РЕШЕНИЕ
№ 8949
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.........................
при участието на секретаря ......................
като разгледа докладваното от ......................... Гражданско дело №
20221110166786 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ....................... е предявил срещу наследниците на Г. Д. Ч. – Д. Г. Г.
и В. Г. Г., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разделно заплащане при равни квоти по
................. на сумите, както следва: сумата 3026,03 лева, представляваща
главница за цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес:
......................., за периода от ........................., ведно със законната лихва от
.................... до изплащане на вземането, сумата 564,18 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
......................... представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от .........................., ведно със законната
лихва от .................... до изплащане на вземането, сумата 6,67 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от .......................
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците, а след неговата смърт – с ответниците по
делото, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Претендира наследодателят на
ответниците, а след неговата смърт ответниците по делото, да са клиенти на
топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството им на
собственици на топлоснабдения имот, а за периода до смъртта му – в
качеството на наследници на дълга на наследодателя им-собственик на
1
топлоснабдения имот. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението
на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на
процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира
топлоснабденият имот, се е извършвало от ................................. Поддържа, че
съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на
ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за
която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на
задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за
битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена
услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Д. Г. Г., не е депозирал отговор на
исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – В. Г. Г., е депозирал молба, в която
заявява, че дължимите от него вземания е погасил чрез плащане в хода на
процеса – на ...................
Третото лице помагач на страната на ищеца .................... не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с Г. Д. Ч. (наследодател на ответниците), а след нейната смърт – с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода), като за
ответниците, в качеството им на наследници на починалия клиент на топлинна
енергия, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, отговарящ на притежаваната от всеки от тях
наследствена квота. В тежест на ответниците, при доказване на горните факти,
е да докажат положителният факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. От приетия по делото Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт от ............. се установява, че
2
процесният недвижим имот е придобит от Г. Д. Ч.. От приетото по делото
Удостоверение за наследници с изх. № ....................... се установява, че Г. Д. Ч.
е починала на ................... г. и е оставила наследници по закон синовете си – Д.
Г. Г. и В. Г. Г.. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по
равни части. С оглед изложеното и по силата на настъпилото наследствено
правоприемство, квотите в съсобствеността на ответниците са по 1/2 идеална
част. В качеството на титуляри на правото на собственост, наследодателят на
ответниците, а впоследствие ответниците, са страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като
ответниците отговарят за дълга на своя наследодател при равни квоти.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява наследодателят на ответниците респ.
ответниците да се е възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от топлопреносното дружество или от лице,
извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата,
съгласно методика по наредбата. Не е спорно между страните, а и се
установява от приетите по делото писмени доказателства, че процесният
апартамент е бил топлоснабден, както и че количеството доставена топлинна
енергия в имота и нейната стойност отговарят на претендираното от ищеца. С
оглед на това съдът намира, че предявените искове за заплащане на главницата
за топлинна енергия са основателни. Следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение, че
услугата е извършвана в процесния период в претендирания размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., одобрени с Решение №ОУ-1
от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно
3
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален
отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
С оглед липсата на спор между страните, че ответниците не са изплатили
процесните задължения на падежа, исковете по чл. 86 ЗЗД за мораторно
обезщетение върху главницата за топлинна енергия, изчислена от съда по реда
на чл. 162 ГПК, се явяват основателни.
По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
....................... не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Изискуемостта на
вземането обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, предвид липсата на
определен падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът
би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент,
предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът намира, че не
се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази настъпилите
след подаването на исковата молба факти от значение за спорното право, а
именно – извършеното от ответника В. Г. Г. цялостно погасяване на
претендираните от ищеца суми в хода на висящия исков процес. С оглед на
това, съдът намира, че предявените осъдителни искове срещу В. Г. Г. следва да
бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане в хода на процеса. От
ответника Д. Г. Г. не се твърди и не се установява плащане.
По разноските:
4
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството – съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част
от исковете. При определяне на разноските не следва да се вземе предвид
отхвърлянето на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй
като отговорността за разноски се основава на принципа за санкциониране на
неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност
за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. Съдът е длъжен да отчете
извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на
решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за
разноските.
На ищеца се следват разноски за платени държавни такси в размер 431,04
лева, 50 лева депозит и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в минимален размер от 100 лева. Припадаща се част от разноските,
дължими от ответника В. Г. Г., за платени държавни такси, са платени от него
– 215,52 лева, като дължимо е останало единствено юрисконсултското
възнаграждение в размер 50 лева. Дължимите от ответника Д. Г. Г. разноски за
в размер 315,52 лева - платени държавни такси, депозит и юрисконсултско
възнаграждение. Ответниците не са направили и претендирали разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......................., ЕИК ...................... срещу В. Г.
Г., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва: сумата 1513,01 лева, представляваща главница за цена на потребена
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ......................., за периода от
........................., ведно със законната лихва от .................... до изплащане на
вземането, сумата 282,09 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от ................... сумата 16,25 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от .........................., ведно със законната лихва от
.................... до изплащане на вземането, сумата 3,33 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
.......................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. Г., ЕГН ********** да
заплати на ......................., ЕИК ...................... сумата от 50 лв. – сторени от
ищеца разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153
ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД Д. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на
......................., ЕИК ...................... сумите, както следва: сумата 1513,01 лева,
представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за имот,
находящ се на адрес: ......................., за периода от ........................., ведно със
законната лихва от .................... до изплащане на вземането, сумата 282,09
5
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от ................... сумата 16,25 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от ..........................,
ведно със законната лихва от .................... до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ......................., ЕИК ...................... срещу Д. Г.
Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 3,33 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от .......................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. Г., ЕГН ********** да
заплати на ......................., ЕИК ...................... сумата от 315,52 лева – сторени
от ищеца разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на .................... като помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6