Р Е Ш
Е Н И Е
№……………..…/………………………..…,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 699 по описа за 2021год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „В.С.к.“ ООД ЕИК ********* подадена от представляващия
Александър Бориславов Ралчев, против НП № 03-011998 от 26.02.2020год. на
директор на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е
било наложено адм. наказание имуществена санкция в
размер на 2000лв. на основание чл. 413, ал.2 от КТ за нарушаване нормата на чл.
1, ал.1,т.6 от ЗЗБУТ вр. с т.1.24 от Приложение №1
към чл.2, ал.2 и т.3.1 от Приложение №1 към чл. 2, ал.2 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР е чл. 275, ал.1 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
необосновано и е постановено при допуснати съществени нарушения на процес.
правила. Заявява, че оспорва констатациите отразени в АУАН и НП и моли
последното да бъде отменено.
В съдебното заседание въззивното дружество се представлява
от упълномощен защитник, който във фазата по същество пледира за отмяна НП на
изложените в жалбата основания. В условията на алтернативност моли НП да бъде
изменено като бъде намален размера на наложеното наказание до минималния
предвиден в закона.
Процес. представител на
въззиваемата във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като излага
становище за безспорна доказаност на адм.наказателното
обвинение.
ВРП, редовно призована за датата
на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 21.01.2020год., във връзка с
постъпил сигнал за възникнала трудова злополука, служители на Д „ИТ“ Варна
извършили проверка на строителен обект -
обект-жилищна сграда, находящ се в к.к. „Св.Св. Константин и Елена“ гр.Варна, в имот с идентификатор
10135.2569 гр.Варна, УПИ LIII-281. По
време на проверката проверяващите установили, че пострадалият работник бил
работник на въззивното дружество и е извършвал изкопни работи около основата на
сграда, при което тъй като изкопа не бил обезопасен, изкопната маса се свлякла
и го затрупала. Съставен бил акт за спиране на строежа, които бил връчен на
техническия ръководител. На последният била връчена и призовка по чл. 45 от АПК
с указание за явяване на представител на въззивното дружество и представяне на
документацията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
това число инструктажни книги, оценка на риска, инструкции за безопасност и др.
В хода на документалната
проверка било установено, че инструктажи били проведени, както и че имало
издадена инструкция за безопасност при изкопни работи. Установено било също
така, че техническият ръководител отговарял за безопасността като това
задължение му било вменено от работодателя.
На
20.02.2020г. св. М. съставила срещу въззивното дружество АУАН, в който описала
допуснатото според нея нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ вр. т. 1.24 от Приложение № 1 към чл.2, ал.2 и т.3.1 от
Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи и нарушение на чл.275, ал.1 от КТ, като в АУАН било посочено,
че въззивното дружество като работодател, не било изпълнило задължението си да
осигури ефективен контрол за извършване на работа без риск и по безопасен начин
за живота и здравето на работещите при изпълнение на служебните си задължения,
тъй като е допуснало на обект „жилищна сграда“ находяща се в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ в гр. Варна, имот с
идентификатор 10135.2569.185 изпълнение на изкоп до основата на сградата с
вертикален откос, който не е обезопасен, а изкопната земна маса е складирана
непосредствено до ръба му в разрез с утвърдената от него „Инструкция за
безопасност при изкопни работи“, в следствие на което е настъпил трудов
инцидент при който лицето Д.А.М., изпълняващо длъжността „общ работник“,
намиращо се в изкопа е било затрупано. На същата дата, АУАН бил връчен на
упълномощено от управителя на въззивното дружество лице, което го подписало без
възражения.
В срока
по чл. 44 от ЗАНН писмени възражение срещу акта не постъпили и на
26.02.2020год. въз основа на акта, АНО, издал атакуваното НП. В него АНО
възприел изцяло както фактическите констатации изложени така и дадената им
правна квалификация и на основание чл. 413, ал.2 от КТ наложил на въззивното
дружество адм. наказание имуществена санкция в размер
на 2000лв.
В хода на съдебното следствие
като свидетел показания е дала П.М. – актосъставител
- инспектор в Д“ИТ“ Варна. Същата сочи, че на 21.01.2020год.. във връзка с
настъпил инцидент с Д.М. изпълняващ функциите на „общ работник“ във въззивното
дружество била извършена проверка на обект - жилищна сграда, находяща се в гр.
Варна, к.к. „св. Св. Константин и Елена“. Установено
било, че лицето трябвало да извършва изкопни работи около основата на сградата
с цел поставяне на тръба, при което изкопа не бил обезопасен, изкопната земна
маса била в близост до ръба на изкопа което довело до свличане и затрупване на
лицето. Сочи, че били проведени инструктажи, че имало и инструкция за
извършване на изкопни работа, както и че отговорен за безопасността бил
техническия ръководител на обекта, на който били вменени задължения от
работодателя. Съставила била акта за неосъществяване на ефективен контрол за
извършваната дейност тъй като отговорността си била за работодателя.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие по силата на служебното начало са били изслушани също Д.М.
(лицето посочено в НП), както и Д.В.Д.. В показанията си първият свидетел сочи,
че към месец януари 2020год. е работил за въззивното дружество като общ
работник. Тогава бил в един трап и изхвърлял с лопата пръста. Сочи, че както
изхвърлял изведнъж пръста паднала, както и че там където изхвърлял пръста в
изкопа, по края на рова нямало сложено нищо за обезопасяване.
На свой ред в показанията си св.
Д. сочи, че към месец януари 2020год. е работил във въззивното дружество като
строителен инженер. Заявява, че по него време фирмата изпълнявала строителен
обект в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ където
работел и Д.М.. Сочи, че знае за инцидента станал с последния. Той му бил
поставил задача да разчиства около една тръба като преди започване на работа
той говорил с всеки от работниците и им давал указания. Заявява, че в
конкретния случай е имало поставени обезопасителни
ленти около изкопа, но те били издърпани настрани, тъй като багера минавал от
там. Завява ,че всички работници били предупредени да внимават, както и че
всички включително и Д.М. били запознати с инструкцията за безопасност при
изкопни работи.
В хода на съдебното следствие
като писмени доказателства са приети освен материалите приложени към АНП още и
ТД № 00626/29.1.2019год. сключен между въззивното дружество като работодател и Д.В.Д.
като работник – строителен инженер, длъжностна характеристика за строителен
инженер, Заповед № 104/15.11.2019год. издадена от управителя на въззивното
дружество досежно провеждане на инструктаж по ЗБУТ и ПБ, декларация по чл. 402
от КТ изходяща от Д.В.Д., както и обяснения от същия.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са непротиворечеви, взаимнодопълващи се и се кредитират от
съда изцяло с доверие.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока за обжалване, поради което се явява допустима и приета от съда
за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира,
че в хода на адм. наказателното производство е било
допуснато съществено нарушение на процес. правила, а именно както в АУАН така и
в НП липсват факти които в достатъчна степен описват нарушението за което е
ангажирана адм. наказателна отговорност, както и нарушената
законова норма.
Съгласно разпоредбите на чл.42,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа
пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните
обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат
датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в
обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.
С ревизираното НП въззивното дружество е санкционирано за нарушение на чл.61, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ вр. т.1.24 и т.3.1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.2 от наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условя на труд при извършване на СМР вр. 275, ал.1 от КТ. Съгласно чл. 16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условя на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин. Съобразно т.1.24 от Приложението към цитираната по-горе наредба разполагането на земна маса, строителни продукти, съоръжения и др., както и движението на строителни машини се допускат извън зоната на естественото срутване на откосите на изкопите на разстояние не по-малко от 1,0 m от горния им ръб. В случай на укрепени изкопи тези дейности могат да се извършват и в зоната на естественото срутване на откосите на изкопите,когато при оразмеряване на укрепването им са взети предвид съответните натоварвания, а съобразно т. 3.1 от същото приложение изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена.Описаното в АУАН и НП изпълнително деяние представлява дословен препис на съдържанието на нормата на чл. 16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ като препратките към съответните текстове от наредба №2 не запълват бланкетната диспозиция, тъй като същите регламентират само общи правила при осигуряване на здравословни условия на труд. В случая отговорността на въззивника е ангажирана за бездействие – не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата като нито в АУАН, нито в НП се съдържат факти свързани с това какво е било дължимото му поведение, какво е следвало да направи или да не направи, съответно по какъв начин е следвало да бъде осигурен този ефективен контрол и как е следвало да осигури здравословните и безопасни условия на труд. В тази връзка пояснението „тъй като е допуснал на обект „жилищна сграда“ изпълнение на изкоп … който не е обезопасен,а изкопната земна маса е складирана непосредствено до ръба на изкопа в разрез с утвърдената от него инструкция… „ не изпълнява изискванията на чл. 57, т.5 и чл.42, т.4 от ЗАНН.
На следващо място както в АУАН, така и в НП е следвало да се посочат фактите въз основа, на които АНО е приел, че наказаното лице е работодател доколкото неговата отговорност е ангажирана именно в това качество. Нещо повече в АУАН и НП изобщо не е посочено какво е отношението на въззивното дружество към посочения строеж. Горното е от съществено значение доколкото отговорността за осигуряване на специфичните условия за безопасност при СМР е ясно регламентирана и вменена в задължение на конкретни лица (възложител на строежа, строител, координатор по безопасност и здраве, технически ръководител, бригадир).
На следващо място сами по себе
си цитираните в АУАН и НП норми от Приложение №1 от наредба №2 не вменяват
задължение на конкретно лице, а представляват общи изисквания, правила при
извършване на изкопни работи. В тази връзка тези норми винаги следва да са
посочени във връзка с друга норма регламентираща поведение на конкретен
адресат- строител възложител, бригадир и т.н. В случая както бе посочено
по-горе в обст. части на АУАН и НП е налице пълна
неяснота по отношение на това каква е връзката на въззивника с посочения строеж.
Няма факти в тази насока, не е посочена и конкретна правна норма вменявяща конкретни задължение на конкретен адресат. Там е
посочено, че въззивникът бил работодател, но Наредбата задължения на
работодател не вменява. Субектите върху които лежат задълженията са други.
Безспорно доколкото КТ предвижда санкция за работодател то субекта на адм.наказателна отговорност трябва да притежава и това
качество, но наред с друго такова – строител, възложител и т.н. на които
субекти Наредбата вменява конкретни задължения. Вярно е че в АУАН и НП като
нарушена е посочена и нормата на чл. 275, ал.1 от КТ. Тази норма обаче също е
обща и вменява общо задължение за работодател и също следва да бъде запълнена с
друга такава вменяваща конкретни задължения. В случая нормата е посочена във
връзка с чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗУБТ и точки от Приложение №1 на наредба №2,
които не дават яснота какво точно е дължимото поведение на работодателя.
Отделен е въпроса, че в случая дори и в хода на съдебното следствие посредством
разпита на актосъставителя не бе установено какво в същност е следвало да
направи или да не направи въззивника в конкретната ситуация и защо изобщо е
била ангажирана адм.наказателната му отговорност. В
показанията си пред съда. Напротив от показанията на св. М. се установява, че
въззивника е издал инструкция за безопасност при извършване на изкопни работи,
определил е лице, което да следи за безопасността на конкретния обект,
проведени са били инструктажи и пр. В тази насока са и приложените по делото
писмени доказателства.
Съдът намира, че посочените
по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно
основание за отмяна на атакуваното НП само на процес. основание, тъй като водят
до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви
приети за установени факти за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. В случая липсата на факти в АУАН и НП свързани с
обективната съставомерност на нарушението за което е наложена санкция води до
пълна неяснота във волята на АНО, а от там и до пълна невъзможност за проверка
за законосъобразност на атакуваното НП досежно съответствието или не на същото
с материалния закон. В края на краищата на какво основание и в какво качество
от въззивника се дири адм.наказателна отговорност –
като строител, като възложител или само като работодател и въз основа на коя
законова норма може само да се гадае. Неяснотата във волята на актосъставителя
и АНО се засилва в още по-голяма степен от това, че в АУАН и НП е посочено, че
въззивникът е бил издал инструкция за безопасност при изкопни работи, а от
показанията на актосъставителя се установява и това, е определил лице на което
е вменил задължения за осъществяване на контрол за безопасност, както и че са
били проведени съответните инструктажи. При това положение какво още се е
очаквало от него, какво е следвало да направи за да осигури ефективен контрол е
напълно неясно.
В случая съдът прие за безспорно
установено, че към датата на проверката въззивното дружество е имало качеството
на работодател спрямо лицето посочено в НП – св. Д.М., ако и такива факти да
не са изложени в АУАН. В тази насока са както показанията на самия М., така
и приложения към АНП ТД като следва изрично да бъде посочено, че в
производствата с наказателен характер е абсолютно недопустимо фактическата
обстановка да се презюмира от материалите приложени
към АНП или да се установява едва в хода на съдебното следствие.
Безспорно
е и това, че редица нормативни актове (КТ, ЗЗБУТ, множество подзаконови актове)
вменяват задължения на работодателите свързани с осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. В случая обаче бланкетния състав на 16, ал.11, т.6
от ЗЗБУТ е запълнен с разпоредби на Наредба № 2, в които не е вменено конкретно
задължение за работодател „както и изобщо задължение за конкретно лице“ от една
страна, а от .друга както беше посочено по-горе посочената наредба прави ясна
диференциация на специфичните задължения за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд при извършването на СМР и на лицата върху, които
същите лежат, като тази диференциация също не е обвързана от качеството
работодател. Задълженията са вменени на строител, възложител, бригадир,
технически ръководител, координатор по безопасност и здраве. Т.е. за да бъде
ангажирана отговорността на определено лице по чл. 413, ал.2 от КТ за
нарушаване разпоредбите на цитираната наредба не е достатъчно единствено и само
привлечения към отговорност да има качеството на работодател. Субекта трябва да
притежава и някое от качествата посочени по-горе. В конкретния случай факти в
горната насока не са изложени в НП, а липсата и на конкретна норма вменяваща
задължение за конкретно лице води до пълна неяснота във волята на АНО. В
горната насока е налице достатъчно константна практика на АС Варна по идентични
казуси – Решение № 155 от 30.01.2019год. по КНАХД № 3485/2018год.; Решение №
317/26.02.2020год. по КНАХД № 119/2020год.; Решение № 2258/21.11.2018год. по
КНАХД № 2631/2018год.; Решение № 858/25.04.2019год. по КНАХД № 629/2019год.;
Решение № 414/09.03.2020год. по КНАХД № 238/2020год. и ред други.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния
закон, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следа да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират
единствено от въззиваемата страна, която своевременно, чрез процесуалният си
представител е отправила и съответното искане. С оглед крайния изход на делото
обаче (НП подлежи на отмяна) искането се явява неоснователно и като такова се
отхвърля от съда.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
03-011998 от 26.02.2020год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на „В.с.к.“ ЕООД ЕИК *********, на основание
чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: