№ 9420
гр. София, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110118509 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *****************, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: *******************, срещу Е. П. П.,
ЕГН: **********, с адрес: ************************, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: сумата от 19,62 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в
*****************************, за периода от 01.09.2020 г. до 28.02.2022 г., ведно със
законната лихва от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 4,71 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 02.10.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.11.2023 г. по ч. гр. д. № 56264/2023 г.
по описа на СРС, 30 с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение между страните, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Ответницата използвала доставената от ищеца топлинна енергия до процесния имот
през исковия период, но не е заплатила задълженията си. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2023
г. по ч. гр. д. № 56264/2023 г. по описа на СРС, 30 с-в. Ответницата възразила в срока по чл.
414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца.
1
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата Е. П. П., която в срока
по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Възразява, че
за вземанията, предмет на настоящото производство, е осъдена в друго производство - гр.д.
№ 68775/2023 г. по описа на СРС, както и че е заплатила същите. Излага и други
съображения за недължимост на претендираните суми.
Съдът извърши служебна проверка в ЕИСС относно предмета на посоченото от
ответницата гр.д. № 68775/2023 г. по описа на СРС, в резултат на което се установи, че
предявеният в настоящото производство иск е бил част от предмета на посоченото дело,
както и че с решение от 01.10.2024 г. предявеният по другото дело иск на
***************** срещу Е. П. П. е бил отхвърлен поради извършено в хода на делото
плащане. Няма данни решението да е било обжалвано, като към датата на служебната
проверка от настоящия съдебен състав делото е архивирано.
При тези данни съдът намира, че искът, с който е сезиран, е недопустим, защото за
претендираното от ищеца в настоящото производство вземане е налице влязло в законна
сила съдебно решение и спорът не може да бъде пререшаван – чл. 299, ал. 1 ГПК. Ето защо
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено на основание чл. 299, ал. 2
ГПК.
С оглед разясненията, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на на производството по иска,
предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване, е компетентен да обезсили заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 299, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18509/2024 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 30 състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 32831/01.11.2023 г. по ч.гр.д. № 56264/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 30 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2