№ 3071
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20241100502351 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ответниците Р. А. Х. и А. Ц. Х.,
срещу решение № 18263/ 07.11.2023 г., постановено по гр.дело № 35578/ 2022
г. по описа на СРС, ГО, 89-и състав, с което съдът е издал заповед за защита
срещу тях, в полза на В. Р. Х. и им е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивниците
са посочили в жалбата си в какво се състои порочността на решението-
считат, че е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на
процесуалните правила. Изложили са съображенията си. Молят обжалваното
решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли
молбата за защита. Претендират разноски.
Въззиваемата страна В. Р. Х. е подала възражение, с което счита
жалбата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивниците молят жалбата да бъде уважена.
Представят списък на разноските по чл. 80 ГПК. Правят възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски, за които
представя списък.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от
ответника в първоинстанционното производство, който има правен интерес от
1
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 04.07.2022 г. В. Р. Х. е поискала да се издаде заповед за
защита в нейна полза, срещу А. Ц. Х.- брат на съпруга и съпругата на
ответника Р. А. Х., за актове на домашно насилие, извършени на 02.07.2022 г.,
описвайки в какво се е изразявало насилието, извършено от всеки от тях.
С решение № 18263/ 07.11.2023 г., постановено по гр.дело № 35578/
2022 г., СРС, ГО, 89-и състав е издал заповед за защита в полза на В. Р. Х.,
срещу А. Ц. Х. и Р. А. Х., като им е наложил мерките за защита по чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържат от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката, наложил е на ответниците глоба в размер на по
200 лв., осъдил ги е да заплатят държавна такса в размер на по 25 лв. и
разноски в размер на по 300 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът не е обсъдил
подробно и всестранно свидетелските показания- доверил се е на тези, които
подкрепят молбата, като в случая се касае за опит ответниците да бъдат
отстранени от жилището и то да се ползва само от роднините на молителката,
че не са представени никакви медицински документи, доказващи физическо
насилие.
Тези доводи са неоснователни.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата
по делото, приети в първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази
доказателства и изводи и препраща към тях.
В мотивите си към обжалваното решение съдът е посочил защо приема
за доказано извършването на домашно насилие- разпита на свидетелите Ц. Х.-
брат на ответника и осъдил ответника по ЗЗДН и С. Х.- съпруг на
молителката, за които и настоящия съдебен състав счита, че тъй като
показанията им са дадени под страх от наказателна отговорност, свидетелите
установяват обстоятелства, за които имат преки и непосредствени
наблюдения, като съдът съобрази родствената връзка на Х. и с двете страни и
делото му с ответника, но предвид липсата на противоречия и взаимно
2
изключващи се твърдения, съдът не намира пречка да ползва показанията при
формиране на свободното си вътрешно убеждение. Свидетелите установяват,
че на процесната дата, час и място Р. е казала на молителката, че ще я оскубе,
убие и запали с киселина. В. е била на земята, а Р. я е налагала; А. от третия
етаж е хвърлял по В. и свидетеля стъклени бутилки, стъклени чаши и тухли,
каквото му е попаднело; В. е била ударена и си е отишла вкъщи; Имала е
много наранявания, охлузвания, болял я е лакътя; Дошли са полицаи и са
извели А. от къщата;- св. Х.. В. е паднала и е била скубана от Р.; последната е
отправяла към молителката заплахи: „Ще те убия, ще те унищожа, курва“; А.
е бил на третия етаж и е хвърлял тухли, керемиди, шишета, буркани, каквото
му падне, най – вече е целил съпругата на свидетеля; След като свидетеля ги е
разтървал и съпругата му се е прибрала вкъщи, му е казала, че я боли рамото
и главата; Имала е охлузвания; С кредитираните свидетелски показания се
установява извършено от ответниците Р. А. Х. и А. Ц. Х. спрямо молителката
домашно насилие, представляващо физическо насилие-скубане, удари с
твърди предмети, заплаха за живота й, обиди, което е умишлено сериозно
засягане на физическата и психологическата неприкосновеност на
молителката, причинявайки й болка, уплаха, стрес, психична травма и
негативни емоции.
Липсата на съдебномедицинско удостоверение или други медицински
документи, изготвянето на които пострадалото лице не е задължено да
изисква и които не установяват авторството на причиняване на уврежданията,
не опровергава факта на извършване на насилието.
За да бъде уважена молба за защита по ЗЗДН не е необходимо да бъдат
доказани всички твърдяни актове на домашно насилие под различните му
форми, достатъчно е да се установи извършено насилие, за да бъдат наложени
мерки по специалния закон, като мерките следва да съответстват на тежестта
на безспорно доказаното насилие.
Въззивната инстанция намира за адекватни наложените от СРС мерки.
И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства,
обуславящи основателността на жалбата.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционото решение следва да се остави в сила.
Въззивниците, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, дължат заплащане на
3
държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на по 12,50
лв.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на
въззивниците за присъждане на разноски, поради което следва да бъде
оставено без уважение. Въззиваемата страна е направила искане за
присъждане на разноски и е представила доказателства за направени такива в
размер на 600 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
направеното възражение за прекомерност на същото, тъй като то е
минималното за този вид дела към редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на
заплащането му, като жалбите са и две на брой.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18263/ 07.11.2023 г., постановено по
гр.дело № 35578/ 2022 г., СРС, ГО, 89-и състав.
ОСЪЖДА Р. А. Х. и А. Ц. Х. да заплатят държавна такса по сметка на
СГС в размер на по 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Р. А. Х. и А. Ц. Х. за
присъждане на разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. А. Х. и А. Ц. Х. да заплатят на В. Р. Х. сумата от 600 лв.-
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4