Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1032/28.5.2019г. град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на седми май, две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев,
секретар Радостина И.,
като разгледа докладваното от председателя
АНД № 1691 по
описа на съда за 2019 година,
Р Е
Ш И :
Потвърждава Наказателно
постановление № 03-008669/31.01.2018 г. на директора на Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна, с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от
Кодекса на труда на Тинти-05 ЕООД със седалище и адрес на управление
***, с Булстат 203 281 483, представлявано от В.А.Б. ЕГН **********,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева
за извършено нарушение на чл.152 от Кодекса на труда.
Да се изпратят съобщения
на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и Тинти-05 ЕООД, че е изготвено
решението.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено, по реда на глава XII на
Административно-процесуалния кодекс.
След
влизане на решението в сила административно-наказателната преписка да се върне
на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
МОТИВИ :
Производството е на
основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ въз основа на жалба от Тинти-05 ЕООД против наказателно
постановление № 03-008669/31.01.2018 г. на директора на Дирекция Инспекция по
труда – гр.Варна.
Във въззивната жалба се
твърди, че горепосоченото наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
некоресподиращо с доказателствата по случая,
постановено при погрешно възприета фактическа обстановка и при допуснати
съществени процесуални нарушения, с оглед на което се моли съда да го отмени
изцяло.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован чрез управителя и представляваща дружеството В.А.Б.,
не се явява и не се представлява.
Въззивната страна се представлява
от старши юрисконсулт Д. О., редовно упълномощена. В съдебно заседание О. моли
съда за потвърждаване на наказателното постановление.
След като прецени на
доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е представляващ Тинти-05
ЕООД, стопанисващ обект магазин за хранителни стоки, намиращ се в гр.Варна
бул.Цар Освободител № 3.
На 20.12.2017 г. служителите на
Дирекция Инспекция на труда гр.Варна Р.П. и Д. И. извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в описания обект. При проверката била
връчена призовка на управителя на
дружеството В.А.Б. да се яви на 28.12.2017 г. в Дирекция Инспекция на труда
гр.Варна и да представи документи, свързани с оценка на риска, инструктажите,
трудови досиета, отчитане на работното време, заплащане на положения труд,
отпуски, трудови книжки и др. След представянето на необходимите документи било
установено, че лицето М. Д. А. на длъжност „продавач-консултант” е полагало
труд на 30.09.2017 г. /втора смяна/ до 21:00 часа, а на 01.10.2017 г. е
постъпило на работа /първа смяна/ от 07:00 часа, като работодателят не е
осигурил непрекъсната междудневна почивка не по-малко
от 12 часа на лицето.
За проверката бил съставен Протокол №
ПР 1745827/19.01.2018 г.
На 22.01.2018 г. главен инспектор Р.Н.П.
съставила Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03008669, в
който описала горепосочените обстоятелства, като приела, че е налице нарушение
на чл.152 от Кодекса на труда. Акта бил връчен същия ден на В.А.Б., която не
направила възражение по констатациите в него.
В съдебно заседание бе разпитана в
качеството на свидетел актосъставителката Р.Н.П.,
която потвърди отразените в АУАН констатации.
Гореизложеното се установява от гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св.П. и приетите писмени
доказателства по делото, кредитирани от съда, които не се оспорват от страните.
На 31.01.2018 г. е било издадено
обжалваното наказателно постановление. Административно-наказващият орган е
приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението
по чл.152 от Кодекса на труда и е ангажирал обективната отговорност на Тинти-05
ЕООД на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда и
наложил наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Наказателното
постановление е връчено на 29.03.2018 г. лично на управителя В.Б., видно от приложеното
към административната преписка заверено копие от известието за доставяне, на въззивната
жалба не е отбелязано кога е постъпила и входирана в
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, в придружаващото писмо е посочено, че е
заведена на 03.04.2018 г. Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока
на обжалване, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което
следва да бъде разглеждана по същество.
АУАН е издаден от компетентен
орган - инспектор от Дирекция Инспекция по труда гр.Варна - държавен контролен
орган съгласно изискванията на чл.416 ал.1 от Кодекса на труда.
Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от компетентен
орган – Директора на Дирекция Инспекция на труда гр.Варна съгласно чл.416 ал.5
от Кодекса на труда и Заповед № 0280 от
03.08.2010 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми. Административно-наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е
същото от материално-правна страна, респективно е посочил правното основание за
ангажиране на обективната отговорност на Тинти-05 ЕООД гр.Варна.
Наказателното постановление
е обосновано. Правилно и законосъобразно административно-наказващият
орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.152 от Кодекса на
труда. Нормата на чл.152 от Кодекса на труда
вменява в задължение на всеки работодател
да осигури на работника непрекъсната
междудневна почивка, която не може
да бъде по-малко
от 12 часа. В представеното и
приложено заверено копие от Правилник за вътрешния трудов ред в Тинти-05 ЕООД в
Раздел III. Работно време, почивки
и отпуски, чл.14 също е посочено, че за работещите в обекта се установява
сумирано отчитане на работното време за период един месец. Според чл.15 в
обекта първа смяна е от 07:00 до 16:00 часа, а втора смяна – от 13:00 до 22:00
часа. Съгласно чл.16 на работниците със сумирано отчитане на работното време
задължително следва да се осигурява 12-часова междусменна
почивка.
От приложеното към
административната преписка заверено копие от График за явяване на работа за месец
септември 2017 г. е видно, че на 30.09.2017 г. М. А. е била втора смяна от 13
до 21 часа, а от Графика за явяване на работа за месец октомври 2017 г. е
видно, че на 01.10.17 г. М. А. е била първа смяна от 07 часа. По делото е установено, че в стопанисвания от Тинти-05 ЕООД обект – магазин за хранителни
стоки в гр.Варна бул.Цар Освободител № 3, дружеството в качеството на работодател не е осигурило непрекъсната междудневна почивка не по-малко
от 12 часа на лицето М. Д. А. на длъжност „продавач-консултант”.
Съдът не приема възражението на
жалбоподателя, посочено във въззивната жалба, че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка не отговаря на обективната истина и че са
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като въпреки направеното в
жалбата изявления, че ще представи аргументи и доказателства за тези твърдения
в съдебно заседание, такива не бяха представени.
Съдът счита, че в случая не е налице
маловажен случай на административно нарушение. Нарушението е в сферата на
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и пълноценното
възстановяване на работника, поради което не може да се каже, че неговата
обществена опасност е незначителна.
Разпоредбата на чл.414 ал.1 от Кодекса
на труда предвижда административно наказание глоба или имуществена санкция за
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в размер
от 1 500 до 15 000 лева. Наложено е административно наказание имуществена
санкция в минимален размер, което според съда е справедливо и отговоря на
тежестта на извършеното нарушение.
Воден от гореизложените съображения,
съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :