Решение по дело №175/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1096 от 24.04.2024 г., подадена от П. К. К. от [населено място], [ЕГН], против Решение № 21 от 15.03.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 455 от 2023 година на РС – Севлиево /РСС/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ********** от 07.11.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на касатора е наложена глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

П. К. е лесовъд на частна практика и в това си качество в периода от 18.06.2023 г. до 27.06.2023 г. не следи за наличието на разрешителни за достъп до [имот номер], попадащ в отдел 232, подотдел „е“, землище [населено място], общ. Севлиево, частна горска територия и насаждение, в което се добива дървесина на позволително за сеч № 0726539 от 15.06.2023 г., а именно – няма въведени данни на лицата в информационната система на ИАГ – София, на които се разрешава достъп до горската територия.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди, че същото е с неясно съдържание, като не е отразено с какво конкретно негово поведение е реализирано нарушението. Не е посочено кои са лицата, на които е следвало да се разреши достъп до горската територия. Не е изследван въпроса за вината и конкретната й форма, като липсата на описание на субективния елемент на деянието е съществен порок във формата на акта. Налице е нарушено право на защита на жалбоподателя, като според сочения като нарушен текст на нормата са налице две задължения на нейния адресат – да се следи за документ за правоспособност на лицата, извършващи сеч и за наличие на документ за достъп до горската територия, като не е ясно коя от двете хипотези е имал предвид АНО. Не е посочен видът на горската територия. Според чл. 24, ал. 4 от Наредбата лицето, издало позволителното за сеч следва да въвежда в информационната система на ИАГ данните по чл. 23, ал. 2, т. 2 от същата, а жалбоподателят няма качеството на такова лице, поради което и той не следва да носи отговорност за невписването на тази информация и за нарушението. Не става ясно коя е санкционната разпоредба, въз основа на която се налага административната санкция. Не е ясно в какво негово качество е наложено това наказание, като конкретизация от този тип липсва в санкционната част на НП. Не са налице изложени мотиви относно наличието на основание случаят да се приеме или не за маловажен.

За да постанови съдебния си акт, РСС е приел, че е налице нарушение от съответния вид, което правилно е подведено под хипотезата на съответните правни норми, установена е вината на жалбоподателя, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП, вкл. и по отношение на съдържанието и формата му, а санкцията е също правилно индивидуализирана.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и потвърденото с него НП, аналогични на съдържащите се в първоначалната жалба, като касаторът намира, че съдът неправилно е интерпретирал в тази връзка установените факти и приложимото право, направил е погрешни и немотивирани изводи относно фактическата обстановка и съотносимостта на съответните правни норми към нея.

По делото е депозиран и отговор от административнонаказващия орган, с който жалбата се оспорва, както и писмено становище на същата страна.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Б. от АК - Габрово, който поддържа жалбата.

Ответната страна не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

НП е издадено от директор РДГ, а АУАН – от горски инспектор при същата администрация. Двата акта са съставени от оправомощени административни органи в изпълнение на предоставените им от закона правомощия.

Не са налице съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, налагащи отмяната на процесното съдебно решение на това основание.

По делото няма спор и преписката съдържа доказателства за това, че касаторът е лицензиран лесовъд, на чието име е издадено позволително за сеч № 0726539 от 15.06.2023 г. за извършване на добив на дървесина в процесния имот. Съдът намира, че от съдържанието на НП става ясно, че именно в това негово качество от К. се търси административнонаказателна отговорност. Проверка от служители на РДГ е извършена на 27.06.2023 г., поради което тази дата е приета като крайна за периода на осъществяване на нарушението, което е реализирано посредством бездействие и съставлява продължено деяние. От съставен по повод проверката Констативен протокол е видно, че за имота не са вписани в системата на ИАГ – София лица, които имат право на достъп до обекта. Срокът за извършване на сечта е от 18.06.2023 г. /поради което датата е взета за начална относно периода на извършване на нарушението/ до 31.12.2023 г. По делото е приложен Протокол за освидетелстване на сечището в имота от 20.07.2023 г., в който са посочени количествата дървесина по позволителното за сеч и реално добитата такава, но от този протокол не може да се направи извода кога точно е добита дървесината и по-конкретно – дали това е станало през процесния период, описан в НП.

Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия. В случая от текста на НП е ясно, че отговорност от К. се търси за неупражнен контрол относно наличието на документи за достъп до горската територия, като конкретно няма посочени лица в информационната система на ИАГ – София, на които се разрешава такъв достъп. Вписването на данни в системата на ИАГ обаче не е действие, което съставлява част от хипотезата на сочената като нарушена правна норма. Според последната лицензираният лесовъд трябва да следи конкретно дали лицата, които извършват сеч в имота, за който му е издадено позволително, са правоспособни да я извършват и/или дали имат документи за достъп до нея. В тази връзка в АУАН и НП се съдържа неяснота в извършването на какво точно нарушение е обвинен техният адресат, която е съществена, т.к. касае описание на нарушението от фактическа страна и съдържанието им навежда на извод за друга нарушена разпоредба, а не така посочената. Това затруднява съществено възможността за адресата на тези актове да организира и осъществи защитата си в процеса, а за съда да установи по несъмнен начин за какво по вид нарушение от лицето се търси отговорност, а това е основание за отмяна на НП, което в случая не е единствено.

В НП не е посочено в какъв срок следва да се впишат данните в системата и на какво правно основание следва да стане това, а когато няма такъв срок или условие, не може да се презумира нарушение на това задължение, особено като се вземе предвид и това, че в АУАН и НП не е посочено дали към момента на проверката в имота е била извършвана сеч въз основа на процесното разрешително, имало ли е лица, които е следвало да бъдат там само въз основа на разрешителни за достъп, кои, колко и кога са били в имота. От съдържанието на тези актове не става ясно дали през процесния период е извършвана сеч, за да се счита, че до началото й е следвало да се издадат такива позволителни и данните на лицата да се впишат в системата на ИАГ. В съдебното решение на РСС е посочено, че е издаден превозен билет от 23.06.2023 г., но този факт следва да е бил отразен в НП в описателната част и в това постановление АНО да е направил извод за наличието на лица в имота, извършващи сеч. Освен това от липсата на вписана информация в регистъра не може да се заключи, че липсват разрешителни за достъп – издаването на такива разрешителни на лица, осъществяващи дейности в имота, не е изследван и установен факт, той не е вписан и в КП. Недопустимо е да се правят фактически установявания на обстоятелства, непосочени в НП, които имат отношение към правния спор и обвинението. Всички релевантни факти следва да намерят отражение в АУАН и НП и да бъдат обвързани с приложени към преписката доказателства още към издаването на постановлението. Липсата на такива в съдържанието му го правят необосновано и незаконосъобразно.

Съдът взе предвид и това, че според чл. 24, ал. 2 от Наредбата, разрешителното за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, или до горски разсадници се издава по образец (приложение № 10) от лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч. собственика на територията; лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч, като касаторът е именно лицензиран лесовъд, но той не е санкциониран за неиздаване на разрешително за достъп, нито за това че е допуснал в горската територия лица без такова разрешително, а за неподаване на информация в системата на ИАГ. Съгласно чл. 24, ал. 4 от същия подзаконов нормативен акт лицето, издало позволителното за сеч, въвежда в информационната система на ИАГ данните по ал. 2, т. 2 към съответното позволително за сеч. Процесното разрешително за сеч е издадено от С. Д., а не от касатора. Нормата не предвижда такова задължение за адресата на позволителното за сеч, а за неговия автор. В процесното НП липсва посочена норма, която да възлага именно в тежест на лицензирания лесовъд, на когото е издадено позволителното, да въвежда данни за лицата, на които е позволен достъп до горския имот, като цитирането единствено на нормата на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/30.01.2012 г. е недостатъчно в тази връзка, т.к. тази норма не създава такова задължение за точно този правен субект. За да има нарушение от вида на процесното бездействие – непроследяване за наличието на определен факт, следва конкретна правна норма да регламентира конкретно поведение на адресата на позволителното за сеч, което да е задължително да се реализира по определен начин и в определени срокове, респективно - при определени условия, а такава норма не е посочена. В случая не е налице и годен субект на нарушението според неговото описание, което е още една причина, налагаща отмяна на процесното НП.

В заключение въз основа на така изложеното, като е потвърдил процесното НП, издадено за неясно описано и неустановено от обективна и субективна страна нарушение, първоинстанционният съд е издал един необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, в едно с потвърденото с него наказателно постановление.

С оглед изхода на правния спор своевременно и основателно се явява искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 800.00 лв. – за всяка от тях по 400.00 лв., съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, чийто размер не е прекомерен.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, А. съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Съдебно Решение № 21 от 15.03.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 455 от 2023 година на РС – Севлиево, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ********** от 07.11.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на касатора П. К. К. от [населено място], [ЕГН], е наложена глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

ОТМЕНЯ същото Наказателно постановление.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на касатора П. К. К. от [населено място], [ЕГН] деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 800.00 /осемстотин/ лв., от които 400.00 лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар за въззивна съдебна инстанция и 400.00 лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар за касационна съдебна инстанция.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.