Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър
Михов
при секретаря Наталия
Зирковска и с участието на прокурор при
Окръжна прокуратура – Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от
съдия Кремена Данаилова кас. АНД №1975/2022 г. по описа на Административен съд
- Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна
против Решение №961/11.07.2022 г. по АНД №20223110201716/2022 г. на Районен съд
– Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 627575-F635364/11.02.2022
г., издадено от директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП – Варна, с което на Б.Д.В.
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
/хиляда/ лева, на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.113, ал.9
вр. чл. 183, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят сочи, че
непосочване на дата и място на нарушението не е
съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че мястото на
нарушението служи за установяване компетентния орган, съответно компетентния
съд да разгледа спора. Борисов не е оспорил установените факти и иска само
отмяна на НП на основание чл. 28 от ЗАНН. Относно датата на нарушението
посочва, че във фактура № 34855/23.10.2020 г. има посочена дата и място, съобразно чл. 6 от ЗС и адресът по чл.6,
ал.1, т.3 от ЗС е адрес за кореспонденция – чл.28, ал.1 от ДОПК, поради което
тези данни са дата и място на нарушението. В НП е посочен период
01.10.-31.10.2020 г., тъй като фактурите се издават на основание чл.113, ал.4
от ЗДДС до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, а при авансово
плащане не по-късно от датата на плащането. Ето защо срокът по чл.32, ал.4 от ЗАНН е спазен. Оспорва присъждане
възнаграждение за безплатна адвокатска защита на Б.В., защото не е договорено
възнаграждение, отделно от това Наредба №1/09.07.2004 г. не е одобрена от Министерство
на правосъдието, а от Висшия адвокатски съвет, поради което не е задължителна
за съда. При заплатената безплатна помощ АНО е лишен от възможност да направи
възражение за прекомерност. Сочи че е следвало директорът на Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП да бъде осъдена по арг. на чл. 36, ал.2 от ЗАдв. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение,
потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени
бележки от 06.10.2022 г. жалбата се поддържа изцяло. Направено е възражение за
прекомерност на възнаграждението за адвокат сторено от ответника.
Ответната
страна – Б.Д.В., чрез адв. М.Ц. оспорва
жалбата, посочва че АУАН е издаден извън срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, който този
срок следва да се брои от момента, в който съществува условие за издаване на
АУАН, тъй като относимите факти са налични при контролния орган, съгласно решения
по ТД № 48/1981 г. и ТД № 3/2019 г. на ВАС. В този смисъл неоснователно е да се
приеме, че срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от приключване на
проверката. Моли да бъде оставено в сила
оспореното решение. Споделя напълно изводите на съда за допуснато нарушение на
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – непосочване на дата и място на нарушението.
Относимо за спора е връчване на акта за дерегистрация по ЗДДС, поради това, че
датата на дерегистрация е елемент от фактически състав на вмененото нарушение.
Не са налице доказателства за ощетяване на бюджета в влязъл в сила акт. Намира
за неоснователни доводите относно присъденото възнаграждение за оказаната
безплатно адвокатска помощ. Отправено е искане за оставяне в сила на оспореното
решение и присъждане на сторените разноски в касационното производство. В съдебно
заседание, чрез адв. Ц. изложените доводи и искане за разноски се поддържат.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за основателна, не споделя доводите на РС –
Варна за допуснати съществени нарушения на процесуалните правил, относно
описание на фактите, включително дата и място на нарушението. Законосъобразно е
издаден АУАН в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН след приключване на проверката.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е
приел за установено следното:
Б.Д.В. е бил регистриран по
ЗДДС от 09.04.2008 г. С Акт за дерегистрация по ЗДДС №03099170053911/16.01.2017
г. регистрацията е била прекратена, тъй като задълженото лице не е представило
искани от компетентните органи счетоводни документи и системно не изпълнявало
задълженията си по ЗДДС. Актът за дерегистрация бил връчен на жалбоподателя на 24.01.2017
г. и не бил обжалван. В. издал на Д.И.К.фактура №34855/23.10.2020 г., с данъчна
основа 1362,50 лева и начислен ДДС - 272,49 лева. В. издал и други фактури, в
които бил начислен ДДС. При проверки на негови клиенти било установено
несъответствие, поради което инспектори по приходите, извършили проверка на
издадените от В. фактури за периода след м.01.2017 г. Проверката била в насока
установяване дали по фактурите е начисляван ДДС и на какво основание.
Установено е че след датата на прекратяване на регистрация му по ЗДДС той е
извършвал дейност като нотариус. За извършените доставки на нотариални услуги е
издавал сметка/фактура по чл.89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност
(между които и фактура с №34855/23.10.2020 г.), които съдържали посочените в
чл.114 от ЗДДС реквизити - данъчната основа на доставката, ставката на данъка и
размера на данъка. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол №
П-03000321098207-073-001/ 08.11.2021 г., който бил връчен на лицето на
25.11.2021 г.
Съдът е приел
от правна страна следното:
В. е извършил нарушение на чл.113,
ал.9 от ЗДДС, поради издаване на фактура № 34855/23.10.2020 г. с която е
начислил ДДС, като към този момент не е бил регистрина по ДДС. Не би могло да
се приеме, че конкретната фактура, във връзка с която е издадено обжалваното
наказателно постановление, е достигнала до знанието на проверяващите на датата
на представянето й, поради което е прието, че датата на откриване на нарушителя
е тази на съставянето на протокола за извършената проверка, при което срокът по
чл.34 от ЗАНН е спазен.
На основание чл.314 , ал.1
от НПК, РС – Варна е приел, че при издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като е нарушен чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради непосочване на дата и място на нарушението. Посочено е че
нарушението е извършено в периода 01.10.2020 г. – 31.10.2020 г., но не е
посочена конкретната дата. Прието е от РС – Варна, че датата установява срещу
какви факти трябва да се защитава наказаното лице и от кога започват да се
броят давностните срокове. Посочен е адресът на наказаното лице, но не и
мястото където е прието, че е осъществено нарушението. Мястото на нарушението е част от
съставомерните признаци на деянието и от друга страна определя компетентността
на органа. С тези съображения НП е отменено.
Оспореното решение е
правилно и законосъобразно.
Мотивите
на РС – Варна изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не
следва да ги повтаря, а съдът препраща към тях на основание чл. 221, ал.2 от АПК.
Не
е посочена дата на извършване на нарушението. Също така не е посочено и място
на извършване на нарушението. Дата и място на проверката е възможно да съвпадат
с дата и място на нарушението, но е следвало категорично и недвусмислено да се
посочи къде е извършено нарушението и на коя дата. Липсата на дата и място на
нарушението е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН.
Липсата
на дата и място на нарушението в НП нарушава правото на защита на наказаното
лице, защото е възможно същото нарушение с напълно идентични факти, които го
описват да е извършено на друга дата и място и за наказаното лице няма яснота
относно кое нарушение му се вменява административнонаказателна отговорност.
Отделно
от това липсата на място препятства определяне на компетентния контролен орган
за издаване на АУАН – чл. 37 от ЗАНН и компетентния административнонаказващ
орган – чл. чл. 47 от ЗАНН, съответно компетнтния съд – чл. 59 от ЗАНН.
Липсата
на дата е пречка да се установи от коя дата започва да тече абсолютната давност
за отпадане на административнонаказателната отговорност.
Допуснатите
нарушения на процесуалните правила законосъобразно са приети от РС – Варна за
основание за отмяна на НП.
С оглед изложеното съдът намира, че наведените в
жалбата касационни основания не са налице, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Законосъобразно
при спазване на разпоредбите на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК,
вр. чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв, вр. чл. 18, ал.4 от Наредба №1/09.07.2024 г. от
РС – Варна е присъдено възнаграждение за адвокат Ц. в размер на 300 лева, за
извършено безплатно процесуално представителство на В.. Наредба №1/09.07.2004 г.
е действащ подзаконов нормативен акт и до отмяната й поражда своето действие –
чл. 195, ал.1 от АПК, поради което е неоснователен доводът, че не следва да се
прилага. Възнаграждението за адв. Ц. е в минимален размер, поради което не е
нарушено правото на възражение на АНО. Изложеното обосновава, че в частта за
разноските не е налице основание за отмяна на оспореното решение.
Искането на
жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за процесуален представител е
неоснователно по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 вр., чл. 143, ал.1 от АПК, поради което се отхвърля от съда.
Ответникът е представил
договор за правна защита и съдействие от 09.10.2022 г. съгласно който адв. Ц. се
задължава да извърши безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.3 от
ЗАдв на Б.Д.В.. Процесуално представителството е извършено по делото. На основание на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр.
чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв, вр. чл. 18, ал.4 от Наредба
№1/09.07.2024 г. следва администрацията, към която се числи жалбоподателя в
случая ТД на НАП – Варна да бъде осъдена да заплати в полза на адв. М.Ц. сумата
от 300 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №961/11.07.2022
г., постановено по АНД №20223110201716/2022
г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Варна да заплати на адвокат М.Д.Ц. ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.