№ 265
гр. Перник, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720104792 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. АС. В., чрез адв.
К.П., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признае за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество поради погасяването им по
давност сумата 346,69 лева, представляваща главница за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 19.07.2008 г. до 04.03.2011 г.,
сумата 44,90 лева – лихва за забава върху тази част от главницата за периода от
19.09.2008 г. до 28.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението- 27.04.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
сумата от 12,66 лева – държавна такса, за които вземания е издаден изпълнителен лист
по ч. гр. д. № 2303/2011 г. по описа на Пернишки районен съд, въз основа на който е
образувано изп.д. № 1234/2014 г. по описа на ЧСИ Ст. Б..
В исковата молба се твърди, че претендираните вземания са погасени по
давност, тъй като повече от 3 години взискателят по горепосоченото изпълнително
дело не е поискал извършване на изпълнителни действия, респективно не е внасял
съответните такси и разноски за извършването им. Ищецът счита, че за процесните
вземания е приложима кратката 3-годишна давност, тъй като същите са за периодични
плащания и лихви. Сочи, че изпълнителното дело също така се е прекратило поради
настъпила перемпция. Поради изложените съображения моли искът му да бъде уважен
и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“
ООД е подало отговор на исковата молба, с който е оспорило исковите претенции като
неоснователни. Признава, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона
поради изтичане на две години от последното процесуално действие. Твърди, че
вземането му продължава да съществува, но не може да бъде събрано по принудителен
ред и ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
1
ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложеното копие на изп.д. № 1234/2014 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. се
установява, че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД въз основа на заповед
от 27.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. АС. В.
е издаден изпълнителен лист от 15.11.2012 г. по ч. гр. д. № 2303/2011 г. по описа на
Пернишки районен съд по описа на Пернишки районен съд за сумата от 346,69 лева,
представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 19.07.2008 г. до 04.03.2011 г., сумата 44,90 лева – лихва за
забава върху тази част от главницата за периода от 19.09.2008 г. до 28.03.2011 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 27.04.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 12,66 лева – държавна
такса.
Установява се също така, че изп.д. № 1234/2014 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. е
образувано на 20.06.2014 г. по молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД с вх. №
8023/19.06.2014 г. въз основа на посочения изп. лист от 15.11.2012 г. С молбата за
образуване на делото е поискано да бъде извършена справка в ТД на НАП и НОИ за
наличието или липсата на регистрирано трудово правоотношение на длъжника и за
налично движими и недвижимо имущество, като бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение или получаваната пенсия. ЧСИ Б. е направил справка в НАП за
имущественото състояние на длъжника. Изпратена е покана за доброволно
изпълнение, която не е редовно връчена на ищцата. Със съобщения от 23.02.2022 г.
ЧСИ Б. е уведомил страните, че изп.д. № 1234/2014 г. е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, без да е посочил кога е извършено последното изпълнително
действие. По представеното копие липсва постановление на ЧСИ Б. за прекратяване на
делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок. В случая ответникът не отрича, че
е образувано процесното изп. дело и че същото е прекратено поради перемция- чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК. Не твърди да е предприел действия след този момент, с които да е
прекъснал давността.
Към 20.06.2014 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
1234/2014 г. на ЧСИ Б., е действало ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията,
дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към
2
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай
/в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
В случая двугодишният срок започва да тече от образуването на производството
на 20.06.2014 г., и предвид липсата на предприети от страна на взискателя действия
след този момент производството е прекратено поради перемция след изтичане на две
години – на 20.06.2016 г.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното
следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок. С образуване на изпълнителното дело
давността е прекъсната и спряна до постановяването на горепосоченото ТР давността,
като от този момент- 26.06.2015 г. е започнала да тече новата 5-годишна давност за
вземанията.
От този момент давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не
се спира.
В случая ответникът не установи да е предприел действия след 26.06.2015 г., с
които да е прекъснал давността и към датата на предявяване на иска– 03.09.2021 г. е
изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок за принудително събиране
на вземането.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените разноски в размер на 374 лева, от които 50 лева- държавна
такса, 300 лева- адвокатско възнаграждение и 24 лева- такса за препис от
изпълнителното дело.
3
С оглед определяне на размера на адвокатското възнаграждение съобразно
законоустановения минимум, възражението на ответника за прекомерност на същото
се явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. АС. В., ЕГН **********, с адрес гр.
Перник, ул. „М.С.” бл. 4, вх. Д, ап. ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
Перник, ул. “Средец” № 11, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение сумата от 346,69 лева /триста четиридесет и шест лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 19.07.2008 г. до 04.03.2011 г., сумата 44,90
лева /четиридесет и четири лева и деветдесет стотинки/ – лихва за забава върху тази
част от главницата за периода от 19.09.2008 г. до 28.03.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението- 27.04.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 12,66 лева /дванадесет лева и шестдесет
и шест стотинки/– държавна такса, за които вземания е издаден изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 2303/2011 г. по описа на Пернишки районен съд, въз основа на който е
образувано изп.д. № 1234/2014 г. по описа на ЧСИ Ст. Б..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11, ДА ЗАПЛАТИ на М.
АС. В., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. „М.С.” бл. 4, вх. Д, ап. ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 374 /триста седемдесет и четири/
лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4