Р Е
Ш Е Н И Е
№............................
гр. К.,14.06.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
К.ски
районен съд, III-ти състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети май , две хиляди
и деветнадесета година, в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Цветанка Александрова
Като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 1692 по описа за 2018 година на КРС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
И.Е.М., с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно
постановление № 18-1139-001106/2018г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР К., с което
на осн. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „
глоба в размер на 500 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Иска се отмяна на НП, като се
сочат допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на производството по
съставяне на АУАН и издаване на НП.
Нарушението се оспорва и по
същество.
Наказващият орган не взима
участие в производството, но изразява становище за неоснователност жалбата.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 04.07.2018 г. по път II-62, при км. 8+800, в с. Н.Ч., е управлявал МПС лек
автомобил м.“Ф.“, модел „П.“, с рег.№ Е5917ВР, след като е бил употребил алкохол.
Последното
е установено от свидетелите С. и С. –
служители на сектор ПП при ОДМВР К., след като спрели управлявания от
жалбоподателя автомобил за извършване на проверка. Тъй като водачът имал мирис
на алкохол бил поканен да бъде изпробван с техническо средство „алкотест дрегер
7510“ с фабр.№ ARBB-0060 в 01:15:46ч. Индикаторната скала на техническото средство
отчела 0,51%о алкохолни изпарения в издишания въздух. Според контролните органи
лицето отказало да даде кръв за лабораторен анализ.
АУАН е съставен на място на
проверката от свидетеля С., служител на
сектор Пътна полиция при ОДМВР К.. В
АУАН актосъставителят описал
установените при проверката факти, като дал правна квалификация на
нарушението – чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Соченото за нарушител лице не
отразило писмени възражения в АУАН и получило срещу подпис съставения му акт.
Въз основа на акта е издадено
атакуваното НП № 18-1139-001106/09.07.2018 г. на Н. на сектор ПП при ОД на МВР К. . В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по
АУАН. Дадена е правна квалификация на
описаното нарушение, идентична с посочената такава в АУАН. На осн. чл.
174, ал.1, т.1 от ЗДвП на М. е наложено административно наказание „ глоба“ в
размер на 500 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
По доказателствата :
В хода на съдебното следствие са разпитани
свидетелите на АНО- С. и С. , служители на сектор Пътна
полиция при ОДМВР К., които са извършили проверката и са съответно актосъставител и свидетел по акта. В показанията си свидетелите описват начина
на извършване на проверката, като сочат, че
след като са извършили тест с
техническото средство са предложили на водача да даде кръв за лабораторен
анализ, за са съставили и талон за
изследване, в което саморъчно М. е вписал, че
приема показателите на техническото средство.
В тази връзка, по делото е изискан и
приложен цитирания Талон за изследване /
л. 73 от делото/, в който е
отразено становището на водача към
показателите на техническото средство.
По искане на жалбоподателя, съдът е изискал от
АНО доказателства за техническите
параметри на „Алкотест-Дрегер 7510“ , с който
е извършена проверката на 04.07.2018 г.
Видно от представените Технически данни , техническото средство, с което е извършено
тестването и индикаторната скала на което е отчела 0,51%о в издишания от водача
въздух, има допустим процент на отклонение в чувствителността около 0,6% от измерената стойност.
I. По допустимостта на жалбата: Същата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния срок
по чл.
59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен
(спиращ изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
II. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане
на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл.
63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира - чл. 13,
чл.
107, ал.2 и чл.
313-314
от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи - чл.
189, ал.1 и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание - чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН, вр. чл.
189, ал.6 от ЗДвП, при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (НП също е
връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване,
което хронологически предхожда връчването му).
III. По законъсобразността на
атакуваното НП по същество:
За да е осъществено вмененото във
вина на И.М. нарушение, на първо място, следва да е доказано по
безспорен начин , че същият е управлявал
описаното в АУАН МПС. Този факт не се
оспорва и от самия жалбоподател, поради което и съдът го намери за доказан по
несъмнен начин.
Вторият факт, който следва да е
установен по безспорен начин е наличието на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда. По отношение на този факта, съдът намери , че
обвинението в този смисъл остана недоказано
по необходимия „ несъмнен“ начин.
Обвинителната теза бе разколебана от представените и приети по
делото технически данни на уреда, с който се твърди че е установено
нарушението. Долния праг на наказуемост
при управление на МПС след употреба на алкохол е 0,5 на хиляда. Установеното при пробата на М. от 0,51 на хиляда, съдът намира, че
попада в рамките на посоченото в
техническите данни на алкотест
дрегера „възможно отклонение“ . Това мотивира съда да приеме, че липсват категорични доказателства за това, че
на посочената дата и час жалбоподателят
е управлявал МПС след употреба на
алкохол в количество, налагащо
санкциониране.
Отделно от горното, дори да се приеме, че нарушението е доказано по несъмнен начин,
респ. да се отрече наличието на допустима грешка в показателите на техническото
средство, то очевидно
извършеното от жалбоподателя административно нарушение представлява "маловажен случай" по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НП във връзка с чл. 11 от ЗАНН, поради което са налице
материално - правните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Административното нарушение
по чл.
174, ал. 1 от ЗДвП е формално, тъй като самото деяниe на водача на МПС, е
обявено за наказуемо по административен ред, без да е необходимо от това да
произтичат други вредни последици, поради което тяхното наличие/липса или
незначителност не следва да бъде обсъждано при преценка дали случаят е
маловажен. Установените по делото факти, а именно – изключително ниската стойност на алкохол в кръвта над допустимата
/ само 0,01%о/ , доказаното диабетно заболяване на водача, което , ноторно
известно е , забавя разграждането на алкохол в кръвта, без остатъчните
количества на неодразградения алкохол да могат да влияят на лицето отрицателно, представляват такива смекчаващи
обстоятелства, с оглед на които извършеното от жалбоподателя административно
нарушение да се приеме за
такова с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от този вид.
Горното мотивира съда да приеме , че нарушението , вменено във вина на жалб. М. представлява маловажен случай,
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН - такъв, при който
извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение
с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. По тази причина наказаното лице следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН К.ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постановление №
18-1139-001106/2018г., издадено от …. на сектор ПП при ОД на МВР К., с което
на И.Е.М., с ЕГН – ********** ***, на основание
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ глоба
в размер на 500 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред К. админинстративен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: