Р Е
Ш Е Н
И Е
К., 30.09.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд – К., гражданска колегия в
открито съдебно заседание на -24.09.2019 г. година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Нейков гр.дело № 1150/2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
при секретаря Радиана Андреева, при участието на
прокурора Константин Банчев, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1966 по описа за 2016 година за да се произнесе взе
предвид следното:
при секретаря Радиана Андреева, при участието на
прокурора Константин Банчев, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1966 по описа за 2016 година за да се произнесе взе
предвид следното:
Гражданско дело № 1150/2018 г. по описа на Районен съд- К. е образувано
от И.И.Г., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Р.Г.,*** против „Б.Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление *********, представлявана от В.М.С. и Д.Д.М.., чрез Финансов център К.,
с правно основание: чл.124 от ГПК, кумулативно съединен с иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, с цена на иска 3 805,81 лева.
Ищецът сочи, че бил длъжник по
изпълнително дело № **********по описа на ЧСИ Р.М., рег. № ***, което било
образувано по молба на „Б.Д.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист издаден по
гр.д. № ***/2006 г. по описа на Районен съд - К., по силата на който, бил осъден заедно с още едно лице - Н.К.К., солидарно да заплатят на банката по
Договор за кредит за текущо потребление от ******г. сумите: 3 143,14 лв
главница, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2006 г.; 145,59 лв
редовна лихва; 31,67 лв. санкционираща лихва към 28.09.2007 г. и 66,41 лев.
съдебни разноски.
Сочи, че бил осъден в качеството на
поръчител на Н.К.К. с ЕГН ********** - кредитополучател по Договор за кредит от
****** г. Бил осъден като солидарен длъжник въз основа на Договор за
поръчителство, представляващ обезпечение по договора за кредит.
Твърди, че му бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение, като за последните пет години, заплатил сумата от 1695,43 лева.
От издаденото удостоверение, приложено към исковата молба, на „Б.Д.“ ЕАД били преведени суми в размер на 419,00 лв, а на „О.Ф.“
ЕАД-1276,43 лв.
Твърди, че не съществувало за него задължение към ответника за заплащане на
сумите, които изплатил по изпълнително дело № 2007***04000*** по описа на ЧСИ
Р.М., рег. № *** и същите били недължимо платени.
Твърди, че били налице съществени пороци в „Договора за поръчителство“, сключен
между и БДСК ЕАД. Не бил указан размера
на задължението по кредита - главница и лихви, начин на погасяване, падеж на
задължението на кредитополучателя, не бил
индивидуализиран договорът за кредит, който се обезпечава. Не била
посочена датата и мястото на сключване на договора. Не бил посочен
кредиторът. Най - отдолу било записано,
че подписите на поръчителите били положени на 07.06.2005 г., т.е сключването му
е предхождало датата на сключване на договора за кредит - ****** г. Липсвала
индивидуализация на задължението, за което поръчителите гарантирали пред
кредитора.
Сочи, че поради невъзможен предмет по
смисъла на чл.2б ал.2 от ЗЗД договорът за поръчителство бил нищожен.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, по
отношение на него и „Б.Д." ЕАД, с ЕИК 12******, със
седалище и адрес на управление ***, че И.И.Г. ЕГН **********, като поръчител по
договор за поръчителство без дата, сключен между „Б.Д." ЕАД и И.И.Г. ЕГН **********
за обезпечаване задълженията Н.К.К. с ЕГН **********, не дължи на „Б.Д."
ЕАД, с ЕИК: 12******, сумите: 3 143,14 лв главница, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 28.02.2006 г. до окончателното изплащане; 145,59
лв. редовна лихва; 31,67лв. санкционираща лихва към 28.02.2006; 66,41 лева съдебни разноски по издадения по гр.д.***/2006 г. по описа на
РС-К. изпълнителен лист, както и разноски по образуваното изп.дело № *********по
описа на ЧСИ Р.М., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС-С.;
Да осъди ответника - „Б.Д." ЕАД, с ЕИК 12******,
със седалище и адрес на управление ***, на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД да му
заплати сумата 419,00 лева, като получена без основание по И.Д. № **********по
описа на ЧСИ Р.М., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС-С., в едно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
Претендира за разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени исковата молба и
приложенията към нея.
Ответното дружество, чрез
процесуалния си представител твърди, че предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е недопустим, поради това, че към момента
на предявяването му, Банката не била надлежна страна процесуално легитимна, тай
като вземането било цедирано но дружеството „ОТП Факторинг“ ЕАД.
Сочи, че твърденията на ищеца, че
договорът за поръчителство страдал от съществени пороци, били неоснователни и
не кореспондирали с представените писмени доказателства. Твърди, че съдържал всички реквизити, бил наименован и номериран,
като неразделна част от него била страница четвърта, която представлявала договорът за поръчителство, бил подписан от съответните
лица в качеството им на представители на
Банката и на поръчители. Поръчителят е положил подпис пред служител на Банката.
Договорът за поръчителство се явявал неразделна част от Договор за кредит от ****** г., били свързани, на един хартиен
носител, изписан двустранно.
Сочи, че предявеният осъдителен иск е
неоснователен и недоказан, счита го да недопустим, тъй като Банката не била
надлежна процесуална легитимна страна, тъй като вземането й към И.И.Г. било
цедирано от дружеството „ОТП Факторинг“ ЕАД
С Определение № ********.2019 г. в
закрито заседание, съдът е конституирал като трето лице помагач по делото „ОТП
Факторинг“ ЕАД, ЕИК ********** относно искането, направено с уточняваща молба
от ищеца с вх. № 8947/02.07.2019 г. по описа на РС.К., като препис от исковата
молба е приложенията към нея са му изпратени с право на отговор в едномесечен
срок.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от „О.Ф.Б.“ ЕАД – конституирано трето лице – помагач.
Сочи, че на базата на изрично
пълномощно от "Б.Д." ЕАД, от "О.Ф.Б." ЕАД били изпратени уведомителни писма за цесията до
длъжниците. Въз основа на издаден
Изпълнителен лист от 23.03.2006 г. по ч.гр. дело № ***/2006 по описа на РС-К.
било образувано изпълнително дело № ***/2007
г. по описа на ЧСИ Р. М., вписана под № *** в КЧСИ, с район на действие ОС-С.,
по молба на „ Б.Д." ЕАД. След датата на цедиране на вземането „О.Ф.Б."
ЕАД било конституирано като взискател по изпълнителното дело.
Счита твърденията на ищеца в исковата
молба и
предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което
оспорва изцяло предявените искове, като излага съображения си:
Сочи,
че налице бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от ****** г.
между кредитополучателя Н.К.К. и „Б.Д." ЕАД. Бил сключен в писмена форма,
съдържал всички изискуеми от закона реквизити. Договорът бил наименован и номериран,
като неразделна част от него се явявала страница четвърта, която всъщност
представлявала договор за поръчителство, подписан от ответника, в качеството му
на поръчител, и представители на „Б.Д." ЕАД. Подписите на поръчителя били
положени в присъствието на съответното компетентно длъжностно лице, което със
своя подпис удостоверило полагането на подписите от страна на поръчителите.
Бил
посочен и определен предметът на кредита, срокът на договора и условията
за неговото ползване и погасяване. На страница четвърта на Договора за кредит,
съставляваща по своята същност Договор за поръчителство, поръчителят се
подписал, че бил съгласен да отговаря солидарно с кредитополучателя и се
задължавал спрямо кредитора „Б.Д." ЕАД при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя да ги изпълнява съобразно и при условията на Договора за
кредит.
Сочи че предметът и срокът на
договора, условията и начина на погасяване,
били определени и съществуващи като клаузи към датата на полагане на
подписите под договора за кредит и за поръчителство от страна на
кредитополучателя и поръчителя. Банковият служител удостоверил с изречението
„подписите на поръчителите са положени в мое присъствие", че това
действително били подписите на
поръчителите и били поставени лично от тях. Отпускането на кредит било
процедура, която стартирала с молба от страна на кредитополучателя, в която се
посочвала желаната от него сума по кредита, срока на издължаване, както и с
посочване на съответните обезпечения. Съгласно Общите правила към кредитите за
текущо потребление, кредитният инспектор разяснявал условията по кредита, както
на кредитополучателя, така и на поръчителите в качеството им на задължени лица.
Твърди, че били неоснователни и
твърденията на ищеца за нищожност на процесния договор, поради предхождалото по
време датата на сключване на договора за кредит, полагане на подписите на
страните по Договора за поръчителство. Сочи, че съгласно изричното правило на
чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД поръчителство можело да възникне и за бъдещо
задължение, като нямало пречка договорите за поръчителство да бъдат сключени
преди сключването на договорите за кредит. След като двата договора били
оформени като неразделни части от един и същ писмен документ, в който било
индивидуализирано главното задължение, за чието изпълнение отговарял
поръчителят, то възражението за нищожност на договора за поръчителство поради
липса на действителен главен дълг с посочени основни елементи било
неоснователно, без значение кога хронологично били сключени двете сделки.
Посочва съдебна практика.
Сочи, че предявеният иск по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД, бил недопустим. Счита, че
становището по иска по чл. 55 от ЗЗД зависило от иска за прогласяване
нищожността на договора за поръчителство, доколкото същият бил преюдициален по отношение
на така предявения иск по чл. 55 от ЗЗД.
Сочи, че предявения иск с правно
основание чл.124 от ГПК, във връзка с чл. 26 от ЗЗД бил неоснователен и
недоказан.
Моли съда да отхвърли изцяло като
неоснователни и недоказани предявените от И.И.Г. с ЕГН: ********** срещу „Б.Д.“
ЕАД, с ЕИК 12****** искове.
Моли съда да отхвърли
искането на ищеца за заплащане на разноски по делото.
Моли съда да присъди направените от "О.Ф.Б."
ЕАД в настоящото производство разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по
делото е, че на ******г. между
ответника „Б.Д.“ ЕАД и
Н.К.К. с ЕГН ********** бил сключен
Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който банката отпуснала на
кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 3 000лв.,
възстановим на 59 броя месечни вноски, всяка с размер от 75,50лв. с падеж на
кредита 16.06.2010год. Страните уговорили кредита да бъде обезпечен с
поръчителство.
На последната
четвърта страница от договора е сключен договор за поръчителство,
без дата, между банката-кредитор и поръчителя И.И.Г. с ЕГН **********, с който
той поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя Н.К.К. /без посочено ЕГН/ при неизпълнение на задължението му, да го
изпълни при условията на договора за кредит като се задължил да погасява
задължението по договора за кредит чрез удръжки от касиера на работодателя му.
Подписът е положен от поръчителя на 07.06.2005г. в присъствието на служител на
банката, удостоверил това обстоятелство с подпис. В открито съдебно заседание
по делото от 24.09.2019г. съдът извърши констатация по оригинал на договор за
текущо потребление от ******г., видно от който е, че на страница четвърта от същия, във
физическа цялост с договора за потребителски кредит, се намира
и процесния договор за поръчителство с И.И.Г..
Въз основа
молба на ответната банка, по образуваното гр.д. гр.д. № 1755/2007г № ***/2006 г. по описа на РС- К. било
постановено Определение № 34 от 02.03.2006г. и издаден изпълнителен лист от 23.03.2006г по чл. 237 б.”в” от ГПК/ отм./,
с който Н.К.К. с ЕГН
********** и И.И.Г. с ЕГН **********, били
осъдени да заплатят солидарно на банката по Договор за кредит от ******г сумите
: 3143,14 лв главница в едно със законната лихва върху сумата 3143,14 лв, считано от 28.02.2006г до окончателното и
изплащане; 145,59 лв редовна лихва; 31,67 лв. санкционираща лихва към
28.02.2006г ; и 66,41 лв съдебни разноски.
Не се спори от
страните, а и от приложения към делото Договор за покупко- продажба на
вземания/ цесия/ от 14.02.2013год. , сключен между „ Б.Д.“ ЕАД, като продавач и
„ О.Ф.Б.“ ЕАД, като купувач, се установява, че вземанито на банката е
прехвърлено върху третото лице помагач.
От представените с исковата молба покана
за доброволно изпълнение от ЧСИ Р. М., и удостоверение изх. № 5677/15.04.2019г.
на ЧСИ Р. М. е видно, че въз основа издадения изпълнителен лист било
образувано изп.дело № **********по описа на ЧСИ Р. М., като на ищецът бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение и от него месечно му били удържани
суми за погасяване на дълга, като за периода от м. 04. 2014 г. до м.04. 2019г в
изпълнителното производство ищецът И.Г. заплатил сумата от 1695,43 лв, като по
с-ка на ответника - „Б.Д.“ ЕАД са преведени суми в размер на 419,00 лв. , а останалите
суми в размер на 1276,43 лв са преведени по с-ка на третото лице – „О.Ф.Б. “
ЕАД, след конституирането му като
взискател по делото.
Исковата молба
е заведена в деловодството на РС- К. на 19.04.2019г.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Съдът е
сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правни основания: чл.124,
ал.1 ГПК и чл.55, ал.1 предл 1 от ЗЗД.
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който
се иска установяване на недължимост на вземане на ответника към ищеца за
сумите: 3143,14 лв главница в едно със законната лихва
върху сумата 3143,14 лв, считано от
28.02.2006г до окончателното и изплащане; 145,59 лв редовна лихва; 31,67 лв.
санкционираща лихва към 28.02.2006г ; и 66,41 лв съдебни разноски. С оглед
предмета на иска, в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и
главно доказване основателността на своето вземане към ищеца и неговият размер.
В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът е направил възражение, че не
дължи процесните суми, поради нищожност на договора за поръчителство, сключен
между и „Б.Д.“ ЕАД и И.И.Г. с ЕГН **********, за
обезпечаване задълженията на Н.К.К. .
С договора
за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото задължение, като този договор трябва да бъде
извършен в писмена форма - чл.138 ал.1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/. Нормата на чл.140 от ЗЗД сочи, че поръчителството се простира върху
всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и
разноските по събиране на вземането. Съгласно чл.141 от ЗЗД, поръчителят е
задължен солидарно с главния длъжник и ако неколцина са поръчителствали за един
и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото
задължение, освен ако има съглашение за разделянето му. В настоящият случай
сключеният между ищеца И.Г. и ”Б.Д.” ЕАД договор
за поръчителство за обезпечаване на кредитополучателя Н.К.К., е
в писмена форма. Договорът за поръчителство има акцесорен характер и
обезпечава изпълнението на главното задължение. За да възникне валидно
задължение за поръчителя по силата на сключен договор за поръчителство е
необходимо наличието на действителен главен дълг, а предметът и обемът на
отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение.
Съгласно изричното правило на чл.138, ал.2, изр.2 от ЗЗД поръчителството може
да възникне и за бъдещо задължение. Следователно, няма пречка договорът за
поръчителство да предхожда по време сключването на главната сделка, но в този
случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг /при паричен дълг
това е неговия размер/, който поръчителят обезпечава следва да са изрично
посочени в договора за поръчителство / в този смисъл Решение №52/10.09.2010 г.
по гр.д.№63/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./. В настоящия случай процесният
договор за поръчителство без дата е оформен на последната страница на договора
за кредит, но е сключен преди сключването на договора за кредит и в него
липсват данни за размера на главния паричен дълг. Видно от доказателствата по
делото конкретния момент на сключване на договора за поръчителство не е посочен,
но от записването в него е очевидно, че лицето, посочено като поръчител е
положило подписа си като поръчител на 07.06.2005год. към който момент не е
съществувал сключен между „Б.Д.“ ЕАД и Н.К.К. договор за кредит, тъй като представения по
делото договор за кредит е сключен няколко дни по-късно, а именно на ******год.,
т.е. към 07.06.2005год. Николай Колев не е имал задължение към Б.Д.“ЕАД , което
да е предмет на обезпечаване чрез поръчителство. В тази ситуация поради отсъствие на
съществуващ към момента на сключване на процесния договор за
поръчителство с ищеца главен дълг, въз основа на който да бъде
определен предметът и обемът на отговорност на поръчителите, сделката е нищожна
поради невъзможен предмет- арг. от чл. 26, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 138 ЗЗД.
По делото не се доказа ищецът да е
бил запознат предварително с размера на дълга на Н.К.К. по договора
за кредит за текущо потребление, срока и начина на издължаването му.
Съдът като взе
предвид доказателствата по делото и това, че към момента на сключване на
процесния договор за поръчителство не се установи да е съществувал главен дълг,
въз основа на който да бъде определен предметът и обемът на отговорността на
ищеца като поръчител, приема, че сделката е нищожна поради невъзможен предмет с
оглед на чл.26, ал.2 предл.първо от ЗЗД. Нищожните договори не пораждат
целените с тях последици, тъй като тази невъзможност е начална т.е. от
сключването му, а съгласно чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за
нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е
получила.
Следователно
ищецът като поръчител не дължи на ответника сумите: 3143,14 лв главница; законната лихва
върху сумата 3143,14 лв, считано от
28.02.2006г до окончателното и изплащане; 145,59 лв редовна лихва; 31,67 лв.
санкционираща лихва към 28.02.2006г ; и 66,41 лв съдебни разноски, поради което
установителния иск е основателен и следва да бъде уважен.
По иска
с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД:
Настоящият съдебен състав счита, че
между страните е възникнало кондикционно правоотношение.
Налице е престационен тип кондикция, а именно ищецът съзнателно е
осъществил съответната престация, като е целял да изпълни свое задължение
към ответника. Престирането е довело до получаване на имуществена
придобивка от обогатилия се ответник. Престиращият не трябва да знае,
че няма задължение. При нищожност на договора, поради невъзможен
предмет, е налице начална липса на основание, а даденото от страните
подлежи на връщане по правилото на чл. 55,
ал.1, предл. 1- во от ЗЗД. По аргумент от чл. 34 от ЗЗД даденото от страните по нищожен договор подлежи на
връщане.
Спорният
въпрос по делото е погасени ли са по давност вземанията на ищеца,
или към 19.04.2019г. – датата на подаване на исковата молба в съда,
изтекла ли е исковата давност. Настоящият съдебен състав отчита датата на
подаване на исковата молба, тъй като съгласно чл. 116, б.
„ б“ от ЗЗД с предявяването на иск давността се прекъсва. Искът за
връщане на полученото нещо без основание се погасява с
общата петгодишна давност, която започва да тече от деня, когато
вземането е станало изискуемо – по арг. на чл. 114,
ал.1 от ЗЗД. С оглед на това, че при първият фактически
състав на чл. 55, ал.1 от ЗЗД основанието не е налице при
самото извършване на престацията, следва да се приеме, че давностният
срок започва да тече от деня на получаването й. От
този ден е изискуемо вземането, в този
смисъл Постановление №1/79 г. на ПлВС. Следователно правото
на възстановяване по нищожните сделки
възниква от получаване на изпълнението.
Видно от
представеното по делото удостоверение от ЧСИ Р. М., което не е оспорено от
страните е, че в периода от м.април 2014 г. до м.април 2019 г. в изпълнителното
производство ищецът Г. заплатил сумата
от 1695,43 лв, като по с-ка на ответника - „Б.Д.“ ЕАД са преведени суми в
размер на 419,00 лв. , а по с-ка на
третото лице помагач „О.Ф.Б. “
ЕАД , след конституирането му като взискател по делото е преведена сумата в
размер на 1276,43 лв .
Искът с правно
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан до пълния му
размер от 419,00 лв и следва да бъде
уважен.
По
отношение на претендираните от страните разноски, съдът възприема следното:
В разпоредбата
на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Направено е
възражение от ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено
от ищеца, поради прекомерност. Възражението е направено своевременно.
Съгласно чл. 78, ал. 5
от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера
на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Договореното и
заплатена от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на 770,00
лева по двата обективно съединени иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и
чл.55 от ЗЗД. Член 2, ал.5 от Наредба №4 предвижда, че са
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. Съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. доп., ДВ.
бр.28 от 28.03.2014 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес при интерес от 1 000 до 5 000 лева - 300
лева + 7% за горницата над 1 000 лева т.е минималния размер на
адвокатското възнаграждение по чл.124 е в размер на 467,07 лева, а по иска с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер 300,00 лева или общо в размер на 767,07 лева по двата
иска. Договореното и заплатено от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение е в размер на 770,00 лева по двата обективно съединена иска с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.55 от ЗЗД т.е. направеното възражение
по чл.78, ал.5 за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
С оглед
изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 153,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в производството
в размер на 770,00 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на
Иван Иванов Грозев, ЕГН ********** И.И.Г. с ЕГН ********** Иван Иванов Грозев, ЕГН **********Иван
Иванов Грозев, ЕГН ********** и „Б.Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от В.М.С. и Д.Д.М.., чрез
Финансов център К., гр. К., бул. „**************“ № 4„Банка ДСК“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, ул. „Московска“ 19,
регистрирана в ТР, с ЕИК *********, представлявана от Виолина Маринова Спасова
и Диана Дечева Митева, чрез Финансов център Казанлък, гр. Казанлък, бул. „Княз
Александър Батенберг“ № 4 „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Оборище“, ул. „Московска“ 19, регистрирана в ТР, с ЕИК
*********, представлявана от Виолина Маринова Спасова и Диана Дечева Митева,
чрез Финансов център Казанлък, гр. Казанлък, бул. „Княз Александър Батенберг“ №
4 „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Оборище“, ул. „Московска“ 19, регистрирана в ТР, с ЕИК *********,
представлявана от Виолина Маринова Спасова и Диана Дечева Митева, чрез Финансов
център Казанлък, гр. Казанлък, бул. „Княз Александър Батенберг“ № 4, че И.И.Г. с ЕГН **********, като поръчител по договор за поръчителство без дата, сключен между „Б.Д."
ЕАД и - И.И.Г. с ЕГН ********** за обезпечаване задълженията на Н.К.К.
с ЕГН **********, не дължи на „Б.Д." ЕАД, с ЕИК: 12******, сумите: 3143,14 лв главница; законната лихва
върху сумата 3143,14 лв, считано от
28.02.2006г до окончателното и изплащане; 145,59 лв редовна лихва; 31,67 лв.
санкционираща лихва към 28.02.2006г ; и 66,41 лв съдебни разноски по издадения въз основа на
Определение № 34/02.03.2006г., издадено по гр.д.№ ***/2006г по описа на РС-К.
изпълнителен лист от 23.03.2006г, както и разноски по образуваното изпълнително
дело № **********по описа на ЧСИ Р.М., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие
ОС С.;
ОСЪЖДА „Б.Д.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление *********,
представлявана от В.М.С. и Д.Д.М.., чрез Финансов център К., гр. К., бул. „*****************“
№ 4 , да заплати на И.И.Г. с ЕГН ********** сумата от 419,00 лв. /четиристотин и деветнадесет лева/ недължимо
платени по изп.д. № **********по описа
на ЧСИ Р.М., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС-С., ведно
със законната лихва, считано от 19.04.2019г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Б.Д.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление *********,
представлявана от В.М.С. и Д.Д.М.., чрез Финансов център К., гр. К., бул. „*****************“
№ 4, да заплати на И.И.Г. с ЕГН ********** сумата от 1716,90 лева 1716,90 лева 923,00 лв./Деветстотин двадесет и три лева/ съдебни и деловодни разноски.
Решението е
постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника „О.Ф.Б."
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр.С. в 14-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: