ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 83
гр. Бургас, 30.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000058 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 399 от 19.12.2023 г., постановено по т.д. № 305/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени исковете на “Б. ВИП” ЕООД,
ЕИК *********, за осъждане на “Ф.” ЕООД, ЕИК ********, да му заплати
сумата 129 000 лв., представляваща компенсаторна неустойка, дължима за
периода 01.04.2022 г. – 28.08.2022 г., както и сумата 104 920 лв.
компенсаторна неустойка, дължима за периода 29.08.2022 г. – 28.12.2022 г на
основание чл. 6, т. 1, абз. 2 от договор за наем от 01.02.2021 г., в размер на
860 лв. на ден, опредЕ. в размер на 1/5 от месечната наемна цена за дневен
престой след изтичане на срока на наемния договор поради неизпълнение на
задължението на наемателя за връщане на владението на наетия имот на
наемодателя. Присъдени са разноски.
Недоволен от решението е останал ищецът “Б. ВИП” ЕООД, който го е
обжалвал с въззивна жалба. Поддържа се в жалбата, че решението е
незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, несъобразено със събраните по делото
доказателства и необосновано.
Сочи се, че претендираната неустойка от общо 233 920 лв. не била
нищожна и не противоречала на добрите нрави, а била дължима санкция за
неправомерното поведение на наемателя-ответник. Наемната цена по време
на действие на договора за наем била символична и несъобразена с пазарните
стойности, а наред с това ползването на имота от наемателя “Ф.“ ЕООД е
продължило противоправно почти година след прекратяване на наемните
отношения въпреки изричното противопоставяне от страна на наемодателя.
1
преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Размерът на
неустойката следвало да се съпостави не с наемната цена, а с конкретните
вреди, търпени от наемодателя. Във връзка с това в жалбата се излагат доводи
относно претърпените от ищеца финансови загуби, явяващи се отрицателна
за него величина между пазарния наем, който би могъл да събира от друг
наемател при средни пазарни наемни цени, и реално получения от ответника
наем.
В нарушение на действащия договор ответникът отдавал под наем
части от процесния имот. Той сам утежнил положението си като не освободил
имота при прекратяването на договора, напротив – реализирал е ползи под
формата на парични постъпления през този период. Било налице умишлено и
недобросъвестно незачитане от ответника на неустоечната клауза в договора
и игнориране на нейната обезпечителна и санкционна функции.
Не можело, според въззивника, да се намалява неустойка, дължима по
търговска сделка между търговци, поради прекомерност. Прекомерността на
неустойката не я правело a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави.
Допуснато било от съда съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Възражението за нищожност поради
нарушение на добрите нрави било въведено от ответника, поради което
същият следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване
добрите нрави и тяхното нарушаване, а не както съдът приел в доклада си –
ищецът да докаже сключване на действително съглашение за неустойка.
Освен това неправилно в доклада съдът указал момента, към който следвало
да се установи съотношението между действително претърпените от
кредитора вреди и размера на уговорената неустойка.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове.
Иска се, ако съдът установи сочените от въззивника процесуални
нарушения, да се изготви нов доклад, респ.да се измени доклада на съда в
тази част, да се укажат на страните фактите и обстоятелствата, подлежища ит
доказване, както и разпределението на доказателствената тежест. При
евентуална промяна на доказателствената тежест и нейния предмет в смисъл,
различен от дадения от първостепенния съд, се иска да бъде дадена
възможност на страната за формулиране на конкретни доказателствени
искания.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “Ф.“
ЕООД, в който се поддържа, че тя е неоснователна, а изводите на съда за
нищожност на уговорената неустойка – правилни и законосъобразни. Налице
била неравнопоставеност и липса на реципрочност между страните по
договора, а твърденията на ищеца-въззивник за съществуването на наемно
правоотношение между него и трето за спора лице не били доказани.
2
Претендира се нищожност на сделките за процесния магазин, обективирани в
нот. акт № 133 от 26.05.2020 г. и двата договора за наем – от 26.05.2020 г. и
от 01.02.2021 г.
Въззиваемият поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, тъй като едва в съдебното решение е
посочил, че не цени ангажираното и приобщено по делото медицинско
удостоверение от 26.01.2021 г., като при това не е изложил мотиви в тази
връзка. Съдът е следвало да обяви на страните въз основа на кои
доказателства ще обоснове крайните си изводи и да даде указания или
възможност за ангажиране на нови.
Поддържа се още липса на законоустановена форма на сделката за
покупко-продажба на процесния имот от 26.05.2020 г., тъй като всички
документи, използвани за нея са били изготвени за анулираната сделка от
21.05.2020 г. Липсвало валидно изразено съгласие и воля и по трите сделки от
страна на недееспособния управител на продавача “Ф.“ ЕООД. На отделно
основание договорите за наем били нищожни поради невъзможен предмет и
изначална липса на основание, тъй като наемодателят “Б. Вип“ ЕООД не е
станал собственик на имота. Трите сделки били едновременно с това и
унищожаеми поради неспособността на Ив. Б. да формира и изразява воля от
името на “Ф.“ ЕООД, наличието на измамни действия и умишленото
въвеждане в заблуждение на Б. относно параметрите на сделките и правните
последици от сключването им, както и изповядването на сделката при
наличието на множество пороци. Конкретно по отношение на договора за
наем от 01.02.2021 г., подписан на 03.02.2021 г., се навеждат доводи, че към
тази дата Ив. Б. доказано не е била в състояние да ръководи своите действия и
да разбира техния смисъл. Този договор, включително клаузата за неустойка,
бил изготвен от управителя на „Б. Вип“ ЕООД П. К. и изпратени на
настоящия управител на “Ф.“ ЕООД – Т. Б., която като пълномощник на Ив.
Б. не е била съгласна със сключването му. В подкрепа на твърденията си
страната сочи събрания по делото доказателствен материал и
противоречивите показания на свидетелите по него.
По отношение направените оплаквания във въззивната жалба относно
доклада на съда, в отговора на въззивната жалба се сочи, че същите са
недопустими като преклудирани. Ищецът не направил възражения по
доклада, а молбата му да му бъде дадена възможност за евентуални
доказателствени искания в настоящата инстанция било недопустимо.
Първоинстанционният съд правилно разпределил доказателствената тежест, а
събраните по искане на “Ф.“ ЕООД писмени и гласни доказателства
установили нищожността на неустойката, видна още от самото й съдържание.
Тя излизала извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Доводите на въззивника досежно разпоредбата на чл. 309 ТЗ били
ирелевантни за валидността на уговорената неустойка. Тя противоречала на
императивните норми на закона и добрите нрави, в частност на принципа за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
3
взаимоотношения.
Управителят на дружеството-наемодател знаел за неспособността на
тогавашния управител на наемателя да формира воля, както и че е въвел Б. в
заблуждение чрез “грешката“ във формулировката на клаузата, според която
неустойката се дължи на наемателя.
Ищецът не доказал да е претърпял някакви вреди за периода, за който
се търси неустойката. От датата на предаване на магазина на ищеца и до
настоящия момент процесният имот не функционирал като магазин. Не били
доказани и претърпени загуби. По делото не се установило валидно наемно
правоотношение между въззивника и “Инв.“ ЕООД, а при съпоставка между
проекта за договор от м. май 2022 г., изпратен от въззивника на въззиваемия,
и цената, с която въззивникът твърди да се е обременил в повече по договора
с “Инв.“ ЕООД било видно, че въззивникът би се обогатил неоснователно и
недобросъвестно за сметка на въззиваемия.
Оплакванията на въззивника за претърпени вреди – загуби и/или
пропуснати ползи за периода от сключване на договора били нововъведени,
поради което и недопустими, а по същество – неоснователни. В договора за
наем от 26.05.2020 г. нямало клауза за неустойка, а “символичната“ според
въззивника наемна цена не би могла да обоснове липса на прекомерност на
неустойката.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение. В условията на
евентуалност – в случай на уважаване на ищцовата претенция частично и/или
изцяло – се иска да се уважи повдигнатото от “Ф.“ ЕООД възражение за
прихващане с насрещно вземане.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и с определение от 11.04.2024 г. е
приета за разглеждане по същество.
Делото е обявено за решаване след проведено открито съдебно
заседание на 16.05.2024 г.
В срока за произнасяне на решението съставът констатира, че са налице
основания за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Окръжен съд – Бургас, след съединяването за общо разглеждане на
производствата по т.д. № 305/2022 г. и т.д. № 470/2022 г., е бил сезиран с
обективно съединени искове, предявени от “Б. ВИП” ЕООД против “Ф.”
ЕООД, на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Б. ВИП” ЕООД е изложил фактически твърдения, че е отдал
под наем на ответника собствен недвижим имот с договор от 01.02.2021 г. със
срок на наема до 31.03.2022 г. Въпреки противопоставянето на наемодателя
4
наемателят продължил да ползва имота след изтичането на срока и
прекратяването на договора. С договора било предвидено, че в този случай
наемателят дължи обезщетение (неустойка) в размер на от месечната
наемна цена за всеки просрочен ден. Отправено са искания: (1) да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата 129 000 лв. –
обезщетение/неустойка за ползването на отдадения под наем имот след
прекратяването на договора за наем за периода 01.04.2022 г. – 28.08.2022 г.,
заедно със законната лихва от предявяването на иска до пълното изплащане
на сумата и (2) да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 104 920
лв. – обезщетение/неустойка за ползването на отдадения под наем имот след
прекратяването на договора за наем за периода 29.08.2022 г. – 28.12.2022 г.,
заедно със законната лихва от предявяването на иска до пълното изплащане
на сумата.
Ответникът оспорил исковете. Изложил твърдения, че е бил собственик
на отдадения под наем имот; че го е продал на ищеца с договор от 26.05.2020
г.; че ищецът в деня на продажбата му е отдал имота под наем с договор за
наем от 26.05.2020 г., който е предшествал договора за наем от 01.02.2021 г.
Възразил, че двата договора за наем са нищожни поради накърняване на
добрите нрави, липса на съгласие, невъзможен предмет и липса на основание.
В условия на евентуалност повдигнал възражения за унищожаемост на
договорите поради това, че представлявалата дружеството-наемател
управителка не е можела да разбира и ръководи действията си, поради измама
и поради заплаха. Възразил, че клаузата в договора за наем, предвиждаща
неустойка, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като уговорена
извън присъщите на неустойката функции. Изложил твърдения, че по
предявен от него иск е образувано гр.д. № 511/2022 г. по описа на БОС, по
което са иска ревандикация на продадения имот, тъй като договорът за
продажба бил нищожен, евентуално унищожаем, на същите основания,
поддържани по повод договорите за наем, и поискал спиране на настоящото
дело до приключването на гр.д. № 511/2022 г. на БОС поради връзка на
преюдициалност между двете дела. Възразил относно срока, за който се търси
обезщетение. Възразил, че има вземане против наемодателя за един
предплатен месечен наем и поискал да се извърши прихващане с
евентуалните му задължения.
Съдът оставил без уважение искането за спиране на производството,
като приел, че няма преюдициална връзка между делата.
С обжалваното решение съдът отхвърлил исковете, след като приел, че
неустоечната клауза е нищожна.
Постановеното решение е валидно. При преценката за допустимостта
му настоящият въззивен състав съобрази следното:
Между производствата по гр.д. № 511/2022 г. на БОС и настоящото
производство съществува връзка на преюдициалност по едно от възраженията
на ответника. В настоящото производство ответникът поддържа, че договорът
5
за наем от 01.02.2021 г. е сключен без основание (кауза) и е нищожен, тъй
като той (ответникът-наемател) бил собственик на отдадения му под наем
имот, а наемодателят му не бил станал собственик. Вярно е, че договор за
наем може да се сключи от наемодател, който не е собственик, и това не се
отразява на действителността на договора. В същото време трябва да се
отчете, че каузата на наемателя при сключването на договор за наем е да се
придобие правото да се ползва една вещ. Когато наемателят е собственик на
същата вещ, таза кауза не съществува, тъй като правото на ползване е едно от
правомощията на собственика. В този ред на мисли – ако с влязло в сила
решение по гр.д. № 511/2022 г. се установи, че договорът за продажба е
нищожен и “Ф.” ЕООД не е изгубило правото си на собственост, това ще
означава, че договорите за наем, в т.ч. уговорките за неустойка, са сключени
без основание и също се нищожни. Ето защо резултатът по гр.д. № 511/2022 г.
на БОС има преюдициално значение за изхода на настоящото дело. При
извършена служебна справка се установи, че гр.д. № 511/2022 г. е обявено за
решаване в с.з. на 20.05.2024 г., т.е. не е приключило с влязъл в сила акт.
Ето защо производството по в.т.д. № 58/2024 г. ще бъде спряно на осн.
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр.д. №
511/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. За целта определението, с
което е приключено събирането на доказателства по делото, следва да се
отмени на осн. чл. 253 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл. 253 ГПК протоколното си определение от
16.05.2024 г., с което е приключено събирането на доказателства по делото.
СПИРА производството по в.т.д. № 58/2024 г. на Апелативен съд –
Бургас до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по
гр.д. № 511/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.
Делото да се докладва за възобновяване на производството след
влизане в сила на крайния съдебен акт по гр.д. № 511/2022 г. на БОС.
Определението за спиране на производството може да се обжалва пред
ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6