Решение по дело №1975/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. С.-Г., срещу Решение № 1026/30.07.2024, постановено по АНД № 946/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменен електронен фиш (ЕФ) № **********, с който на „ВИ ЕНД ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г. Д. П., на основание чл. 179, ал. 3б, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/. Твърди се, че решението е постановено при неправилно приложение на закона и на съдебната практика на СЕС. Сочи се, за неправилен извода на съда за непропорционалност на наложената с ЕФ имуществена санкция. Посочва се като безспорно доказано описаното в ЕФ нарушение и се иска отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Възразява се срещу размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба - „ВИ ЕНД ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД, с ЕИК *********, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява неоснователна.

За да отмени с решението си електронния фиш, Районен съд - Пловдив е приел за безспорно установено, че на 26.11.2020 г. в 13:05 ч. в Община Родопи, на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа - Републикански път, А-1 км 107+663, с посока намаляващ километър, било установено движение на ППС, влекач "Мерцедес1848 ЛС" с рег. №[рег. номер], с техническа допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000 за което частично не е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената. Нарушението било установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км 107+663. Установено е, че собственик на регистрираното ППС е „ВИ ЕНД ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД, с ЕИК *********, като същият е санкциониран с процесния ЕФ на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 2, т.3, от ЗДвП с имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

РС е изложил мотиви, че деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е допустимо да бъде установено и санкционирано чрез издаване на електронен фиш. Прието е че ЕФ е издаден в съответствие с чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и че изискванията за формата съдържанието и реквизитите за издаване на АУАН и НП по ЗАНН, както и давностните срокове са неприложими към ЕФ. Според районния съд ЕФ, е издаден в нарушение на общия принцип на правото на Европейския съюз за „пропорционалност.“

Решението е правилно.

Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/. Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съгласно чл.10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Съгласно чл.179, ал.3б от ЗДвП (посочената като основание за издаване на процесния ЕФ разпоредба) собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, вкл. в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер на 2500 лв. Ако собственикът е ЮЛ се налага имуществена санкция в същия размер. Съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, в размер 2500 лв. – по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, в размер 2500 лв. – по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Съгласно чл. 179, ал. 3б, във връзка с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Съответно съгласно чл. 187а ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 2. по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП – в размер 1800 лв.; 3. по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП – в размер 2500 лв.

Нарушението в ЕФ не е описано ясно. Съдържанието на електронния фиш не отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и чл.189ж ЗДвП, липсва описание на фактическите признаци на нарушението и на изпълнителното деяние, което прави невъзможна съдебна проверка за неговата законосъобразност.

Размерът на имуществената санкция е в противоречие с изискването за пропорционалност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Липсата на пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености – изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество, намира изражение също във факта, че независимо от налагането на административното наказание санкционираният правен субект дължи и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Същата се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по протежението й. По делото не са налични данни за какво време и разстояние е използван републиканският път от превозното средство, а за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 750 лева по чл.10, ал.2 ЗП, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на превозното средство.

Разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В този смисъл е практиката на СЕС по съединени дела С-497/15 и С-498/15. Предвидената в чл.179, ал.3б ЗДвП санкция е абсолютно определена, фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението, т.е., противоречи на чл.9а от Директива 1999/62. Така наложеното административно наказание надхвърля границите на необходимото за постигане на целите на Закона за движението по пътищата в смисъла на чл.5, § 4 от Договора за Европейския съюз.

Неприложим в случая е чл.2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, тъй като този регламент се прилага от 19.10.2021 г., а в случая нарушението е извършено на 26.11.2020 г. и няма сключен договор с доставчик.

Районният съд не е допуснал твърдените от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Предвид горното, решението на Районен съд- Пловдив следва да бъде оставено в сила.

При този краен изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция. Съдът намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. По делото е представен Договор за правна защита, с отразяване, че адвокатското възнаграждение от 600 лева е заплатено в брой при сключването му, като размерът е съобразен с Наредба № 1/2004г. и съдът не счита, че е прекомерен.

Водим от гореизложеното, Административен съд Пловдив, ХХ състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1026/30.07.2024г., постановено по АНД № 946/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ВИ ЕНД ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД, с ЕИК ********* сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляващо адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.