РЕШЕНИЕ
№ 2394
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПН.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110205156 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на А. А. А., чрез упълномощения ѝ
процесуален представител – адв. Н. против наказателно постановление (НП) №СО-ЗЗ-А-
21-01- 086/28.04.2021 г. на кмета на Столична община, с което на основА.е чл.209А, ал.1 от
Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказА.е глоба в размер на 300 (триста
лева) лв. за извършено административно нарушение по чл.209А, ал.1 от ЗЗ, във вр. с т. I 7 на
Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и
като такова иска неговата отмяна. Излага пространствени съображения за допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като се твърди, че
неправилно е посочено мястото на нарушението, където жалбоподателката не се е намирала.
На самостоятелно основА.е се посочва, че съгласно визираната заповед не е имала
задължение да поставя маска, тъй като са били само с другата си колежка в обекта, а след
като е влязло лице незабавно е била поставена предпазна маска. Релевират се доводи, че не е
записано направеното обяснение, както и правната квалификация не съответства на
фактическата обстановка, посочената за нарушена правна норма е бланкетна и не установява
нарушение на кои конкретно противоепидемични мерки е основА.е за ангажиране на
административнонаказателна отговорност. Моли се за отмяна на НП и присъждане на
разноски.
1
В съдебно заседА.е жалбоподателят, редновно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощения си процесуален представител – адв. Н., което поддържа жалбата и пледира
за отмяна на атакуваното наказателно постановление по подробно изложените в него
съображения. Алтернативно прави искане за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
Въззиваемата страна – кмет на СО, редовно призован се представлява от упълномощен
процесуален представител – юрк. К, която оспорва жалбата и пледира атакувА.я санкционен
акт да бъде потвърден изцяло. Твърди, че в хода на съдебното следствие са събрА.
доказателства от които по безспорен начин е доказано нарушение. Намира, че в
конкретиката на случая разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
От събрА.те по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С решение № 72 от 26.01.2021 г. на Министерски съвет бил удължен срока на обявената с
Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. и удължена с Решение № 378 на
Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни
2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на
Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август
2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и Решение № 855 на
Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. извънредна епидемична обстановка на
територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-
19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на граждА.те, считано от 1 февруари 2021 г.
до 30 април 2021 г.
Със Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването на територията на
Република България били въведени противоепидемични мерки, сред които и изискване
всички лица, които се намират в закрити обществени места, в това число транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по програмите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп граждА.те, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която да покрива
изцяло носа и устата - от основата на носа до брадичката.
В точка 1 на посочената заповед били посочени изисквА.ята при въвеждане на оргА.зация
от работодателите по отношение на техните служители, като в точка „г“ било указано, че
следва да се създаде оргА.зация, която да осигури физическа дистанция между лицата най-
малко от 1,5 метра, а при невъзможност – носене на защитна маска на лицето. В т. 4
правилото било доразвито, като било посочено, че маска се изисква при непосредствено
2
обслужване на клиенти, изискващо разстояние по – малко от 1,5 метра.
На 23.02.2021г. в 11:10 часа св. С В и св. Й И – инспектори при Столичен инспекторат на
Столична община посетили търговски обект находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски“ №
41, където заварили жалбоподателя А. А. и св. Г К, които полагали труд. При влизането на
контролните оргА. А. влязла в служебно помещение, тъй като водела разговор.
Останалата на мястото св. Купенова била уведомена, че щя бъдат санкционирА., тъй като не
са с поставени предпазни маски на лицето.
Срещу А. бил съставен АУАН № 21-01-086/23.02.2021г. за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗдр. , препис от който ѝ бил връчен на същата дата.
В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и в кръга на своите правомощия на 28.04.2021 г. Кмет
на СО издал атакуваното наказателно постановление № СО-33-А-21-01-086/28.04.2021г. , с
което на основА.е чл. 209а, ал.4, вр. ал. 1от ЗЗдр. на Н. било наложено административно
наказА.е „глоба“ в размер на 300,00 лева. В така издаденото постановление било
допълнено, че Н. е допуснала нарушение на т.I 7от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г. на
Министъра на здравеопазването на Р.България.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
гласни и писмени доказателства приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН .
По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи
подробне анализ.
Съдът кредитира изцяло показА.ята на свидетелите В и св. К, като ясни, логични,
безпротиворечиви и изцяло кореспондиращи помежду си. По съществените за предмета на
делото въпроси няма разминаване в свидетелските показА.я.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните оргА.
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
3
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приетите като
доказателство в тази насока заповеди.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН.
Основателни са възраженията в жалбата, че АУАН не отговаря на изисквА.ята на чл. 42, т. 5
ЗАНН /ДВ. бр. 59 от 21 юли 1992 г. /, тъй като не са посочени разпоредбите, които са
нарушени. В АУАН е дадено следното описА.е на нарушението и на обстоятелствата по
извършването му: "Лицето А. А. А. намиращо се в закрито обществено място, търговски
обект бижутерия „ Ел Градо“, не е спазило противоепидемичната мярка въведена със
Заповед на Министъра на здравеопазването за носене на предпазна маска за лице, покриваща
плътно носа и устата. и като нарушена е посочена единствено нормата на чл. 209а ал. 1 от
Закона за здравето. Сочената за нарушена правна норма обаче е санкционна и не съдържа
конкретно правило за поведение, а единствено предвижда, че при неизпълнение или
нарушение на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от
Закона за здравето, освен ако деянието не съставлява престъпление, се налага
административно наказА.е глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до
2000 лв. Съгласно чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето при обявена извънредна епидемична
обстановка по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето министърът на здравеопазването въвежда
със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Диспозицията на
нарушението по чл. 209а ал. 1 ЗЗ е бланкетна и следва да бъде запълнена с конкретно
нарушение или неизпълнение на акт на министъра на здравеопазването или на директора на
РЗИ по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 ЗЗ или по чл. 63а ал. 1 или ал. 2 ЗЗ. В случая това не е сторено
в АУАН. Непосочването на нарушената разпоредба е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като е огрА.чило правото на защита на жалбоподателя.
ОписА.ето на обстоятелствата на нарушението в акта за установяването му не
удовлетворява и изискването за посочване на нарушената разпоредба. Съгласно чл. 42, т.
4 и т. 5 ЗАНН /ДВ. бр. 59 от 21 юли 1992 г. / в АУАН следва да са посочени както
нарушението и обстоятелствата по извършването му, така и нарушените разпоредби. И това
е така, тъй като и административнонаказателното обвинение, както и наказателното, е
единство от фактическото описА.е на обстоятелствата на нарушението и разпоредбите,
които се твърди да са нарушени, т. е. следва да са посочени както обстоятелствата на
нарушението, така и нарушената разпоредба, като липсата на кое да е от тях препятства
правото на защита на лицето, чиято отговорност се ангажира, тъй като то следва да може да
упражни ефективно правото си на защита както срещу фактическите обстоятелства на
нарушението, така и срещу правната квалификация. По тези съображения съдът приема, че
коментирА.ят порок в АУАН не е сред отстрА.мите от наказващия орган по реда на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН, тъй като в конкретния случай съдържА.ето на АУАН е такова, че не позволява
4
отстраняване на констатирА.те процесуални нарушения, без да бъде накърнено правото на
защита на лицето, сочено за нарушител. Това е така, тъй като чрез "сА.рането" на порока в
съставения АУАН в издаденото НП на практика за първи път с връчване на наказателното
постановление на жалбоподателя е съобщено кои конкретно разпоредби и от кои конкретно
актове на Министъра на здравеопазването се твърди да е нарушил. Подобен подход е
недопустим, тъй като административнонаказателното производство се образува със
съставяне на АУАН и следва именно в този най-ранен момент на сочения за нарушител да е
предявено ясно и конкретно административно обвинение с посочване на нарушените
разпоредби. В случая наказващият орган е следвало да прекрати производството с
мотивирана резолюция, но вместо това е издал наказателно постановление, което подлежи
на отмяна поради допуснатите в административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила.
На самостоятелно основА.е настоящия съдебен състав намира, че не е бил приложен
правилно и материалния закон. По делото по категоричен начин се установи, че
жалбоподателя А. е изпълнявала служебните си задължения на посоченото място, като не се
доказа от АНО в помещението двамата служители да са се намирали на по- малко от 1,5
метра помежду си, което да е изисквало поставяне на предпазна маска на лицето. Още
повече, че това би съставлявало нарушение на т.I, 1, б. „ г“ от процесната заповед.
И актосъставителя, а впоследствие и АНО са приравнили жалбоподателя на посетител на
търговския обект и не са съобразили, че за същата са предвидени различни правила за
поведение, което е довело до издаване на незаконосъобразен акт.
По изложените съображения и предвид констатирА.те съществени нарушения на
процесуалните правила, жалбата е основателна и наказателното постановление следва да се
отмени.
Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в
размер на 300,00 лева представляващи заплатено адвокатско възнаграждение се явява
основателна, поради което последните следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата
страна
Така мотивиран и на основА.е чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) №СО-ЗЗ-А-21-01- 086/28.04.2021 г. на кмета
на Столична община, с което на основА.е чл.209А, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) е
наложено административно наказА.е глоба в размер на 300 (триста лева) лв. за извършено
административно нарушение по чл.209А, ал.1 от ЗЗ, във вр. с т. I 7 на Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на А. А. А. с ЕГН: ********** сумата от
300,00 лева представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от стрА.те пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6