РЕШЕНИЕ
№ 5622
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110211253 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „ВЛВ-КОРЕКТ“ ООД, ЕИК , против
наказателно постановление № 29-2300071 от 28.07.2023 г., издадено от директор на
Дирекция „Трудова мобилност“, с което за нарушение и на основание чл.75а, ал.2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата не се оспорват установените при проверката обстоятелства, но се
твърди маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а и се сочи, че към
момента на проверката трудовият договор с лицето вече бил прекратен. Претендира се
и изтекла давност за съставяне на акта по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Иска се отмяна на
издаденото НП или прилагане на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и преповтаря изложените в нея основания за
отмяна на издаденото НП. Претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли съда да потвърди
изцяло наказателното постановление, тъй като нарушението било доказано по
категоричен начин, а в производството не били допуснати нарушения на материалния
или процесуалния закон. Счита, че случаят не бил маловажен, а наказанието било в
минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-
София.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
В периода от 19.04.2023 г. до 05.07.2023 г. инспектори от Дирекция „Трудова
мобилност“ извършили проверка на дружеството-жалбоподател „ВЛВ-КОРЕКТ“ ООД,
което било местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби
на ЗТМТМ. Контролните органи изискали документи, необходими за извършване на
проверката, като при прегледа на трудовото досие на лицето Денис Алфиртович
Байрамгулов, роден на 23.03.1984 г., със служебен номер **********, гражданин на
Руската федерация, било установено, че на основание чл.67, ал.1, т.1 от Кодекса на
труда същият е сключил трудов договор № 014 от 23.02.2023 г. с работодателя „ВЛВ-
КОРЕКТ“ ООД за длъжността „технически секретар“, с размер на основно месечно
възнаграждение от 800 лева, при 8 часов работен ден. На 23.02.2023 г. на служителя
била връчена и длъжностна характеристика за длъжността „технически секретар“ и му
бил проведен начален инструктаж, документиран в книга за начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа. От съдържанието на трудовия договор,
проверяващите установили, че писмено било удостоверено постъпването му на работа
на 23.02.2023 г. От представените по време на проверката отчетни форми за
явяване/неявяване на работа и разчетно-платежни ведомости било констатирано, че за
месец февруари 2023 г. за отработени 4 дни на Д Б било начислено и изплатено срещу
подпис трудово възнаграждение в размер на 128,76 лева; за месец март 2023 г. за
отработени 22 дни било начислено и изплатено срещу подпис трудово възнаграждение
в размер на 643,82 лева и за месец април 2023 г. за отработени 15 дни било начислено и
изплатено срещу подпис трудово възнаграждение и обезщетение в размер на 667,42
лева.
Била изискана информация от Дирекция „Миграция“, от Агенция по заетостта и
от Изпълнителна агенция за българите в чужбина относно статута на лицето, издадени
разрешения за пребиваване и работа, регистрация на заетостта му, както и издадено
удостоверение за български произход. От предоставената информация от
Изпълнителна агенция за българите в чужбина станало ясно, че Д А Б имал издадено
удостоверение за български произход с № 00278040020230327. От информация на
отдел „Миграция“ към Столична дирекция на вътрешните работи се установило, че
Денис Байрамгулов е получил право на продължително пребиваване в Република
България на основание чл.24, ал.1, т.5 от Закона за чужденците в Република България,
като е доказал българския си произход с удостоверение, издадено от Изпълнителна
2
агенция за българите в чужбина. Постъпила информация и от Агенция по заетостта,
като било посочено, че нямало данни от работодателя „ВЛВ-КОРЕКТ“ ООД да са
постъпвали заявления за предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда на
граждани на трети държави, както и липсвали данни да са подавани декларации за
осъществяване на краткосрочна заетост по реда на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност. За лицето Денис Байрамгулов не било издавано разрешение за
работа като командирован/изпратен специалист в рамките на предоставяне на услуги
на територията на Република България, както и не била налична информация в
регистрите на Агенция по заетостта за упражняване на заетост от лицето без
разрешение за работа, след регистрация.
Въз основа на констатираното, проверяващите приели, че Денис Алфиртович
Байрамгулов, гражданин на Руската федерация, предоставял работна сила за
работодателя „ВЛВ-КОРЕКТ“ ООД без регистрация на заетостта му в Агенцията по
заетостта.
Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 29-2300071 от
05.07.2023 г. в присъствието на упълномощен представител на юридическото лице.
Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, след което бил предявен на
представляващия дружеството-нарушител, който го подписал без възражения.
Описаното в акта нарушение било квалифицирано от актосъставителя по чл.75а, ал.2
от ЗТМТМ.
Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено и
обжалваното понастоящем наказателно постановление № 29-2300071 от 28.07.2023 г.,
с което за нарушение и на основание чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелката И. Ю., както и от приложените по делото писмени
доказателства. В показанията си свидетелката Ю. подробно разказа за извършената
проверка и констатациите от нея, като показанията й намират пълна подкрепа в
приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелката са
логични, непротиворечиви, последователни и изцяло кореспондират с представения по
делото писмен доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. В
съставения протокол за извършена проверка са описани същите обстоятелства, които
устно излага свидетелката Ю. в съдебно заседание.
От приложените писмени доказателства става ясно, че Денис Алфиртович
Байрамгулов има издадено удостоверение за български произход с №
00278040020230327 и е получил право на продължително пребиваване в Република
България на основание чл.24, ал.1, т.5 от Закона за чужденците в Република България,
като е доказал българския си произход с удостоверение, издадено от Изпълнителна
3
агенция за българите в чужбина. В същото време обаче не са постъпвали от
работодателя „ВЛВ-КОРЕКТ“ ООД, относно лицето Д Б, заявления за предоставяне на
разрешение за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави, както и не са
подавани декларации за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на ЗТМТМ. За
лицето не е издавано разрешение за работа като командирован/изпратен специалист в
рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, както и
няма налична информация в регистрите на Агенция по заетостта за упражняване на
заетост от лицето без разрешение за работа, след регистрация.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от един свидетел и е бил връчен на представител на
юридическото лице. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието
му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване,
отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за
редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички
фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление. Неоснователно е възражението, че не бил спазен 3-месечният срок за
съставянето на акта от момента на откриване на нарушителя, понеже трудовият
договор бил регистриран в НАП и можело да се извърши служебна проверка от
контролните органи. Действително договорът е бил регистриран в НАП, но от тази
информация се вижда единствено кога е било регистрирано трудовото
правоотношение. Няма как от това удостоверение да се извлече информация кога
лицето действително е постъпило на работа, както и от него не става ясно, дали в
Агенция по заетостта са постъпвали заявления от работодателя „ВЛВ-КОРЕКТ“ ООД
за предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда на граждани на трети
държави, дали са подавани декларации за осъществяване на краткосрочна заетост по
реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, дали за работника е било
издавано разрешение за работа като командирован/изпратен специалист в рамките на
предоставяне на услуги на територията на Република България и т.н. Тези
обстоятелства са станали ясни на проверяващите едва след получената информация от
Агенция по заетостта с писмо вх. № 23067526/02.06.2023 г., тоест на 02.06.2023 г.
проверяващите за пръв път са установили нарушението и нарушителя, и от тогава е
започнал да тече 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставянето на акта, който
е спазен. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата
по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
4
водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Дружеството-жалбоподател „ВЛВ-КОРЕКТ“ ООД е „работодател“ по смисъла
на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и „местен работодател“ по смисъла на
§ 1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, тъй като осъществява дейност на
територията на Република България и е регистрирано по българското законодателство.
По делото категорично се доказа от обективна страна, че на 23.02.2023 г. лицето Денис
Алфиртович Байрамгулов е постъпило на работа към дружеството-жалбоподател като
„технически секретар“, като е имало и регистриран в НАП трудов договор с това лице.
В същото време става ясно, че Д А Б има издадено удостоверение за български
произход с № 00278040020230327 и е получил право на продължително пребиваване в
Република България на основание чл.24, ал.1, т.5 от Закона за чужденците в Република
България, като е доказал българския си произход с удостоверение, издадено от
Изпълнителна агенция за българите в чужбина, но не са постъпвали от работодателя
„ВЛВ-КОРЕКТ“ ООД относно това лице заявления за предоставяне на разрешение за
достъп до пазара на труда на граждани на трети държави, както и не са подавани
декларации за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на ЗТМТМ. За лицето не
е издавано разрешение за работа като командирован/изпратен специалист в рамките на
предоставяне на услуги на територията на Република България, както и нямало
налична информация в регистрите на Агенция по заетостта за упражняване на заетост
от лицето без разрешение за работа, след регистрация. Съгласно чл.8, ал.2, т.1 от
ЗТМТМ, право на достъп до пазара на труда може да получат работници - граждани на
трети държави, които законно пребивават на територията на Република България,
когато са лица от български произход - до получаване на разрешение за постоянно
пребиваване. Съгласно чл.8, ал.3 от ЗТМТМ, лицата по ал.2, т.1 може да упражняват
заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по
ред, определени в правилника за прилагане на закона. Член 30а от Правилника за
прилагане на ЗТМТМ гласи, че за регистрация в случаите на чл.8, ал.3 от ЗТМТМ,
работодателят подава в Агенцията по заетостта декларация и документи (изчерпателно
изброени в разпоредбата) в 7-дневен срок от началото на заетостта. Предвид на това,
служителят Денис Алфиртович Байрамгулов, който е от български произход, е
постъпил на работа на 23.02.2023 г., а крайният срок за предприемане на съответните
действия по чл.30а от Правилника за прилагане на ЗТМТМ е бил до 02.03.2023 г.
(четвъртък, работен ден) включително. След тази дата Денис Алфиртович Байрамгулов
е предоставял работната си сила за „ВЛВ-КОРЕКТ“ ООД без съответната регистрация
в нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, който гласи, че на работодател – юридическо
лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи
чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация
в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000
лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Следователно деянието по
5
посочената разпоредба е осъществено от обективна страна. Нарушението е формално и
за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици.
Действително към момента на проверката трудовото правоотношение на лицето Д А Б
с работодателя „ВЛВ-КОРЕКТ“ ООД вече е било прекратено, но това не освобождава
работодателя от отговорност за извършеното нарушение, тоест прекратяването на
трудовото правоотношение не води до отпадане на административнонаказателната
отговорност и не санира по някакъв начин допуснатия назад във времето пропуск.
Отговорността на дружеството е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението и евентуалното
наличие на вина. Към субективната страна също така спадат причините и мотивите за
извършване на деянието, тоест и те са ирелевантни.
Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и
законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ,
предвиждаща налагане на имуществена санкция от 2000 лева до 20000 лева на
работодател - юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е
приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, освен ако не подлежи на по-
тежко наказание. Наложеното наказание „имуществена санкция“ е в минимален размер
от 2000 лева, поради което съдът не може да го намалява повече.
Настоящият състав не намира нарушението за маловажно. На първо място
трябва да се отбележи, че се касае за формално нарушение, поради което не е
необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може
да се счита за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна
работодателят обективно е могъл да извърши регистрация на заетостта на лицето
Денис Алфиртович Байрамгулов в Агенцията по заетостта по реда на чл.30а от
Правилника за прилагане на ЗТМТМ в посочения 7-дневен срок от началото на
заетостта, но не го е сторил не само в законоустановения 7-дневен срок, а и до
прекратяването на трудовия договор с лицето. Това обстоятелство само по себе си е
достатъчно основание да не бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Действително
нарушението е първо за дружеството (другите издадени НП от проверката не са влезли
в сила и важи презумпцията за невиновност), но това следва да бъде съобразено при
определянето на размера на административното наказание, което е било отчетено и
същото е в минимален размер. В качеството си на работодател, дружеството-
жалбоподател е било наясно с правилата на ЗТМТМ, тъй като незнанието на закона не
е извинително и е следвало така да организира дейността си, че да не позволява
нарушаването им. Съдът не намира, че случаят е представлявал някаква особена
фактическа или правна трудност, нито са били налице такива форсмажорни
обстоятелства, които да оправдаят липсата на регистрация на заетостта на лицето
6
Денис Алфиртович Байрамгулов в Агенцията по заетостта. Освен това конкретното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от същия вид, която да мотивира приложението на чл.28 от ЗАНН,
като съдът отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт
чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно, тоест разкрива
типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя при
определяне състава на нарушението по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ и не представлява
маловажен случай.
Предвид на изложеното, атакуваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед искането на процесуалния представител на
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което съдът
намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум от 80 лева,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, беше проведено само
едно открито съдебно заседание и беше разпитан един единствен свидетел.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 29-2300071 от 28.07.2023 г.,
издадено от директор на Дирекция „Трудова мобилност“, с което за нарушение и на
основание чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
(ЗТМТМ) на „ВЛВ-КОРЕКТ“ ООД, ЕИК е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „ВЛВ-КОРЕКТ“ ООД, ЕИК да заплати
на Дирекция „Трудова мобилност“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
7
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8