РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Габрово , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500202 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Р. М. против Решение №260033/16.03.2021г. по
гр.д. №849/2020г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е признато за установено, че
жалбоподателката дължи на ищеца "Теленор България" ЕАД сумата от 241,66лв.,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни
услуги за периода 15.09.2018г.-14.12.2018г. по Договор за мобилни услуги, сключен между
страните с предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва от 23.04.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 77,46лв. неустойка по Договор за мобилни
услуги, за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК №232/02.06.2020г. по ч.гр.№439/2020г.
на РС Севлиево, жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца сумата от 1035лв.-
разноски по делото, както и сумата от 385лв.-разноски в заповедното производство.
В жалбата се твърди се, че обжалваното решение е неправилно. Договорът между
страните и Допълнителното споразумение са нищожни, тъй като при сключването им
ищцовото дружество било упражнило нелоялни търговски практики по смисъла на раздел
ІІІ от глава ІV ЗЗП. При сключване на договора потребителят бил обект на заблуждаваща
практика от страна а търговеца. Заедно с договора била представена декларация-съгласие от
25.11.2017г., като в т.2 от същата било посочено, че оператора е предоставил на потребителя
информация по чл.4 ЗЗП, а доказателствата сочели на обратното. В т.10 от договора били
посочени допълнителните услуги, които абоната ползва, сред които фигурирал и отказ на
потребителя от хартиена фактура. този отказ не може да се квалифицира като услуга, а е
вмъкнат на това място, за да бъде приет от потребителя без същият да осмисли значението
му. Клетките за избор на опции били предварително маркирани от оператора, за разлика от
местата, където потребителят лично попълвал данните си. Следователно търговецът бил
подготвил потребителя да приеме условията, които при нормални обстоятелства не бил
приел.
1
Аналогична била търговската практика при подписване на допълнителното
споразумение от 17.07.2018г., в което страните се били споразумели относно нов
абонаментен план, с по-висока месечна такса. и тук между другите клаузи била наложена
такса, която потребителят не би приел, ако споразумението би било сключено при нормални
условия. На практика това допълнително споразумение е подписване на нов договор за срок
то две години, макар това изрично да не е упоменато. Счита, че договорът и допълнителното
споразумение са нищожни на осн. чл.26, ал.1 пр.1 и 3 ЗЗД, поради противоречие със закона
и добрите нрави(добрата търговска практика), поради което не произвеждал действие, което
водело до недоказаност и неоснователност на претенциите на ищеца.
Моли съда да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с
което да се отхвърли изцяло исковата молба като неоснователна.
В депозирания по делото отговор на въззивната жалба ищецът по делото и ответник
по жалбата оспорва същата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното
решение и да присъди направените по делото разноски.
В депозирано по делото становище ищецът - ответник по въззивна жалба моли да
бъде намалено присъденото възнаграждение на особения представител на
жалбоподателката, тъй като същият бъде определен под минимума.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд приел следното :
Между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и жалбоподателката е сключен Договор за
мобилни услуги от 25.11.2017г. и допълнително споразумение от 17.07.2018г., с
предпочетен номер за срок от 24месеца, по план „Тотал 30.99 с допълнителни 6000МВ, със
стандартен месечен абонамент в размер на 30.99лв. За задълженията на ответника по
договора са издадени следните фактури: Фактура №**********/15.10.2018г. за периода
15.09.2018г.-14.10.2018г., със срок за плащане -30.10.2018г., за сумата от 159.16лв.,
представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги, като поради извършено
частично плащане сумата по фактурата се претендира в размер на 148.13лв., Фактура
№**********/15.11.2018г. за периода 15.10.2018г.-14.11.2018г., със срок за плащане-
30.11.2018г., издадена за сумата от 62.50лв., представляваща неплатена абонамента такса и
използвани услуги, Фактура №**********/15.12.3018г. за периода 15.11.2018г.-14.12.2018г.,
със срок на плащане-30.12.2018г., за сумата от 31.03лв., представляваща неплатени
абонаментна такса и използвани услуги, Фактура №**********/15.02.2019г. за периода
15.01.2019г.-14.02.2019г., със срок на плащане- 02.03.2019г., за сумата 77.46лв.-
представляваща неплатена неустойка.
Съгласно сключения договор към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните Общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила Общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл.20 от Общите условия на „Теленор България”
ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, всички услуги
се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова
листа на ищеца. Съгласно чл.23 месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за
които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
2
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Съгласно
чл.49 от доставчика има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят
е длъжен да заплаща определените от „Теленор България” ЕАД цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в чл.27 от Общите условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й”.
Първоинстанционният съд приел, че процесният договор и допълнително
споразумение се подчиняват на правилата, уредени в чл.258 ЗЗД и сл. от ЗЗД относно
договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника. По делото не е спорно възникналото облигационно
правоотношение между страните. Съдът приема, че издадените фактури, макар и
едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, при условие, че не са
оспорени от последния, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. За
отчетния период 15.09.2018г.- 14.12.2018г. ответникът дължи заплащане на месечни
абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги общо в размер на сумата от
241.66лв., за които са издадени следните фактури: **********/15.10.2018г.,
№**********/15.11.2018г. и №**********/15.12.2018г.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ ответникът се съгласил и приел ОУ на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от тези
ОУ, ищецът имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от
тези ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й”.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги обусловило правото на ищеца /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника. Поради неизпълнението на задължението на абоната
да заплати фактурирани мобилни услуги, ищецът прекратил едностранно индивидуалния
договор на ответника за ползваната абонамента програма и издал фактура №********** на
стойност 77.46лв., включваща неустойка за предсрочно прекратяване, равна на три месечни
абонаментни такси както, съгласно раздел 3, т.3 на допълнителното споразумение от
17.07.2018г.
Първоинстанционния съд счита възраженията на ответната страна за нищожност на
договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от Закона за задълженията и договорите,
поради противоречие със закона и добрите нрави /добрата търговска практика/ за
неоснователни. Приема, че съществуването на валидно облигационно отношение между
страните се установява писмените доказателства по делото. Ответницата била положила
подписа си и изписала трите си имена на страниците на споразумението и ценовата листа.
Подписала била и декларация- съгласие, с която е приела Общите условия на оператора.
Всички действия на ответницата водели до единствения възможен извод, че в качеството си
на потребител тя свободно е изразила волята си да се обвърже с условията, които са й
предложени от мобилния оператор и да сключи споразумение с избран от нея абонаментен
план. Била е запозната с общите и индивидуалните условия на договора и споразумението,
които е подписала, поради което съдът приел, за установено, че ответницата, в качеството си
на потребител дължи на ищеца сумата от 241.66лв., представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги за периода 15.09.2018 г. –
14.12.2018г., както и сумата 77.46 лева – представляваща неустойка по договор за мобилни
услуги, сключен между страните с предпочетен номер, за които са издадена Заповед по
чл.410 от ГПК с №232/02.06.2020г., по ч.гр.д. № 439/2020г. по описа на PC – Севлиево.
3
Въззивната инстанция намира следното :
Неоснователно е възражението за нищожност на сключения договор и допълнително
споразумение. По делото не бяха установени нелоялни практики от страна на доставчика
при сключване на договорите. Неоснователно е твърдението, че включването на отказа от
хартиена фактура сред изброените услуги предоставени на абоната било заблуждаващо.
Действително отказа от хартиена фактура е право, а не услуга, но отказването от това право
по никакъв начин не влияе на съдържанието на договора, поради което не може да се
приеме, че ако отказа от него не беше включен при предоставените услуги, то потребителя
не бил сключил договора или поне не би го сключил при тези условия.
Действително със сключване на допълнителното споразумение са изменени няколко
съществени условия по договора, като срока на действие, договорения абонаментен план, но
съдът намира, че и това не може да се квалифицира като нелоялна практика, водеща до
нищожност на договора за предоставяне на телекомуникационни услуги и на
допълнителното споразумение към него.
От представените договор за мобилни услуги и допълнително споразумение се
установява, възникването на валидно правоотношение между страните, както и че през
процесния период 19.09.2018г.-14.12.2018г. страните по делото са били обвързани от него.
Представените три броя данъчни фактури №**********/15.10.2018г.,
№**********/15.11.2018г. и № **********/15.12.2018г. не са подписани от получателя на
отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват частен удостоверителен документ,
в който е отразена счетоводна информация. Действително всяка от фактурите не установява
осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на
нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с
оглед нуждите на процеса, а ответникът не оспорва факта на потребяване на
далекосъобщителните услуги, съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции
са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им. Освен
това следва да се отчете и обстоятелството, че потребителя не е оспорил същите в срока по
чл.31 от ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги.
По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднала в забава, съгласно
чл.27 от Общите условия, след изтичане на 18-дневния срок за плащане, след датата на
издаването на съответната фактура, откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите
претенции са с настъпила изискуемост.
Поради горното съдът намира, че предявения иск да бъде прието за установено, че
жалбоподателката дължи на ищцовото дружество сумата от 241,66лв.-незаплатени месечни
абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги за периода 15.09.2018г.-
14.12.2018г. по Договор за мобилни услуги, сключен между страните с предпочетен номер
+****, ведно със законната лихва от 23.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за
които е издадена Заповед по чл.410 ГПК №232/02.06.2020г. по ч.гр.№439/2020г. на РС
Севлиево е доказан.
По отношение дължимостта на претендираната сума за неустойка съдът намира
следното :
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна
по правна сделка да престира определена или определяема парична сума, като обезщетение
за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите
да бъдат доказвани. Неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и
наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в
случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче,
уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите
4
за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна
по силата на чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на
задължението за неустойка.
В Раздел IІІ т.3 от допълнителното споразумение е уговорено, че в случай на
прекратяване договора преди изтичане на срока посочен в чл.2 от този раздел, по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички
стандартнимесечни абонаменти за периода от прекратяване на до изтичане на уговорения
срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г.
по т. д. №1/200 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката
дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение,
нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона -
нищожност на договора.
С прекратяване на договора от потребителя търговецът е лишен от възможността да
предостави услугата за договорения срок, поради което същият е лишен от възможността да
реализира доход, поради действията на потребителя. Съдът намира, че не е налице
противоречие с добрите нрави, тъй като размера на неустойката е ограничен до размера на
три месечни стандартни абонамента, поради което същата не се явява прекомерна.
Поради гореизложеното предявеният от ищеца иск е основателен и обжалваното
решение, с което същият е уважен следва да бъде потвърдено.
Съдът намира възражението на ответника по жалбата за намаляване на присъденото
възнаграждение на особения представител на жалбоподателката за неоснователно.
Настоящият казус се отличава с фактическа и правна сложност, по същото назначения
особен представител е извършил няколко действия- изготвил е възззивна жалба, явил се е в
съдебно заседание, поради което не са налице основания за намаляване на определеното му
възнаграждение, което е съобразено и с размерите определени в Наредба №1/09.07.2004г.
Поради оставяне на въззивната жалба без уважение на ищцовото дружество следва да
бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски в размер на 660лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260033/16.03.2021г. по гр.д. №849/2020г.
по описа на Районен съд Севлиево.
ОСЪЖДА С.П.М., с ЕГН ********** от гр.Г., ул.Т.№** да заплати на
”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от
660.00лева /шестстотин и шестдесет лева/ - разноски във въззивното
5
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6