№ 1406
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260050 от 16.04.2021г., постановено по т.д. № 80/20г., на
Окръжен съд – Враца ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД
е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ на И. Ц. М. сумата от 40
000 лв., представляваща обезщетение за неи- муществени вреди, получени
вследствие на ПТП, настъпило на 12.04. 2019г., ведно със законната лихва,
начиная 13.03.2020г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за
присъждане на обезщетение за неиму ществени вреди до пълния предявен
размер от 80 000 лв., предявен като частичен иск от 150 000 лв., както и
предявените от В.Ц. Н., действаща в лично качество и в качеството си на
законен предста- вител на П. М. К., искове, имащи за предмет присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. за първата и
60 000 лв. за втория; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2
от ЗА да заплати на адв. А. И., сумата от 1 730 лв., пред- ставляваща
адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
Окръжен съд - Враца сумата от 1 600 лв., представляваща дължима държавна
такса. С решението И. Ц. М. е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 850 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищцата И. Ц. М. в частта, в
която е отхвърлен предявения от нея иск за сумата над 40 000 лв. до пълния
предявен размер от 80 000 лв., частичен от 150 000 лв., а от ответника в
частта, в която искът е уважен над сумата от 25 000 лв., с подробно изложени
1
съображения в обстоятелствената част на жалбите. Вся ка страна поддържа
подадената от нея въззивна жалби и оспорва жалбата на насрещната страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявените субективно съединени искове са с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ – претендират се обезщетения за неимуществени вреди от на-
стъпило на 12.04.2019г. ПТП, при което ищците са получили травматични
увреждания, от виновния за катастрофата водач на превозното средство, с
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
сумите до окончателното им изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана-
лиз на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо-
ставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно
поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно
превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граждан
ска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, на което има право ищцата И.Ц. М., съдът е съобразил
възрастта на пострадалата; характера и тежестта на причинените физически
увреждания; възстановяването й; преживения стрес, който е довел до
негативни изживявания за пострадалата; социално-икономическата
конюнктура в страна и застрахователните лимити през процесния период,
като е приел, че справедливото в случая обезщетение е в размер на 40 000 лв.
За неоснователно е прието възражението на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалата за настъпването на вредонос- ния резултат. По
отношение на ищците В. Ц. Н. и П. М. К. съдът е установил, че първата, в
лично качество и в качеството й на законен представител на втория, е
сключила извънсъдебни споразумения с ответника по делото, съгласно които
двамата са получили обезщетение по предявените от тях претенции, поради
което е отхвърлил предявените от тях искове.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 препраща
към мотивите му в тази част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста-
новяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно:
наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество
автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-следст-
вената връзка между деянието и причинените на ищцата И. Ц. М. увреждания,
изразяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това, решението е
влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да
заплати на И. Ц. М. сумата от 25 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди, с оглед на което основание- то на предявения от нея иск е надлежно
установено.
Решението е влязло в законна сила и в частта, с която са отхвърлени
предявени от В. Ц. Н. и П. М. К. искове.
2
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Предмет на въззивното производство е размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от И. Ц. М..
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на ОС-Враца
размер от 40 000 лв. не съответства на доказаните болки и страдания и на
преобладаващата практика на съда за сходни случаи. От заключението на
приетата пред първата инстанция СМЕ, изготвена от вещото лице Ц., се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните
телесни увреди: контузия на гръдния кош с подкожен емфизем и фрактури на
ребра в дясно от 3-то до 6-то с дислокация на фрагментите на 4-то и 5-то.
Счупването на ребрата в дясно е причинило „продължително разстройство на
здравето неопасно за живота“, което се изразява чрез трайно затруднение на
движенията на снагата за срок повече от 1 месец. Няма данни за настъпили
усложнения от страна на белия дроб вследствие на травмата. Ищцата е приета
за лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен, в продължение на 4
дена, състоящо се от антибиотик и анал- гетик. Вещото лице е посочило, че
срокът за възстановяване на контузията на гръдния кош с подкожен емфизем
и фрактури на ребра в дясно от 3-то до 6-то, с дислокация на фрагментите на
4-то и 5-то при ищцата, е около 3 месеца. Изписана е с подобрено
здравословно състояние от болничното заведение. Няма данни за наличие на
забавено възстановяване или ексцес. При личния преглед на ищцата,
последната е съобщила за болки в областта на счупените ребра, засилващи се
при студено време и за бодежи. Вещото лице не е установило патологични
промени-двустранно везикуларно диша- не, без подкожен емфизем. Не са
представени данни за възникване на ус- ложнения на заболяването, а така
също и документи за рецепти за лечение в миналото и към момента на
прегледа.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице поддържа заключението
си. Сочи, че в случая подкожният емфизем при ищцата е получен от възду-
ха, който е пробил плеврата, като е уточнил изрично и многократно, че в
случая не става въпрос за контузия на белия дроб, тъй като при наличието на
такава биха възникнали значими усложнения, които липсват при ищца- та.
Състоянието е било краткотрайно, въздухът е отишъл в подкожието и
впоследствие се е резорбирал и отшумял.
Съдът кредитира експертизата изцяло, тъй като е изготвена от екс- перт,
притежаващи необходимите за целта познания и чието заключение не е в
противоречие с останалия доказателствен материал по делото. Заключе- нието
е прието, неоспорено от страните.
По делото е изготвено и заключението на СПЕ, от което се уста- новява,
че вследствие на процесното ПТП при ищцата е настъпила остра стресова
реакция, която е била по-протрахирана и се изразява в тревожност,
потиснатост и разстройство на съня и не е отзвучала, а преминала в раз-
стройство на адаптацията, което се изразява в невъзможността й да изпъл-
нява обичайните си задължения и е продължила около четири месеца. Взи-
мала е успокоителни лекарства. Към момента на освидетелстването вещото
лице е установило, че пострадалата е психически здрава, няма психично
заболяване, което да е в причинно-следствена връзка с инцидента. Изпит-
вала страх да кара кола, като й е останал спомена за тежкото ПТП и психо-
3
травмата, която е претърпяла.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице посочва, че при една пси
хогенна реакция, при един стрес, той продължава максимум до два – три дни
и след това отзвучава, което при нея не се е случило. При ищцата
психогенната реакция е прераснала в разстройство на адаптация, което оз-
начава, че последната не е можела да изпълнява обичайните си задължения.
Този период е бил по-продължителен. След болничните си ищцата е изпол-
звала и отпуската си и едва след това се явила на работа, което според ве-
щото лице показва наличие на разстройство на адаптацията. Тя е взимала ле
карства – успокоителни. Експертът също посочва, че ищцата се е явила на
прегледа с близките си, като й е споделила, че вече не шофира и се вози само
на задната седалка, без да гледа пътя. Вещото лице разяснява, че това не е
болест, а е останало от психотравмата, която е била продължителна, особено
след като е разбрала, че вследствие на катастрофата са починали мъж и дете.
Ищцата не изпитва вина, но изживява тези неща, тъй като са свързани с
катастрофата. Експертът обобщава, че тъй като няма данни след м.септември,
т.е. пет месеца след катастрофата, да е вземала лекарства, счи- та, че този
период е отшумял.
Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице, тъй като
то е отговорило изчерпателно и обективно на поставените въпроси, като из-
водите му не са в противоречие с останалия доказателствен материал по де-
лото.
От показанията на свидетелката Е. (сестра на ищцата) се устано- вява,
че последната видяла сестра си в болницата след катастрофата. Ищ- цата била
неадекватна и в много лошо състояние. Имала рани и била по- синена по
тялото в областта на гърдите, с охлузвания на десен крак и дясна ръка, с
кръвоизлив в корема, със строшени ребра. Свидетелката се грижила за сестра
си през цялото време в болницата. Състоянието й било критично, което било
потвърдено от докторите. Пострадалата престояла в болницата около
седмица, след като я изписали свидетелката продължила да се грижи за нея и
у тях. Ищцата била на памперси през цялото време, както и на ле- карства. Не
можела да се обслужва сама в болницата, както и в къщи за известно време.
Вече я било страх да шофира и да ходи на работа. Това й се отразило зле и
вече не била същия човек, както преди. Започнала да се дър- жи странно. Била
стресирана и уплашена. Докато била на лечение вкъщи, ищцата трудно
ставала и изпитвала болка при движение. Дясната й ръка продължавала да се
движи трудно, не можела да се къпе сама, за което свидетелката й помагала.
Това продължило около месец, може би и повече. Свидетелката не смята, че
пострадалата ще стане същия човек като преди. В болницата губила съзнание
и бълнувала, както и в къщи.
Съдът не кредитира изцяло свидетелските показания, предвид близ-
ката родствена връзка на свидетелката с пострадалата, а и освен това в ня- кои
части са в противоречие с останалия събран доказателствен материал.
Свидетелката твърди, че ищцата е губила съзнание в болницата и когато се
прибрала вкъщи, но това не се потвърждава от представената по делото
епикриза, в която се посочва, че при приема си в болницата последната е
контактна. В заключението се посочва също, че няма данни за свободно
подвижна течност в корема. Липсват каквито и да са надлежни данни относно
проблеми в движението на горен десен крайник, каквито свиде- телката
твърди да са налице при ищцата, както и че е имала необходимост от
4
интензивни грижа и помощ, които не отговарят като цяло на състоянието й,
вследствие на получените травми.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищцата към момента на
инцидента – 40 години, вида, естеството и тежестта на получените травми:
контузия на гръдния кош с подкожен емфизем и фрактури на ребра в дясно от
3-то до 6-то с дислокация на фрагментите на 4-то и 5-то; вида на про- ведено
лечение, което включва едноседмичен болничен престой, продъл жило в
домашни условия; продължителността на възстановителния период от 3
месеца, в първия от които пострадалата е изпитвала затруднения в дви-
женията на снагата си; изпитваните болки и страдания, част от които се
появяват понастоящем при рязка промяна на времето; дискомфорта, който е
изпитвала от това затруднение и от нуждата от чужда помощ и грижа;
негативното отражение на случилото се върху психиката на пострадалата,
която за дълъг период от време не успяла да преодолее преживения шок и
стрес от удара и което е довело до промяна в личностен план – станала е по-
притеснителна и продължава да изпитва страх от управление на авто- мобил и
дори придвижване с такъв, както и приетите от практиката оби- чайни
размери в подобни случаи, социално-икономическите условия на жи- вот в
страната ни към процесния период, намира, че сумата от 30 000 лв.
представлява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение.
За да уважи частично жалбата на ответника и да остави без уважение
тази на ищцата, настоящият състав взе предвид, че в случая получените от
ищцата телесни увреждания не са тежки, като общият период на възста-
новяване е в рамките на три месеца. Не се е наложила оперативна интервен-
ция, упойки и силни медикаменти, полученият подкожен емфизем не е
вследствие на контузия от белия дроб и не се наложило отделно и интен-
зивно лечение, като за кратък период от време е отшумял самостоятелно. Не
са налице усложнения в здравословното състояние на ищцата вслед- ствие на
процесните травми, няма данни и за забавено или ненапълно на- стъпило
възстановяване.
За да не уважи изцяло жалбата на ответника, съдът съобрази, че инци
дентът е оставил значително негативно отражение върху психиката на по-
страдалата, която продължава да изпитва страх от пътуване с превозни сред
ства и тяхното управление и понастоящем. Именно отчитайки установена- та
психотравма, съдът определя по-висок от обичайно присъжданите за те- зи
телесни увреди обезщетение. Независимо, че няма принос за настъпване на
удара, при който са загинали двама души в колата на делинквента, об-
стоятелството, че е била водач на участваща в ПТП кола, неминуемо за дълъг
период представлява стресогенен фактор.
Неоснователни и ненавременни са оплакванията във въззивната жал- ба
на ищцовата страна за „пестеливост“ на медицинското заключение, не-
отразяващо реалното цялостно състояние на ищцата по повод на инциден- та.
Както се посочи по-горе, вещото лице е защитило заключението си в съдебно
заседание, като нито по време на даваните от него разяснения, нито при
приемането му, ищцовата страна е заявила оспорване на направе- ните
констатации. В този смисъл неоснователно е оплакването за необосно- ваност
на обжалваното решение, поради необсъждане на възражения срещу
експертното заключение, каквито не са били заявени до приключване на
устните състезания.
Поради несъвпадане в крайните изводи, първоинстанционното реше-
5
ние следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да заплати на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 30 000 лв. до
присъдените 40 000 лв., като в тази част искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора първоинстанционният акт следва да се отме-
ни в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв. А. И. адвокатско
възнаграждение над сумата от 1098.7 лв., както и в частта, с която е осъден да
заплати по сметка на ОС-Враца сумата над 1200 лв. – държавна такса. Съдът
служебно констатира пропуск на първоинстан- ционния състав да възложи на
ответното дружество разноските, сторени от бюджета за експертизи,
съобразно уважената част от иска, като след приключване на делото същото
да му се докладва за произнасяне по реда на чл.77 ГПК. Ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответното дру жество допълнително сумата от
212.50 лв. – разноски за първата инстанция на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Относно разноските пред настоящата инстанция, като съобрази раз-
мера на обжалваната част, която е за 55 000 лв. и размера на потвърдената
уважена обжалвана част, която е за 5 000 лв., следващото се по реда на чл.38
ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищ- цата
възлиза на 198лв. Съобразно отхвърлителната обжалвана част на иска, която
е за 50 000 спрямо обжалваемия общ размер от 55 000лв., ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 654.50 лв., съоб разно
представения списък за разноски. Договореното и изплатено възна-
граждение от 500 лв. на процесуалния представител на ответното дружест- во
е под минимума спрямо обжалваемата част, възлизаща на 55 000 лв., поради
което възражнието за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260050 от 16.04.2021г., постановено по т.д. №
80/2020г., на Окръжен съд – Враца, в частта, в която ответното застра-
хователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.„Симеоновско шосе“ № 67А, е осъдено да
заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ на И. Ц. М., ЕГН: **********, адрес: с.
***, ул. „***“ № *, разликата над 30 000 лв. до 40 000лв., представляваща
обезщетение за причинени неиму- ществени вреди в следствие на ПТП,
настъпило на 12.04.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная
от 13.03.2020г. до окончателното й изплащане; както и в частта, с която ЗК
„Лев Инс“ АД ЕИК: *********, е осъдено да заплати в полза на адвокат А. И.
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА над сумата от 1098.7 лв. и по
сметка на ОС-Враца сумата над 1 200 лв., представляваща държавна такса,
вместо кое то постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Ц. М., ЕГН: **********, иск по чл.432,
6
ал.1 КЗ за разликата над 30 000 лв. до присъ- дените 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуще- ствени вреди в
следствие на ПТП, настъпило на 12.04.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 13.03.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Ц. М., ЕГН: **********, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД
ЕИК: *********, допълнително разноски за първоин- станционното
производство в размер на 212.50 лв., а за въззивното произ- водство – в
размер на 654.50 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД ЕИК: *********, да заплати на основа- ние
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат А. И. – САК адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 198 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260050 от 16.04.2021г., постановено по
т.д. № 80/2020г., на Окръжен съд – Враца, в останалата обжалвана част.
Делото да се докладва на състава на Окръжен съд – Враца за произ-
насяне по реда на чл.77 ГПК за осъждане на ответното дружество за вна- сяне
по сметка на ВрОС на сторените в първоинстанционното производство
разноски от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска, след вли-
зане в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7