Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и първи
юли през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 6078 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 14.12.2018 г. СРС, 156 с-в, по гр.д.№ 5879/18
г. е признал за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110, ал.2 ЗС,
предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу М.И.Х., че ответникът дължи на ищеца сумата от
485,68 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор
за покупко-продажба на топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, бул. „*********аб.№
202200 за периода м.08.2014 г.-м.04.2015 г. със законната лихва от 28.08.2017
г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 15.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 59082/17 г. на
СРС, 156 с-в.С решението са отхвърлени исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110, ал.2 ЗС
и чл.86 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу М.И.Х. за признаване за установено,
че той дължи на ищеца сумата от 485,68 лв. до пълния предявен размер от
2 529,32 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София,
бул. „*********аб.№ 202200 за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г., както и сумата
от 594,57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода14.09.2014 г.- 10.08.2017 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
15.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 59082/17 г. на СРС, 156 с-в.Решението е постановено
при участието на „Н.“ ЕАД като трето лице- помагач на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която е отхвърлен иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК
за главница за топлинна енергия за сумата над 485,68 лв. до пълния предявен
размер от 2 529,32 лв., както и за мораторна лихва в размер на 594,57 лв.Въззивникът
твърди, че в посочената част решението е неправилно и необосновано, постановено
в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.Излага доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че са погасени всички дължими суми
за периода от м.05.2014 г. до м.10.2014 г., тъй като сумите са обективирани в
обща фактура № **********/31.07.2014 г. със срок за плащане 15.09.2014 г., от
който момент започва да тече и давността. Твърди, че в р-л VII, чл.32, ал.1 от
ОУ е определен срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия-30 дни след изтичане на периода, за който се
отнасят.С изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за
посочената сума.Излага оплаквания, че неправилно при определяне на размера на дължимата
топлинната енергия не са съобразени изравнителните сметки.Твърди, че сумата за
топлинна енергия е начислена служебно поради неосигурен достъп за отчет на
топлинните разпределители за отоплителните сезони, и че ответникът не е
направил рекламация в срока по чл.70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването.Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете.Претендира
разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- М.И.Х. оспорва същата.Излага
доводи, че задължението за заплащане на консумирана топлинна енергия е
периодично по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД и се погасява с 3-годишна
давност.Задълженията са срочни и са дължими в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Излага подробни доводи, че ищецът е допуснал
нарушения при отчитане и разпределение на топлинната енергия за част от
процесния период и е начислил същата произволно.Твърди, че не са били налице
предпоставките за служебно начисляване на стойност на топла вода, тъй като
липсват доказателства дали, кога и от кого е констатирана повреда на водомера
за топла вода, липсват предписания за отстраняване на повредата, неправилно е
определен отопляемия обем на имота , неправилно стойността е изчислена на база
двама потребители, тъй като в молбата-декларация ответникът е посочил, че
домакинството му се състои от едно лице.Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София”
АД твърди, че на 28.08.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.И.Х. за сумата от 2 529,32 лв.-главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013
г.-м.04.2015 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2014 г и № **********/31.07.2015
г. и сумата от 594,57 лв.-законна лихва за забава от 14.09.2014 г. до 10.08.2017
г. със законната лихва от 28.08.2017 г.-датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.Твърди,
че ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по
ч.гр.д.№ 59082/17 г. на СРС, 156 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на основание &1, т.2а
от ДР на ЗЕ ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за
следния топлоснабден имот- апартамент № 32 в гр.София, бул. „Ситняково“ № 49А,
бл.1, вх.1 за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
изпълнение на задълженията и др.В р-л VII, чл.32 от ОУ от 2008 г.
е определен реда и срока, в който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия-в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.Съгласно р-л XI от ОУ, одобрени
с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, чл.33, ал.1 купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди,
че ежемесечно е удостоверявал публикуването на интернет страницата си на данни
за дължимите суми за топлинна енергия за процесния период в присъствието на
нотариус.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Н.” ЕАД.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 2 529,32 лв.-главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г.,
отразена в общи фактури № **********/31.07.2014 г и № **********/31.10.2015 г.
и сумата от 594,57 лв.-законна лихва за забава от 14.09.2014 г. до 10.08.2017
г. със законната лихва от 28.08.2017 г.-датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението.
Със заявление вх.№ 3067195/28.08.2017 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.И.Х. за
процесните суми.На 15.09.2017 г. СРС, 156 с-в, по ч.гр.д.№ 59082/17 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по
чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е
връчено на ищеца на 02.01.2018 г.Исковата молба е подадена на 26.01.2018 г. /в
срока по чл.415 ГПК/.
На 05.09.2002 г. етажните собственици в гр.София, бул.
„Ситняково“ № 49 А са взели решение за сключване на договор за услугата
„топлинно счетоводство“ с „Н.И.“ ООД.
На 12.09.2002 г. е подписан договор между ЕС в гр.София,
бул. ********и Н.И.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Със заявление-декларация от
26.01.2010 г. М.И.Х. е поискал от „Т.С.“ ЕАД откриване на партида съгласно ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот като е декларирал, че
домакинството му се състои от един член.
Представен е констативен протокол № 2820/30.10.2013 г., подписан от
ответника и представител на „Н.“ ЕАД за установяване на обстоятелството, че в
ап.32 в гр.София, бул. „********всички радиатори са затапени.
Представени са и изравнителни сметки за процесния период, талон за отчет за
дялово разпределение за сезон 2013/2014 г. за вод. 95133164 на база и
констативен протокол от 14.05.2015 г. /втора дата/ за неосигурен достъп.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице А.Ж. е
установено, че в процесния имот е имало монтирани три отоплителни
тела-радиатори, на които са били монтирани два броя топлинни разпределители и
два броя термостатни вентили, както и един водомер за отчитане на БГВ.През процесния
период радиаторите са били демонтирани /затапени/.От м.05.2013 г. до м.04.2015
г. не е извършвано дялово разпределение от двата броя ИРРО, сградната
инсталация е определяна съгласно изискванията на действащата през процесния
период нормативна уредба в областта на енергетиката.За периода м.05.2013
г.-м.04.2014 г. потреблението на топла вода поради липса на технически изправен
и сертифициран водомер на топла вода е на база „служебен отчет“ за двама
потребители с нормативно определен разход на топла вода в размер на 140 л на
брой потребители.За периода м.05.2014 г.-м.04-2015 г. разходът на топлинна
енергия за БГВ също е на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп за
двама потребители.Липсват данни за начина на определяне на пълния отопляем
обем/отопляем обем на имота и на общите части, като в данъчните фактури се
посочва такъв от 159 куб.м.Технологичните разходи са отчислявани за сметка на
ищеца.Общата стойност на начислената топлинна енергия за процесния период е
2 068,41 лв. /332,39 лв.-за сградна инсталация и 1 736,02 лв.-за БГВ/,
а след съобразяване на изравнителните сметки сумата възлиза на 2 529,31
лв.В сумата не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако
има такива.
От заключението на ССчЕ на вещото лице М.М. е установено, че няма данни за извършени
от ответника плащания за процесния период.Размерът на законната лихва върху
главницата от периода от датата на изпадане на ответника в забава до 10.08.2017
г. е 593,83 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е подал възражение
в срока по чл.414 ГПК.В частта, с която са отхвърлени исковете с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК решението е влязло в сила поради необжалването му.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Между страните не се спори, че въззиваемият е имал качеството на потребител
на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот през исковия период, същият
е подал и молба-декларация за откриване на партида на имота.
Размерът на реалното доставено количество топлинна
енергия е определен от техническата експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба №
16-334/2007 г. /отм./, действала през процесния период изразходеното количество
гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление
на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие-когато не са монтирани
индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са
повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.Настоящият
съдебен състав счита, че в случая са били налице предпоставките за начисляване
на топлинната енергия по реда на чл.69, ал.1, т.2, предл.посл. от Наредба №
16-334/2007 г. /отм./.В разпоредбата на
чл.70, ал.2 от същата наредба е предвидено задължение на клиентите да осигурят
достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето, извършващо
услугата дялово разпределение, за отчитане показанията на уредите и водомерите
за гореща вода и/или за осъществяване на визуален оглед на контролните
приспособления към тях.По делото е представен констативен протокол за
неосигурен достъп.Съдът намира обаче, че неправилно ищецът е начислил топлинна
енергия за БГВ на база потребление на две лица.Видно от молбата-декларация
ответникът е посочил, че семейството му се състои от един член.Липсват
доказателства за променен брой на потребителите в имота и за подадени такива
данни от потребителя, поради което правилно първоинстанционинят съд е определил
размера на дължимата сума за БГВ при неосигурен достъп на база потреблението за
едно лице.
Липсата на проведено рекламационно производство не е
пречка за определяне на размера на потребеното количество топлинна енергия
съгласно действащата нормативна уредба в последващо исково производство, поради
което оплакванията във въззивната жалба, че липсват данни за проведено
рекламационно производство по чл.70, ал.6 от Наредба № 16-334/2007 г. /отм./,
са неоснователни.
Съдът намира за основателно оплакването на въззивника, че
неправилно е определен размера на дължимата сума за топлинна енергия, като не
са съобразени сумите по изравнителните сметки.Правилно съдът е приел в
мотивите, че следва да се присъди сумата за БГВ и сумата за сградна инсталация
за периода м.08.2014 г.-м.04.2015 г., но не е добавил сумите от изравнителните
сметки за доплащане за посочения период, които възлизат на 270,81 лв. или общо
сумата за реално потребление на топлинна енергия възлиза на 756,46 лв., за
който размер искът за главница е основателен.
Оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд е
приел за погасени по давност вземанията за
периода м.05.2014 г. до
м.10.2014 г., са несъстоятелни, тъй като съдът е приел, че са погасени
вземанията за периода м.05.2013 г.-м.07.2014 г. вкл. Съгласно уговореното в чл.33, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на „Т.С.“ ЕАД, в сила от 12.03.2014 г. за всяка една от
претендираните главници за процесния период 3-годишният давностен срок тече от
момента, в който задълженията са възникнали, т.е. след изтичане на съответния
месец, през който е потребена топлинната енергия.С оглед датата на подаване на
подаване на заявлението-28.08.2017 г. вземанията на ищеца за периода м.05.2013
г.-м.07.2014 г. вкл., са погасени по давност.
Неоснователно е и оплакването на въззивника-ищец, че съдът
не е съобразил срока за плащане по общите фактури.Сумите по тези фактури са
начислени за предоставена топлинна енергия през процесния период и датата на
издаване на фактурата и посоченият в нея срок за плащане не се отразяват върху
дължимостта на ползваната услуга и върху момента на изискуемостта на
вземанията.
Съдът не обсъжда доводите във въззивната жалба относно
Общите условия за продажба на топлинна енергия, в сила от 2008 г., тъй като те
не са приложими към процесния период.
Други конкретни оплаквания не са заявени с възизвната
жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК съдът е обвързан от
посоченото в нея.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата над 485,68 лв. до 756,46
лв., вместо което се постанови решение, с което искът да се уважи и за сумата
270,78 лв. /представляваща разликата над 485,68 лв. до 756,46 лв./.В останалата
обжалвана част решението следва да се потвърди.
При този изход на спора ищецът има право на разноски за
заповедното производство в размер на 27,24 лв., а за първоинстанционното производство-130,45
лв. или общо 157,69 лв., а за въззивната инстанция-на 24,88 лв.Въззиваемият има
право на разноски за първата инстанция в размер на 568,39 лв., но с оглед
принципа да не се влошава положението на жалбоподателя последният не следва да
бъде осъждан да заплати на ответника разликата от присъдения размер от 464,49
лв. до 568,39 лв.На основание чл.78, ал. ГПК въззиваемият следва да бъде осъден
да заплати на въззивника сумата 40,92 лв.-разликата над присъдения от СРС
размер над 116,77 лв. до 157,69 лв., както и 24,88 лв.-разноски за настоящата
инстанция или общо 65,80 лв.
Разноски в полза на въззиваемия за настоящата инстанция
не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства такива да
са били направени.Видно от представения договор за правна защита и съдействие
от 10.04.2019 г. договореният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
800 лв., платими както следва: 400 лв. в брой на датата на сключване на
договора и 400 лв. на 29.04.2019 г.В договора обаче не е посочено, че първата
сума е платена, и че същият има характер на разписка, нито са представени
доказателства за заплащане на втората вноска.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от
14.12.2018 г. на СРС, 156 с-в, по гр.д.№ 5879/18 г. в частта, с която е отхвърлен иска на „Т.С.“ ЕАД срещу М.И.Х. с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата над 485,68 лв. до 756,46 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********и със
седалище и адрес на управление:*** срещу М.И.Х. с ЕГН ********** и с адрес: ***
и със съдебен адрес:***-„Г.Т.Ц.“ /адв.С.М./, че М.И.Х. дължи на „Т.С.“ ЕАД и
сумата от 270,81 лв. /двеста и седемдесет лева и осемдесет и една
стотинки/-топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, бул. „*********аб.№ 202200 за периода
м.08.2014 г.-м.04.2015 г. със законната лихва от 28.08.2017 г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 15.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 59082/2017 г. по описа на СРС, 156
с-в.
ОСЪЖДА М.И.Х. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:***-„Г.Т.Ц.“
/адв.С.М./ да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********и със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 65,80 лв.
/шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки/-разноски по делото на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
Решението е постановено при участието на „Н.“ ЕАД като
трето лице- помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.