№ 20258
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Е. ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110127847 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1-во и предл.2-ро ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и
положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по предявени от П. Ц. Д. против И. А. Т., С. А. Т.
и А. И. Т. искове за прогласяване нищожност на договор за учредяване на право на
ползване и дарение на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт
№ 129, том II, рег.№ 4798, дело № 313/2021 г. по описа на В.М., нотариус с район на
действие Софийски районен съд, поради противоречие със закона или неговото
заобикаляне.
В условията на евентуалност са предявени искове, както следва:1/ отрицателен
установителен иск – че ответниците не са собственици на идеални части, предмет на
договор за учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег.№ 4798, дело № 313/2021 г. по
описа на В.М., нотариус с район на действие Софийски районен съд и 2/ положителен
установителен иск за собственост – да бъде признато по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик на 24,49 % ид.ч. от от дворното място, находящо се в
[************]
В исковата молба и последващите уточняващи молба ищецът твърди, че е
собственик на апартамент с идентификатор № 68134.902.213.1.3, разположен на ет.2 в
сграда с идентификатор № 68134.902.213 и административен адрес: [************]
1
заедно с прилежащите му мазе, таван и идеални части от сградата и дворното място от
общо 24,49 %. Сочи, че имотът и идеалните части е придобил по силата на
наследствено правоприемство от Ц.С. Д. и Р.К.Д., както и чрез правна сделка – дарение
от Р.К.Д. и Б.Д. /сестра/. Поддържа, че през 1953 неговия дядо закупува дворно място,
съставляващо имот XVI-213 от кв.120 по плана на [************], с площ от 527 кв.м.,
като през 1954 г. учредява суперфиция в полза на съпругата си Т. Д.а С.а, Ц.С. Д. и
А.Х. Т., за изграждане на ет.1, ет.2 и ет.3 над мазетата на сградата. По този начин,
родителите на ищеца станали собственизи в режим на СИО на апартамента, заемащ
втори етаж от сградата. През 1969 г. дядо му учредил право на строеж на 4 етаж от
сградата в полза на С.К. С.а. Ищецът поддържа, че К. С. и Т. С.а /негови баба и дядо/
имали три дъщери – Р., М. и С.. След смъртта на родителите им, наследниците са
извършили делба, за което по гр.д.№ 426/1988 г. на Ленински районен съд е съставен
делбен протокол от 10 май 1988 г. Съгласно делбения протокол имуществото било
разпределено в три дяла, както следва: дял първи – собственост на Р. Д.,
представляващ жилище 1 на ет.1 от гореописаната жилищна сграда; дял втори –
собственост на С.К. С.а и представляващ жилище 2 на ет.2 от сградата и дял трети –
собственост на И. А. Т. /син на дъщерята М. и нейния съпруг А./, представляващ вилно
място в с.И.яне. Сочи още, че с делбения протокол били разпределени и мазетата и
таваните, които до тогава били съсобствени на съделителите, собственици на имоти в
сградата, като техния сбор, приравнен в проценти възлиза на 30,73 % и допълва до 100
% сградата. Делбеният протокол възпроизвеждал и заключението на вещо лице
относно идеалните части от общите части на сградата и прилежащото дворно място,
припадащи се на всеки апартамент /заедно с мазета и тавани/. Поддържа, че дяловете,
съставени в резултат на делбата били уравнени и изплатени между съделителите, без
претенции. Ищецът сочи, че със завещание от 19.03.2012 г., открито на 29.10.2020 г.
след смъртта на завещателя М. К.ова Т., апартаментът на плоча трета от сградата на
[************] и припадащите му се идеални части от дворното място, остават
собственост на съпруга й А. Т. и на внукът й А. Т., като с това синовете им С. и И. не
получават право на собственост върху тези имоти. Независимо от горното, ищецът
твърди, че с договор за учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег.№ 4798, дело №
313/2021 г. по описа на В.М., нотариус с район на действие Софийски районен съд, А.
и синовете му се разпореждат в полза на А. /внук на А./, като му учредяват право на
ползване и даряват 1/3 идеална част от 30,73 % от идеалните части от дворното място
на ул.[************] № 57, в противоречие с одобрения от съдя делбен протокол през
1988 г. По изложените в исковата молба /уточнена с последващи молби/ обстоятелства,
ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответниците И. Тодоро и С. И. се
изразява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на
2
предявените искове. Излагат доводи, че изградената в УПИ с идентификатор №
68134.902.213 сграда е построена в дворното място въз основа на отстъпено право на
строеж, като собственикът на дворното място К. С. е запазил правото си на собственост
върху терена. След неговата смърт правото на собственост е преминало в
патримониума на неговите наследници по закон – съпруга и три дъщери, а след
смъртта на съпругата му, дворното място остава в наследство на трите дъщери при
равни дялове – по 1/3 част за всяка от тях, като собствеността е обикновена /дялова/.
Поддържа се още, че в делбения протокол подробно са описани самостоятелните
обекти в сградата /етажна собственост/ и прилежащите към тях мазе и таван, като по
волята на собствениците на терена /трите сестри/, е извършено и придаване на точно
определени и подробно описани идеални части от дворното място към всяка една
самостоятелна архитектурна единица, или общо 69,27 %. Твърди се, че останалите
30,73 % идеални части от дворното място са останали изключителна собственост на
трите сестри, при равни квоти, като разпореждане с 30,73 % не е извършвано в
производството по делба. По изложените доводи и съображения, ответниците оспорват
изложените в исковата молба твърдения относно притежаваните от ищеца идеални
части. Излага се доводи, че 30,73 % идеални части не представляват обща част на
етажната собственост, защото собствеността върху сградата е отделна от тази върху
терена. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове,
като се претендират разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника А. И. Т. са изложени
идентични доводи и съображения.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок и двете страни са подали
писмени защити.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 68, том VII, дело № 1258/1953 г. по описа на Х.О., нотариус при
Софийски народен съд, от който се установява, че К. Т. С. е закупил недвижим имот -
дворно място и застроените върху същото две стари, едноетажни паянтови постройки,
находящо се в [************] съставляващо урегулиран парцел VIII от кв.120 по плана
на София, местност „[************]“, с общо застроено и незастроено пространство
по актове за собственост, включително отчуждената по регулация част – 574 кв.м., с
чисто регулирано пространство – 505 кв.м., при съседи, подробно посочени в
нотариалния акт.
От приложение по делото заверен препис от нотариален акт за суперфиция №
88, том XI, дело № 1882/1954 г. по описа на Х.О., нотариус при Софийски народен съд
се установява, че между К. Т. С., Т. Д.а С.а, Ц.С. Д. и А.Х. Т. е сключен договор за
3
суперфиция, по силата на който К. Т. С. е прехвърлил безвъзмездно: 1/ на Т. Д.а С.а
правото да си построи сграда върху собственото му дворно място, находящо се на ул.
[************] № 57, предмет на гореописания нотариален акт, върху двадесет и
седем кв.м. – апартамент на първия етаж над мазето; 2/ на Ц.С. Д. правото да се
построи сграда върху същото дворно място, върху двадесет и седем кв.м. апартамент
на втория етаж след мазето и на 3/ А.Х. Т. – правото да си построи сграда върху
дворното място върху двадесет и седем кв.м. апартамент на третия етаж след мазето.
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за учредяване на право
на строеж върху чужда земя /суперфиция/ № 53, том ХХ, дело № 3620/1969 г., по описа
на Н.Г., I нотариус при Софийски народен съд, от който се установява, че К. Т. С. е
отстъпил на С. К.ова В. правото да надстрои върху съществуващата жилищна сграда в
собственото му дворно място, трети надпартерен етаж.
По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с различни
имена, издадено от СО, район [************], в което е отразено, че С.К. С.а и С. К.ова
В. са имена на едно и също лице.
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 146, том II, дело №253/1980 г. по описа на Л.З., нотариус при Софийски
районен съд, от който се установява, че К. Т. С. и Т. Д.а С.а са дарили на внука си И. А.
Т., представляван от неговата майка М. К.ова Т., дворно място и дървена барака, с
площ от 1048 кв.м. в с.И.яне.
По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот, без четлив
№, том XVIII, дело № 2914/89 г. по описа на Е. Б., нотариус към Втори районен съд –
София, от който се установява, че С.К. С.а е дарила на дъщеря си А. В. В. –
ПехлИ.удис собствения си недвижим имот – жилище в южната част на първия етаж –
приземен, находящо се в [************] заедно с 12,77 % идеални части от общите
части на сградата и от дворното място.
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 65, том VIII, дело № 1417/1997 г. по описа на К.Б., нотариус при Софийски
районен съд, от който се установява, че Р.К.Д. и Б. Ц.а Д. са дарили на П. Ц. Д., син на
първата и брат на втората, собствените си общо 5/6 ид.ч. от съсобствения им недвижим
имот – апартамент, находящ се в [************] на втория етаж, с площ от 85,17 кв.м.,
ведно с мазе в югоизточния ъгъл на сутерена и таван в североизточния ъгъл на
таванския етаж, ведно с 15,56 % идеални част от общите части на сградата и толкова
идеални части от дворното място, с площ от 500 кв.м.
По делото е приложен и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 133,
том XIV, дело № 2677/1997 г. по описа на В.А.а, нотариус при Софийски районен съд,
от който се установява, че С.К. С.а е дарила на дъщеря си Б. В. В. собствената си 1/3
ид.ч. от жилище, находящо се на ет.4 в жилищната сграда на ул.[************] № 57,
заедно с 14,31 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от цялото
4
дворно място с площ от 500,00 кв.м.
Видно от приложения по делото заверен препис от нотариален акт за учредяване
на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот № 129, том II, рег.
№ 4798, дело № 313/2021 г. по описа на В.М., нотариус с район на действие СРС е, че
А.Х. Т., С. А. Т., И. А. Т. и А. И. Т. са сключили договор, по силата на който А.Х. Т. и
С. А. Т. са учредили в полза на съсобственика си И. А. Т., син на първия и брат на
втория учредител, пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху собствените си
2/3 идеални части от 1/3 ид.ч. от 30,73 % идеални части от недвижим имот – поземлен
имот с идентификатор № 68134.902.213, с адрес на имота: гр.София, район
[************], ул.[************] № 57, с площ от 527 кв.м., при съседи подробно
посочени в нотариалния акт, който поземлен имот, съгласно предходен акт за
собственост съставлява парцел VIII от кв.120 по плана на гр.София, местност
[************], с площ по акта за собственост 574,00 кв.м. Със същият договор,
приемателят И. А. Т. е приел учреденото му право на ползване върху гореописаните
2/3 ид.ч., като е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
собствената си 1/3 ид.ч. от 1/3 ид.ч. от 30,73 % идеални части от гореописания
недвижим имот. Със същият договор А.Х. Т., С. А. Т. и И. А. Т. са дарили на А. И. Т.,
внук на първия дарител, племенник на втория дарител и син на третия дарител,
собствената си 1/3 ид.ч. от 30,73 % идеални части от гореописания недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор № 68134.902.213.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх.№
813/11.05.2022 г. е, че К. Т. С. е, че след смъртта си е оставил четирима наследници по
закон: Т. Д.а С.а – съпруга /починала на 15.01.1988 г./ и три дъщери – С.К. С.а, Р.К.Д.
/починала на 26.12.2016 г./ и М. К.ова Т. /починала на 21.10.2016 г./.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх.№
4959/30.12.2016 г. на Ц.С. Д. е, че същият е починал на 23.05.1993 г., като е оставил
трима наследници по закон: Р.К.Д. – съпруга /починала на 26.12.2016 г./, Б. Ц.а Д. –
дъщеря и П. Ц. Д. – син /настоящ ищец/.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх.№
4099/26.10.2016 г. е, че М. К.ова Т. е оставила трима наследници по закон: А.Х. Т. –
съпруг и двама сина С. А. Т. и И. А. Т. /настоящи ответници/.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх.№
157/21.01.2022 г. е, че А.Х. Т. е починал на 17.01.2022 г. , като е оставил двама
наследници по закон – първите двама ответници.
По делото е приложена исковата молба, от която се установява, че е било
образувано производство по съдебна делба на жилището, находящо се на първи етаж
от жилищната сграда на ул.[************] № 57. Видно от приложения по делото
протокол от проведено на 10.05.1988 г. открито съдебно заседание по гр.д.№ 426/1988
г. по описа на Ленински районен съд е, че състав на съда е одобрил постигната в
5
производство по съдебна делба спогодба между страните, в която освен делба на
жилището, находящо се на първия етаж от жилищната сграда, страните са
разпределили и идеалните част от общите части на сградата и дворното място.
Съдът не обсъжда приложеното по делото заключение, изготвено в
производството по съдебна делба. Това е така, тъй като по смисъла на ГПК
доказателствата се събират устно и непосредствено пред съда, който разглежда делото.
Заключение на експертиза изготвена по друго дело, не може да се ползва в настоящото
производство.
В настоящото производство е изслушано и прието, без възражение от страните,
заключение на съдебно-техническа експертиза. В констативно-съобразителната част на
експертизата вещото лице е обективирало в табличен вид разпределението на
собствеността в жилищната сграда на ул.[************] № 57 в производството по
съдебна делба. Констатирало е, че сумата на общите части в сградата не е равна на 100
%, но е посочило, че не е в компетентността на експерта да се произнася по
правилността на съдебен акт. Посочило е още, че по съдебния протокол площта на
обектите е посочена в квадратни метри и обхваща жилища, мазета и тавани. В идеални
части са представени общите части на сградата, прилежащи към съответния обект и
частите от имота, разпределени с решението на сградата с учредено право на строеж.
Други относими и допустими доказателства по делото не се представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во и предл.2-ро ЗЗД:
В конкретния случай исковете за обявяване нищожността на договора за
учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот,
обективиран в № 129, том II, рег.№ 4798, дело № 313/2021 г. по описа на В.М.,
нотариус с район на действие СРС, поради противоречие със закона, а в условията на
евентуалност – поради неговото заобикаляне /видно от т.3 на уточнителна молба с вх.
№ 144376/11.07.2022 г., л.54 от делото/ се аргументират с твърдението, че
учредителите/дарителите не са били собственици на посочените в НА идеални части от
поземлен имот с идентификатор № 68134.902.213.
За да бъде една сделка нищожна, тя трябва да противоречи/заобикаля
императивна правна норма или правен принцип. В изчерпателно изброените в чл.26
ЗЗД основания за нищожност разпореждането с чужда вещ не фигурира.
Следва да се има предвид, че дарствено разпореждане от лице, което не е
собственик няма да има вещно-прехвърлително действие, но сделката за дарение не е
нищожна /в този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в редица
решения, сред които Решение №1598/1984г. по гр.д.№748/1984г. , I-во г.о., Решение
№203/1995г. по гр.д.№1336/1995г., II-ро г.о., Решение №1598/03.12.1984г. по гр.д.
№748/1984г., Решение №233/27.07.2010г. по гр. д. № 116/2009г., I г. о., Решение
6
№695/19.01.2010г. по гр.д.№478/2009г. II г.о. и др., в които се приема, че дарението на
чужда вещ не е нищожно/. С посочените решения е прието, че дарението на чужда
вещ не разкрива някакви различия от продажбата на чужда вещ. Като сделки, те не са
нищожни, но нямат вещен прехвърлителен ефект, тъй като с тях не могат да се
прехвърлят права, каквито праводателят не притежава. Аналогично на гореизложеното
е и по отношение на учредено право на ползване.
Гореизложеното аргументира извод за неоснователност на предявените искове
за нищожност, без да обуславя необходимост от излагане на мотиви относно правата
на праводателите по процесните договори, обективирани в нотариалния акт.
По предявените в условията на евентуалност отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
За да е налице правен интерес от иска, ищецът следва да установи само и
единствено материално-правната си легитимация по иска, а не да извършва пълно и
главно доказване на собственическите си права. По това отрицателния установителен
иск се различава от положителния установителен такъв. Правото на собственост на
ищеца щеше да бъде обект на изследвано само в случай, че беше предявен насрещен
отрицателен установителен иск или положителен установителен иск за собственост.
С т.3Б от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по т.д.№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост
и срещу праводателя на ответника, който с действията си фактически оспорва правото
му, т.е. налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице,
което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че за ищеца е налице правен
интерес от предявените против ответниците отрицателни установителни искове, тъй
като с действията им във връзка с учредяване на право на ползване и дарение на
идеални части от процесния недвижим имот, ответниците претендират и се
легитимират пред трети лица като собственици на идеални части от имота, което засяга
правата на ищеца.
В конкретния случай, от приложения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 68, том VII, дело № 1258/1953 г. по описа на Х.О., нотариус при
Софийски народен съд, се установява, че К. Т. С. /дядо на ищеца и първите двама
ответници, и прадядо на третия ответник/ е закупил процесния недвижим имот,
представляващ дворно място и застроените върху същото две стари, едноетажни
паянтови постройки, находящ се в [************] съставляващо урегулиран парцел
VIII от кв.120 по плана на София, местност „[************]“, понастоящем УПИ с
идентификатор 68134.902.213.
От приложения по делото заверен препис от нотариален акт за суперфиция №
88, том XI, дело № 1882/1954 г. по описа на Х.О., нотариус при Софийски народен съд
се установява, че К. Т. С. е учредил на съпругата си Т. Д.а С.а и на двамата си зетя -
7
Ц.С. Д. /съпруг на Р.К.Д./ и А.Х. Т. /М. К.ова Т./, право да построят сграда върху
собственото му дворно място. Видно още от нотариален акт за учредяване на право
на строеж върху чужда земя /суперфиция/ № 53, том ХХ, дело № 3620/1969 г., по описа
на Н.Г., I нотариус при Софийски народен съд е, че К. Т. С. е отстъпил на дъщеря си С.
К.ова В. правото да надстрои върху съществуващата жилищна сграда в собственото
му дворно място, трети надпартерен етаж.
В подадените от ответниците писмени отговори правилно е посочено, че
съдебната практика е категорична, че не във всички случаи земята е обща част, тъй
като собствеността върху етажи или части от тях може да бъде прехвърлена и без
земята, а само с правно на строеж – чл.63, ал.2 ЗС /в този смисъл е решение №
181/07.07.2011 г. по гр.д.№ 1159/2010 г., II г.о. на ВКС/. С цитираното решение е
прието още, че в този случай земята оставя изцяло собственост на прехвърлителите,
въпреки, че е учредена етажна собственост и законът допуска създаване на етажна
собственост, при която собствениците на етажите не са собственици на земята, тъй
като същата не е част от такава етажна собственост.
Настоящият случай е именно такъв. Жилищната сграда, построена в дворното
място на К. Т. С. е въз основа на отстъпено право на строеж, т.нар.суперфиция, като
горепосоченото лице е запазило правото си на собственост върху мястото, в което е
била изградена същата. След смъртта на К. Т. С. на 04.04.1981 г., а след това и на
съпругата му Т. Д.а С.а на 15.01.1988 г., правото на собственост върху процесното
дворно място е преминало по силата на наследствено правоприемство в патримониума
на техните наследници по закон - трите им дъщери - С.К. С.а, Р.К.Д. /починала на
26.12.2016 г./ и М. К.ова Т. /починала на 21.10.2016 г./, при равни права – по 1/3
ид.части.
Видно от приложения по делото протокол от проведено на 10.05.1988 г. открито
съдебно заседание по гр.д.№ 426/1988 г. по описа на Ленински районен съд е, че състав
на съда е одобрил постигнатата в производство по съдебна делба спогодба, по силата
на която страните в производството са прекратили възникналата по наследство
съсобственост, като по собствена воля /видно от исковота молба за съдебна делба/ са
разпределили и идеалните части от общите части на сградата и дворното място, в
което е построена. Одобрената между страните спогодба има последици на влязло в
сила решение, поради което и следва да бъде зачетена от настоящия съд.
Видно от одобрената спогодба в производството по съдебна делба е, че
прилежащите към жилищата на всяка от страните тавани, съответно мазета, са
посочени с площ в квадратни метри, а идеалните части от общите части на сградата и
дворното място в проценти.
Видно от приложената по делото исковата молба за делба е, че съделителите
сами са посочили, че в качеството си на етажни собственици, заедно са построили
четири зимнични и четири тавански помещения, които са в съсобственост и следва да
8
бъдат включени в предмета на делбата. Позовали са се на ТР № 34-83 г. на ОСГК. В
цитираното ТР № 34 от 15.08.83 г. по гр.д.№ 11/83 г. на ОСГК на ВС е прието, че
когато таванът в сграда - етажна собственост представлява общ незастроен обем между
последната етажна плоча и покривната конструкция, той е обща част. Ако няма
нужната височина, площ, обем и достъп по нормална стълба, и от него не могат да се
обособят отделни помещения, той е обща част по естеството си и не може да бъде
предмет на прехвърлителна сделка или делба. Ако обаче отговаря на посочените
изисквания за обособяване на отделни помещения и има съгласие на всички етажни
собственици за промяна на предназначението му – чл.192б, ал.3 от З. /отм./, той може
да се превърне в обща част по предназначение, която може да бъде предмет на делба.
Гореизложеното обуславя извод, че констатираната от вещото лице по
допуснатото и прието в настоящото производство заключение на съдебно-техническа
експертиза разлика в сбора на идеалните части от общите части, произтича именно от
обстоятелството, че таваните и мазетата, които са били общи части, в съдебната
спогодба в производството по делба са индивидуализирани вече с площ, вместо като
процент от общите части. Видно от изчисленията на експерта по възложената
извънсъдебно експертиза, което няма пречка да бъде обсъдено като писмено
доказателство в настоящото производство по отношение на изготвените изчисления е,
че при преобразуване площта на таваните и мазетата, посочени в одобрената по гр.д.№
426/1988 г. на Ленински районен съд спогодба, от квадратни метри в идеални части в
проценти, сбора на идеалните части от общите части на сградата и двора е точно 100
%.
По гореизложените съображения, настоящият съд приема, че с одобрената
спогодба по гр.д.№ 426/1988 г. по описа на Ленински районен съд, страните в
производството по делба са разпределили и идеалните части от общите части на
дворното място. Ето защо, ответниците не се легитимират като собственици на
посочените в нотариален акт № 129, том II, рег.№ 4798, дело № 313/2021 г. по описа на
В.М., нотариус с район на действие СРС общо 1/3 идеална част от 30,73 % идеални
части от поземлени имот с идентификатор № 68134.902.213 с адрес в [************]
С оглед предходното, предявените в условията на евентуалност отрицателни
установителни искове следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено, че
ответниците не са собственици на идеалните части, предмет на договор за учредяване
на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 129, том II, рег.№ 4798, дело № 313/2021 г. по описа на В.М.,
нотариус с район на действие Софийски районен съд.
По предявените в условията на евентуалност положителни установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
С оглед уважаване на предявените отрицателни установителни искове, съдът не
дължи произнасяне по предявения в условия на евентуалност положителен
9
установителен иск за собственост - че ищецът е собственик на 24,49 % ид.ч. от от
дворното място, находящо се в гр.София, ул.[************] № 57
Съгласно съдебната практика, тези искове следва да бъдат оставен без
разглеждане с изричен диспозитив в решението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1, ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че
ищецът претендира разноски за държавна такса, преписи и депозит за експертиза в общ
размер на 416,00 лева, както и 2820 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение. Съдът
намира за основателно заявеното в хода на устните състезания от ответниците
възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Това е така, тъй като претендирания
от ищеца размер на възнаграждението значително надвишава минималния размер
съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При интерес до 1000,00 лева, какъвто е и настоящия случай,
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 400,00 лева, без ДДС. Следва да
се отбележи още, че по делото са проведени четири открити съдебни заседания, но
само в три от тях са събирани допълнителни доказателства. С оглед предходното,
съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на
800 лева, върху която сума следва да бъде начислено и ДДС в размер на 160,00 лева. С
оглед предходното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата
от общо 1376,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Ц. Д., ЕГН ********** против И. А. Т., ЕГН
**********, С. А. Т., ЕГН ********** и А. И. Т., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1-во и предл.2-ро ЗЗД - за прогласяване нищожност на
договор за учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег.№ 4798, дело № 313/2021 г. по
описа на В.М., нотариус с район на действие Софийски районен съд, поради
противоречие със закона или неговото заобикаляне
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. Ц. Д., ЕГН **********
против И. А. Т., ЕГН **********, С. А. Т., ЕГН ********** и А. И. Т., ЕГН
********** отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК -
че И. А. Т., ЕГН **********, С. А. Т., ЕГН ********** и А. И. Т., ЕГН ********** не
са собственици на идеалните части, предмет на договор за учредяване на право на
ползване и дарение на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт
№ 129, том II, рег.№ 4798, дело № 313/2021 г. по описа на В.М., нотариус с район на
10
действие Софийски районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените в условията на евентуалност от
П. Ц. Д., ЕГН ********** против И. А. Т., ЕГН **********, С. А. Т., ЕГН **********
и А. И. Т., ЕГН ********** положителни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик на 24,49 % ид.ч. от от дворното място, находящо се в
[************]
ОСЪЖДА И. А. Т., ЕГН **********, С. А. Т., ЕГН ********** и А. И. Т., ЕГН
********** да заплатят на П. Ц. Д., ЕГН ********** сумата от общо 1376,00 лева,
представляваща направени по производството разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11