Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
14.05.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Илияна
Коцева, като разгледа гр.д. №3937
по
описа на СГС за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, депозирана от Е.Х.И. ЕГН ********** ***, с която е предявила иск с правно
основание чл.124 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗС срещу Ж.-С.Й.К.
идентификационен номер на Кралство Швеция №******* от гр.Гьотеборг, Кралство
Швеция за признаване за установено по отношение на ответника, че тя е собственик
на основание придобивна давност на следния недвижим
имот находящ се в гр.София кв.Редута ул.“*******– УПИ
XIX-99 кв.106 по плана на м.Подуене-Редута от 299
кв.м., а по скица поземления имот е 301кв.м., заедно с построената в УПИ
масивна жилищна сграда, състояща се от първи партерен етаж с площ около 75
кв.м., втори подпокривен етаж с площ около 55кв.м.,
сутеренен етаж с площ около 140кв.м., от които 40кв.м жилищна площ, две
ателиета със санитарни възли, механа, стая за масаж и санитарен възел.
Ищцата твърди, че е живяла на съпружески
начала с Ч.Г.К. – баща на ответника, от 12.08.1993г. до смъртта му на 04.10.2016г. През пролетта на 1994г. ищцата
споделила на Ч.Г.К., че възнамерявала да си купи къща със земя в кв.Редута
гр.София и в отговор на това той й заявил, че й подарява процесните
къща и дворно място, тъй като не бил преценил правилно финансовата тежест,
която трябвало да поеме за превръщане на имота в годен за обитаване. Ищцата
започнала да ги ремонтира, пристроява и подобрява като през м.май 1994г.
започнала изграждането на антре на къщата, бетонова площадка пред сградата от
южната й страна към ул.“Юндола“ и оформяне на кладенеца в двора, като за целта
наела строителна фирма, която да извърши тези дейности. Започнала също така
изграждането и оформянето на първия етаж от къщата като основен етаж за
живеене. Направила основен ремонт, преместила стени за разширение на стаите,
обособила санитарен възел, изградено било водно подово отопление и поставени
радиатори във всички стаи на етажа. Таванския етаж също бил променен в етаж за
живеене. Изграден бил санитарен възел и три самостоятелни стаи – две спални и
всекидневна с кухненски бокс до етап груб строеж. През пролетта на 1995г.
ищцата възложила на фирмата, извършила СМР в имота, да проектира и изгради
басейн с отводнителна система и помпено съоръжение, изградена била сауна и
складово помещение, била изградена и механа. През лятото на 1996г. била излята
плоча над изградения басейн с обособено място за паркиране на автомобил, били
построени и две стълбища. През лятото на 1997г. възложила на строителната фирма
да преустрои съществуващото мазе под старата къща и да дострои до него друго
помещение, били изградени стая за масаж и санитарен възел. Възложила
проектиране и изграждане на плътна ограда на дворното място от четирите му
страни, изграждане на навес от дървена конструкция до източната страна на
сградата над басейна. През 2002г. променила предназначението на помещението, в
което се намирал покрития басейн.
Твърди, че от 1994г. владеела имота
необезпокоявано и със съзнанието, че владее за себе си, поради което го
придобила същия по давност до предявяване на иска.
Ищцата твърди, че след смъртта на
баща си ответникът й се обадил и заявил,
че иска да продаде къщата и дворното място, тъй като живеел в Швеция и не искал
имоти в България.
В законов срок ответникът Ж.-С.Й.К.
идентификационен номер на Кралство Швеция №******* от гр.Гьотеборг, Кралство
Швеция е упражнил правото си на писмен отговор.
Оспорва предявения иск като
неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Оспорва изложената в исковата
молба фактическа обстановка. Не оспорва факта на фактическо съжителства на
ищцата с неговия баща в къщата на последния. Твърди, че баща му – Ч.К. и негов
наследодател е придобил през 1989г. имот представляващ Дворно място с площ от
297кв.м., съставляващо имот пл.№99 в кв.106 по плана на гр.София, м.“Подуене Редута“ идентичен с настоящия УПИ XIX-99 в кв.107 в
същата м., заедно със застроената в имота масивна жилищна едноетажна сграда с
площ от 45кв.м., видно от НА №24 том втори, дело №458/09.10.1989г. РС-Своге.
Към момента имотите били нанесени в кадастралната карта като поземлен имот с
идентификатор 68134.702.99 и сграда с идентификатор 68134.702.99.1. Ответникът
твърди, че след придобиването на имота Ч.К. започнал строителни дейности по
преустройството, пристрояването и надстрояването на съществуващата в имота
къща. Именно К. бил известен сред
съседите си като собственик на имота, извършващ строителните работи и именно
срещу него били подавани множество жалби в администрацията на район Слатина в
продължение на десет години от лицето Д.Т.. Отношението на Ч.К. към своята
собственост проличавало от факта, че той не бил прехвърлил имота на никого и че
в подаваните от него декларации и молби за узаконяване на незаконни те
строителни работи, той е заявявал себе си за собственик. Отделно от това имота
бил деклариран от К. в данъчна служба
като негова собственост и той заплащал данъците за собствеността си. Заявява,
че на проведена среща между него и ищцата тя не била заявила претенции към тези
имоти, а искала земеделски земи включени в наследството му.
На осн.чл.211 ГПК ответникът Ж. – С.К. е предявил насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС срещу
Е.Х. за признаване за установено, че е собственик по наследство от баща си Ч.Г.К.
на описаните недвижими имоти, които представляват също така поземлен имот с
идентификатор №68134.702.99 и сграда №68134.702.99.1 и да се осъди Е.Х.И. да му
предаде владението на имотите.
Предявил е насрещен иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за осъждане на Е.Х.И. ЕГН ********** *** да му заплати
сумата от 7800 лева обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на
описаните имоти за периода 04.10.2016г. – 02.11.2017г. ведно със законната
лихва от 03.11.2017г. до окончателното заплащане на сумата, както и иск с
правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на Е.Х.И. ЕГН ********** *** да му
заплаща суми в размер на 600 лева месечно
за периода след датата на предявяване на иска /03.11.2017г/ до
окончателното предаване на фактическата власт върху имотите, ведно със законната лихва за забава върху просрочените
суми. Този иск е бил прекратен от съда като недопустим.
Препис от насрещната искова молба е редовно
връчен на ответника по нея /ищеца/ на 22.12.2017г. и в законоустановения
едномесечен срок на 22.01.2018 г /по пощата/ е подаден писмен отговор. Оспорва
насрещните искове като неоснователни. Прави евентуално възражение за прихващане
и претендира заплащане на подобрения. Прави възражение за право на задържане до
заплащане на стойността на подобренията.
Със заявление от 16.03.2018г. ищецът Ж.-С.К.
чрез процесуалния си представител адв.В.Т.
категорично е оспорил Е.И. да е извършвала, описаните от същата подобрения в
имота, както и че е заплащала за тях. Оспорва исканото от нея прихващане с претендираните суми, както и да упражни право на задържане
върху процесните имоти.
Оспорил е достоверността на посочените в
Договор за изпълнение на СМР от 21.05.1994г. и Приемо-предавателен
протокол от 08.12.1998г. дати с твърдение, че документите са антидатирани и са били съставени за нуждите на
производството. Развива подробни доводи за твърдяното антидатиране.
Изразява становище, че дори и да са подписани тези документи от С.С., то те не са подписани в годините 1994г. и 1998г.
Безспорни факти между страните не са изрично
заявени , но страните не са оспорили изрично, че ищцата и Ч.Г.К. са живели на
съпружески начала в имотите; както и че последният е бил собственик към 1994 г
на имотите според представените по делото документи. Ищцата И. не оспорва , че
е живяла в имота за периода след 04.10.2016 г и към настоящия момент.
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-22 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че ищцата и Ч.Г.К.
са живели на съпружески начала в имотите, както и че последният е бил
собственик към 1994г. на имотите според представените по делото документи.
Ищцата И. не оспорва, че е живяла в имота за периода след 04.10.2016г. и към
настоящия момент.
От представения НА за замяна на недвижим имот
№24 том втори дело №458/89г. на районен съдия А.А.при
РС Своге, се установява, че на 09.10.1989г. Ч.Г.К. е придобил собствеността
върху дворно място с площ от 297кв.м., съставляващо имот пл.№99 в кв.106 по
плана на гр.София, местността „Подуене Редута“,
заедно със застроената в имота масивна жилищна едноетажна сграда с площ от
45кв.м.
От представеното удостоверение за наследници
от 10.04.2017г., издадено от Столична община, район Слатина, се установява, че
ответникът Ж. – С.Й.К. е единствен законен наследник на Ч.К. – негов син.
Представени са скици на процесните
имоти от 10.11.2017г., издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър
гр.София, с които същите са надлежно индивидуализирани.
От представените жалби, депозирани на
04.12.1991г., 20.08.1992г., 29.12.1992г., 16.07.1999г. и възражение от
17.08.2000г. от Д.Р.Т., съсед на Ч.К., се установява, че последният е започнал
строителна дейност през 1991г., когато Т.е започнал да сезира кметския
наместник на столична община район Слатина, за незаконно строителство. В
жалбите си обяснява извършваните строителни работи от Ч.К., правейки оплакване,
че в продължение на десет години продължавал да строи незаконно и с тези си
действия му пречел.
Установява се от приложените Констативен акт
от 20.03.1992г., Констативен акт №80 от 21.08.1992г. и КА №86 от 16.09.1992г.,
съставени по чл.160 от ЗТСУ, че в този период К. е изградил пристройка и
надстройка към съществуващата сграда без одобрен архитектурен проект.
Според Акт №70 от 17.08.1995г. Ч.К. е
направил изкоп в собствения си двор на ул.“*******и подпорна стена без одобрен
архитектурен проект и строително разрешение, с което е нарушил чл.37 от ЗТСУ.
Според Акт №121 от 03.10.1997г. К. е пристроил и надстроил собствена едноетажна
къща и изградил на ниво сутерен басейн в груб строеж без одобрен архитектурен
проект и разрешение, с което нарушил чл.55 от ЗТСУ. Съответно са му били
съставени наказателни постановления, приложени по делото.
С нотариално заверена декларация от
02.03.2001г. Ч.К. е декларирал, че преустройството на къщата му е извършил
преди 1997г., във връзка с узаконяване на изграденото в имота.
От приложения Акт за узаконяване
№5/22.03.2001г., издаден от гл.архитект на район Слатина, Столична община, се
установява, че изградените в имота пристройка, надстройка и басейн в груб строеж
от Ч.К. са били узаконени.
Представени са и приети като доказателства
данъчна декларация на Ч.К. от 22.05.1998г., в която декларира процесните имоти като собствени и опис на заплащани от него
данъци за периода 01.01.2012г. до 31.12.2016г.
Според представеният Договор за изпълнение на
строително монтажни работи от 21.05.1994г. ищцата Е.Х.И. в качеството й на
Възложител е сключила договора с фирма „П.“ с президент С.С.
– Изпълнител, по силата на който Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да
извърши със собствени сили и материали и за сметка на Възложителя СМР в имота,
намиращ се на адрес гр.София, кв.Редута, ул.“*******, собственост на Е.Х..
Изпълнителят се е задължил да извърши основните работи в срок да края на
1997г., а довършителните работи до края на 1998г. Отразено е, че стойността на
строителството – труд и материали възлиза на 49 104щатски долара.
Според приемо-предавателен
протокол от 08.12.1998г., сключен между президента на фирма „П.“ С.С. и Е.Х.И., Изпълнителят е получил последната вноска от
9104щатски долара за извършеното строителство и ремонти от Е.И..
За изясняване на делото от фактическа страна
съдът е допуснал събиране на гласни доказателства.
Според показанията на св.В.С.С.се установява, че той е съсед на Ч.К. в кв.“Редута“. Не
знаел ищцата Е.И. да има имот там. Двамата живеели заедно. Къщата била много
стара, на калкан, един етаж и всичко било за ремонт. Ч.започнал ремонт през
1990-1991г. Когато заживяли заедно с И. започнали
по-мащабно строене. Баща й имал бетонов възел и бетона минавал през него.
Свидетелят не може да каже кой е плащал за ремонтните дейности.
Според показанията на св.А.П.през 1993-1994г.
ищцата Е.И. заживяла на семейни начала с Ч.К.. Не знаел подорбности,
но всичко, което било направено в къщата било инвестирано от И.. Ч.през 1994г.
не работел. Той бил купил къщата, но според свидетеля бащата на Е.И. е бил
главния спонсор, защото се занимавал със строителство. Говорело се в квартала,
че основната част от парите давала Е.. Към 1994г. започнал да прави покрива,
първоначално бил 1,30м. след това бил издигнат втори етаж за живеене. Като съсед
не бил пускал жалби срещу строителството, такива пускал съседът им Митко.
Свидетелят не може да каже кои СМР са извършени преди ищцата да отиде да живее
заедно с Ч.К., но повечето неща са били изградени след 1994г. докъм 2004г. За
него двамата били едно семейство, добре живеели, нямали спорове. Той общувал с
тях един-два пъти в месеца. Свидетелят П.не знае какво е работила Е.И. до
1994г., но след това се занимавала със земеделие, а Ч.бил музикант, свирил по
корабите.
В показанията си св.Г.К.твърди, че познава
страните от края на 2016г. Оказал съдействие на Ж. – С.К. във връзка с
наследствен проблем. Твърди, че ищцата се свързала със сина на Ч.К., за да му
съобщи, че след смъртта на баща му, като единствен наследник фигурирала в
удостоверение за наследници неговата сестра, която се опитвала да продаде
имота. Тогава И. му казала, че трябвало да защити правата си като наследник на
баща си. Ж. – С.пристигнал в гр.София и на проведена среща в присъствието и на
свидетеля К., И. не е имала претенции към собствеността на имота. Напротив тя
бранела правата на Ж.-С.и нямал претенции към къщата. Единствено споменала за
някаква нива до Лъкатник, за която имала интерес за
земеделски начинания.
От показанията на св.З.Н.Х.се установява, че
с Ч.К. били приятели. По професия бил архитект. През 1992-1993г. К. направил
някои ремонтни работи, но без проект, имало съседи, които недоволствали и
подавали жалби и сигнали. От общината идвали на огледи и тогава свидетелят го
посъветвал да направи заснемане на онова, което е направено, за де бъде
узаконено. Твърди, че тези години били много трудни в строителството, нямало
материали. Казал на К., че всичко, което имал намерение да прави, да бъде
оформено като проектна документация, която да бъде внесена в общината и
одобрена, като преди това всичко да съгласува със съседите, за да не му спират
строителството. Твърди, че на К. идеите непрекъснато се разширявали и
натрупвали, независимо от сигналите срещу него. Възприел идеята на свидетеля,
който му предложил помощта си да бъде направен проект с това което е направено
и да бъдат включени нещата, които искал да направи. Свидетелят направил проекта
през 1993г., тогава бил пълноправен архитект. Къщата била едноетажна с таванско
помещение, той искал да завиши нагоре, да вдигне над зида, за да станело тип
ателие. Не го направил поради възраженията на съседите. Ч.имал идея да разшири
къщата, искал изграждане и на басейн. Свидетелят твърди, че основните неща
станали 1994г., когато вече Ч.заживял с Е.И.. Много от ремонтните работи той ги
правил сам с още двама-трима помагащи му, защото умеел. Ищцата се занимавала с
дизайн, разбирала от пространства и оформление. Непрекъснато искала да знае
какво се прави, как ще се прави. През 1994-1995г. Ч.извикал група работници,
които имали ръководител и тогава станало изливането на бетон за басейна,
направили подпокривното пространство, което било надзидано, за да бъде обитаемо. Свидетелят твърди, че не е
провеждал надзор за проектните решения, които бил направил, но минавал често
през къщата и коментирали. Неговият проект не бил одобрен. По-късно имало
одобрен архитектурен проект след 1996-1997г. Свидетелят заявява, че
представените по делото архитектурни проекти, приложени от стр.42 до стр.40 от
делото са били изготвени от него, работело се по тях, не знаел дали са
одобрени. Бил приятел с Е. и Ч.и за тези проекти не са му заплащали пари.
Свидетелят С.С.
твърди, че ищцата е дъщеря на негово дългогодишен приятел и по молба на баща й
работил в процесната къща през 1994-1995г. Тя живеела
в тази къща, той бил управител на строителна фирма „П.“ ЕООД, която към
1994-1995г. била държавна. Твърди, че в имота са правили плувен басейн,
оправяли огради. Твърди, че те си оправяли документите за надстрояване на
къщата. Трябвало тавански помещения да се направят като жилища. Преди неговата
фирма да започне работа, някой друг е правил някакви строителни работи. Обектът
бил проблемен откъм проект, защото в движение много неща се променяли във
връзка с надстрояването, което се проточило във времето. Твърди, че е работил
по типов договор.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните
свидетели като отразяващи лични
възприятия на всеки един от тях на конкретната фактическа обстановка и са безпротиворечиви.
Според изготвената съдебно-техническа експертиза
от инж.Й.Н. процесният имот представлява дворно място
с изградена къща, находящи се в гр.София, район
Слатина, ул.“*******. Жилищната сграда в нейното първоначално състояние е била
едноетажна постройка със сутеренен етаж и партер. При извършените СМР е било
направено преустройство в сутерена с подсилване на основите и разширение на юг
със стоманобетонова плоча към ул.Юндола. Партерният
етаж, разположен на ниво улица е бил разширен на юг и югозапад към
съществуващия калкан, който изцяло се покривал от новопостроеното разширение,
съдържащо кухненски и санитарен възел. Изграден бил тавански етаж с двускатен покрив. В двора към сградата на ниво сутерен и
бил изграден басейн, впоследствие преустроен в жилищно помещение. Към улицата е
била изградена лятна кухня, санитарен възел в установеното пространство на
басейна. На изток от басейна била оформена стая със санитарен възел с отделен
вход. Таванският етаж се състои от дневна с кухненски бокс, спалня и една стая
с прозорец към стълбищната клетка и санитарен възел.
Дограмата е от ПВЦ. На втория етаж на спалнята и вратите са от ПВЦ, останалата
дограма е дървена. Върху плочата над басейна е бил изграден навес от дървена
конструкция.
Вещото лице е посочило, че строителството е
започнало през 1992г. като го е разделила на четири етапа като хронология,
позована на коментари на ищцата при огледа и на обяснителна записка от 03.03.2000г. от св.арх.З.Х., тъй като нямало дати на
извършването им.
За първи етап вещото лице е приело, че е
извършен в периода 1991-1994г., изразяващ се в разширение и надстройка –
пристройка партерен етаж около 40кв.м. и надстройка тавански етаж около
89,25кв.м. при стойност на СМР 84 250лв.
Втори етап – 1995г., включващ изкоп на басейн
– стойност 3722лв., подпорни стени – стойност 3286лв.
Трети етап -1996г. изливане на плоча над
басейна и лятна кухня – стойност 4400лв. и четвърти етап – 1997г. – изграждане
стълбища към ниво - 2,40м., кофраж и декофраж, армиране, бетониране – 956лв., изграждане на
дървен навес около 30кв.м. – 2641,80лв.
Вещото лице е посочило, че общата сума на
извършените СМР възлиза на 99255,80лв., като повишената стойност на имота с
извършените СМР възлиза на
258 000лв.
Средно пазарната наемна цена на имота за
периода 04.10.2016г. до 02.11.2017г. възлиза на 12 821лв.
В съдебно заседание след изслушване на
заключението страните са увеличила размер на претенциите си както следва –
възражението за прихващане на ответницата по насрещния иск Е.И. да се счита за
сумата от 12 821лв., като обезщетението по чл.59 ЗЗД за лишаване от
ползване от 04.10.2016г. до 02.11.2017г. да се счита за сумата от 12 821лв.
На осн.чл.214 ГПК
съдът е допуснал така направеното изменение.
От изготвената съдебно-почеркова
експретиза от експерт криминалист Л.Г. се установява,
че основният ръкописен текст и този долу „Взех 3 броя папки за съгласуване“ в
копие на Молба до Началника на „Архитектура и благоустройство“ Незаконно
строителство от името на Ч.Г.К. с вх.№ от 26.09.1995г. и основният ръкописен
текст в копие на Молба до Главния архитект на община Слатина от името на Ч.Г.К.
от 06.03.2001г. са написани от Е.Х.И..
Във връзка с оспорване датата на съставяне на
представените като писмени доказателства от ищцата Е.И. Договор за изпълнение
на строително-монтажни работи от 21.05.1994г., сключен между нея и фирма „П.“ и
Приемо-предавателен протокол от 08.12.1998г. на
сумата от 9104щатски долара между президента на фирма „П.“ С.С. и Е.И., съдът е допуснал и назначил съдебно-почеркова
и техническа експретиза, изготвена от в.л. В.Ц.
специалист в областта на документните изследвания към НИКК-МВР.
От заключението се установява, че подписите
за „Изпълнител“ в Договора от 21.05.1994г. и за „Приел“ в Приемо-предавателния
протокол от 08.12.1998г. са положени от посоченото лице С.П.С.. Тези подписи,
според вещото лице, не съответстват на подписите, полагани от лицето в периода,
обхващащ 1994-1998г., а съответстват на подписите, полагани от Симеонов в
периода след 2010г. Отпечатъците от кръгъл печат, положени в процесните два документа не съответстват на отпечатъците от
печатите на фирма „П.“ ЕООД, полагани в периода 1990-2002г. в създаваните от
нея документи и намиращи се във фирменото дело №680/90г.
Текстовете в двата документа, според вещото
лице, са отпечатани с помощта на един и същ лазерен принтер. В периода
1994-1998г. във фирма „П.“ ЕООД за отпечатването на документи са били
използвани механична пишеща машина и иглено-матричен принтер.
Вещото лице е направило обобщен извод, на
база експертното изследване, че Договор за изпълнение на СМР от 21.05.1994г. и Приемо-предавателен протокол от 08.12.1998г. не са
създадени, подписани и подпечатани в периода, за който се отнасят, а са
създадени на по-късен етап, т.е. те са антидатирани.
В съдебно заседание вещото лице е поддържало
заключението си и обосновано е потвърдило направените изследвания с подробни
аргументи.
Съдът е допуснал допълнителна
съдебно-техническа експертиза с искане да се установи по стареенето на
мастилата, с които са написани текстовете в оспорените документи да се посочи
кой е приблизителния период – месец, година на изготвянето им, след анализ на
хартията да се отговори преди 2007г. или след 2007г. са съставени и би ли
повлияло на процеса на стареене на документите и как различни въздействия на
заобикалящата ги среда- слънчева светлина, температура, влажност.
Вещото лице е заключило, че експертизата не
може да отговори на поставените въпроси, тъй като всяко изследване на хартията
изисква два фактора, за да се установи датата й на производство – известен
производител и той да има записи, които оказват кога за първи път са въведени
определени комбинации от материали. Хартията, която е използвана при изготвяне
на процесните документи е с неизвестен произход и не
притежава уникални характеристики. Вещото лице заявява, че до момента няма
общоприет, безспорен и утвърден в криминалистичната
практика методи за датиране на документи по стареенето на материалите,
използвани при тяхното изготвяне, както и няма публикувани разработки, свързани
с изследване на стареенето на тонери за лазерни принтери.
Съдът кредитира изготвените експертизи като
обективни и компетентно изготвени и ще позове своите изводи на тях.
Така установената фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
по-горе.
По иска с правно осн.чл.124
ал.1 от ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗС.
Предявяването на установителния
иск за собственост се обуславя от наличието на правен интерес като положителна процесуална
предпоставка. Правният интерес е винаги налице когато ответника оспорва правото
на собственост, какъвто е и настоящия случай. От фактическа страна оспорването
се обективира със заявяване на собственически права
върху имота от ответника. По настоящето дело е предявен установителен
иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се цели установяването на правото на
собственост на ищцата към настоящия момент, което следва да се извърши по реда
на пълното и главно доказване, т. е. да се установят правопораждащите
факти, обективиращи правото сега. Ищцата се позовава
на придобиване правото на собственост върху процесните
имоти на основание давностно владение, продължило
повече от десет години към датата на предявяване на исковата молба. При тези
твърдения тя трябва да докаже, че е владяла имота непрекъснато, явно,
постоянно, спокойно и несъмнено в период надхвърлящ 10 години.
Обстоятелството, че ищцата и бащата на
ответника Ч.К. са живели съвместно в този имот, считано от 1993г. до смъртта му
през 2016г. на съпружески начала, не е предпоставка съда да приеме, че ищцата е
могла да придобие собственост върху процесните имоти
по давност.
Съгласно чл.77 ал.1 от Закона за
собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона. Характерно за способите за
придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона. На такъв придобивен способ се е позовава ищцата - придобивна давност, от съвместното съжителство на
съпружески начала с бащата на ответника. В случая ищцата се позовава на
установено владение въз основа на съвместното си живеене с Ч.К. в процесния имот. Касае за се начин на установяване на
владение, а не за придобивен способ.
Давностното
владение е първичен способ за придобиване право на собственост върху недвижим
имот, когато вещното право не произтича от правото на друго лице и липсва
правен акт с транслативен ефект. В конкретния случай не се установи, да е
извършена през годините някаква сделка, в която да е участвала като, надарена с
оглед твърдението, че Ч.К. й е подарил имота.
Владение, основано на съвместно съжителство на
съпружески начала, не може да направи владелеца собственик. Това основание може
да се нарече “мнимо” и не е годен акт за пораждане правото на собственост,
защото чл.79 ЗС изисква годно правно основание, за да направи владелеца
собственик.
Дали ищцата, е владелец или държател, зависи
от установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективен
елемент на отношенията й по повод на имота.
Съгласно легалните определения за владеене и
държане, съдържащи се в двете алинеи на чл.68 ЗС, общото между тях е, че и при
двете е налице упражняване на фактическа власт върху вещ. Докато при владеенето
субективното намерение е да се държи вещта като своя, то при държането такова
намерение да се свои липсва. При това характеристиките, с които законът
определя дали едно лице е владелец или държател на вещта са две: 1. Обективна –
да се упражнява фактическа власт върху вещ и 2. Субективна – намерението, с
което се упражнява фактическата власт върху вещ. От факта на владение
произтичат различни правни последици – вещноправни,
свързани с възможността при определени предпоставки да се придобият вещни
права, както и облигационно правни, свързани с отношенията между собственика на
вещта и владелеца или държателя.
Сочените доводи от страна на ищцата И., че е
собственик по давностно владение на процесните имоти не се подкрепиха с доказателства.
Обитаването на процесните
имоти повече от 10 години, от страна на ищцата не е могло да се превърне във
владение за себе си, тъй като липсва годно правно основание за придобиване по
давност.
Съдът намира, че този иск е неоснователен и
като такъв ще го отхвърли.
По насрещния иск с правно осн.чл.108
от ЗС.
Принадлежността на правото на собственост е
една от предпоставките за уважаване на ревандикационния
иск. Освен това правото на собственост не се погасява с неупражняването му.
По делото не се спори, че Ч.Г.К. е бил
собственик на процесните имоти на основание договор
за замяна на недвижими имоти от 09.10.1989г., обективиран
в НА №24 том втори дело №458/89г. на районен съдия А.А.при
РС Своге. Не се установи до датата на смъртта му на 04.10.2016г. К. да е
загубил собствеността, поради което по силата на закона по наследство тя е
преминала в партимониума на неговия син Ж.-С.Й.К..
Искът по чл.108 ЗС е иск на невладеещия
собственик срещу лице, което владее без основание. Необходимо е да са налице
три кумулативно съществуващи предпоставки, за да е успешен изхода по този
законов текст: ищецът да е собственик, предмет на иска; ответникът да държи или
владее тази собственост, а така също и това владеене или държане да е без
основание.
Ищецът трябва да проведе пълно и главно
доказване на елементите от описания фактически състав, за да докаже
основателност на предявения иск. Наличието на активна материалноправна
легитимация е достатъчно основание за уважаване на ревандикационния
иск по чл.108 ЗС.
В конкретния случай са налице и трите
предпоставки за уважаването на иска: безспорното установяване, че ищецът по
насрещния иск Ж. – С.К. е собственик на основание наследствено правоприемство, а владението на недвижимия имот се
осъществява от ответницата Е.И., което самата тя не оспорва и липсва правното
основание за упражняването на това владение, което налага единствено възможния
извод, че предявения иск е основателен и доказан.
По исковата претенция с правно осн.чл.59 ЗЗД на Ж. – С.К. срещу Е.И. за
осъждането й да заплати наем, за това, че е ползвала имотите за периода от
04.10.2016г. до 02.11.2017г. и е лишила ищеца от ползване на същите, съдът
намира същата за основателна.
За уважаване на претенцията по чл.59 ЗЗД е
необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имотите, че за периода, за
който се търси обезщетението, ответницата е упражнявала фактическа власт върху тях.
(В този смисъл Решение №9/24.06.2013г. по гр.д.№301/2012г. на ВКС, І г.о.)
Същият следва да установи и размера на обогатяването, съответно на
обедняването. В тежест на ответницата е да докаже, че е налице валидно правно
основание за ползването на имотите.
В конкретния случай се доказа, че през
посочения в насрещната искова молба период от време ищецът е собственик на
имота, за който се отнася исковата претенция. Той е придобил собствеността
върху процесните имоти на основание наследяване от
своя баща Ч.К., починал на 04.10.2016г. Ответницата Е.И. не оспорва, че до 02.11.2017г.
е осъществявала фактическа власт върху имотите.
От своя страна ответницата не доказва
наличието на годно правно основание да държи имота през процесния
период от време с оглед отхвърлянето на иска й по чл.124 ал.1 от ГПК.
За основателността на иска по чл.59 ЗЗД е
необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване – да е налице обогатяване, от една страна,
обедняване, от друга страна, връзка между тях и липса на основание за
имущественото разместване. Обогатяването при ползване на чужд имот според
трайната съдебна практика се изразява в спестяването на средства за заплащане
на наем за същия, ако беше ползван на възмездно основание. Респективно
обедняването за собственика се състои в лишаването му от възможността да
реализира приход от имота, чрез отдаването му под наем. От страна на ответницата
не се доказа наличие на валидно правно основание за ползване на имота. На
реализираното от нея обогатяване чрез спестяване на разход за плащане на наем
кореспондира обедняването на ищеца, който пък е пропуснал да реализира приход
от имота си. Това означава, че в случая са налице предпоставките по чл.59, ал.1 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата и искът е доказан по основание.
Що се отнася до размера на същия, съдът
намира, че следва да възприеме изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, която намира за обективна и компетентно изготвена, почиваща на
знанията и опита на експерта. Исковата претенция е доказана и по размер, като
съгласно СТЕ възлиза на сумата от 12 821лв.
По претенцията на ответника по насрещния иск Е.И.
по чл.59 ЗЗД за заплащане на подобренията, направени в процесните
имоти.
Според ППВС №1/79г. когато държател подобри
чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД. В този случай
обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и
когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице.Съгласно
т.4 от ППВС, в случаите по чл.59 ал.1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума
между обедняването и обогатяването.
Лицето, с което собственикът на имота Ч.Г.е
живяло на семейни начала и е извършило разноски по време на съвместното им
съжителство, ако е упражнявало фактическата власт с намерение за своене, има право на вземане за подобрения, а ако е
държател – право на вземане за сумата, с която собственикът се е обогатил за
негова сметка до размера на обедняването му.
Безспорно е по делото, че ищцата Е.И. и
бащата на ответника Ч.К. са живяли заедно от 1993г.
до кончината му през 2016г. Безспорно е, че в процесните
имоти са били извършвани строително-монтажни работи, датиращи от 1992г.,
съгласно събраните писмени и гласни доказателства. Съдебно-техническата
експертиза доказва, че стойността на извършените СМР е в размер на
99 255,80лв., а повишената стойност на имота след извършените
преустройства възлиза на 258 000лв. Спорен е въпроса тези подобрения
ищцата ли ги е извършила с нейни средства, част от чиято равностойност
претендира. Според настоящия състав на съда, отговорът е отрицателен. Съображенията
в тази насока са следните. Освен твърденията на ищцата И., няма други
доказателства по делото, че Ч.К. й е подарил имота. Били са извършвани
строителни дейности през периода на съжителството между тях, но не се
представиха доказателства за това, че единствено И. е заплащала за тях. А този
факт следваше да бъде установен от нея. Съдът не може да приеме безрезервно, че
от представения като писмено доказателство приемо-предавателен
протокол от 08.12.1998г., предхождащ от Договор за изпълнение на СМР от
21.05.1994г., следва, че тя е заплатила сума в размер на 9104 щатски долара за
извършени от фирмата изпълнител, посочена в протокола, ремонтни дейности. Тези
документи бяха надлежно оспорени от ответника Ж.-С.К. и беше доказано чрез
съдебно-техническата почеркова експертиза, че не са
били съставен в периода, за който се отнасят и че са антидатирани.
Посочен е период на съставяне след 2010г. Самите твърдения на ищцата са, че
ремонтните дейности са били в периода 1994-1998г., в каквато насока е и
съдебно-техническата експертиза.
Следва да бъде отбелязано, че при договорите,
датата, написана в документа е обвързваща за страните. Достоверността на датата
може да бъде оспорена само от трети лица, когато документът им е противопоставим
или може да засегне техни интереси – за тях датата е непротивопоставима
– не и от други трети лица – те са обвързани от посочената дата. Трябва да може
да се установи по достоверен начин, че към определен момент даден документ е
съществувал безсъмнено, за да стане датата противопоставима.
Законът примерно изрежда възможности за такъв момент – чл.181 ал.1 ГПК. Факт,
съставляващ такъв момент, може да бъде
доказан и със свидетели, но с тях достоверността не може пряко да се доказва.
Според чл.181 ал.1 ГПК частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
С оглед на данните по делото следва да се
приеме, че за достоверността на оспорените документи е възможно обсъждането
само на последната хипотеза на чл. 181, ал. 1 от ГПК - от деня, в който настъпи
някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото
съставяне на документа. Такъв факт в хода на съдебното производство не бе
доказан. Ето защо съдът приема, че предвид направеното оспорване
на достоверността на датата на процесните Договор и приемо-предавателен протокол, и с оглед на това, че ищцата
не доказа достоверността на датата им по см. на чл.181 ГПК, то същите се
ползват само с формална доказателствена сила на
подписаните частни документи, а именно, че изявленията, които са удостоверени в
тях са направени от лицата, посочени за техни издатели, но не и с достоверна
дата по отношение на ответника. По делото няма
доказателства, въз основа на които да се приеме по несъмнен начин, че
действително е извършено твърдяното плащане. Когато трябва да се
установи датата на разписки за извършено плащане чл.181 ал.2 ГПК, съдът може да
се позове на всякакви доказателства, вкл. свидетели, за да я установи. Ищцата И. не доказа твърденията си, свързани
с плащане. Тя не установи какво е работила по времето, когато са били
извършвани ремонтните дейности, какви доходи е получавала, каква част от тях е
инвестирала, какви спестявания е имала, техния размер и как ги е разходвала. Не
установи твърденията си, че Ч.К. не е получавал доходи през този период. Нито
един от свидетелите не можа да даде яснота по тези факти.
Съдът ще остави без уважение възражението за
заплащане на сторените подобрения в процесните имоти.
По възражението на ищцата Е.И. за право на
задържане до заплащане на стойността на подобренията в процесните
имоти.
Право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС е
защитно средство на ответника чрез което се отлага изпълнението на задължението
за връщане на вещта и се обезпечава вземането за необходими разноски и/или
подобрения. Правото на задържане отлага изпълнението на задължението за връщане
на вещта до заплащане на съответните разноски за вещта, съответно правен
интерес от предявяване на възражение за задържане е налице само по предявен
осъдителен иск за връщане на тази вещ.
Ответницата по насрещния иск по чл.108 ЗС Е.И.
е предявила възражение за право на задържане, основано на извършени в имота
подобрения на частична стойност от 12 821,65лв., които претендира.
Основателността на възражението е обусловено
от отговора на въпроса:
В какво качество, ответницата е направила
подобренията в имота – в качеството на владелец, държател или се касае за
направени подобрения в чужд имот?
Правото на задържане обезпечава вземането за
подобрения. Искане за заплащането им би могло да се предяви като насрещен иск,
но е допустимо да се заяви и под формата на възражение за право на задържане на
имота до заплащане на подобренията. Твърди се, че в качеството на добросъвестен
владелец ответницата е извършила подобрения, вследствие които стойността на
имота се е увеличила частично с 12 821.65лв.
Съобразно разпоредбата на чл.72, ал.3 ЗС, на
добросъвестния владелец е признато право да получи сумата, с която се е увеличила
стойността вследствие подобренията, считано към деня на постановяване на
съдебното решение и да задържи имота до заплащане на извършените в него
подобрения. С това право се ползва и недобросъвестния владелец, който е
извършил подобрения в имота със знанието и без противопоставянето на
собственика (чл.74, ал.2 ЗС). Доколкото ответницата твърди, че притежава
качеството добросъвестен владелец, следва да установи „добросъвестността” си по
смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Законодателят е дал легална дефиниция за понятието
„добросъвестен владелец” – владелец който осъществява фактическата власт
(корпус) и намерението да свои вещта (анимус), като
упражняването на фактическата власт следва да е възникнало на правно основание,
годно да прехвърли собственост, но с дефект във формата или съдържанието,
поради което собствеността на е прехвърлена. Очевидно, тези предпоставки не са
налице.
Държателят няма правата по чл.72 и чл.74 ЗС,
включително право на задържане. Отношенията между него и собственика, при липса
на договор, какъвто е настоящия казус, се уреждат по правилата на водене на
чужда работа без пълномощно и неоснователното обогатяване. В този смисъл ТР
№85/1968г. на ОСГК на ВС.
С оглед изложените по-горе съображения, и с
оглед недоказаността на извършените подобрения в процесните
имоти, съдът намира, че следва да отхвърли възражението за признаване право на
задържане на имота до заплащането им.
По възражението на ответницата Е.И. за прихващане.
Фактическият състав на правото да се извърши
прихващане по чл.103 ал.1 от ЗЗД включва: съществуването на две действителни
вземания /задължения/, те да са насрещни,
да имат за предмет пари или еднородни и заместими
вещи, вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ да е изискуемо
и ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по
материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно
решение вземане.
В настоящия случай към момента на въвеждането
му в процеса за прихващане с вземането на ищеца по насрещния иск, вземането на
ответницата е спорно и неликвидно.
Възражението за прихващане е процесуално
действие за защита срещу иска, при което, за разлика от материалноправното
възражение, съдебната компенсация погасява насрещните вземания занапред и
затова е без значение за допустимостта му дали компенсационното правоотношение
е настъпило преди или след предявяването на иска, тъй като ефектът на
прихващането ще се прояви след установяване с влязло в сила решение на
съществуването на насрещното вземане и на неговата изискуемост. С влизане в
сила на решението спорното, неликвидно насрещно вземане става безспорно и
ликвидно.
Ответницата И. е направила своето възражение
за прихващане със сумата от 12 821.65лв., част от стойността на разноските,
които е направила, евентуално сумата, с която се е увеличила стойността на
имота, вследствие на извършените от нея подобрения с цената на насрещния иск на
Ж.-С.К. за обезщетение за лишаването му от право на ползване на имота.
С оглед неоснователността на възражението за заплащане
на подобренията, направени в процесните имоти,
неоснователно се явява и възражението за прихващане.
По разноските.
При този изход на делото, в тежест на ищцата Е.И.
са и разноските по водене на процеса като същата дължи такива на ответника Ж.-С.К.
в размер на 5 651,88лв. съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горните съображения Софийският
градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Х.И. ЕГН ********** ***, срещу Ж.-С.Й.К. идентификационен номер на Кралство Швеция №******* от
гр.Гьотеборг, Кралство Швеция за признаване за установено по отношение на
ответника, че тя е собственик на основание придобивна
давност на следния недвижим имот находящ се в
гр.София кв.Редута ул.“*******– УПИ XIX-99 кв.106 по плана на м.Подуене-Редута от 299 кв.м., а по скица поземления имот е
301кв.м., заедно с построената в УПИ масивна жилищна сграда, състояща се от
първи партерен етаж с площ около 75 кв.м., втори подпокривен
етаж с площ около 55кв.м., сутеренен етаж с площ около 140кв.м., от които
40кв.м жилищна площ, две ателиета със санитарни възли, механа, стая за масаж и
санитарен възел, а по кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрен със
Заповед РД-18-138/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК поземления
имот е с идентификатор 68134.702.99, а сградата е с идентификатор
68134.702.99.1 на два етажа с площ от 85кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Х.И. ЕГН ********** ***, че Ж.-С.Й.К. идентификационен номер на
Кралство Швеция №******* от гр.Гьотеборг, Кралство Швеция, е собственик на
следния недвижим имот, находящ се
в гр.София кв.Редута ул.“*******– УПИ XIX-99 кв.106 по плана на м.Подуене-Редута от 299 кв.м., а по скица поземления имот е
301кв.м., заедно с построената в УПИ масивна жилищна сграда, състояща се от
първи партерен етаж с площ около 75 кв.м., втори подпокривен
етаж с площ около 55кв.м., сутеренен етаж с площ около 140кв.м., от които
40кв.м жилищна площ, две ателиета със санитарни възли, механа, стая за масаж и
санитарен възел, а по кадастралната карта и кадастралния
регистър, одобрен със Заповед РД-18-138/24.07.2017г. на изпълнителния директор
на АГКК поземления имот е с идентификатор 68134.702.99, а сградата е с
идентификатор 68134.702.99.1 на два етажа с площ от 85кв.м.
ОСЪЖДА
Е.Х.И. ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДЕ
ВЛАДЕНИЕТО на Ж.-С.Й.К.
идентификационен номер на Кралство Швеция №******* от гр.Гьотеборг, Кралство
Швеция гореописаните имоти.
ОСЪЖДА Е.Х.И.
ЕГН ********** *** да заплати на Ж.-С.Й.К.
идентификационен номер на Кралство Швеция №******* от гр.Гьотеборг, Кралство
Швеция сумата от 12 821,65лв./дванадесет хиляди осемстотин двадесет и един
лева и 65ст./, представляваща наем за ползване на имотите за периода от
04.10.2016г. до 02.11.2017г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от Е.Х.И. ЕГН ********** *** срещу Ж.-С.Й.К. идентификационен номер на
Кралство Швеция №******* от гр.Гьотеборг, Кралство Швеция, възражения - 1.за
заплащане на подобренията в процесните имоти, 2.за
право на задържането им до заплащане на част от стойността на подобренията и
3.за прихващане със стойността на присъдения наем за сумата от
12 821,65лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.Х.И.
ЕГН ********** *** да заплати на Ж.-С.Й.К.
идентификационен номер на Кралство Швеция №******* от гр.Гьотеборг, Кралство
Швеция, сумата от 5 651,88лв./пет хиляди шестстотин петдесет и един лева и
88ст./, представляващи разноски по водене на делото, съгласно приложения списък
по чл.80 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: