№ 3873
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско
дело № 20221100509775 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението ЗАД „ОЗК З.“ АД
срещу постановление на частен съдебен изпълнител В.М., постановено на 10.08.2022 г., по
изп.д. № 20228600400849 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие
СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за
прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение
до сумата от 200 лв.
Жалбоподателят счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са
прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в него упълномощения от взискателя адвокат е извършил едно единствено
процесуално действие по подаване на молбата за образувано на изпълнителното
производство. С оглед на това посочва, че присъденото в полза на тази страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита, че не е определен правилно и размера на
таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на
длъжника.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е
неоснователна.
1
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от
обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението
в производството по изп.д. № 20228600400849 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 в КЧСИ,
с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От представените материали по изп.д. № 20228600400849 по описа на ЧСИ В.М., с
рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС е видно, че същото е образувано по молба на
взискателя Г.Ф.С. срещу длъжника ЗАД „ОЗК З.“ АД за събиране на сумите, присъдени с
изпълнителен лист от 18.02.2021 г., издаден по гр.д. № 691/2020 г. по описа на Апелативен
съд - Пловдив, а именно на сума в размер на 180 000 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата от 25.04.2019 г. до окончателното плащане.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят е представляван от
адвокат Н.Д.. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че
страните по него са уговорили, че ангажираният адвокат се съгласява да окаже на взискателя
адвокатска помощ безплатно по настоящото производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата /ЗАдв/. Ето защо и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатът има право в
негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което в хода на изпълнителното
производство се определя от съдебния изпълнител в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв - Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия
адвокатски съвет /Наредбата/, и неговото заплащане трябва да се възложи на длъжника.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е
настоящият, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10
от Наредбата, в редакцията на тази норма към датата на сключване на договора за поръчка с
упълномощения адвокат. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания,
което трябва да се определи с оглед размера на вземането на взискателя по реда на чл. 10, т.
2 от Наредбата. Съдът счита, че размерът на вземането на взискателя, който трябва да бъде
съобразен в случая при изчисляване на минимално дължимия размер на адвокатското
възнаграждение по Наредбата, следва да се определи като присъденото вземане, включващо
главница в размер на 180 000 лв. и законна лихва от 25.04.2019 г. до окончателното
плащане, се намали със сумата от 82 912, 14 лв., за която са представени доказателства, че е
платена от длъжника на взискателя преди образувано на изпълнителното дело, тъй като по
аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските на взискателя за събиране на присъдените
2
вземания до размера на тази сума не могат да се възложат в тежест на длъжника, защото
вземанията са погасени преди започване на изпълнителното производство. На основание чл.
76, ал. 2 ЗЗД сумата от 82 912, 14 лв. се отнася първо за погасяване на вземането за
законната лихва, което за периода от 25.04.2019 г. до датата на плащането - 16.02.2021 г. е в
размер на 33 200 лв. и следователно се погасява изцяло. Остатъкът от платената сума в
размер на 49 712, 14 лв. се отнася за частично погасяване на вземането за главница, като
неплатената част от него остава в размер на 130 287, 86 лв. Следователно вземането,
съобразно което трябва да се определи размера на адвокатското възнаграждение, дължимо
съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата, в случая е в размер от 130 287, 86 лв. – главница и
законна лихва върху таи сума за периода от 17.02.2021 г. до 11.08.2022 г., която е в размер
на 19 579, 37 лв. или общият размер на вземането възлиза на сумата от 149 867, 23 лв. С
оглед на това размерът на дължимото по чл. 10, т. 2 от Наредбата адвокатско
възнаграждение е 1/2 от съответното възнаграждение, посочено в чл. 7, ал. 2 от Наредбата, а
именно от 2 263, 67 лв.
От договора за правна защита и съдействие, представен в изпълнителното
производство, се установява, че на адвокат Д. е възложено да извърши действия по
образуване на изпълнително дело и по неговото водене, което означава, че на адвоката е
възложено да извърши както правни действия по образуване на изпълнителното
производство, така и такива по осъществяване на процесуално представителство по това
дело. Ето защо минималният размер на възнаграждението, което се следва на адвоката за
извършената защита, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 2 463, 67 лв. без
ДДС.
Предвид изложеното се налага изводът, че в хипотезата на чл. 38 ЗАдв съдът не може
да присъди адвокатско възнаграждение под размерите, посочени в чл. 10 от Наредбата, т.е. в
случая под 2 463, 67 лв. без ДДС и съответно 2 956, 40 лв. с ДДС. При съобразяване на това
ограничение, както и на липсата на фактическа и правна сложност на делото и на това, че то
е приключило с извършено от длъжника плащане на целия дълг и следователно в хода му не
са извършени никакви действия по осребряване на конкретно имущество, съдът счита, че в
тежест на длъжника следва да се възложат разноски за възнаграждение на упълномощен от
взискателя адвокат в размер от 2 956, 40 лв., който е равен на минималния такъв, предвиден
в Наредбата с начислено върху него ДДС. Възложените в тежест на длъжника разнооски за
адвокатско възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е по-ниско от тази
сума, което прави подадената частна жалба неоснователна.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от ЗАД „ОЗК З.“ АД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител В.М., постановено на 10.08.2022 г., по изп.д.
3
№ 20228600400849 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, с
което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност
разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение до сумата от
200 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4