидетеля Д. се установява, че докато той е заемал длъжността на
главен редактор /до към 02.2018 г./, на ищеца е предоставена такава възможност.
Не се установява обаче тази практика да е продължена и след подписването на
допълнителното споразумение от 25.05.2018г., в което не е предвидена специална възможност
за дистанционна работа, нито договорът съдържа необходимите реквизити за това
по чл. 107в от КТ. Въпреки че на ищеца е осигурен отдалечен VPN достъп до служебния му компютър,
това е направено с оглед част от трудовите му функции като стажант – музикален
редактор, изразяващи се в поддръжката на непрекъснат 24-часов музикален канал,
а не специално за изпълнение на всички негови трудови функции извън работното
място, като такъв достъп е предоставен и на останалите музикални редактори,
поддържащи 24-часови музикални канали. В същото време, от показанията на
свидетеля Д. се установява, че присъствието на ищеца на работното място било
необходимо за пълноценното осъществяване на трудовите му функции. С оглед
естеството на задълженията на ищеца и процеса на работа, присъствието му на
работното място се налагало за запълването с музикален материал времето между
отделните говорителни модули в предаванията, чиято
продължителност не би могла да се предвиди, избирането на тематичен музикален
материал, както и подготвянето и излъчването на музикални произведения,
донесени от гости, като тази работа не можела да бъде извършвана предварително.
От друга страна, както се установява от събраните по делото свидетелските
показания, възможността за дистанционна работа е предоставена с оглед
осигуряването на рехабилитационни грижи на близки на
ищеца. По делото не се установява естеството на това съдействие и доколко то
налага процесните отсъствия и закъснения.
Въззивникът
навежда доводи, че с наложеното му дисциплинарно уволнение той е третиран по-неблагоприятно
в сравнение със служителите в други структури на радиото, в нарушение на
правилото на чл. 20 от ЗЗдисрк. вр.
чл. 8 от КТ. Целта на правото за защита срещу дискриминация е да гарантира на
всички лица равнопоставеност
и справедлива перспектива за достъп до възможностите в обществото. Една от проявните му форми е да гарантира, че лица, които са в сходно
положение, ще бъдат третирани
по еднакъв начин, а не да са обект на по-неблагоприятно третиране единствено
поради факта, че притежават определена характеристика, която е „предмет на защита“ - т.нар. „пряка“ дискриминация.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Предвид това, за да се
приеме, че е налице случай на дискриминация, следва да бъдат установени
следните предпоставки - разлика в третирането и то неблагоприятна; случай за
сравнение; признака, предмет на защита; причинна връзка между неблагоприятното
третиране и защитения признак. Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр.,
в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че
е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че
принципът на равно третиране не е нарушен. Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни твърденията на ищеца, че е бил третиран неблагоприятно в
сравнение с други служители поради неговото семейно положение – родител на две
деца, докато служителят Й.К. е имал многодетно семейство. Не се установява
неблагоприятно третиране в сравнение с този служител, доколкото той е уволнен на
04.01.2019 г. /по-малко от три месеца след освобождаването на ищеца/ поради
идентични нарушения на трудовата дисциплина – системно неспазване на работното
време. От друга страна, не може да бъде установена причинна връзка между
посоченото лично положение на ищеца и неговото уволнение, нито са налице
достатъчно факти, от които може да се направи обосновано предположение за това.
Що се касае до принадлежността на ищеца към определена организационна структура
на работодателя – редакция „Б.“, това обстоятелство не може да бъде подведено
под изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или
установени в друг вътрешен нормативен акт или международен договор признаци на
защита. В същото време посочените от ищеца лица не са в сравнимо положение - Н.А.
е била в отпуск по майчинство в процесния период, а и
също като ищеца е била част от редакция „Б.“. От друга страна естеството на
работата на останалите служителите М.Р., Т.С.и Ц.Ц. се
различават съществено от тези на ищеца и са били свързани с изработването на
вътрешна продукция на радиото. Предвид изложеното, доводите, че наложеното
дисциплинарно уволнение представлява дискриминационен акт в нарушение на
правилото на чл. 20 от ЗДисрк. вр.
чл. 8 от КТ, се явяват неоснователни и недоказани.
Предвид всичко гореизложено, искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно на
наложеното на ищеца със заповед № РД-25-405/10.10.2018г.
на генералния директор на БНР дисциплинарно уволнение, както и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на ищеца на работа и заплащане на обезщетение за
времето за оставане без работа и разликата в заплатите от по-нископлатена
работа, са неоснователни, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
По
исковете, с правна квалификация чл. 128, т. 2 вр. чл.
13 от НСОРЗ, съдът намира следното:
Съгласно чл. 13 от НСОРЗ, с колективен
трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален
трудов договор могат да се определят допълнителни трудови възнаграждения, както
и условията за получаването и размерите им. По този начин, законодателят е
предоставил на работодателя възможност едностранно да определя правилата във
връзка с изплащането на допълнителни трудови възнаграждения. В конкретния
случай, с чл. 19 от Правилника за
работната заплата на БНР, е предвидено, че получаване на възнаграждение над
уговореното с индивидуалния трудов договор е поставено в зависимост от
постигнатите резултати. Изплащането и размерът на това допълнително материално
стимулиране са подчинени на специалните условия на чл. 20 и 21 от Правилника за
работната заплата на БНР, които са свързани с критерии като качество на работа,
срочност, спазване на трудовата дисциплина и др. По
аргумент от чл. 15, ал. 2 от НСРОЗ това допълнително възнаграждение не е постоянно и не съставлява елемент от брутното
трудово възнаграждение на служителите. С оглед на този му характер, е в дискрецията на работодателя дали да го изплати, на кои
служители и в какъв размер. Предвид изложеното, предявените искове с правно
основание чл. 128, ал. 2 от КТ вр. чл. 13 от НСРОЗ са
неоснователни, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Поради съвпадането на изводите на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС-потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, на въззиваемата
страна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 27.08.2019 г. по гр.д. № 77868/2018год. на СРС, II Г.О., 70-ти състав.
ОСЪЖДА
И.З.Р.,
ЕГН ********** да заплати на Българско национално радио, ЕИК ****** на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, сумата 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
в
частта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок
от съобщаването му на страните, а в частта по исковете с правно основание чл.
128, т. 2 КТ вр. чл. 13, ал. 1 НСОРЗ не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.