РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. ЛЕВСКИ, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20244410100904 по описа за 2024 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от С. Д. П. от гр.Б. срещу „Сити Кеш“ ООД, гр.С.,
кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1)установителен иск
с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предл.3, за прогласяване на нищожност на
клауза за неустойка от Договор за паричен заем, сключен между страните; 2)
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата заплатената от нея без правно основание сума
в размер на 1206,76 лв. - за неустойка по договора за паричен заем между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане /след допуснато
изменение размера на иска в о.с.з. на 11.02.2025г./.
Ищцата твърди, че на 01.08.2023 г. сключила с ответното дружество
„Сити кеш“ ООД Договор за паричен кредит №905648, по силата на който й
бил отпуснат кредит в размер на 1200 лева за срок от 12 месеца. Уговорена
била възнаградителна лихва с фиксиран годишен лихвен процент - 44.05 % и
ГПР - 54.54 % , без в договора да било посочено, че при така посочения ГПР
реално не се включват разходите за събиране, лихви за забава, такси и
1
неустойки. В договора било посочено, че общата дължима сума от
потребителя е в размер на 1606.96 лева.
В чл.5 от договора било предвидено задължение за потребителя в срок
от 3 дни да обезпечи заема с банкова гаранция в размер на цялото задължение,
валидна за период от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема или да осигури
поръчител на едно или две физически лица, които следва да отговарят
кумулативно на множество изисквания подробно посочени в чл.5, ал.1, т.2 от
договора.
В чл.11, ал.1 от договора било посочено, че ако заемателят не
предостави посоченото в чл.5 обезпечение в тридневен срок след сключване
на договора, дължи неустойка на кредитора за причинени вреди в размер на
1501.04 лева, която се заплаща разсрочено по посочения в Приложение №1
начин - погасителния план. Съгласно погасителния план неустойката била
разпределена на 12 месечни вноски /първите 5 вноски по 214.50 лева и 7
вноски по 61.22 лева/, всяка от която била добавена към дължимата главница и
лихва по договора за кредит, в резултат на което по този начин общата месечна
погасителна вноска нараствала на 259.00 лева, а общо дължимата сума за
плащане се удвоявала и от 1606,96 лв. дължима сума по чл.3, ал.1, т.12 от
договора, ставала на 3108 лв.
Навежда довод за нищожност на клаузата за неустойка поради
противоречие с добрите нрави.
Позовава се на Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по
тълк. д. №1/2009г., ОСТК.
Излага аргументи, че в оспорената клауза /чл.11/ е уговорена
компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на
заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен
срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.
Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на
над 125 % от размера на заетата сума. Начинът по който е уговорена
компенсаторната неустойка за неизпълнение на задължение, различно от
главното, сочел, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия
тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и
когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да
връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно,
2
дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в
срок да получава главницата и възнаграждението си - кредиторът ще има
право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с
неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не
обезпечава реално претърпени вреди.
Счита, че при преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите
на Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №1/2009г.,
ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната,
обезщетителната и санкционната функции, противоречи на добрите нрави и е
нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Навежда довод, че ищцата, в качеството й на потребител по договора за
потребителски кредит, не дължи предвидените с договора плащания за
неустойки, тъй като клаузата за неустойка е нищожна и кредиторът дължи
връщане на получените суми за неустойка, като получени без основание.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор.
Оспорва като неоснователен иска за прогласяване нищожност на
клаузата за неустойка.
Навежда довод, че валидността на договора за кредит и отделните му
клаузи произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са
валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Покрити са всички
изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и
ал.2 ЗПК.
Сочи, че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция
за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с
подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на посочените в договора условия. Съгласно чл.11, т.18 ЗПК предоставянето
на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона
практика, която не води задължително до неравновесие в правата и
задълженията на страните: ответното дружество е предоставило паричен заем
срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума
и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит е
сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на
договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него
3
кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал
пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да
предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли
достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от
договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита,
кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото
си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК, информация за което е получил
още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв
начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други
отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Счита, че
именно чрез възможността за отказ от договора са гарантирани в най -пълна
степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил
договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за
кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез
предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на
различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед
например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и
законоустановените си права.
Твърди, че от фактическата обстановка на казуса и процесуалното
поведение на ищеца било ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение
да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял
да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе
максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор. Същият е
договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД и
универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение.
Поради горните съображения и възможността кредитополучателят да
може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й,
респективно върху цялостното й отпадане, счита за неоснователно
твърдението, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави.
Твърди, че в процесния случай липсват и допълнителни критерии, въз
основа на които да се направи извод за противоречие на клаузата за неустойка
с добрите нрави, като например този дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека,
както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от
4
неизпълнението вреди.
Твърди, че при сключване на процесния договор кредитополучателят
не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от
връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя
страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на
такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането,
калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и
допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно
да не плаща неустойката. Сочи, че кредиторът има право на неустойка, само
ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била
уговорена, както и че тъй като договорената неустойка е компенсаторна, в
единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗЗД е да иска
или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или
уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка.
Излага аргументи, че на самостоятелно основание всички изложени
твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от
факта, че в периода 2023 г. - 2024 г. ищецът е сключил общо 4 договора, които
съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита. Сочи, че вместо да упражни някое от договорно и
законоустановените си права още при сключване на първия договор - да
прекрати договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на
обезпечение или за замяната му с друг вид, кредитополучателят по своя
инициатива е сключил още 3 договора с уговорка за плащане на неустойка,
респективно при идентични условия. При сключването на всеки следващ
договор потребителят е бил наясно с условията за предоставяне на
обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде
осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях.
Счита, че по този начин ищецът е сключил договорите с единствената цел да
се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе
искове за недействителност, което е в пряко противоречие с
добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения
по чл.12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение.
Излага съображения, че горните факти, освен до извод за
недобросъвестност, водят и до такъв, че е налице индивидуално договаряне и
5
добросъвестност от страна на кредитора, тъй като в продължение на 2 години
ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно
многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е
получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с
клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици
на тези уговорки. Счита, че процесният договор следва да се тълкува в
контекста на трайните отношения между страните, създадени на база 4-те
договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят
идентични кредитни продукти при идентични условия. Предвид сключването
на множество договори при идентични условия е налице индивидуално
договаряне, което изключва възможността за липса на достатъчно
информация за финансовите задължения на потребителя, както и за
нарушаване на равноправието между страните. Навежда довод, че
сключването на 4 договора за кредит оборва твърденията на ищеца за
недобросъвестност от страна на ответното дружество, противоречие с добрите
нрави на процесната уговорка и нарушение на равноправието между страните,
доколкото от фактическата обстановка на трайните отношения между тях
било ясно, че същите са договаряли равнопоставено, като ищецът сам е
инициирал сключването на всеки един от договорите при пълно знание за
условията им. По този начин страните равноправно и в синхрон с принципите
свобода на договаряне и справедливост са уговорили неустоечната клауза.
Оспорва като неоснователен и предявения осъдителен иск за връщане
на платена без основание неустойка.
Твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по
изложените по-горе съображения, поради което в полза на кредитодателя е
налице валидно правно основание да получава и задържа плащания по
договора.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни.
Оспорва наличието на предпоставки за присъждане на адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата, като
твърди, че по делото не е установено, че лицето е материално затруднено и е
разполагало с възможност да заплати адвокатско възнаграждение. Изложени
са доводи за злоупотреба с процесуални права. Моли да не бъде присъждано
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Счита, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде заплатено от ищцата, а не по
6
реда на чл.38, ал.2 ЗА. В условията на евентуалност моли за образуваните от
ищцата няколко производства пред РС-Левски гр.д.№904/2024г., 707/2024г.,
710/2024г. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение само за едно
производство, поради злоупотреба с право.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
№905648 от 01.08.2023г.
От клаузите на договора се установява, че по силата на същия на ищцата
е предоставена в заем сума в размер на 1200 лева, при фиксиран лихвен
процент от 44.5 % и ГПР 54.54 %, със срок на погасяване 12 месеца.
Съгласно клаузите на чл.4, ал.1 от договора, с подписването му
кредитополучателят е декларирал, че е получил в брой заемната сума в размер
на 1200 лв., като договорът служи за разписка за усвояване на сумата.
Посоченото обстоятелство не е спорно между страните.
В чл.5 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя в
срок от 3 дни да обезпечи заема с банкова гаранция в размер на цялото
задължение, валидна за период от сключване на договора до изтичане на 6
месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема или
да осигури поръчител на едно или две физически лица, които следва да
отговарят кумулативно на множество изисквания подробно посочени в чл.5,
ал.1, т.2 от договора.
Съгласно клаузата на чл.11 от договора ако заемателят не предостави
посоченото в чл.5 обезпечение в тридневен срок след сключване на договора,
дължи неустойка на кредитора за причинени вреди в размер на 1501.04 лева,
която се заплаща разсрочено съобразно посочения в погасителния план към
договора начин.
Видно от подписаното между страните Приложение №1 към договора -
Погасителен план, задължението за неустойка в размер на 1501.04 лева е
разсрочено на 12 месечни вноски - 5 вноски по 214.50 лева и 7 вноски по 61.22
лева, добавени към вноските за главница и лихва по договора, формиращи
съответната месечна вноска. Установява се, че с прибавеното задължение за
неустойка общо дължимата сума по кредита е в размер на 3108 лв.
7
Не е спорно между страните и се установява от представената от
ответника справка с пълна счетоводна информация за движения по процесния
кредит №905648, че ищецът е заплатил неустойка по договора в размер на
1206,76 лв.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
По установителния иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предл.3, за
прогласяване нищожност на клаузата за неустойка:
При тълкуване клаузата за неустойка, съдът приема, че същата излиза
извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции за неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за
кредит, а има за цел скрито неправомерно увеличаване на сумата, която
следва да бъде върната от кредитополучателя.
Клаузата за неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. трето
от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
Съгласно дадените в ТР №1 от 15.06.2010 г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК
на ВКС критерии за нищожност на неустоечна клауза поради противоречието
й с добрите нрави, нищожна се явява такава неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Предвидената неустойка не обезпечава основните задължения на
длъжника, като част от същественото съдържание на договора за заем - не
обезщетява претърпени от кредитора вреди поради неизпълнение на
задължението за връщане на заемната сума и договорна лихва, а е предвидена
за неизпълнение на акцесорно, вторично задължение за представяне на
обезпечение. Изпълнението на последното не представлява такова,
произтичащо пряко от предоставената в заем сума, а би следвало да е от
значение за кредитора при преценката му относно това дали да отпусне заем и
при какви условия, с оглед липсата или наличието, вида на представеното от
длъжника обезпечение.
Сключването на договора за заем и без предоставяне на посоченото
обезпечение и изискването му едва в 3-дневен срок от усвояване на заемната
сума, за неизпълнение на което задължение се предвижда заплащане на
неустойка, води до извод за излизане на неустоечната клауза извън присъщите
й функции. С изискването в договора кредитополучателят да предостави в 3-
дневен срок след сключването му обезпечение, заемодателят на практика се
8
освобождава от задължението си да извърши предварителна оценка на риска,
като отпуска кредит без да извърши такава, но вменява в тежест на
кредитополучателя в невъзможно кратки срокове и при трудно изпълними
условия да обезпечи кредита.
Извод за уговаряне на неустойката извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а с цел неправомерно, скрито
увеличаване на сумата, която следва да бъде върната от заемателя, следва и от
заложените критерии относно исканото обезпечение, което ги прави отнапред
невъзможни за изпълнение в уговорения срок, като неизпълнението е
обвързано с неустойка, която е значителна по размер - 1501,04 лв., който
надхвърля стойността на отпусната в заем сума от 1200 лв. Такъв извод следва
и от тълкуване на горното в съвкупност с изначалното предвиждане на
неустойката като разсрочено задължение в погасителния план и включването
му в месечните погасителни вноски, с което размерът им се увеличава.
Така установеното води до извод, че действителната цел на
предвидената неустойка не е да обезпечи предоставянето на обезпечение от
страна на потребителя, нито да обезщети евентуалните вреди от
необезпечаването на кредита, а се касае за скрит разход по кредита, който
увеличава цената на финансовата услуга. Неустойката на практика предоставя
сигурна печалба за кредитора, а заплащането й - допълнителна финансова
тежест за потребителя. Последното води до извод за противоречие на
неустойката с добрите нрави като излизаща извън присъщите й функции,
съобразно критериите установени в ТР №1 от 15.06.2010 г. по т.д. №1/2009г.
на ОСТК на ВКС, респективно за нищожност на клаузата, с която е
установена на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
За пълнота следва да бъде посочено, че горните доводи навеждат и на
недействителност на клаузата за неустойка на основание чл.21, ал.1 ЗПК
предвиждаща нищожност на всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон - в
процесния случай като позволяваща на търговеца да получи сигурно
завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на
потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми в ЗПК
(чл.19 ЗПК). Процесната клауза е предварително уговорена и няма
доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да
повлияе върху нейното съдържание, предвид на което не може да се приеме,
9
че същата е индивидуално уговорена. Не е ясно и какъв е начинът за
определяне на нейния размер, който е едностранно определен от кредитора.
По изложение аргументи иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
предл.3, за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка от договора за
потребителски кредит, сключен между страните, е основателен и следва да
бъде уважен.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД:
Установява се, че ищецът е заплатил сумата в размер на 1206,76 лв. за
неустойка по договора за потребителски кредит, на основание оспорената
клауза от договора.
Предвид прогласяване неустоечната клауза за нищожна, заплатената
парична сума се явява платена при изначална липса на правно основание. На
основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД същата следва да бъде реституирана в
патримониума на ищеца. Предявеният осъдителен иск е основателен и следва
да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 1206,76 лв. - заплатена без правно основание неустойка по договора
за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2, вр.
ал.1, т.2 ЗА на адв.Й. М. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
От ответника е направено възражение за липсата на предпоставките за
безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗА - материално затруднено лице.
Съдът намира същите за неоснователни. От изисканите справки не се
установяват доходи или доходоносно имущество, различни от декларираното
от лицето трудово възнаграждение в минимален размер, които с оглед
декларираното семейно положение - майка, издържаща две малолетни деца,
сочат на извод за затруднено материално положение по смисъла на чл.38, ал.1,
т.2 ЗА. Фактът, че лицето притежава едно МПС не променя този извод, тъй
като лекият автомобил не представлява вещ, носеща доходи на лицето, а
служеща за придвижване, разпореждането с която би го ограничило.
По отношение на направените от ответника възражения за присъждане
на едно адвокатско възнаграждение по трите заведени в РС-Левски дела,
следва да бъде посочено, че гр.д.№904/2024г. е предявено срещу различен
ответник - кредитор - „Кредирект“ ЕООД, при което не може да се приеме, че
10
делата целят един и същ интерес, а по гр.д.№707/2024г. заведено срещу
процесния ответник „Сити Кеш“ ООД не е постановено решение и не е ясно
как ще бъде разпределена тежестта за разноски с оглед изхода на правния
спор. Съдът не намира злоупотреба с право в процесния случай на заведените
от ищеца три дела срещу посочените две дружества.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.6
ГПК по сметка на РС-Левски дължимата се държавна такса по уважените
искове в общ размер на 174,32 лв., от която държавна такса в размер на 124,32
лв. по иска с правно основание чл.26 ЗЗД и държавна такса в размер на 50 лв.
по иска с правно основание чл.55 ЗЗД.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНА основание чл.26, ал.1, предл. трето
ЗЗД клаузата за неустойка на чл.11 от Договор за потребителски кредит
№905648 от 01.08.2023г., сключен между С. Д. П., ЕГН:**********, адрес:
гр.Б., ***** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:*****, седалище и адрес на управление:
*****
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК:*****, седалище и адрес на управление: *****да заплати на С. Д. П.,
ЕГН:**********, адрес: гр.Б., *****, сумата в размер на 1206,76 лв.,
представляваща заплатена без правно основание неустойка по Договор за
потребителски кредит №905648 от 01.08.2023г., сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
21.11.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „Сити Кеш“
ООД, ЕИК:*****, седалище и адрес на управление: ***** да заплати на адв.Й.
В. М., личен номер:*****, АК-Плевен, адрес на кантора: *****, адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:*****,
седалище и адрес на управление: ***** да заплати по сметка на Районен съд -
Левски държавна такса в размер на 174,32 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
12