Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………….гражданска колегия
в публично заседание на 07 ноември……………….…………………………
през две хиляди и деветнадесета година……….……..….….………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.П.……………………………и в
присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова…............................………….гр.дело дело 783 по описа за
2018 г…….…………..….…………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 АПК
във връзка с чл.36 ЗОСИ.
Предмет на разглеждане са 1.жалба на Б.Ф.Ф., И.И.Т., М.Н.М. и Г.Н.Ц. и
2.жалба на В.К.С., Й.Г.П., М.П.П. и В.П.П. срещу заповед № РД-15-406/15.10.2018
г. на кмета на Община Берковица. Като ответник в производството е посочена
Община Берковица.
Жалбоподателите
заявяват, че не са съгласни с горепосочената Заповед на Кмета на Община
Берковица, издадена на основание чл.44 ал. З от ЗМСМА и чл.36 ал.З от Закона за
опазване на селскостопанското имущество, с която е учредено на наследниците на М.П.
***, право на преминаване върху 111 кв.м.през ПИ 07510.40.6 по КККР на
с.Бързия, собственост на наследниците на Г. Каменов Ц.,***, до собствения им
имот с идентификатор 07510.40.9 по КККР на с.Бързия. Твърдят, че както имота на
наследниците на М. Заков, поискали право на преминаване през чужд имот, така и
собственият им имот, са земеделски имоти, засегнати от учредения с процесната
заповед сервитут. Обстоятелството, че кметството е съставна административно-териториална
единица на общината, не овластява субекта на управление на общината с
правомощията на кмета на кметство, възложени му в специален закон, какъвто се
явява ЗОС. В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от АПК. Тъй като с. Бързия е
административен център на кметство, съставляващо съставна
административно-териториална единица от Община Берковица, компетентен да издаде
заповед по чл. 36 ал. 3 от ЗОСИ се явява единствено Кметът на Кметство - в
случая кмета на с.Бързия. Затова атакуваната заповед се явява издадена от
некомпетентен орган, което има за последица нейната нищожност.
Молят съда,
да постанови решение, с което обезсили атакуваната заповед. Претендират и
направените в производството разноски.
Жалбоподателите
по втората жалба също считат заповедта за незаконосъобразна. Твърдят, че
поискали право на преминаване по път, който съществувал повече от 100 години;
че не е вярна констатацията за наличие на насаждения и изграден водопровод в
имота. Заявяват, че собствениците на имот с кратък идентификатор 20 са завзели
частта от съществуващ път, по който са преминавали и вероятно е налице
хипотезата на чл.37 ЗОСИ. Навеждат доводи, че атакуваната заповед предвижда
нецелесъобразно разрешение на въпроса за преминаване, тъй като е налице голяма
денивелация между двата имота, което прави невъзможно или поне твърде трудно и
скъпо прекарването на път. Молят заповедта да бъде отменена и претендират
присъждане на разноски.
В срока за становище ответната Община
оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение,
а заповедта потвърдена.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства. По искане на страните съдът е назначил
и съдебно – техническа експертиза. Установена е следната фактическа обстановка
:
На 08.05.2018
година наследниците на М.П. *** депозирали пред Кмета на Общ.Берковица „Жалба”.
В нея изложили, че са собственици на ПИ 07510.40.19 в местността „Липа” в
землището на с.Бързия, който имот е без изход до обществен път. Съобразявайки
факта, че по същество изявлението на Закови представлява искане по чл.36 ЗОСИ,
Кметът на Община Берковица назначил комисия, която като съобразила изискването
за причиняване на най – малка вреда за служещата земя, предложила достъпа да
бъде осъществен през имот 07510.40.20, който е запустял и не се обработва. Била
изготвена съответна оценка за обезщетяване на собствениците на имот с кратък
номер 20 (жалбоподателите по първата жалба) и била издадена атакуваната
заповед.
Жалбите са
подадени от лица с правен интерес, засегнати от издадения акт в предвидения в
чл.149, ал.3 АПК срок.
За да провери
съдът законосъобразността на издадения акт, то последният следва да е
действителен. За да е действителен един индивидуален административен акт, то
той следва да е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му в
предписана от закона форма при спазване
на регламентирана процедура. В конкретния случай актът е издаден от некомпетентен
орган.
Според разпоредбата на чл. 36, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ, собственик
или ползвател на селскостопанска земя, която няма изход на обществен път, може
да поиска от кмета на района или кметството по местонахождението на имота да му
разреши право на преминаване през съседните земи. Кметът на района или
кметството възлага на комисия от длъжностни лица да определи мястото за
преминаване, като се спазва изискването да се причинява най-малка вреда на
служещата земя, а също така да определи размерът на обезщетението за вредите,
които се причиняват на тази земя. В конкретния случай заповедта е издадена от
кмета на общината. Правомощията на Кмета на общината и тези на кметовете на
райони и кметства са определени в чл.8 от ЗОСИ като чл.36 от с.з. изрично
регламентира компетентността по молбите за преминаване през съседни имоти. В
административната преписка липсват доказателства (а не са навеждани и доводи в
такава насока), които да обосноват законосъобразност на иззетите от кмета на
общината функции от кмета на кметство с.Бързия.
Липсата на
компетентност на органа, издал акта всякога обуславя недействителността
(нищожността) му. Тази нищожност се сравнява като последица с липса на
административен акт, поради което и съдът не би могъл да провери
законосъобразността му. Ще следва след прогласяване на тази нищожност, да бъде
указано на административния орган, че следва да изпрати преписката за
произнасяне от компетентния кмет на кметство.
По горните
съображения на основание чл.168, ал.2 във връзка с чл.146 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТ на Заповед № РД-15-406/15.10.2018
г. на кмета на Община Берковица.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за изпълнение на указанията, посочени в
мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване – арг. чл. 36, ал. 4 ЗОСИ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: