Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С. 26.10.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на четвърти октомври
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 2923
по описа
за 2014 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба подадена от Г.В.Г. срещу И.Т.В., с която е предявил иск с правно
основание чл.23, ал.2 от СК.
Ищецът твърди, че страните по
делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение от 04.12.2013 г. по
гр.д. № 12908/13 г. на СРС, 88 състав. Твърди се, че бракът е бил сключен на
26.09.1976 г. в гр. Б., като по време на брака ищецът е придобил следния
недвижим имот: апартамент № 96, находящ се в жилищната сграда *****, вх.Д на
пети етаж, построен върху държавна земя в ж.к. „Л.“, гр. С., ул.****** на
стойност 7 262 лв. Твърди се, че плащането на сумата е станало със сумата
от 4 262 лв., представляваща жилищно спестовен влог при ДСК Окръжен клон №
2, партида 160061 на майката на ищеца-П. Т. Х., като тази сума е прехвърлена
директно по сметката за покупката на горното жилище. Заемът от 3000 лв. е
изтеглен от майката на ищеца и изцяло погасен от нея, т.е. цената на жилището е
заплатена изцяло от майката на ищеца П. Т. Х.. Твърди се, че през 1984 г. е
направена замяна на това жилище с жилище в гр. С., ж.к. „**********, като
сумата за доплащане от 5 500 лв. отново е изплатена от майката на ищеца
чрез теглен от нея кредит по сметка 369206. Впоследствие това жилище отново е
било заменено за жилище в гр. С., ж.к. „**********, като е доплатена сума в
размер на 2037 лв., като тази сума е заплатена от двете страни по делото, като
приносът на ответницата е в размер на 1018,50 лв., като тази сума й е върната
от майката на Г. с пощенски запис.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде признато по отношение на ответницата, че ищецът Г.В.Г. притежава
по-голям дял в общо имущество в размер на 17/18 идеални части от жилище,
находящо се в гр. С., ж.к. „**********, придобито по време на брака, сключен на
26.09.1976 г., поради по-големия му принос. Претендират се разноските по
делото.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез пълномощника й адвокат
Г., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва
изцяло предявения иск. Твърди нередовност на исковата молба, което възражение е
основателно и в тази връзка са дадени указания на ищеца.
По
същество. Не оспорва, че бракът между страните е сключен на 26.09.1976 г. и е
прекратен с влязло в сила на 06.01.2014 г. решение от 04.12.2013 г. по гр.д. №
12908/13 г. на СРС, 88 състав. Оспорва, че сумата от 4261 лв. е дадена от П. Т.
Х.-майка на ищеца, като твърди, че тази сума представлява общи семейни средства
на ищеца и на ответницата, които те двамата лично заплатили по сметката на
продавача и не е извършван какъвто и да е банков превод в полза на продавача за
покупката на жилището от страна на друго лице. Оспорва и твърдението, че
ипотечният кредит в размер на 3000 лв. за изплащане на покупната цена е
изтеглен от П. Т.. Твърди се, че след замяната на жилището разликата от 7189
лв. отново е заплатена със заемни средства изтеглени от ищеца. Поддържа същото
и за третата замяна. Твърди, че както първото придобито от страните жилище,
така и последващите два апартамента в ж.к. „Л.“ са заплатени от ответницата и
от ищеца като съпрузи, включително и чрез заемни средства от ДСК-Жилищно
кредитиране, обезпечени чрез налагането на законни ипотеки върху всяко едно от
тези жилища.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище по делото, не ангажира доказателства.
Ответницата
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда
да го отхвърли като изцяло неоснователен и недоказан. Моли съда да изключи от
доказателствата по делото тези писмени доказателства, за които ищецът е бил
задължен по реда на чл.183 да ги представи в оригинал и не е изпълнил това свое
задължение. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не
е било спорно, че бракът им е сключен на 26.09.1976 г. и е прекратен с влязло в
сила на 06.01.2014 г. решение от 04.12.2013 г. по гр.д. № 12908/13 г. на СРС,
88 състав.
На
10.02.1979 г. ищецът и в режим на СИО заедно с ответницата/по време на брака/
придобиват следния недвижим имот: апартамент № 96, находящ се в гр. С., бл.*****,
вх* на пети етаж, кв. „Л.“ на ул. „***“ , чрез покупко-продажба, сключена по
реда на чл.117 от ЗТСУ. Апартаментът е закупен за сумата от 7261 лв., от която
4261 лв.-собствени средства и разрешен заем от ДСК в размер на 3000 лв. С
договор за замяна на държавен недвижим имот с частен, съгласно глава 17-та от
НДИ от 08.05.1984 г., по време на брака между страните, гореописания апартамент
е заменен с апартамент № 19, находящ се в гр. С., ж.к. „*******1, а той от своя
страна и с договор за замяна на държавен недвижим имот с частен, съгласно глава
17-та от НДИ от 18.05.1987 г., по време на брака е заменен с апартамент № 54,
находящ се в гр. С., ж.к. „*******2. Разликата в цената от 2037 лв. е покрита
със заемни средства, внесени с вн.б. №
5656/18.05.1987 г. Разликата в стойностите на заменените жилища по договора от
08.05.1984 г. в размер на 7189 лв. е изплатена със заемни средства, изтеглени
от ищеца от ДСК, като наложената ипотека върху жилището е заличена със
съгласието на ДСК и е вписана нова ипотека върху новопридобитото по замяна
жилище.
На
основание чл.183 от ГПК и поради не представянето от ищеца на оригиналите на
следните документи: спестовна книжка на П. Т. Х., квитанция № 145 от 16.01.1992
г., квитанция № 93 от 10.02.1992 г., квитанция № 395/12.02.1992 г., квитанция №
652/13.03.1992 г., всичките на ДСК, пощенски запис № 21341/26.07.1977 г., Съдът
изключва от доказателствата по делото представените от ищеца преписи от тези
писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл.23, ал.2 от СК.
Съобразно
разпределената от съда доказателствената тежест ищецът следваше да докажа
главно и пълно, че е придобил претендираната идеална част от апартамента чрез
трансформация на лични средства, както и да докаже характера на вложените
средства, че сумите са заплатени от неговата майка в размера и по начина
посочен в исковата молба, стойността на придобитото жилище и стойността
придобита от ищеца с лични средства.
Предвид
процесуалното поведение на ищеца, не явяването му в съдебно заседание и не
ангажирането на доказателства, горните обстоятелства останаха недоказани.
Съпружеската имуществена общност
(СИО) е въведена със СК от 1968 г. При действието на СК от 1968 г. и на СК от
1985 г. режимът на СИО е императивен. СК от 2009 г. също го предвижда, но
изключва неговите императивни правила, а го урежда като възможност, която
следва от закона, ако съпрузите не са уговорили или законът не допуска да
уговорят друго (чл.
18, ал. 2 и §
4 от ПЗР СК от 2009 г.). При СК от 1968 г. преобразуването
(трансформацията) на лично имущество се извеждаше по тълкувателен ред (т. 3 от ППлВС № 5/1972 г.).
Правната регламентация бе извършена с чл. 21 от СК от 1985 г. Сега я предвижда чл. 23 СК
от 2009 г., а съгласно § 4 от ПЗР
на СК от 2009 г., правилата на този кодекс относно имуществените отношения
между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по
заварени бракове.
Както при действието на СК от 1985 г., така
и при действието на СК от 2009 г. придобиването на вещни права върху имот,
което е резултат от съвместен принос на съпрузите, води до възникване на СИО.
Законовата презумпция на чл.
19, ал. 3 СК от 1985 г. предполага съвместния принос. Същото законово
предположение предвижда и чл.
21, ал. 3 СК от 2009 г. Следователно когато недвижимият имот е придобит по
време на брак по договор за замяна, сключен при
действието на СК от 1985 г., а в исковото производство единият от съпрузите
твърди, че имотът е лична негова собственост, защото цената е платена с лични средства на неговата майка, в тежест на този съпруг, в случая на ищеца е да проведе обратното доказване по
законовата презумпция за съвместен принос. Последното не бе сторено в процеса.
От друга страна и с ангажираните
с отговора писмени доказателства, обсъдени по-горе ответницата, доказа твърденията
си, че както първото придобито от страните жилище, така и последващите два
апартамента в ж.к. „Л.“ са заплатени от страните по делото като съпрузи,
включително и чрез заемни средства от ДСК-Жилищно кредитиране, обезпечени чрез
налагането на законни ипотеки върху всяко едно от тези жилища.
Предвид горното съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Предвид изхода на делото
направеното своевременно искане от процесуалния представител на ответницата и
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответницата разноските направени от нея пред настоящата съдебна инстанция в
размер на 2 870 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
договори за правна помощ от 08.02.2016 г. и 09.06.2016 г.
Така
мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения
от Г.В.Г., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.23, ал.2 от СК против И.Т.В.,
ЕГН **********,***, за признаване в отношенията между страните, че ищецът Г.В.Г.
притежава по-голям дял в общо имущество в размер на 17/18 идеални части от
жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „**********, придобито по време на брака,
сключен на 26.09.1976 г., поради по-големия му принос.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК Г.В.Г., ЕГН **********,*** да заплати на И.Т.В., ЕГН **********,*** от
2 870 лв. /две хиляди осемстотин и седемдесет лв./ разноски направени от
ответницата пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: