№ 1565
гр. Плевен, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Петя Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430107456 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. П., ЕГН **********,
срещу Д. М. К., ЕГН **********, с която се иска последният да заплати сумата
5400,00 лв., представляваща наем за периода от 01.02.2023 г. до 01.02.2024 г. и 817,00
лв. платени от ищеца задължения към Топлофикация Плевен, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателно плащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 07.07.2020 г. между страните е сключен
договор за наем на собственото на ищцата жилище в ***, за срок от една година.
Ответникът като наемател се сочи, че е бил коректен, поради което след
едногодишния срок, той останал в жилището и продължил да го ползва. В края на
2022 г. той се свързал по телефона с ищеца и помолил да остане и през 2023 г., като
заплатил наем за месец януари 2023 г., но това било последното плащане от негова
страна. Ищецът твърди, че многократно го е търсил по телефон, но той не отговарял.
Ищецът се свързал по телефон с майката на ответника, като и обяснила, че ответникът
не плаща наем и консумативи с месеци, както и че в имота има негови вещи, които
иска да си вземе, но майката на ответника заявила, че е в чужбина и няма връзка с
него. Ищцата твърди още, че се е свързала с домоуправителката на блока и тя заявила,
че братът на ответника е живял няколко месеца в жилището, тъй като си правил
ремонт на къщата. След няколко месеца ищцата, заедно със своя съпруг посетила
жилището за да видят в какво състояние е и заварили мизерия и чужди вещи на
ответника. Ищцата счита, че жилището е в състояние, което възпрепятства отдаването
му под наем и няма как да му премести вещите и да ги съхранява с грижата на добър
стопанин. Вещите представлявали голям диван, фотьойли, гардероб и т.к. Поведението
на ответника, неплащането на наем, задължения за консумативи и оставена мизерия,
породили имуществени и неимуществени вреди за ищцата. Ищцата формулира довод,
че дължимият месечен наем за жилището е поне 450 лв. за 2023 г. или общо 5400 лв.
1
Към 21.09.2023 г. имало неплатени суми към ТЕЦ Плевен в размер на 817 лв., която
ищцата твърди, че е платила и са дължими. Моли предявените искове да бъдат
уважени, като посочва банкова сметка и претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
чрез назначения му особен представител, който счита исковете за допустими, но
неоснователни, като оспорва претендираните суми по основание и размер.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба, моли тя да бъде уважена, като
претендира и разноски.
В с. з. ответникът чрез назначения особен представител, оспорва исковата молба
и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства и
заключение, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от
фактическа страна:
На 07.07.2020 г. в гр. Плевен е сключен договор за наем на недвижим имот между
М. П. П. като наемодател от една страна, и Д. М. К., като наемател от друга страна.
Съгласно чл. 1 наемодателят предоставя за възмездно ползване недвижим имот,
находящ се в ***, с площ от 56,70 кв.м., с предназначение на жилище, при задължение
съгласно чл. 2 и сл. на наемателя да заплаща месечен наем в размер на 200,00 лв.,
дължимо до 15число на за текущия месец. Наемодателят имал задължение да предаде
имота, а наемателят да го ползва в състоянието, в което е било при огледа. Съгласно
чл. 3.1 наемателят бил длъжен да заплаща в срок наема и разходите за ток, парно и т.к.
Съгласно чл. 3.4 наемателят не можел да преотстъпва имота на трето лице или да го
преотдава под наем без съгласие на наемодателя. Срокът съгласно чл.4.1 на договора е
1 година считано от 07.07.2020 г. до 06.07.2021 г. вкл., като след изтичане на срока,
договорът може да бъде продължен при същите или други условия с писмено съгласие
на страните.
Видно от представения по делото и описан горе договор за наем, е че е с
нотариална заверка на подписите поставени от страните от същата дата.
От представената справка за дължими сума №5089350/21.09.2023 г. към
Топлофикация Плевен АД се установява, че към 21.09.2023 г. по партидата на С.Ц.П.,
потребител 1974, ***, е начислена сумата от 817,00 лв. Върху представената справка е
материализирана разписка за извършено плащане на 21.09.2023 г. на сумата от 817,00
лв., и удостоверение от Топлофикация Плевен, че дължимия остатък е 0 лева.
От показанията на свид. Д.Р. се установява, че живее в същия вход, в който е
отдаден процесния имот под наем, като свидетелят е домоуправител и касиер на блока.
Познава ищцата, тъй като притежавала имот във входа, който отдавала под наем.
Свидетелката не познава наемателя и не знае как се казва, но помни че наемателите
идвали за по един-два месеца и след това си заминавали в чужбина. Имотът бил
ползван около една-две години, а след това брата на наемателя заживял в него със
семейството си. Той заявил, че се е договорил с брат си, а семейството му живяло
около 5-6 месеца, тъй като си правят ремонт на къщата. Съпругът на ищцата се
свързал със свидетелката, тъй като издирвал наемателите. В имота не живеел никой от
поне година, а били направени задължения. Ищцата и съпруга живеели в гр.
Козлодуй, като дошли да видят процесния имот и поканили свидетелката да види в
какво състояние е. В имота имало багажи, мебели и всичко било разхвърляно. В
качеството на касиер свидетелката минавала през наетия имот през годините и
наемателите плащали редовно.
От заключението на допусната съдебнооценителна експертиза се установява, че
месечния наем за процесния имот е 297,73 лв., а за исковия период от 3572,76 лв.
2
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени
доказателствени средства, които са неоспорени от страните и се ползват с придадената
им по закон доказателствена стойност.
Съдът не дава вяра на свид. *** в частите, в които предполага или излага свои
съждение относно знанието на ищеца за това, че наемът е продължен от други хора.
Това е така, тъй като съждения и предположенията не представляват показания
относно правнорелевантните факти, възприети от свидетеля лично или чрез другиго.
Същевременно е налице противоречие, тъй като първо свидетелят не знае дали
собствениците на процесния имот са знаели за това, че други лица го наемат. В
останалата част показанията на свидетеля са достоверни, тъй като са последователни,
вътрешнологични и непротиворечиви.
Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице, тъй като е пълно и
обосновано.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е допустим осъдителен иск с правно основание чл. 232,ал.2 вр. чл.
236,ал.2 ЗЗД, като формулираният петитум е за заплащане на сумата от 5400 лв.,
представляваща наемна цена за периода от 01.02.2023 г. до 01.02.2024 г. Твърденията
на ищеца са, че след изтичане на срока на договора, наемателят с негово знание е
продължил да ползва имота, тъй като е бил коректен до онзи момент. След това обаче
е спрял да плаща наемната цена, вследствие на което ищцата претърпяла имуществени
и неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав приема, че страните са били обвързани безспорно от
валидно наемно правоотношение, възникнало на 07.07.2020 г. чрез сключения договор
за наем, за срок от една година, считано до 06.07.2021 г., след което договорът е
прекратен, поради изтичане на срока на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 20а
ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях (решение №
28/01.03.2017 г. по гр. дело № 60094/2016 г. на ВКС, IV г. о. ). При тълкуване на
договорите, трябва да се търси действителната обща воля между страните според
критериите, посочени в чл. 20 ЗЗД. В случая волята на страните е ясно изразена, а
именно да сключат договор за една година, като изрично са посочили начална и
крайна дата, както и условието, че неговото продължаване при същите или други
условия е само чрез писмено съгласие на страните – чл.4.1. и 4.2. Тълкуването на тези
клаузи налагат извод, че страните по договора са изключили възможността,
предвидена в чл. 236, ал. 1 ЗЗД за трансформиране на договора в безсрочен, при
наличие на предпоставките, предвидени в цитирания текст – след изтичане на срока на
наемния договор ползването на недвижимия имот да е продължило със знанието и без
противопоставяне на наемодателя. Тоест страните по договора са дерогирали
посочената норма, която има диспозитивен характер. Така волята на наемодателя-
ищец по делото, е наемането на вещта да продължи с писмено съгласие, т.е. изрично се
противопоставя договорът да продължи действието си съгласно нормата на чл.
236,ал.1 ЗЗД, въпреки твърдението му. Налице са обаче предпоставките по чл. 236,ал.2
ЗЗД, тъй като страните са обвързани от едно последващо наемно правоотношение
между бивш наемодател и наемател, което правоотношение е заместило прекратеното.
Този извод следва от показания на свид. ***, касиер на входа, чрез които безспорно се
установява, че наемателя-ответник по делото, е продължил да ползва наемната вещ,
тъй като свидетелят е събирал такси, които наемателя заплащал редовно през
годините, като същите ползвали имота по 1-2 месеца в годината. Така след 06.07.2021
г., когато е прекратен договорът за наем, ответникът е продължил да ползва наемната
вещ, въпреки противопоставянето по смисъла на чл.4.2 от договора, поради което и
3
следва да изпълнява всички свои задължения, произтичащи от прекратения наемен
договор.
По силата на закона между страните по договора за наем е възникнало
"квазинаемно" правоотношение, което съществувало до момента, в който наемателят,
респ. пренаемателите, са предали имота. Съгласно чл. 236,ал.2 ЗЗД наемателят, макар
да е лишен от правно основание да ползва вещта, е длъжен да изпълнява всички
задължения, произтичащи от прекратения наемен договор, включително да плаща
наемна цена. Наемателят не е освободен от задължението по чл. 234,ал.1 ЗЗД да плаща
дължимия наем, при пренаемане и не и следвало да пренаема вещта, доколкото волята
на страните е била да не се преотдава имота без съгласие на наемодателя – чл.3.4 от
договора. В тази хипотеза задължението за плащане на наемна цена има не
престационен, а обезщетителен характер и е съизмеримо със средния пазарен наем за
подобни обекти за процесния период, но не по- малко от уговорената наемна цена,
която именно се претендира в случая ( в този смисъл - Решение № 142 от 5.03.2024 г.
на ВКС по гр. д. № 1880/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 3676 от 8.12.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 14120/2021 г. с идентична от обективна страна хипотеза).
Средният пазарен наем за подобни обекти през исковия период съгласно
заключението на вещото лице, в случая е 3572,76 лв., като тази цена не е по-малка от
наем по прекратения договор – 2400 лв./12х200/. Наемната цена на вещта е дължима,
доколкото наемателят е следвало на осн. чл. 236,ал.2 ЗЗД да изпълни задължението си
по договора да плати цената, но вследствие неизпълнението са настъпили твърдените
имуществени вреди, под формата на пропусната полза.
С оглед на горното, съдът намира предявения иск по чл. 232,ал.2 вр. чл. 236,ал.2
ЗЗД за частично основателен за сумата от 3572,76 лв., тъй като е налице наемно
правоотношение между страните през исковия период – 01.02.2023 г. до 01.02.2024 г.,
по което ответникът-наемател не е заплащал дължимите месечни вноски, чиито падеж
е настъпил до 15-то число на съответния месец. За горницата до пълно предявения
размер от 5400 лв. предявения иск следва да бъде отхвърлен, тъй като не е доказан
посочения размер.
Предявен е и допустим осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, тъй като е
обоснован с твърденията, че ищцата е платила разходи възникнали от ползването на
вещта, вместо наемателя. Безспорно се установява от представената разписка за
съществуващи към 21.09.2023 г. задължения към ТЕЦ за наетата вещ, които наемателя-
ответник съгласно чл. 232,ал.2 ЗЗДН е имал задължение да заплаща. Вместо това
сумата от 817,00 лв. е заплатена от ищцата. С оглед на това, съдът намира, че са
налице предпоставките на иска по чл. 59 ЗЗД, тъй като ответникът се е обогатил, като
не е изпълнил задължението си по чл. 232,ал.2 ЗЗД и е спестил разходи за
консумативи, а ищцата е обедняла, заплащайки сумата от 817,00 лв. Именно поради
това предявеният иск по чл. 59 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен като доказан по
основание и размер.
При този изход на спора, на осн. чл. 78,ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати
сторените от ищеца разноски съразмерно уважената част от претенциите. От
представения договор за правна помощ към исковата молба се установява, че
платеният адв. хонорар в брой е в размер на 900 лв., поради което за горницата до
1000 лв. е претенцията за разноски за адв. възнаграждение е неоснователно. Така
съразмерно уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца
следните разноски: 251,42 лв. за възнаграждение на вещо лице, 650 лв. възнаграждение
за особен представител, 214,08 лв. държавна такса и 635,48 лв. адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М. П. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, на осн. чл. 232,ал.2 вр. чл. 236,ал.2 ЗЗД, сумата от 3572,76
лв., представляваща дължимите наемни вноски за периода от 01.02.2023 г. до
01.02.2024 г. за имот: ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-23.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения осъдителен иск с правно основание чл. 236,ал.2 ЗЗД, за горницата до пълно
предявения размер от 5400 лв.
ОСЪЖДА Д. М. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М. П. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, на осн. чл. 59 ЗЗД, сумата от 817,00 лв., представляваща
стойността, с която ищцата е обедняла след заплащане на дължимите от ответника
разноски към ТЕЦ-Плевен, поради ползване на наета вещ, описана по-горе вещ.
ОСЪЖДА Д. М. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М. П. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1764,22 лв. разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно уважената част от исковете.
Присъдените суми могат да бъдат платени по банков път по сметка на М. П. П., с
IBAN: ***, открита в БАНКА ДСК-АД
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
връчването на препис с въззивна жалба пред ОС Плевен.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5