№ 79
гр. С., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900207 по описа за 2024 година
В. Б. С. от гр. С., ул. „Н. Николаевич“ № 14, с ЕГН **********, непълнолетен,
действащ лично и със съгласието си на майка си и негова законна представителка Д. В. Б. с
ЕГН **********, е предявил срещу ЗД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ –
1. за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени на ищеца
неимуществени вреди – физически болки и страдания, стрес, потиснатост и безпокойство
вследствие нанесени му телесни увреждания – фрактури на телата на гръдни прешлени Тх9,
Тх10 и Тх11, контузия на главата и мозъчно сътресение, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 27.02.2024 год. около 21.15 часа на „Панорамен път“ от ул. „Подридна“ към
екопарк „Ридо“ в гр. С., по вина на Т. Р. Б. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил
марка „Опел”, модел „Зафира”, с ДК № СО 8962 СН, със застрахователна полица №
BG/30/123001900975 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 24.06.2023 год. до 23.06.2024 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 27.02.2024 год. до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 660 лева за причинени на ищеца
имуществени вреди – направени разходи за заплатени медицински консумативи и такса за
престой на придружител в болнично заведение с оглед лечението на причинените му
телесни увреждания при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.09.2024 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
1
по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 27.02.2024 год. около 21.15 часа на „Панорамен
път“ от ул. „Подридна“ към екопарк „Ридо“ в гр. С. ищецът пътувал в лек автомобил марка
„Опел”, модел „Зафира”, с ДК № СО 8962 СН, управляван от Т. Р. Б., когато поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост на десен завой водачът загубил
управление над автомобила, напуснал пътното платно и се блъснал в дърво. В резултат на
ПТП на ищеца били причинени телесни увреждания.
Във връзка с ПТП било образувано ДП ЗМ 72/27.02.2024 год. по описа на РУ –
Самоков, пр.пр. № 383/2024 год. по описа на РП – Самоков, неприключило до момента.
Твърди се, че непосредствено след ПТП ищецът бил откаран от екип на БМП –
Самоков в УМБАЛСМ "Н.И.П." ЕАД – гр. С.. След удара същият загубил съзнание и нямал
спомен от случилото се, като поради тежкото му съС.ие бил настанен в продължение на
около два часа в Детска противошокова зала. Лекарите му назначили и направили рентген и
скенер, чрез които установили, че са му нарушени 9-ти и 10-ти прешлени, а 11-ти прешлен е
смачкан. Впоследствие ищецът бил настанен в Детска неврохирургия, като престоят му в
болницата продължил до 05.03.2024 год. През цялото време бил с памперси и уринатор,
било му забранено да става, трябвало да носи специален корсет и да спазва строг постелен
режим.
Твърди се, че съС.ието на ищеца наложило да бъде освободен от училище, както и да
посещава лекар всяка седмица, за да му бъде инжектиран специален колаген. Твърди се, че
освен физическите болки и страдания ищецът изпитал и силен емоционален стрес –
случилото се предизвикало у него шок и душевно разстройство, всяко излизане навън и
пътуване го напряга, предизвиква страх и безпокойство, а мисълта, че дори лек удар може да
му нанесе непоправими травми, го депресира.
Твърди се, че освен гореописаните неимуществени вреди вследствие на ПТП ищецът
търпи и имуществени такива, представляващи сторени разходи в общ размер на 660 лева за
заплатени медицински консумативи и такса за престой на придружител в болнично
заведение по :
- фактура № **********/01.03.2024 год. на стойност 540 лева, издадена от
„Ортопрайм” ООД и
- фактура № **********/05.03.2024 год. на стойност 120 лева, издадена от
УМБАЛСМ "Н.И.П." ЕАД.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Опел”, модел „Зафира”, с ДК № СО 8962 СН,
управляван при ПТП от деликвента Т. Р. Б., е била сключена със ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/30/123001900975, валидна от 24.06.2023 год. до 23.06.2024 год., което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени и имуществени вреди.
Твърди се, че ищецът депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
2
от КЗ до ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД – вх. № 2534/09.05.2024 год., по която до изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не се е произнесъл, като определи и
изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за виновност на застрахования при
ответника водач за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по
отношение на ищеца. Твърди се, че водачът на лекия автомобил „Опел“ Т. Р. Б. не е нарушил
императивните разпоредби на ЗДвП, съответно не е причинил процесното ПТП така, както е
описано в исковата молба, поради което липсва основният елемент от фактическия състав на
деликта – противоправно поведение.
Ответникът оспорва констатациите на контролните органи, отразени в приложения с
и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 21 от 22.04.2024 год. в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП”. Сочи се, че протоколът за ПТП в тази част няма
характер на официален удостоверителен документ, който да се ползва с материална
доказателствена сила, а се третира като частен свидетелстващ документ, който отразява
възприятията на контролните органи относно механизма на ПТП в един по-късен момент,
след настъпване на катастрофата, базирани на обясненията на самите участници, евентуално
на други свидетели, вторични белези и веществени доказателства.
Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на
вземането, предмет на претенцията – че ищецът е търпял твърдените в исковата молба
неимуществени вреди, а ако такива са настъпили, се сочи, че те далеч не са с характер,
интензитет и в размер, които да обосноват претендирания в исковата молба размер на
обезщетението. Оспорват се всички твърдения на ищеца за вида, характера и степента на
уврежданията, като при условие на евентуалност се твърди, че ако са причинени твърдените
увреждания, то настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес е поради
обстоятелството, че ищецът не е оказал необходимата грижа за възстановителния си процес.
Сочи се, че с отказа да се подложи своевременно на оперативна интервенция по повод
фрактурата на гръдни прешлени пострадалият сам е допринесъл за това да търпи по-
интензивни и/или продължителни болки в сравнение с тези, които би търпял при извършена
операция навреме. Поддържа се, че ищецът не е провел своевременно и в пълен обем
необходимото и предписаното му лечение, нито е извършвала рехабилитационни и/или
физиотерапевтични процедури, респективно се е дезинтересирал от собственото си здраве.
Сочи се, че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на
понесените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни наранявания,
както и че не е съобразено и с приноса на пострадалия за настъпване на ПТП. Твърди се, че
3
ищецът е съпричинил вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в
неизползване на обезопасителен колан като пътуващ в лек автомобил. Сочи се, че ако такъв
в действителност е бил поставен и използван, ищецът не би получил съответните травми в
този обем и интензивност, а при всички случаи те биха били значително по-леки, ако изобщо
се констатира, че би получил някакви травми при пътуване с правилно поставен колан.
Поддържа се, че при конкретния пътен инцидент нефиксираното от предпазния колан тяло
на пътника се е движило хаотично в купето на автомобила, под въздействието на
инерционните сили и ударния импулс, като реализира контакт с множество части от
интериора на МПС, а впоследствие е изключително вероятно да е напуснало купето на
автомобила и да е осъществило контакт с терена. В настоящия случай ударът с дървото е
обусловил такова въздействие на инерционните сили върху тялото на пътника, което е
довело до евентуалното получаване на описаните в исковата молба травми, но което
категорично не би настъпило при пътуване с поставен предпазен колан.
Оспорва се и предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, като се сочи, че
разходите, чието репариране се претендира с исковата молба, не касаят травми, получени от
процесното ПТП, нито са необходим разход по смисъла на КЗ, а се покриват от НЗОК.
Оспорват се предявените акцесорни искове за законна лихва за забава, по аргумент от
неоснователността на главните искове.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
21/27.04.2024 год., съставен от мл. антоконтрольор при РУ – Самоков /в заключителната част
е допусната фактическа грешка относно датата на съставянето му – 22.07.2024 год./, в същия
е отразено настъпило ПТП на 27.02.2024 год. около 21.15 часа на „Панорамен път“ от ул.
„Подридна“ към екопарк „Ридо“ в гр. С., с участието на самокатастрофирал лек автомобил
марка „Опел”, модел „Зафира”, с ДК № СО 8962 СН, с водач Т. Р. Б. с ЕГН **********.
Посочено е, че водачът губи управление над автомобила, напуска пътното платно вляво по
посоката на движението си, където се блъска с дърво. Отразено е, че при ПТП е пострадал
пътникът в автомобила В. Б. С. с ЕГН **********, непълнолетен, настанен в УМБАЛСМ
"Н.И.П." ЕАД – гр. С. с фрактура на гръден прешлен.
Във връзка с горното ПТП е било образувано ДП ЗМ 72/27.02.2024 год. по описа на
РУ – Самоков, пр.пр. № 383/2024 год. по описа на РП – Самоков и съставен протокол за
оглед на местопроизшествието от 27.04.2024 год., приложен по делото с молба от 19.03.2025
год. на ищеца. Видно от приложеното със същата молба постановление от 04.11.2024 год. на
РП – Самоков, наказателното производство по досъдебното производство, образувано за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1 от ГПК, е било
прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.9 от НПК – по искане на пострадалия В. Б. С..
4
От показанията на свидетеля Т. Р. Б. се установява, че през м.02.2024 год. шофирал
със скорост около 30 – 40 км/ч лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ в местността
„Ридо“ в гр. С.. В автомобила имало четирима пътници, като ищецът В. С. седял на задна
дясна седалка с поставен предпазен колан. Свидетелят се разсеял за момент преди един
завой, колата продължила извън пътя в ниското, ударила се в дърво и се установила на място
без да се обръща. След удара ищецът бил в купето, свидетелят му помогнал да излезе и да се
изкачат нагоре към пътя. Забелязал, че В. имал рана в областта на главата.
Изложеното се потвърждава от заключението на назначената по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която сочи
следния механизъм на ПТП, базиран на изготвения в хода на досъдебното производство по
делото протокол за оглед на местопроизшествие и показанията на свидетеля Б. :
На 27.02.2024 год. около 21 часа в гр. С. лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СО
8962 СН се движил по път в борова гора в местността „Ридо“ в посока към „Мотописта“.
Скоростта на автомобила е била от порядъка на 40 км/ч. В даден момент след
преминаването на линията на ориентира, посочен в протокола за оглед (стълби, водещи към
заведение), водачът на автомобила поради отклоняване на вниманието си е загубил
управление над същия, отклонил се е вляво, напуснал е пътното платно и след около 30
метра движение по стръмен склон се е спрял в дърво. КСМАТЕ сочи, че единствената
причина за настъпването на ПТП от техническа гледна точка са били субективните действия
на водача на автомобила с органите за управление, довели до отклоняването вляво и
напускането на платното за движение. Същият е имал възможност да предотврати ПТП при
упражняване на непрекъснат контрол над автомобила, при което не би напуснал пътното
платно.
КСМАТЕ сочи, че видно от приложената към и.м. епикриза от И3 8906/28.02.2024
год. на УМБАЛСМ "Н.И.П." ЕАД – гр. С., ищецът, на 16 години, е бил приет за лечение в
болничното заведение с окончателна диагноза по МКБ 10: S06.00 – Комоцио церебри.
Контузио капитис. Фрактура корп. верт. Тх9, Тх10 ет Tx11. Пациентът е бил докаран от екип
на БМП в гр. С., направени са били рентгенографии със суспектни данни за фрактура на
Тх10. Изпратен без спомен за случилото се, опомнил се е чак в болницата в гр. С. и насочен
към детска противошокова зала. При извършеното компютър-томографско изследване на
абдомен и малък таз са констатирани фрактури на телата на Тх9, Тх10 и Tx11, предимно за
горната субдискална ламена, без компресия към медуларния канал; фрактура на процесус
спинозус на Тх 6, Тх9, Тх10; фрактура на прицесус трансверзуз вляво на Tx11.
Поради преценката на лекуващия екип от необходимостта от оперативно лечение с
цел поставяне на транспедикуларна стабилизация на близките са били обяснени всички
рискове, свързани с консервативното лечение. Близките категорично отказали хирургично
лечение. Дадени били указания за консервативно лечение за корсет, постелен режим и
рентгеново проследяване.
КСМАТЕ сочи, че принципно лечението на счупването на прешлените е два вида –
оперативно и неоперативно. При големи дислокации на фрагментите с притискане на
5
гръбначния мозък се предприема оперативно лечение. При счупвания без данни за
неврологичен дефицит, може да се проведе и консервативно лечение чрез обездвижване с
ортопедичен рамков корсет. В конкретния случай провеждането на оперативно лечение би
съкратило периода на възстановяване, като не се сочи с колко. Фрактурите на прешлените са
обусловили спазването на постелен режим. Ищецът е трябвало да носи ортопедичен рамков
корсет, което му е създавало затруднения при хигиенно-битовото самообслужване и
дейности, изискващи продължително стоене прав или седнал, като къпане, хранене и др.
През периода на възстановяване ищецът е търпял болки и страдания, като първите два
месеца същите са били с по-интензивен характер. Около шест месеца ищецът е трябвало да
носи ортопедичен корсет.
Експертизата сочи, че е налице причинна връзка между настъпването на ПТП и
получените увреждания от ищеца. С оглед анализа на механизма на ПТП и получените
увреждания най-вероятно главата на ищеца е контактувала с тавана на купето на
автомобила, за което говорят контузията и охлузванията в теменната част на главата.
КСМАТЕ сочи, че от извършената справка по номера на рамата на участвалия в ПТП
автомобил се установява, че същият фабрично е оборудван с триточкови колани за всички
места на водача и пасажерите. Предназначението на предпазните колани е да намалят риска
от получаване на увреждания или да предотвратят настъпването на по-тежки такива при
ПТП, като поставените колани намаляват инерционното движение на тялото при удара,
задържат пътниците на седалките им и не позволяват да се преместват свободно в купето
на автомобила, предпазват го от удари в части от вътрешната конструкция на автомобила и
от изхвърлянето му непосредствено след удара. Правилно поставеният и сработил предпазен
колан позволява придвижване на тялото напред с 8 – 10 см. Предпазните колани са най-
ефикасни при удар в предната част на автомобила; при страничен удар и удар отзад коланите
не фиксират достатъчно телата на водача и пътниците и те са относително подвижни при
удар.
Анализирайки причината за уврежданията при пострадалия, в.л. сочат, че
счупванията в тази част на гръбначния стълб се получават основно по два механизма –
компресионен и флексионен. При компресионния механизъм силата на удара е насочена
аксиално /по оста на гръбначния стълб/, най-често при падане от високо върху краката или
седалището, при което тялото на увредения прешлен се смачква. При висок интензитет на
травмата се получава както счупване на тялото, така и счупвания на дъгите на прешлена с
разместване на фрагментите.
При флексионния (сгъвачен механизъм) под влияние на инерционните сили при удара
тялото се свива рязко напред в кръста, при което телата на прешлените са подложени на
голямо натоварване и се деформират. Получава се характерно счупване със смачкване на
предната част на тялото на прешлена.
В конкретния случай е имало вертикално движение на тялото и счупванията на
прешлените най-вероятно са получени по компресионния механизъм. Вещите лица сочат, че
6
е възможно счупванията на телата на прешлените да са получени и при флексионния
механизъм, тъй като по делото има данни, че автомобилът е спрял в дърво, при което се
получава преместване на тялото напред и свиване в областта на гръбначния стълб – поради
не може да се даде категоричен отговор при поставен предпазен колан какви и в коя зона на
гръбначния стълб биха били увредите на прешлените. КСМАТЕ обаче сочи, че при
наличието на поставен предпазен колан е нямало да се получи контузията на главата на
пострадалия с охлузвания в теменната област.
С и.м. са представени следните документи, удостоверяващи сторени разходи в общ
размер на 660 лева за заплатени медицински консумативи и такса за престой на
придружител на ищеца в болнично заведение по :
- фактура № **********/01.03.2024 год. на стойност 540 лева, издадена от
„Ортопрайм” ООД – за закупен корсет Medi 3C – 552 и
- фактура № **********/05.03.2024 год. на стойност 120 лева, издадена от
УМБАЛСМ "Н.И.П." ЕАД – за заплатен престой за 6 дни за придружител на непълнолетния
ищец в болничното заведение.
В отговор на въпрос на пълномощника на ищеца в о.с.з. в.л. в състава на КСМАТЕ д-
р К. С. сочи, че с оглед лечението на ищеца извършеният разход за закупуване на корсет
„Medi 3C“ е бил необходим с оглед начина на обездвижване при конкретните счупвания на
прешлените.
От показанията на свидетеля В. Велков Петров, чичо на ищеца, се установява, че
разбрал за катастрофата с племенника му и веднага го посетил в „Бърза помощ“ в гр. С.;
имал петно от кръв на челото и охкал от болка. Изкарали го на носилка и по спешност го
закарали с линейка до шокова зала в „Бърза помощ“ на УМБАЛСМ "Н.И.П." ЕАД.
Свидетелят карал с автомобил след линейката.
След лечението в болничното заведение го изписали с диагноза счупени прешлени,
като предложили два варианта – или 6 месеца с колан /корсет/ или оперативно лечение;
близките му избрали първия. Вкъщи трябвало да спазва постелен режим – два месеца не
ставал от леглото, майка му и баща му му помагали с помощни уреди, за да ходи до
тоалетна. В продължение на 5 или 6 месеца трябвало да му бият някакви инжекции в София,
а през цялото време бил с корсет.
Ищецът психически се чувствал много зле, залежал се, напълнял, не трябвало да
вдига тежко, спортните занимания в училище са му били спрени напълно. Престанал да
контактува с приятелите си, изпитвал страх, когато го возели с автомобил, не иска да се
сеща за катастрофата, защото се травмирал. Когато се променя времето, изпитва болки, все
още има подутина на гърба.
Видно от представената с и.м. справка от база данни на ИФ към Гаранционен фонд,
за лекия автомобил марка „Опел”, модел „Зафира”, с ДК № СО 8962 СН, управляван при
ПТП от деликвента Т. Р. Б., е била сключена със ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/123001900975,
7
валидна от 24.06.2023 год. до 23.06.2024 год., прекратена на 09.04.2024 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на В. Б. С. – вх. № 2534/09.05.2024 год. по описа на ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, със същата
ответникът е бил сезиран с искане за изплащане на застрахователни обезщетения за
претърпени имуществени и неимуществени вреди, търпени от горното ПТП – в размер
съотв. на 100 000 лева и 660 лева, като не се установява до изтичане на тримесечния срок по
чл.496, ал.1 от КЗ да се е произнесъл по претенцията, като определи и изплати
застрахователно обезщетение или откаже плащане.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
8
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на В. Б. С. – вх. № 2534/09.05.2024 год. по описа на ЗАД "Д.Б.Ж.З."
АД, по която до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не се е
произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните писмени и гласни доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на процесното ПТП са били субективните действия на водача на лекия
автомобил марка „Опел”, модел „Зафира”, с ДК № СО 8962 СН – Т. Р. Б., който поради
отклоняването на вниманието си е загубил контрол над автомобила, отклонил се е вляво и е
напуснал платното за движение, като след пропадане по стръмен скат се е ударил в дърво.
Същият е имал възможност да предотврати ПТП при упражняване на непрекъснат контрол
над автомобила.
От приложената по делото медицинска документация и заключението на КСМАТЕ бе
установено, че вследствие на удара на пътника на задна дясна седалка – ищецът В. Б. С., са
били причинени сочените в и.м. фрактури на телата на гръдни прешлени Тх9, Тх10 и Тх11,
контузия на главата и мозъчно сътресение. Установена бе и причинната връзка между
горните нанесени на ищеца телесни увреждания и търпените от него физически болки и
9
страдания и изживян стрес.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Опел”, модел „Зафира”, с ДК № СО 8962 СН,
управляван при ПТП от деликвента Т. Р. Б., е била сключена със ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/30/123001900975, валидна от 24.06.2023 год. до 23.06.2024 год. – към датата на ПТП,
27.02.2024 год., прекратена след нея – на 09.04.2024 год.
Доказан по основание, предявеният първи обективно съединен иск по чл.432, ал.1 от
КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти
по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, стрес, потиснатост и безпокойство, търпени от ищеца като пряка и
непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. Към момента
на инцидента същият е бил на 16 години, в подрастваща възраст, като естеството на
уврежданията, основно – фрактурите на прешлените, са довели до продължителното му
обездвижване, залежаване, лишаване от възможността да спортува и пълноценно да
контактува с приятелите си. Ищецът е бил принуден да спазва строг постелен режим в
продължение на два месеца, а шест месеца се е придвижвал с ортопедичен корсет, който
значително е ограничавал движенията му, поради което се е нуждаел от помощ от близките
си за ежедневните си дейности, хранене и тоалет. Горното, наред с изживения стрес и
безпокойство след катастрофата, включително при придвижване с автомобил, е довело до
потиснатост и чувство за уязвимост и зависимост.
В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани неблагоприятни
10
проявления от причинените на ищеца увреждания – физически болки и страдания, стрес,
потиснатост и безпокойство, налагат определяне на обичайния определян в практиката на
съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което
следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 45 000 лева, която
сума следва да осъди ответника да заплати на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
09.05.2024 год. до окончателното й заплащане. Първият от предявените искове с правно
основание чл.432, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен в частта му за
разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева, а искът по чл.429, ал.3 от КЗ – в
частта му за заплащане на законна лихва за претендирания период от 27.02.2024 год., датата
на увреждането, до 09.05.2024 год., датата на подаване на претенцията по чл.380, ал.1 от КЗ.
Съдът намира за неоснователни всички въведени с отговора на и.м. от ответника
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, което да налага
намаляване на размера на дължимото застрахователно обезщетение:
- че по време на превоза ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан в
нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване
на телесните травми в конкретната им тежест;
- че с отказа да се подложи своевременно на оперативна интервенция по повод
фрактурата на гръдни прешлени пострадалият сам е допринесъл за това да търпи по-
интензивни и/или продължителни болки в сравнение с тези, които би търпял при извършена
операция навреме;
- че ищецът не е провел своевременно и в пълен обем необходимото и предписаното
му лечение, нито е извършвала рехабилитационни и/или физиотерапевтични процедури,
като се е дезинтересирал от собственото си здраве.
Обстоятелството, че по време на ПТП ищецът е пътувал на задна дясна седалка с
автомобила с поставен предпазен колан, бе установено с показанията на разпитания
свидетел Т. Б., които няма основание да не бъдат кредитирани в тази им част. Същите не се
оборват от заключението на КСМАТЕ, независимо, че заключението на експертизата е, че
при наличието на поставен предпазен колан ищецът е нямало да получи контузията на
главата с охлузвания в теменната област. КСМАТЕ обаче сочи, че с оглед анализа на
механизма на ПТП и получените увреждания „най-вероятно“ главата на ищеца е
контактувала с тавана на купето на автомобила, но горният извод не е категоричен, поради
което съставлява предположение. Отделно – експертизата не може да се даде категоричен
отговор при поставен предпазен колан какви и в коя зона на гръбначния стълб биха били
увредите на прешлените.
Следва да се посочи, че ответникът следва да установи не само твърдените
действия/бездействия на пострадалия, но и причинната връзка между тях и настъпилия
вредоносен резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС,
изразена както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по
11
т.д. № 44/2012 год., II т.о., № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год., II т.о., №
59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год., I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012
год.–
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие
на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния
резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Горното се отнася и до второто наведено възражение за съпричиняване – ответникът
не установи по несъмнен начин, че избраният от ищеца и законните му представители
консервативен начин на лечение – в сравнение с препоръчания от медиците оперативен, е
довел до „по-интензивни и/или продължителни болки в сравнение с тези, които би търпял
при извършена операция навреме“ – същото не бе потвърдено от заключението по
назначената КСМАТЕ. Последната сочи, че в конкретния случай провеждането на
оперативно лечение би съкратило периода на възстановяване, но не и с колко, а отделно – не
се сочи, че провеждането на оперативно лечение би намалило болките от травмите като
продължителност или интензитет, в каквато единствена насока е направеното възражение.
Третото от наведените възражения е бланкетно – нито се сочи какво е необходимото
и предписаното му лечение, което ищецът не е спазил, нито дали и какви рехабилитационни
и/или физиотерапевтични процедури са му били предписани и които не е спазил.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение в размер на 660 лева за причинени на ищеца имуществени
вреди – направени разходи за заплатени медицински консумативи и такса за престой на
придружител в болнично заведение с оглед лечението на причинените му телесни
увреждания при горното ПТП, бе доказан изцяло по основание и размер. Обстоятелството,
че закупеният ортопедичен корсет „Medi 3C – 552“ на стойност 540 лева е бил необходим с
оглед спецификата на уврежданията на прешлените и тяхното консервативно лечение, бе
установен от отговора на в.л. по КСМАТЕ в о.с.з. на 30.05.2025 год. Доколкото по време на
болничния му престой в лечебното заведение ищецът е бил на 16 години и обездвижен, то
съдът намира за оправдан и вторият извършен разход – за заплатен престой за 6 дни за
придружител на непълнолетния ищец в болничното заведение.
С оглед на горното ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 660 лева за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска, 05.09.2024 год., до окончателното й заплащане – съобразно
заявения петитум относно началната претендирана дата.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 454/05.09.2024 год. ищецът на осн. чл.83, ал.2 от ГПК е
бил освободен от заплащане на държавни такси и разноски в настоящото производство, то с
12
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати
по сметка на съда дължимата държавна такса от 1 850 лева върху уважения размер на
исковете, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 400 лева –
изплатени възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ.
В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
27.05.2025 год. /л.158 от делото/, сключен между ищеца и адв. К. Б. от САК, същият е за
оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата и осъди ответника да заплати
така определената сума на адвоката.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай делото е с невисока фактическа и правна сложност, обусловено и
от извършването на значително по-малко процесуални действия по събиране на
доказателства – разпити на двама свидетели и изслушано заключение по една експертиза в
проведени две заседания, в което пълномощникът е присъствал само в първото.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /сега – Наредба № 1/09.07.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа/. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год.
на ВКС, II т.о./. Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 и т.1 от Наредбата
с оглед уважения размер на исковете /45 000 лева и 660 лева/ възнаграждението би възлизало
съотв. на 4 250 лева и 400 лева за всеки отделен иск или общо на 4 650 лева, което е
несъответно на фактическата и правна сложност на делото.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на
делото и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 2 500 лева
общо за двата иска, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника;
върху така определеното възнаграждение няма основание за начисляване на ДДС. Така
определеното от съда възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция
13
съразмерно на отхвърлената част на исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК
/определение № 7/17.01.2022 год. по т.д. № 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 900
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ в размер на 800 лева и за
призоваване на свидетел в размер на 100 лева. Ответникът, независимо, че е бил
представляван по делото от адвокат, не е представил договор за правна помощ и не е
удостоверил договорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство. С
оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на
ответника сумата от 491.75 лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК да заплати
на В. Б. С. от гр. С., ул. „Н. Николаевич“ № 14, с ЕГН **********, непълнолетен, действащ
лично и със съгласието си на майка си и негова законна представителка Д. В. Б. с ЕГН
**********, сумата от 45 000 лева /четиридесет и пет хиляди лв./, съставляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки и страдания,
стрес, потиснатост и безпокойство вследствие нанесени му телесни увреждания – фрактури
на телата на гръдни прешлени Тх9, Тх10 и Тх11, контузия на главата и мозъчно сътресение,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 27.02.2024 год. около 21.15 часа на „Панорамен
път“ от ул. „Подридна“ към екопарк „Ридо“ в гр. С., по вина на Т. Р. Б. с ЕГН ********** –
водач на лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира”, с ДК № СО 8962 СН, със
застрахователна полица № BG/30/123001900975 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 24.06.2023 год. до 23.06.2024 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2024 год. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен
размер от 100 000 лева /сто хиляди лв./ и предявения иск по чл.429, ал.3 от КЗ в частта му за
заплащане на законна лихва за периода от 27.02.2024 год. до 09.05.2024 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК да заплати
на В. Б. С. от гр. С., ул. „Н. Николаевич“ № 14, с ЕГН **********, непълнолетен, действащ
лично и със съгласието си на майка си и негова законна представителка Д. В. Б. с ЕГН
**********, сумата от 660 лева /шестстотин и шестдесет лв./, съставляваща обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди – направени разходи за закупен корсет „Medi 3C –
552“ по фактура № **********/01.03.2024 год. на „Ортопрайм” ООД и заплатена такса за
престой на придружител в болнично заведение по фактура № **********/05.03.2024 год. на
УМБАЛСМ "Н.И.П." ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.09.2024
год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК да заплати по сметка на
14
Софийски окръжен съд сумата от 2 250 лева /две хиляди двеста и петдесет лв./,
съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски
от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК да заплати на адвокат К.
И. Б. от САК, със служебен адрес гр. С., ул. „Акад. Борис С.“, бл.61А, ет.3, ап.12, с личен
номер в САК **********, сумата от 2 500 лева /две хиляди и петстотин лв./, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК В. Б. С. от гр. С., ул. „Н. Николаевич“ № 14, с
ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието си на майка си и негова
законна представителка Д. В. Б. с ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве” АД, ЕИК ********* сумата от 491.75 лева /четиристотин деветдесет и един лв. и
седемдесет и пет ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15