ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 281
гр. Благоевград, 14.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Търговско дело №
20201200900188 по описа за 2020 година
Производството по настоящото т.д.№188/2020г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград е образувано по искова молба вх.№5056/06.11.2020г. на "Б",
седалище и адрес на управление гр.С., ул. М, представлявано от В.М.С –
главен изпълнителен директор и Ю.Б.Г – изпълнителен директор, чрез
юрисконсулт Д.П., против К. Д. Й., гражданин на Р Г, роден на **********г.
В исковата молба се твърди, че на 12.05.2015г. между "Б", от една страна,
като кредитор, и К. Д. Й., от друга страна, като кредитополучател, е сключен
Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 35 000 евро.
Посочената сума следвало да се върне на 120 месечни погасителни вноски,
считано от датата на усвояване на кредита, с падеж до 5-то число на месеца.
Кредитът бил изцяло усвоен на 12.05.2015г. Съгласно изготвен погасителен
план първата погасителна вноска е следвало да бъде на 05.06.2015г. Към
датата на подаване на исковата молба били просрочени 26 незаплатени,
изцяло просрочени вноски, считано от 05.09.2018г. до 05.10.2020г. В т.19.2 от
Общите Условия, които кредитополучателят е подписал и приел, било
посочено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва
над 90 дни, целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и се
отнасял в просрочие. С предявяване на исковата молба се прави изявление за
предсрочна изискуемост на целия кредит, тъй като са налице повече от 3
неплатени последователни погасителни вноски.
С оглед на изложеното в исковата молба се прави искане да се постанови
решение, с което ответникът К. Д. Й. да бъде осъден да заплати на "Б"
следните суми, представляващи дължими такива съгласно сключен Договор
за кредит за текущо потребление от 12.05.2015г., ведно с приложенията и
Общите условия към него, а именно: непогасена главница в размер на
27 191.36 евро; непогасена договорна възнаградителна лихва в размер на
7 715.16 евро - редовна възнаградителна лихва за периода от 05.08.2018г. до
04.11.2020г.; непогасена лихвена надбавка за забава в размер на 768.67 евро
за периода от 06.09.2018г. до 04.11.2020г. /след увеличение на иска по реда на
1
чл.214 от ГПК/; законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното погасяване на вземането.
С исковата молба ищецът е насочил иска си против ответника К. Д. Й. -
гръцки гражданин, за който изрично е посочено в исковата молба, че
притежава Удостоверение за продължително пребиваване на гражданин на
ЕС №, Изд., с адрес с.Г.Б. общ.К и с адрес за кореспонденция ггр.С., ул. С.
След като е приел исковата молба за редовна и допустима, на основание
чл.131 от ГПК съдът е разпоредил препис от същата ведно с приложенията да
бъде връчен на ответника на посочените в исковата молба адреси.
Изпратените призовки са се върнали в цялост невръчени с отбелязване, че на
адресите няма и не живее такова лице. С Разпореждане от 09.02.2021г.
съдията-докладчик е указал на ищеца да посочи друг известен адрес за
връчване на книжата на ответника. В изпълнение на това разпореждане на
съда, с молба от 23.04.2021г. ищецът е посочил, че адресът на ответника в
Република Гърция е в гр.С., ул. А, съгласно собственоръчно попълнени от
ответника декларации.
Настоящият съдия-докладчик е изискал справка от НБД „Население“, от
която не е установено ответникът да има регистриран адрес на територията на
РБ. Не са установени регистрирани трудови договори или фирми с негово
участие. От служебно изисканата справка от Дирекция „Миграция“ към
ОДМВР-Благоевград, се установява, че ответникът К. Д. Й. е имал статут на
продължително пребиваващ в Р Б по смисъла на чл.7 от Закона за влизането,
пребиваването и напускането на Република България на гражданите на
Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните
семейства, за което му е било издадено Удостоверение за продължително
пребиваване на гражданин на ЕС № издадено... В справката е посочено, че
лицето е заявило адрес на територията на Р Б в с.Г Б, общ.К. Срокът на
валидност на удостоверението е изтекъл на 01.10.2015г. и не е подновен.
От гореустановените данни следва, че към датата на подаване на исковата
молба в съда, ответникът не е имал надлежно регистриран адрес на
територията на РБ и не е фигурирал в регистрите като продължително
пребиваващ чужденец, нито е имал фактическо местоживеене на територията
на РБ, разбирано като място, в което лицето се е установило преимуществено
да живее. От разписките към изпратените по делото съобщения до ответника
на адресите в РБ е видно, че той не пребивава реално там. Не са установени
сключени трудови договори или фирми, които да сочат на трайна връзка с РБ.
Следователно не са налице каквито и да е данни по делото, че ответникът има
местоживеене на територията на РБ.
Поради това и книжата по делото не е можело да му бъдат връчени на
посочения в исковата молба адрес в РБ, който вече не е настоящ адрес на
ответника предвид изтеклия срок на валидност на удостоверението му за
продължително пребиваване и събраните данни по делото /от длъжностните
лица по призоваването/, че на адреса не живее такова лице. Затова
настоящият съдия-докладчик е разпоредил препис от исковата молба да бъде
връчен на ответника по реда на Регламент (ЕО) №1393/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в
държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или
търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО)
№1348/2000 на Съвета на посочения адрес на ответника в Р Гърция по
2
документа му за самоличност /съгласно приложени доказателства – л.49-53/.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, и копие от
Разпореждане №13/18.01.2021г., надлежно превени на гръцки език, в
съответствие с чл.5, пар.2 от Регламент (ЕО) №1393/2007, са изпратени за
връчване на ответника на адреса му по документ за самоличност в Република
Гърция, гр.С., ул. А.
Видно от изпратеното от получаващия орган Удостоверение за връчване по
чл.10 от Регламент (ЕО) №1393/2007, връчването на книжата е извършено в
съответствие със закона на държавата-членка адресат, поради което и по
силата на чл.9, пар.1 това се смята за дата на връчване на документа.
Връчването е извършено на дата 04.04.2022г., като книжата са предадени на
друго лице – на К.Й., за който е удостоверено, че е от семейството на адресата
– негов баща. Удостоверено е още, че на получаващия е разяснено правото по
чл.8 от Регламент (ЕО) №1393/2007 да откаже приемането на книжата, ако не
са на език, който адресатът разбира.
След надлежното връчване на исковата молба и приложенията към нея, и на
Разпореждане №13/18.01.2021г. на съда, в указания в разпореждането срок и
до настоящия момент от ответника не е подаден отговор на исковата молба.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е
международно компетентен да разгледа предявените искове. Съображенията
за това са следните:
Спорът в настоящото производство е частноправен с международен елемент
- ответникът не е български гражданин и няма местоживеене в РБ, а в друга
държава членка. С оглед на това, въпросът за компетентния да се произнесе
по спора съд следва да бъде решен съобразно разпоредбите на Регламент (ЕС)
№1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела.
Ищецът "Б" в качеството си на кредитор е предявило иск срещу ответника К.
Д. Й. в качеството на кредитополучател за реално изпълнение на задължения
за главница, договорна и мораторна лихва, произтичащи от Договор за кредит
за текущо потребление от 12.05.2015г.
Съгласно чл.17, пар.1, б.“б“ от Регламент (ЕС) №1215/2012 по отношение на
дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може
да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия,
компетентността се определя от раздел 4 „Компетентност при потребителски
договори“, ако се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка
друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки.
Обективираното в процесния Договор за потребителски кредит от
12.05.2015г. правоотношение сочи на заем, уговорен за погасяване на месечни
вноски на определена падежна дата, като предназначението на сумата по
кредита не е за целите на търговска или професионална дейност на
кредитополучателя. Поради това следва да се приеме, че кредитополучателят
има качеството на потребител по смисъла на чл.17, пар.1 от Регламент (ЕС)
№1215/2012. Оттук и приложимите разпоредби за определяне на съда, който е
компетентен да разгледа спора по предявените искове, са тези на чл.18 от
Регламента. Съгласно чл.18, пар.2 от Регламент (ЕС) №1215/2012 другата
страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в
съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.
3
Тази компетентност е специална, уредена с цел защита на по-слабата страна в
правоотношението, произтичащо от потребителски договор.
По правилото на чл.62, пар.1 от Регламент (ЕО) №1215/2012 местоживеенето
на физическото лице се определя по вътрешното право на сезирания съд, а в
случая това е българският съд. Нормата на чл.48, ал.7 от КМЧП определя като
обичайно местопребиваване на физическо лице мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост
от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки. Съдебната практика приема, че под местоживеене по смисъла
на Регламент (ЕО) №1215/2012, съобразно действащото вътрешно право на
РБ, се разбира мястото, където лицето фактически живее, без значение дали е
извършена и административна регистрация /Определение №543/16.06.2016г.
по гр.д.№1754/2016г., IV г.о. на ВКС/.
В настоящия случай по делото не се твърди и не се установява ответникът да
има местоживеене на територията на РБ към датата на подаване на исковата
молба. От данните по делото се установява, че към датата на сключване на
договора за кредит ответникът е имал статут на продължително пребиваващ в
РБ гражданин на ЕС, както и е имал регистриран адрес в РБ. Срокът на
валидност на издаденото му Удостоверение за продължително пребиваване е
изтекъл на 01.10.2015г. /преди подаване на исковата молба/ и не е подновяван.
При опит за връчване на препис на исковата молба с приложенията на
регистрирания адрес в РБ е установено, че ответникът не се намира реално на
адреса, както и на другия посочен в исковата молба адрес в РБ. Не са
установени данни за трудови договори или фирми, които да сочат на трайна
връзка с РБ. Няма твърдения и данни сключеният договор за кредит да е за
обслужване на търговска или професионална дейност на ответника. От друга
страна е извършено редовно връчване на книжата по реда на Регламент (ЕО)
№1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета на посочения от самия
ответник негов постоянен адрес по документ за самоличност. Поради това
компетентността по настоящия спор, произтичащ от договор с потребител, се
определя по специалното правило на чл.18, пар.2 от Регламент (ЕО)
№1215/2012.
Тази компетентност може да се прерогира само с изрично споразумение,
сключено след възникване на спора или при явяване на ответника пред
сезирания съд по аргумент от чл.19, чл.25 и чл.26 от Регламента.
По делото няма твърдения и данни за сключено между страните
споразумение относно компетентността на българския съд. Съгласно чл.26
извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия
регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви
ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да
оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна
компетентност по силата на чл.24. По аргумент от чл.26, пар.2 пророгацията е
приложима и по делата по раздел 4 – при спорове, произтичащи от
потребителски договори. Пророгацията се осъществява чрез явяване на
ответника за участие в процеса без да оспорва компетентността на съда. В
съдебната практика се приема, че под „явяване“ по смисъла на цитираната
4
разпоредба се разбира подаване на отговор на исковата молба, което е т.нар.
„първо защитно действие“, с което ответникът може да оспори
компетентността /решение на СЕО от 20.05.2010г. по дело С-111/09 и
решение на СЕО от 27.02.2014г. по дело С-1/13/. При липса на такова
оспорване, подаденият отговор представлява приемане на легитимността на
юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа делото. По
аргумент от обратното, неподаването на отговор на исковата молба следва да
се приравни на липса на „явяване“ по смисъла на чл.26, пар.2 от Регламента и
оттам на липса на пророгация на компетентност /Определение
№18/13.01.2017г. по ч.т.д.№ 1734/16г., I т.о. на ВКС/. До настоящия момент
ответникът не е депозирал отговор на искова молба или друго изявление, с
което да изрази съгласие сезирания съд да разгледа спора, предмет на делото.
При липса на пророгация и при липса на местоживеене на ответника-
потребител на територията на сезирания съд, следва да се приеме, че по
силата на специалното правило за компетентността при потребителски
договори по чл.18, пар.2 от Регламент (ЕС) №1215/2012, българският съд не
разполага с международна компетентност да разгледа настоящия спор.
Поради това производството по делото следва да бъде прекратено.
В подкрепа на горните изводи е практиката на ВКС – Определение
№171/11.05.2021г. по гр.д.№678/2021г., IV г.о.; Определение
№279/21.07.2020г. по ч.т.д.№998/2020г., II т.о., Определение
№60287/30.09.2021г. по ч.гр.д.№3086/2021г., IV г.о.; Определение
№338/21.10.2020г. по ч.т.д.№1501/2020г., І т.о.; Определение
№60366/22.10.2021г. по ч.гр.д.№ 3772/2021г., III г.о. и др., както и на САС –
Определение №1029/27.04.2020г. по в.ч.гр.д.№5566/2019г. на САС;
Определение №1077/05.05.2020г. по в.ч.гр.д.№1024/2020г. на САС и др.
За пълнота следва да се посочи, че явяването на особен представител на
ответника не е равностойно на „явяването пред съд“ на ответника по смисъла
на чл.26, пар.1 от Регламент (ЕО) №1215/2012. Явяването чрез особен
представител по чл.47, ал.5 от ГПК, който не е направил възражение по
компетентността на съда, не може да се приеме за изрично или по друг
недвусмислен начин приета компетентност на българския съд /в този смисъл
Решение на СЕС от 21.10.2015г. по дело C-215/2015 по запитване на ВКС на
РБ; Определение №496/10.11.2015г. по ч.гр.д.№1988/2015г. I г.о. на ВКС/. В
Определение №543/16.06.2016г. по гр.д.№1754/2016г., IV г.о. на ВКС е
прието, че международната компетентност на съда е процесуална
предпоставка за допустимост на иска и съдът я проверява служебно, поради
което е допустимо съдът да отмени ход по същество, да разпореди връчване
на книжа на ответника чрез съдебна поръчка при липса на предпоставките по
чл.47 от ГПК, както и служебно да изследва въпроса за фактическото
местопребиваване на ответника.
Съгласно чл.28, пар.1 от Регламента, когато срещу ответник с местоживеене
в държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се
яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите,
когато компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия
регламент.
Така мотивиран и на основание чл.28, пар.1 от Регламент (ЕС) №1215/2012,
Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА, че Окръжен съд-Благоевград не е международно
компетентен да разгледа предявените с искова молба вх.№5056/06.11.2020г.
на "Б", седалище и адрес на управление гр.С., ул. М, представлявано от В.М.С
– главен изпълнителен директор и Ю.Б.Г – изпълнителен директор, чрез
юрисконсулт Д.П., против К. Д. Й., гражданин на Република Гърция, роден на
**********г., искове с правно основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79 и чл.86
от ЗЗД за заплащане на дължими суми по Договор за кредит за текущо
потребление от 12.05.2015г.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото т.д.№188/2020г. по описа на
Окръжен съд-Благоевград поради липса на международна компетентност.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
6