Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 25.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ІІ
-ри гр.състав, в публичното заседание на 50.06 през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря В.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 8733 по описа за 2018г. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „***ЕАД-Плевен, гр.Плевен от изп.директор *** против Ц.П.Ц., в която се
твърди че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника, по която е образувано ч.гр.д.3141/18г. Твърди се, че съдът е
издал заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК,
поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск срещу длъжника. Твърди
се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната топлинна
енергия. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи сумата от 1078,70лв.
– главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2018г.; 87,21лв. – лихва върху главницата
за периода от 02.12.2016г. до 03.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.05.2018г.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК не е представил писмен отговор. В съдебно
заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по иска.
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от
ищеца ”*** ЕАД. В производството в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищеца, следва да установи
вземането си по основание и размера, като и размера на претендирата
лихва за забава.
Не се спори
между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за
изпълнение спрямо ответника, за процесните суми,
срещу която ответника е възразил в законоустановения
срок, че не дължи същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 7339/18по описа на ПлРС
.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***ЕАД на потребители в гр.Плевен,
обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от 15.04.2005г на Съвета на
директорите на „***ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи
условия одобрени с решение № ОУ от 03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от
същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия
между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. Видно от представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба № 73
том ХХІІ, дело 4273/1997г. е, че Ц.П.Ц. е придобил собствеността върху недвижим
имот- апартамент № 10, ***. Видно от представените доказателства е, че върху
недвижимия имот е вписана възбрана за обезпечение вземането на „Т.П.“ ЕАД.
По делото е представено извлечение от сметка за
потребител Цв. Ц., от което е видно че дължимата сума
за периода 01.10.2016г.- 31.03.2018г. е в размер 1078,70 лв
главница и 87,21 лв
лихва за периода 02.12.2016г.- 03.05.2018г.
Предвид представените доказателства съдът приема,
че ответникът е абонат на ищцовото дружество за претендирания период. С оглед представените доказателства съдът
намира, че от момента на изискуемостта на част от вземанията на „***” ЕАД гр.
Плевен към ответника до момента на подаването на молбата по чл.410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви
действия във връзка с дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна
енергия. По делото не са представени доказателства, че посочените по-горе суми претендирани в
исковото производство са заплатени от ответника. С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр.
чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и
доказан, и следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
1078,70лв. –
главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2018г.; 87,21лв. – лихва върху главницата
за периода от 02.12.2016г. до 03.05.2018г., ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
По
разноските
Ищецът
е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По
отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150, съдът
намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното
производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00 лева, а в размер, определен от
съда съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно
съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и
изменението на разпоредбата на чл. 78
ал.8 – ДВ, бр. 8 от 2017 г. съгласно
която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно сочената разпоредба в чл. 25 ал.1 т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ адвокатското
възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумите 75 лв представляваща държавна такса,
сумата 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 25лв за
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК,
че Ц.П.Ц. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на кредитора „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: 1078,70лв. – главница,
представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.10.2016г. до 31.03.2018г.; 87,21лв. – лихва върху главницата за периода
от 02.12.2016г. до 03.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 10.05.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр.д.3141/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Ц.П.Ц. с ЕГН **********,*** да
заплати на "***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от *** сумата 75 лв представляваща държавна такса, сумата 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК Ц.П.Ц. с ЕГН **********,***
да заплати на ***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
***, представлявано от *** сумата 25лв за деловодни разноски и сумата 50 лв
представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: