№ 40
гр. Н., 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М.М.Б.Г.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от М.М.Б.Г. Административно наказателно дело
№ 20252150200004 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „К. ****“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.Н., ж.к.К., к-с В.р.Г.*, представлявано от
управителя С.С.В. против Наказателно постановление № 02-2400611 от 18.11.2024г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на основание
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева /две хиляди
и петстотин лева/, за административно нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Моли се съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и
издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явяват процесуалния им
представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Ангажират гласни
доказателства. Претендират присъждане на сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ДИТ-гр.Бургас оспорва жалбата, като
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 16.08.2024г. в 11.40 часа на място в обект: хотел
„Л.Б.“, находящ се в КК Слънчев бряг, общ.Н., стопанисван от „К. ****“ ЕООД,
1
инспекторите от ДИТ-Бургас установили непълнолетното лице М.Р.К. с ЕГН
**********, самостоятелно да предоставя работна сила, извършвайки дейност като
„камериерка“ – почиства стая № *** /бърше бюро/. В собственоръчно попълнената от
лицето справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, същата е декларирала,
че работи в „К. ****“ ЕООД от 15.08.2024г., с място на работа: посочения обект на
контрол, на длъжност „камериерка“, с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, с 1
час почивка в работния ден, един почивен ден седмично и уговорено трудово
възнаграждение – 933 лева, без сключен писмен трудов договор. В справката лицето
декларирало и конкретната трудова дейност, която е установено да извършва в обекта.
При извършена последваща проверка по документи на 26.08.2024г. и
03.09.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас, от страна на дружеството-
жалбоподател не били представени документи, касаещи трудовото правоотношение с
М.Р.К. /включително писмен трудов договор/ към 16.08.2024г., когато лицето е
установено да полага труд в обекта. При извършена справка в информационната
система на ИА „ГИТ“, регистър по трудовите договори към НАП по ЕГН на лицето,
също не били установени данни за подадено уведомление за сключен трудов договор
между страните към 16.08.2024г.
Предвид гореизложеното, на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено
обжалваното атакувано постановление, за това, че в качеството му на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил като трудово правоотношение
отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето М.Р.К. с ЕГН **********.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателя, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата си оспорва изложената в акта и
наказателното постановление фактическа обстановка, като невярна. Отрича да е
възлагал работа на непълнолетната М.К. Заявява, че същата е пребивавала в хотела, но
не като работник, а като гост и е била принудена да попълва данни, диктувани от
проверяващите по време на проверката. Оспорва вписаните обстоятелства от
непълнолетното лице в декларацията по чл.402, ал.1 от КТ. Заявява, че по време на
проверката не е бил уведомен представител на дружеството-жалбоподател, с което
било накърнено правото му на защита.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно
при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за
установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват
на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление и се потвърждават
от показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител М. А. Същата
установява пред съда, че на процесната дата – 16.08.2024г. извършили проверка на
обект – хотел „Л.Б.“ в КК Слънчев бряг. Повод да посетят обекта била подадена жалба,
че в обекта работят камериерки без сключен трудов договор. Когато отишли в обекта
2
не се легитимирали. Първоначално се отправили към първият етаж, където видели две
жени с количка, облечени в работно облекло, които извършвали почистване. След това
се отправили към втория етаж. Там видели количка пред една от стаите, вратата на
която била отворена. В стаята заварили три жени облечени с бели тениски и къси
клинове. Едната бършела бюрото с парцал, другата оправяла стаята, третата
почиствала банята. На въпроса дали работят в хотела и трите отговорили
утвърдително. Предоставени им били справки-декларации, които да попълнят.
Впоследствие при извършената проверка по документи в ДИТ-Бургас се установило,
че за едната от трите жени – М.К. не бил представен трудов договор. Самата тя в
справката-декларация била попълнила, че няма сключен трудов договор.
Актосъставителят А. конкретизира, че именно М.К.е било лицето, което е забърсвала
бюрото в стаята с парцал, обстоятелство което последната е отразила в
собственоръчно попълнената от нея справка-декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ.
Пред съда акт.А. заявява, че не е диктувала на трите жени в стаята какво да попълват в
справката-декларация.
Показанията на акт.А. се потвърждават изцяло от свидетеля М.С. – главен
инспектор в ДИТ-Бургас, присъствала при установяване на нарушението и частично от
показанията на водените от жалбоподателя свидетели М.К.и Р.М.. И двете водени от
жалбоподателя свидетелки потвърждават, че в деня на проверката в процесната стая са
били три жени, една от която е била лицето М.К. Същите обаче отричат К. да е
работила в деня на проверката в хотела, като заявяват, че е била на гости на своите
роднини. Видно от показанията на свид.М., никой от проверяващите не е заставял със
сила или заплаха свид.К. да попълни декларацията.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Законът е категоричен и не допуска отклонения от установените с императивни
норми задължения на работодателя, а именно - да допусне работника на работното му
място, след сключен писмен трудов договор с него. Безспорно се установи по делото,
че свид.К. е полагала труд в деня на проверката, като е забърсвала с парцал бюрото в
стаята. Същата собственоръчно е попълнила справката-декларация по чл.403, ал.1, т.2
от КТ, без да е била насилвана по никакъв начин от никого.
Съдът не кредитира показанията на водените от жалбоподателя свидетели в
частта им, в която се сочи, че свид.М.К.била в хотела на гости, а не като камериерка,
както самата тя е отразила в попълнената от нея справка-декларация /л.22/. Както се
установи от показанията на свид.М., никой от проверяващите или който и да е друг не
е насилвал по никакъв начин лицето М.К.да попълва предоставената й бланка на
справка-декларация. Ето защо, съдът намира, че служебната ангажираност на водените
от жалбоподателя свидетелки обосновава евентуалната им заинтересованост от изхода
по делото, поради което показанията им в тази част не следва да бъдат кредитирани по
делото. Неотносимо по делото е и възражението, че при пристигане на проверяващите
в хотела, управителят не бил уведомен за извършваната проверка, с което било
накърнено правото му на защита. Това е така, тъй като липсва задължение за
контролните органи да уведомяват предварително или при пристигане на место
отговорните за проверявания обект лица.
Гореизложеното налага извода, че жалбоподателят е бил законосъобразно
санкциониран за извършеното от него административно нарушение.
Съдът като взе предвид, че нарушението се изразява в допускане на
непълнолетно лице да работи без сключен трудов договор, което прави деянието още
3
по-укоримо, намира, че наложеното на жалбоподателя административно наказание над
законоустановения минимум съответства на характера и степента на обществена
опасност на извършеното нарушение, като деяние и напълно достатъчно по размер да
съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната
превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния
представител на ДИТ Бургас и на основание чл.63д от ЗАНН в полза на наказващия
орган следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като териториално
поделение) – арг. от чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.2, ал.1 и чл.16, ал.1 от Устройствен
правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар.1, т.6 от ДР
на АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Н.ският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2400611 от 18.11.2024г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на основание
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на „К. ****“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр.Н., ж.к.К., к-с В.р.Г.*, представлявано от управителя С.С.В.,
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева
/две хиляди и петстотин лева/, за административно нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1,
ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „К. ****“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.Н., ж.к.К., к-с В.р.Г.*, представлявано от управителя С.С.В. да заплати
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, сумата в размер на 100 лева
/сто лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4