Р
Е Ш Е Н И Е
№
48
Габрово,
24.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети март,
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радослава Кънева
и с участието на прокурор Людмила Рачева от
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 135 от 2020 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх.
№ СДА-01-2247 от 10.12.2020 г., подадена от ОД на МВР Габрово, против съдебно
Решение № 260040 от 16.11.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 319 от 2020 г. по
описа на Районен съд Севлиево /РСС/, с искане за неговата отмяна, както и за
потвърждаване на отменения с него електронен фиш /ЕФ/.
С атакуваното
съдебно решение е отменен ЕФ серия К, № 3688982 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден
от ОД на МВР – Габрово, с който на Г.Д.Я. ***, с ЕГН: **********, за нарушение
на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от същия нормативен
акт е наложена глоба в размер на 400.00 лв.
Нарушението,
за което е издадено процесното НП в отменената му част, се изразява в следното:
На 4.02.2020
г., в 01.55 ч., в ГП I 4 км, общ. Севлиево, в посока на движение гр. Севлиево, при
ограничение на скоростта от 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен
знак В 26, същият е управлявал собствения си лек автомобил със скорост от 102
км/ч или с превишение от 42 км/ч. при приспаднат толеранс от 3 %, с което е
нарушил чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП. и на посоченото по-горе нормативно
основание му е наложена глоба в размер на 400.00 лв.
В законния
срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба
до районния съд, с която моли за отмяна на процесния ЕФ. Оспорва посочената в
него фактическа обстановка. Твърди, че отчетената скорост не е от управляваното
от него МПС. В случая е била използвана мобилна система за видеоконтрол, която
не е регламентирана в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Когато се касае
за нарушение по чл. 21 от същия, установено с помощта на такава система,
облекчената процедура по чл. 189, ал. 4 от закона не се прилага, в който смисъл
е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. по ТД № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
като за този случай е следвало да се състави АУАН, а не ЕФ.
За да постанови
съдебния си акт, РСС е счел, че в случая са спазени изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, като в ЕФ са посочени всички предвидени в закона реквизити.
Съдът приема за установена посочената скорост на управление от 105 км/ч, която
след приспаднатия толеранс е 102 км/ч – както е отразено в ЕФ. От приложения по
делото снимков материал е видно, че
измерената скорост е именно тази, на управлявания от жалбоподателя
автомобил. АТСС е одобрена по реда на Закона за измерванията, за нея е налице
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална и
последваща проверка от БИМ, което е удостоверено с представен Протокол от
проверка от 22.10.2019 г. Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта
е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Съгласно чл. 189, ал. 15
от ЗДвП снимковият материал, изготвен с техническо средство или система,
заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и рег. номер на МПС,
съставлява годно веществено доказателствено средство в АНП, с оглед на което
гореизложените факти, съдържащи се в ЕФ се приемат за доказани. Управлението с
превишена скорост е предвидено за санкциониране в чл. 182 от ЗДвП, като за
конкретното нарушение – превишение на скоростта с 42 км/ч, в ал. 2, т. 5 от
нормата се предвижда налагане на глоба от 400.00 лв., като размерът е фиксиран.
Към датата на деянието нарушенията на правилата за движение по пътищата могат
да се установяват и санкционират чрез издаване на ЕФ както от стационарни АТСС,
обозначени със съответен пътен знак, така и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол, съгласно чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, във
вр. с Наредба № 3121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /чл. 3, във вр. с чл. 2 от същата/. Въведените с тази
Наредба изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване не изисква обслужване от контролния орган, освен при
включването и изключването на мобилното АТСС, поради което не е налице
противоречие с ТР, на което жалбоподателят се позовава.
От представена
в съда Справка от ОПУ – Габрово се установява това, че на процесната дата е
имало поставени пътни знаци за ограничаване скоростта на движение в участъка – пътен
знак В 26, въвеждащ ограничение от 60 км/ч при 75 + 700 и км. 76 + 25 - ляво.
От това съдът е направил извода, че на процесния километър /мястото на
нарушението– км 76 + 055/ не е бил предвиден знак В 26 и към датата 4.02.2020
г. е нямало такъв километричен пътен знак, въвеждащ такова ограничение. Спорен
е въпросът, дали е продължавало действието на знака, поставен преди този пътен
участък, чието наличие е видно от постъпило по делото писмо от ОПУ – Габрово.
Поради това и с оглед на обстоятелството, че в тежест на АНО е да докаже
твърдяното нарушение, РСС приема, че не е установено по безспорен начин дали в
процесния участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с
пътен знак В 26, както твърди този АН. По тази причина съдът приема, че на
същото място е било в сила друго ограничение на скоростта, валидно за всички
пътища извън населените места от типа на процесния, а именно – 90 км/ч ,
съответно надвишението над така допустимата скорост следва да се счита като
такова от 12 км/ч, поради което нарушената и санкционната норма са погрешно
изписани в ЕФ. Освен това съдът приема, че не може като нарушена да се сочи
нормата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, тази конструкция не може да
съществува. По тези съображения процесният ЕФ е отменен.
В законния
срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, с искане за неговата
отмяна в едно с потвърждаване на НП в отменената част. Касаторът намира, че съдът
не се е съобразил с представеното като писмено доказателство по делото писмо от
РУ- Севлиево, от което е видно, че на процесния километър няма пътен знак,
който да отменя действието на поставения такъв В 26, а видно от представените
по делото доказателства такъв е бил налице и е действал в зоната на заснемане
на процесния автомобил. Също така използването на правната конструкция за
нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП е допустима и се ползва и в
момента. Съгласно ал. 2 скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1 и се регламентира посредством пътен знак. В ал. 1 са
посочени допустимите максимални стойности на скоростта за движение в зависимост
от конкретното място, докато ал. 2 касае стойността на различни от посочените в
ал. 1 места, в случаите, когато ограничението на скоростта е въведено с такива
пътни знаци, както е в случая. От направеното описание на деянието не се поражда
неяснота нито да дееца, нито за съда относно това, в извършването на какво по
вид нарушение е обвинен водачът.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не
изпраща представител.
Ответникът, редовно призован, също не се явява и не
изпраща представител. Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира
жалбата за неоснователна.
Като подадена
в законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че ЕФ съдържа всички
предвидени в закона реквизити и е издаден по законовия ред. С посоченото АССТ е
допустимо установяването на нарушение от типа на процесното, като в настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят мотивите на РСС в тази насока, които
касационната инстанция споделя изцяло.
Спорът в
случая е за установеността на самото нарушение от обективна страна, конкретно и
конкретно - за наличие на ограничение в скоростта на мястото, посочено като
такова на извършване на нарушението, от 60 км/ч. АСГ споделя и изводите на РСС,
че за установено може да се приеме, че действително Я. е управлявал посоченото в
ЕФ МПС в така визирания участък със скорост от 102 км/ч. Наличните и приобщени
към делото доказателства не са оспорени от жалбоподателя. От посочените в
приложената Справка координати северна ширина и източна дължина по несъмнен
начин се установява точното местоположение на нарушението – бензиностанция *****,
намираща се на ГП I- 4, с монтирано АССТ, замерващо скоростта на
автомобилите, движещи се в посока към гр. Севлиево, км. 75 + 055.
Относно
наличието на въведено ограничение от 60 км/ч АСГ взе предвид следното:
Мястото, на
което се сочи, че е направено измерването на скоростта, е ГП
I -
4 км 76+055, общ. Севлиево, в посока на движение – гр.
Севлиево. В Писмо изх. № 11-00-62 от 15.09.2020 г. на директор ОПУ – Габрово се
сочи, че за регулиране на скоростта в този пътен участък на процесната дата е
имало поставен пътен знак по предписание на ИПМ при АПИ– София с цел
обезопасяване на участъка, който е такъв с концентрация на ПТП в района на
бензиностанция „*****“. Посочено е и че относно зоната на действие на пътен
знак В 26 за конкретния случай е изпратено писмо от 31.08.2020 г. до АПИ –
София, поради липсата на ясна дефиниция в нормативната уредба с приложени
запитвания на РСС.
В Писмо изх. №
341000-4066 от 23.09.2020 г. на началник РУ – Севлиево е отразено, че е налице
пътна сигнализация с пътен знак В 26 на ГП
I -
4 км 75+700 с въведено ограничение от 60 км/ч. Същата
информация е налице и в приложената и неоспорена от жалбоподателя Справка
относно постъпила жалба в РУ – Севлиево с искане за отмяна на процесния ЕФ за
превишена скорост, изготвена от инспектор П.П.. Между този знак и мястото на
нарушението се намира бензиностанция *****, поради което за отбивката на тази
бензиностанция е отправено запитване до АПИ – София дали тя е кръстовище, след
което ограничението за скоростта, въведено с този знак отпада.
АСГ не споделя
начина на разпределение на доказателствената тежест и направените в тази връзка
изводи от страна на РСС. ОД на МВР – Габрово е доказала фактите, на които
базира тезата си в спора – установяването на нарушението е станало в зона,
която е била регулирана с пътен знак В 26, след мястото, на което такъв е бил
поставен – на посочения РП, км 75+700. Видно от направена справка в Гугълмап
след този знак не е налице кръстовище, няма данни и за отмяна на ограничението,
вкл. до мястото, на което е била засечена превишената скорост. Наличието на такъв
факт ползва водача на МПС, а нито съдът му е указал, че той следва да установи
благоприятните за него факти, нито той сам е ангажирал подобни доказателства.
След като е установено, че преди засичането на скоростта на Я. е бил поставен
такъв ограничетелен знак и липсват доказателства за отпадане на действието му,
то е логично и законосъобразно да се възприеме тезата на касатора, че на
местонарушението е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Не може да се
приеме, че отбивката за бензиностанцията съставлява кръстовище. Напротив –
самият ограничителен знак е поставен и заради нея – заради необходимото
намаляване на скоростта при влизане и излизане от тази бензиностанция. Съгласно
§. 6, т. 8 от ДР на ЗДвП "Кръстовище" е
място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на
едно ниво. По делото няма
никакви данни, че след поставянето на знака и до мястото, на което е измерена
превишената скорост освен този главен път е имало и друг, който го пресича,
разделя или се събира с него на едно ниво. Самата бензиностанция е крайпътен
обект, съоръжение, съгласно Закона за пътищата и пътната връзка към него няма
статута на самостоятелен път /§. 1, т. 8 от ДР на ЗП/ - обслужваща зона в
обхвата на самия главен път, заради която именно е налице необходимост от
ограничение на скоростта. Не е налице необходимост пътният знак да се постови
за втори път и на самото съоръжение. За намаляване на скоростта в зоната му е
вече поставен такъв в посочената по-горе точка на пътя.
В приложен по
делото Протокол от 10.10.2018 г., изготвен от служители на ОПУ – Габрово е
посочено, че от Института по пътища и мостове към АПИ – София, са определени
пет броя участъци с концентрация на ПТП, като единият от тях е Участък № 1: от
км 75+800 до км 76+100 на път ГП I - 4 км/Е-772 /част от Републикански път от Републиканска
пътна мрежа/. Процесното нарушение е обозначено като извършено на същия път, на
км 76+055, което място попада в този интервал от пътя. В Протокола е отразено,
че е поставена пътна сигнализация и е
положена пътна маркировка в „посочените участъци“, вкл. процесния, като са
поставени и пътни знаци. За този участък – „при км 75+700 – дясно – за
ограничение на скоростта на движение в участъка са поставени 2 бр. пътни знаци
В 26 /60 км/ч/. От така посоченото може да се направи извода, че мястото на
нарушението попада в зоната на действието на този пътен знак, като не е налице
доказателство, от което да се направи по несъмнен начин извод, че действието на
знака е отпаднало поради поставянето на друг знак в тази връзка или наличие на
кръстовище.
Следва да се
има предвид, в тази връзка, изложеното и по-горе, а именно - че нито едно от
приложените по делото писмени доказателства не е било оспорено.
Поради така
изложеното АСГ не приема извода на РСС, че ответникът по разгледаното на първа
инстанция дело не е доказал елементите от фактическата страна на нарушението,
за което е потърсена административнонаказателна отговорност от жалбоподателя Я..
Касационната инстанция намира, че нарушението е установено по безспорен начин
от обективна и субективна страна.
По отношение на второто основание за отмяна на
ЕФ касационната инстанция намира, че и то не може да послужи за отмяна на ЕФ
като незаконосъобразен.
ЕФ е издаден
за превишение на максимално допустимата за съответния участък скорост с 42 км/ч
при управление на МПС от страна на водача със 102 км/ч при разрешена скорост от
60 км/ч. Описанието на нарушението не създава каквито и да било проблеми за
санкционираното лице, нито за съда – обвинението е съвсем ясно. Като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Съгласно ал. 2
„Когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак.“ – видно от прочита на
водещата разпоредба, тя е неприложима самостоятелно и следва да се тълкува и
прилага в контекста и едновременно с тази, на ал. 1. Съгласно предходната
алинея „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в km/h:“, като за
движение извън населено място при МПС категория „В“ това е 90 км/ч. Очевидно не
тази норма е приложена, т. к. от описанието на нарушението в ЕФ и от посочената
като водеща норма нарушена е именно ал. 2, т.к. посочените в ал. 1 стойности на
скоростта не са били приложими за процесния пътен участък, където е установено
и извършено нарушението и максимално допустимата скорост е била обозначена с
пътен знак, което изключва общото правило на ал. 1.
Въз основа на
така изложеното АСГ намира, че и на това основание ЕФ не следва да бъде
отменен.
Не е налице
основание за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. к. случаят не се
отличава с особено ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид. Същото е типично за вида си и санкцията е уредена с
правна норма, която я фиксира като размер. Наложената такава съответства на
вида на нарушението и на предвиденото в закона за него наказание.
В заключение
настоящия съдебен състав намира, че ЕФ е законосъобразен и като е отменил
същия, РСС се е произнесъл с незаконосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде отменен, а ЕФ следва да се потвърди.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, във вр. с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно
Решение № 260040 от 16.11.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 319 от 2020 г. по
описа на Районен съд Севлиево, с което е отменен Електронен фиш серия К, №
3688982, издаден от ОД на МВР – Габрово, с който на Г.Д.Я. ***, ЕГН: **********,
на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, е наложена глоба в размер на 400.00
/четиристотин/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от същия
нормативен акт, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА
същия Електронен фиш.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.