РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 676
гр. Пловдив, 06.04.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора Борис Мендев, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 192 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Трето РУ при ОДМВР-Пловдив чрез юрисконсулт
Пенкова, с приложено пълномощно, против
Решение № 260570/20.11.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №4676
по описа на същия съд за 2020г., с което е отменено Наказателно постановление №
553 от 15.07.2020г. издадено от ВПД Началник на Трето РУ „Полиция“ при
ОДМВР-Пловдив, с което на В.С.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 45, ал.3, вр. с чл. 8, ал.3 от Закона за закрила на детето ЗЗД/, е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300лв. за нарушение на
чл. 8, ал.3 от ЗЗД.
Касационният
жалбоподател намира мотивите на ПРС за
приложение на чл. 28 от ЗАНН за непълни, неясни и некореспондиращи с реално
установеното по делото.
Претендира
отмяната на съдебния акт и потвърждаване на Наказателно постановление № 553 от
15.07.2020г. издадено от ВПД Началник на Трето РУ „Полиция“ при ОДМВР-Пловдив.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение относно размера на
евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба намира касационните оплаквания за неоснователни. Излага
подробни съображения в писмено възражение.
Претендира отхвърлянето на касационната
жалба и оставяне в сила на съдебния акт на районния съд. Не се претендират
разноски по делото.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е основателна и следва да се уважи.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка: На 10.07.2020г. Ц.Ц.,
в качеството му на полицейски инспектор при Трето РУ-Пловдив, съставил акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 553 от 10.07.2020г. срещу В.С.Д.
с ЕГН **********, затова, че на 08.07.2020г., около 01:45ч, в гр. Пловдив, на
обществено място-ул. „Огражден“ с ул. „Милеви скали“, не е направил
необходимото като родител, настойник, попечител или друго лице, което полага
грижи за дете, като не е придружил детето си Й.-С.В.Д., роден на ***г***, на
обществено място след 22 часа, ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не
е навършило 18-годишна възраст. Констатирано е нарушение на чл. 8, ал.3 от ЗЗД.
Издадено
е НП № 553 от 15.07.2020г. от ВПД Началник на Трето РУ „Полиция“ при
ОДМВР-Пловдив, с което на В.С.Д., с адрес: ***, на основание чл. 45, ал.3, вр.
с чл. 8, ал.3 от ЗЗД, е наложено административно наказание – глоба в размер на
300лв. за нарушение на чл. 8, ал.3 от ЗЗД.
Първоинстанционният
съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и
логическа последователност и е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в съответствие със законоустановените срокове. Приел е, че по делото
са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя В.С.Д.
административно нарушение по чл.8 ал.3
от ЗДД.
ПРС
е приел обаче, че в конкретния случай е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Според районния съд е налице ниска степен на засягане на правилата по Закона за
закрила на детето, тъй като се установява, че непълнолетният син на В.С.Д. не е
бил сам, а заедно с други лица, общо десетина, макар и отново непълнолетни
лица. Приел е, че до някаква степен се смекчава вината на наказаното лице, тъй
като в случая, от обясненията на В. Д.,става ясно, че непълнолетният му син по
това време се е намирал под надзора на друг възрастен и не на обществено място. Не е установено, че са настъпили вредни
последици и не са ангажирани доказателства за влезли в сила наказателни
постановления за други нарушения, извършени от
В.С.Д..
Касационният съд намира, че при съставянето
на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до ограничаване
правото на защита на касационния жалбоподател. Както в АУАН, така и в НП, ясно е
посочена нарушената правна норма, а именно чл. 8, ал.3 от Закона за закрила на
детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.3 от
Закона за закрила на детето, родителите, настойниците, попечителите или другите
лица, които полагат грижи за дадено дете, са длъжни да го придружават на
обществени места след 22.00 часа, ако детето е навършило 14 години, но не е
навършило 18 - годишна възраст. От друга страна закона дава правната възможност
по смисъла на чл. 8, ал.4 от Закона за закрила на детето, когато родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дадено дете
и не могат да го придружат, то да осигурят пълнолетно дееспособно лице за
придружител на съответните обществени места. В редица нормативни актове е
дадено дефиниция за обществени места, като най-близкият нормативен акт, който
би могъл да се ползва във връзка с настоящото производство по Закон за закрила
на детето е Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места, приета
с ПМС № 165/25.07.2003 г. В § 1. от допълнителните разпоредби е посочено, че по
смисъла на наредбата: "обществени места" са общодостъпни за всяко
лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни
или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други". В
конкретния казус, определено посоченото точно място на ул. „Огражден“ с ул.
„Милеви скали“ представлява такова обществено място по посочената легална
дефиниция. В чл. 8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД основен обективен признак относно субект
на нарушението се явява лице, което полага грижата за детето. Самото понятие
"грижа" е дефинирано в §1, т.6 от ЗЗД, според който грижата е
съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на
родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по
силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита на
неговите интереси. Следователно В.Д., в качеството си на родител, определено
попада в субективните предели както на диспозитивната норма по чл. 8, ал.3,
така и на санкционната такава по чл. 45, ал. 3 от ЗЗД.
Независимо
от посоченото по-горе съдът, в настоящия състав, намира, че дори да се приеме
за доказано, че нарушителят е осъществил вменените му нарушения, то това
несъмнено съставлява "маловажен случай" на административно нарушение,
за което е следвало да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай
извършеното от В.Д. нарушение е явно незначително и при констатирането му
административнонаказващият орган е следвало да съобрази това. Д. е родител на
непълнолетен младеж, но синът му заедно с други непълнолетни лица е бил под
надзора на друг възрастен и не на
обществено място, тъй като е празнувал Рожден ден с приятели. Няма как В.Д. да
е знаел, че другото пълнолетно лице няма да положи необходимата грижа.
От
извършеното нарушение не са установени реално причинени вреди или негативни
последици на непълнолетния. Извършено е формално нарушение, което е с ниска
степен на обществена опасност. По изложените съображения за съда процесното
нарушение покрива всички критерии на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като по посочените горе
критерии отграничи "маловажните" случаи на административно нарушение
от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В случаите когато деянието
представлява маловажен случай на административно нарушение, наказващият орган
следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Като не е приложил посочената норма
административнонаказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно НП. Това е така, съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н.
д. № 1/2005 г., НК. Според цитираната съдебна практика, когато деянието
представлява маловажен случай на административно нарушение,
административнонаказващият орган следва да приложи чл. 28 ЗАНН, като преценката
за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия
обхват се включва и проверка на законосъобразността на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие с материалния закон.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260570 от
20.11.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 4676 по описа на
същия съд за 2020г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.