РЕШЕНИЕ
Номер 45707.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Сийка К. Златанова
Секретар:Сирма А. Купенова
като разгледа докладваното от Сийка К. Златанова Гражданско дело №
20205440100518 по описа за 2020 година
Ищецът А. А. Х. от гр. е предявил срещу – , представлявана от обективно съединени искове,
както следва: - иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който
се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 032,75 лв. /размерът
изменен в съдебно заседание, представляваща дължимо и неплатено трудово
възнаграждение за положен от ищеца 177,32 часа извънреден труд в периода 01.03.2017 –
02.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 245,76 лв.,
считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, за което е дължимо
всяко месечно възнаграждение до 30.06.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба;
иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо ЗМВР за заплащане на левовата
равностойност в размер на 298,80 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/ на
неосигурената безплатна храна за периода 30.06.2017 – 31.12.2018 г. /периодът изменен в
съдебно заседание/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в
размер на 66,49 лв., начислена от първо число на месеца следващ съответния месец, за който
се дължи левовата равностойност на полагащата се храна до 30.06.2020 г..
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:
съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява
длъжността Старши полицай ВПА в участък , а в последствие Старши полицай ВПА в група
ООР при РУ - по месечни графици и сумирано отчитане на работното време. За времето от
01.03.2017 – 02.01.2019 г. е положил общо 1240 часа нощен труд, част от които на
официални празници, който следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, което не е
направено от работодателя.
Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд
представлява 177,32 часа положен нощен труд, който не е преобразуван в дневен и не му е
заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно
приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
1
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок.
На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане
на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения
коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение
под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения, като
началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този на съответния месец,
в който е положен извънреден труд.
Твърди също, че в периода септември 2015 – декември 2018 г. му се полага безплатна храна
за специфичен характер на труда, на обща стойност 500 лв., която не му е предоставена и не
е заплатена нейната левова равностойност, която също се дължи ведно с лихва за забава,
поради неплащането ѝ в срок.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни. Признава фактите, че в процесния период
ищецът е работил на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни и нощни
смени, при сумирано изчисляване на работното време. Възразява, като твърди, че по
отношение на служителите на МВР не е приложима НСОРЗ, а само от ЗМВР и
подзаконовите му нормативни актове. Оспорва ищецът да е работил извън установеното
работно време. Нощният труд е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 и чл.179 ЗМВР, както и в Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, предвиждащи при 5- дневна
работна седмица нормална продължителност на работното време през нощта – 8 часа. Счита,
че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим по отношение на държавните служители – полицейски
органи, които имат специален статут и възнаграждението за нощния им труд се урежда в
ЗМВР. Ответникът е платил на ищеца допълнително възнаграждение за положения нощен
труд по 0,25 лв. на час, поради което не следва да се трансфирмира нощния труд в дневен,
тъй като е недопустимо заплащане на същия като нощен труд и отделно като дневен след
преобразуването на нощния труд. Твърди, че безплатната храна е с целево предназначение и
законът не предвижда заплащането в натура, като съществува разлика между безплатната
храна по чл. 181, ал. 1 и предпазната храна по ал. 3, която е с целево предназначение и ако
не е предоставена към момента, губи своя смисъл и не следва да се заплаща левовата
равностойност. Прави възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца за
трудово възнаграждение за периода 01.03.2017 – 09.07.2017 г. и за равностойността на
непредоставената храна за периода септември 2015 – юни 2017 г.. Твърди Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. поддържа предявените искове и моли
да бъдат уважени по изложените в писмените бележки съображения.
Ответникът се представлява от юр. , който поддържа отговора и моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните и видно от служебната бележка, издадена от ответника на л. 6,
ищецът работи по служебно правоотношение с ответника, като в периода 27.06.2012 –
29.06.2017 г. изпълнявал длъжността старши полицай ; в периода 29.06.2017 – 02.01.2019 г. е
2
изпълнявал длъжността старши полицай ВПА в група ООР при РУ и от 02.01.2019 г.
изпълнява длъжността мл. Полицейски инспектор в участък при РУ – .
От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен служител в
системата на МВР работи на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени
месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За периода 01.03.2017 –
02.01.2019 г. е положил нощен труд общо 1 088 часа, от които 10 часа са положени на
официални празници, които са начислени по ведомост със ставка 0,25 лв. и изплатени на
основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР. За изработените часове през дните на официални празници
на ищеца е изплатено пълното дължимо възнаграждение за работа на официални празници в
размер на 100 % от основното месечно възнаграждение, както и за всеки отработен час
извънреден труд е получавал увеличена с 50 % часова ставка. Положените часове нощен
труд обаче не са преобразувани в дневен труд. В констативно-съобразителната част на
заключението в табличен вид по тримесечия е извършено преобразуване на положения
нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на
което е приравнен нощният труд в дневен в размер на 1 243 часа и е определен положен
извънреден труд в размер на 155 часа, на стойност 1 032,75 лв., които не са начислени и не
са изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва към
30.06.2020 г. е определена в размер на 245,76 лв.. Вещото лице е определило също, че за
периода 01.09.2015 – 31.12.2018 г. на ищеца се полага храна в натура за извършване на
дейности със специфичен характер за дните, през които са извършвани дейностите по чл. 2
от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. на МВР, на стойност 682,80 лв., а начислената лихва
към 30.06.2020 г. възлиза на 213,35 лв.. Вещото лице е установило, че в проверявания
период ответникът не е предоставил храна в натура.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, същото е
съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е
оспорено от страните.
Съдът при съпоставяне на данните в приложената таблица 2 към заключението с изменения
период от време на претендираната левова равностойност на неосигурената храна установи,
че за периода 30.07.2017 – 31.12.2018 г. стойността на храната е 298,80 лв., а размерът на
лихвата за същия период е 66,49 лв. – в какъвто размер са изменени исковете.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за сумата от 1 032,75 лв., представляваща дължимо и
неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода
01.03.2017 – 02.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и акцесорен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
в размер на 245,76 лв., считано от първо число на месеца, следващ съответния месец, за
който е дължимо всяко месечно възнаграждение до 30.06.2020 г.; иск с правно основание
чл. 181, ал. 3, изр.първо ЗМВР за заплащане на левовата равностойност на неосигурената
храна за периода 30.06.2017 – 31.12.2018 г. в размер на 298,80 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
възнаграждението и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата в размер на 66,49 лв., начислена от първо число на месеца
следващ съответния месец, за който се дължи левовата равностойност на полагащата се
храна до 30.06.2020 г.
3
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно
правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време
същият е положил извънреден труд общо 155 часа, които не са начислени и заплатени.
Легално определение на понятието „извънреден труд” се съдържа в разпоредбата на чл.
50а, ал. 1 ЗДСл, приложима и за служителите в системата на МВР, според която извънреден
е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време,
освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по
назначаването. Ал. 2 на чл. 50а ЗДСл предвижда субсидиарното приложение на
разпоредбите на Кодекса на труда относно допустимостта, продължителността, отчитането
и заплащането на извънредния труд. Ето защо следва да се приеме, че КТ намира
субсидиарно приложение и по отношение на работещите по служебно правоотношение по
ЗМВР по въпросите уреждащи допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд.
В разпоредбата на чл. 176 ЗМВР е определено формирането на брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в системата на МВР от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Такова допълнително възнаграждение по
смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР представлява и възнаграждението за извънреден труд.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.
5 е предвидено, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира със: допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съгласно ал. 6 извънредният труд
по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7
е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за
4
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 5450/2016 г., обнародвано ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня
на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.
В рамките на процесния исков период са действали както следва: в периода от 02.06.2016 г.
до 29.07.2016 г. - Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; в периода от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. - Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и в периода от 02.08.2016 г. до 13.08.2019
г. - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1,
предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи /обн.
5
ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки
отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г..
С оглед липсата на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за
нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, съдът счита, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съдът отчита и обстоятелството, че с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №
8601/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията РД, е отменена Наредба № 8121 з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., в частта относно чл. 8, чл. 14, ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 3,
чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32,
ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 3 от заключителните разпоредби, приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл.
23, ал. 1, приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3. Тази отмяна, засягаща и
полагането на извънреден труд извън нормативно определените часове, е индиция, че е
недопустима законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд
за служителите в МВР.
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд е неоснователно.
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Двете разпоредби се
прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/ставката по чл. 8 НСОРЗ/. Аналогични мотиви са развити в решение № 14/27.03.2012 по
дело №405/2011 на ВКС, ГК, IV г.о., които съдът напълно споделя. В цитираното решение е
посочено, че възнаграждението по чл. 261 КТ се дължи на друго основание. Съгласно чл. 6
от Наредбата допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление №
133 на Министерския съвет от 1993 г, отм. ДВ бр. 9/2007, считано от 01.07.2007 и чл. 8 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в сила от посочената дата,
6
за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, независимо
от вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена работа); начина на отчитане
на работното време (подневно или сумирано); системата на заплащане на труда; вида на
работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна). Ето защо,
няма значение, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат
в дневни. Посочената в чл. 7 от отменената наредба и съответно чл. 9 от сега действащата
наредба методологията е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане
на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово
заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват
нощните часове в дневни и така да съобра-зяват продължителността на работния ден. Когато
последната е надвишена пък, очевид-но се касае за положен извънреден труд, който следва
да бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащането на допълнителни
възнаграждения. В случая, както е посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката
от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период, но не и извънредния труд,
получен след преобразуването на нощните часове в дневни.
Съдът се солидаризира с решение № 14/27.03.2012 по дело №405/2011 на ВКС, ГК, IV г.о., в
мотивите на което е прието, че въвеждането на сумирано изчисляване на работното време е
право на работодателя, като в случай, че периодът на отчитане на сумираното работно време
е едномесечен, извънреден труд ще е налице, ако реално отработеното от ищеца време за
съответния месец, надвишава нормочасовете за месеца.
Положеният от ищеца извънреден труд общо 155 часа е установен от експертизата при
отчитане на предвидената продължителност на полагането на труд при сумирано
изчисляване на работното време, след превръщане на нощните часове в дневни, като е
начислен само нощен труд, който не е бил преизчислен в дневен. Безспорно се установи от
заключението по СИЕ, че положените 155 часа извънреден труд, получени след
преобразуването на положения нощен труд в дневен, са положени от ищеца по утвърден
график от ответника, както и че този извънреден труд не е начислен и изплатен и не е
компенсиран с почивка.
Ето защо ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 1 032,75 лв., представляваща
стойността на положения 155 часа извънреден труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.06.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
7
дължимото допълнително възнаграждение за положения през исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер.
По направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност:
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден
труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. С ДВ бр. 81/14.10.2016 г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си
редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или
24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази
разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т. е от 14.10.2016 г.. Така за
исковия период отчитането се извършва на тримесечие на основание чл. 187, ал. 3 изр. 1
ЗМВР ДВ бр. 81/14.10.2016 г..
Ищецът е полагал труд при сумирано отчитане на работната време, поради което
задължението за заплащане на възнаграждение за извънреден труд става изискуемо след
изтичане на отчетния период, в случая тримесечен, като едва след изтичането му се
установява дали е налице извънреден труд. Следователно дължимото възнаграждение става
изискуемо на първия ден след изтичане на тримесечния период, за който е положен трудът.
Давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения, каквото е процесното за главница, давността тече от деня на падежа,
съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, като
покана не е нужна.
В случая се твърди, че погасителната давност е изтекла за възнаграждението за
периода 01.03.2017 – 09.07.2017 г.. Дължимото възнаграждение за извънредния труд,
положен през месец март става изискуемо на 01.04.2017 г., а това за второто тримесечие
април – юни 2017 г. става изискуемо на 01.07.2017 г.. Исковата молба е подадена на
30.06.2020 г., в рамките на тригодишния давностен срок, поради което искът за
възнаграждение за извънредния труд, положен през второто тримесечие и до 09.07.2017 г.
не е погасен по давност. Единствено погасен е искът в частта на претендираното
възнаграждение за месец март 2017 г.. Ето защо искът за главница следва да бъде уважен за
периода 01.04.2017 – 02.01.2019 г. в размер на 971,75 лв., получен като от общия размер за
целия период – 1032,75 лв. се извади полагаемото се възнаграждение за м. март в размер на
61 лева. За разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
Аналогично стои и въпросът за лихвата за забава върху главницата. ответникът е
изпаднал в забава, като не е платил съответните часове извънреден труд в месеца следващ
съответното отчетно тримесечие, в който е положен извънредният труд. Искът следва да
бъде уважен за периода 01.07.2017 – 30.06.2020 г. за сумата от 225,65 лв., получена като от
общия размер 245,76 лв. се извади лихвата за периода 01.04.2017 – 30.06.2020 г. в размер на
8
20,11 лв.. Искът за лихва следва да бъде отхвърлен за разликата над уважената част до
пълния предявен размер.
Относно иска за заплащане на левовата равностойност на полагаемата се храна:
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3, 4 и 5 ЗМВР, за извършване на дейности, свързани
със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се
осигурява безплатна храна. Размерът на доволствията и условията и реда за предоставянето
им се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
Действалите в периода Наредба № 8121з-792/ 29.10.2014 г. и Наредба № 8121з-
904/ 30.07.2015 г., също предвиждат да бъде осигурявана безплатна храна в натура. В чл. 2
от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г. са изчерпателно изброени дейностите, определени за
специфични. В т. 7 са предвидени и дейностите, извършвани при средноденонощни
температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Научния институт по метереология и
хидрология към БАН. Няма спор, че по повод на изпълнение на служебните му задължения
ищецът е извършвал специфични дейности при средноденонощни температури под +10 °С и
над +30 °С.
В чл. 3 от наредбата е предвидено, че безплатна храна се предоставя на служителите на МВР
само за дните, през които са извършвали дейностите по чл. 2 с продължителност не по-малка
от половината от установеното работно време за деня по чл. 187, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда, с
изключение на дейностите по чл. 2, т. 1, 10 и 11. Както се установи от заключението на
вещото лице смените, изпълнявани от ищеца са били с продължителност 12 часа.
Безспорно се установи от експертизата, че ответникът не е осигурил в натура
такава безплатна храна в процесния период както на ищеца така и на останалите служители.
Ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца левовата равностойност
на полагаемата се, но непредоставена храна в натура в процесния период в размер на 298,80
лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 30.06.2020 г. до окончателното
заплащане на задължението, както и на лихва за забава в размер на 66,49 лв., считано от
първо число на всеки месец, за който се полага безплатната храна до 30.06.2020 г..
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е платил на адв. в
размер на 620 лв., видно от договора за правна защита и съдействие на л. 54., от които 320
лв. по първия иск и 300 лв. по иска по чл. 181, ал. 3 ЗМВР.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
ищеца е неоснователно. Предявени са общо четири обективно съединени искове, като само
по два от тях е платено адвокатско възнаграждение и то в минимален размер. Ще следва, с
9
оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 601,10 лв.,
пропорционално на уважената част от исковете.
Ответникът също е заявил искане за присъждане на разноски за юрисконсулт. На основание
чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 19,05 лв., пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по сметка
на РС сумата от 270 лв., от която 150 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на
вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА - , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. , бул. „,
представлявана от старши комисар на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР да заплати на А. А. Х. , ЕГН **********, от гр. , ул. „, сумата от 971,75 лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения извънреден труд в периода
01.04.2017 – 02.01.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан В ЧАСТТА за
разликата над уважения размер от 971,75 лв. до пълния предявен размер от 1 032,75 лв.,
както и за периода 01.03.2017 – 31.03.2017 г..
ОСЪЖДА - , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. , бул. „,
представлявана от старши комисар на основание чл. 181, ал. 3, изр. първо ЗМВР да заплати
на А. А. Х. , ЕГН **********, от гр. , ул. „, сумата от 298,80 лв., представляваща левовата
равностойност на полагаемата безплатна храна за периода 30.06.2017 – 31.12.2018 г., ведно
със законната лихва върху същата сума, считано от 30.06.2020 г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА - , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. , бул. „,
представлявана от старши комисар на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на А. А. Х. ,
ЕГН **********, от гр. , ул. „, сумата от 225,65 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за
извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в
което е положен извънреден труд до 30.06.2020 г., както и сумата от 66,49 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
полагаемата се безплатна храна, считано от първо число на месеца, следващ съответния
10
месец, в който се дължи безплатната храна до 30.06.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
лихвата върху главницата за възнаграждението за извънреден труд като неоснователен и
недоказан В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 225,65 лв. до пълния предявен
размер от 245,76 лв..
ОСЪЖДА - , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. , бул. „,
представлявана от старши комисар да заплати на А. А. Х. , ЕГН **********, от гр. , ул. „,
сумата от 601,10 лв., за платено адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА А. А. Х. , ЕГН **********, от гр. , ул. „ да заплати на - , ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. , бул. „, представлявана от старши комисар на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на сумата от 19,05 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА - , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. , бул. „,
представлявана от старши комисар на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на
РС сумата от 270 лв., от която 150 лв. държавна такса и 120 лв. за възнаграждение на вещо
лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. на посочения в исковата
молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – : _______________________
11