№ 2050
гр. *, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110107382 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Е. М. С., с
ЕГН ********** и адрес гр. *, ж.к. *, чрез пълномощника адв. М. Д. - АК *
срещу Г. А. С., с ЕГН ********** и адрес гр. *, ж.к. „*, с която са направени
искания с правно основание чл.59, ал.9 СК и чл.127а СК за:
изменение на режима на лични контакти определен с Решение №
1069/18.03.2016г. по гр.д. № 1779.2016г. по описа на ВРС между бащата Г. А.
С. и детето * Г.ова С.а в следния смисъл: бащата Г. С. има право да прекарва с
дъщеря си * С.а всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа
до 12:00 часа и от 16:00 часа до 18:00 часа в присъствието на майката;
изменение на размера на опредЕ.та със същото решение издръжка,
дължима от бащата Г. С. в полза на детето * С.а, като същата бъде увеличена
от 150 лева до размер от 400 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката и
даване на заместващо съгласието на бащата разрешение за пътуване на
детето * Г.ова С.а, придружавано от своята майка до страни членки на * за
срок от 8 години считано то датата на влизане в сила на решението, както и за
издаване на международен паспорт на детето.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето * Г.ова
С.а, с ЕГН **********, родена на 10.12.2012г. С решение № 1069/18.03.2016г.
по гр.д. № 1779/2016г. по описа на ВРС бил прекратен бракът между
страните, като със същото упражняването на родителските права по
отношение на детето * С.а било предоставено на майката, а на ответника бил
1
определен режим на лични контакти - всяка първа и трета седмица от месеца
за времето от 09:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, с право на
преспиване на детето при бащата, както и тридесет дни през лятото, които да
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. След постановяване на
решението ответникът не се възползвал от постановения режим за контакт с
детето лично. В период от около 3 години след развода, майката и бащата на
ответника (баба и дядо на детето) вземали детето, като доколкото е известно
на ищцата ответникът не е полагал самостоятелно грижи за детето. През
2019г. на детето било открито онкологично заболяване, което наложило
продължително лечение с продължителни престои по болнични заведения,
както и изолиране на детето в домашни условия с оглед провежданото
лечение. За онкологичното заболяване на детето имало Експертни решения на
ТЕЛК. Освен това от 2015г. по отношение на детето било констатирано
забавяне в развитието, което налагало постоянни посещения при логопед,
помощ от ресурсен учител, психолог и постоянни грижи в ежедневието.
Престоят на детето по болнични заведения във връзка с онкологичното
заболяване и стреса довели до изоставане с работата във връзка с дисфазията
на развитието на детето - трудно общувало, използвало само звуци, рядко
думички. * била на дистанционна форма на обучение, като основно грижите
за детето се полагали от ищцата и нейната майка. Детето трудно
контактувало включително с най-близките и трудно задържало вниманието
си. Ответникът не се интересувал от здравословното състояние на детето и
въобще не проявявал интерес към него от 2019г. до 2022г. В края на 2021г.
ответникът завел наказателно дело от частен характер срещу ищцата за това,
че е възпрепятствала и осуетила осъществяването на постановения в
съдебното решение режим на лични контакти с детето. Ищцата твърди, че не е
ограничавала бащата да контактува с детето, а той сам се е дистанцирал от
него. За пръв път през 2022г. ответникът се обадил с желание да види детето
и да осъществява личния си контакти, което обаче не било възможно да бъде
осъществено във вида посочен в съдебното решение, поради здравословното
състояние на детето. Детето било много чувствително и изпадало в истерии,
като нямало как да пребивава продължителен период при баща си, още
повече, че то не го познавало, без присъствието на майката. Това можело да
доведе до сериозен стрес за детето и да се отрази на и без това влошеното му
здравословно състояние. Ищцата поддържа, че здравословното състояние на
детето и въобще цялостната ситуация с него налагали промяна на режима на
лични контакти между него и бащата. Промяната във възрастта на детето,
изминалия продължителен период от време, в който се увеличила стойността
на стоките от първа необходимост, както и влошаването на здравословното
състояние на детето съставлявали съществено изменение на обстоятелствата и
обуславяло искането за увеличаване размера на дължимата от бащата
2
издръжка до размер от 400 лева месечно. Искането за даване на разрешение,
заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето и пътуване
извън страната се мотивира с възможността в даден момент детето да посети
специалист в друга държава във връзка със здравословното си състояние.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с които
оспорва фактическите твърдения в исковата молба. Твърди, че в конкретни
дати в периода от 18.09.2019г. до 19.12.2021г. ищцата не е изпълнила и
осуетила изпълнението на влязлото в законна сила решение №
1069/18.03.2016г. по гр.д. № 1779/2016г. по описа на ВРС, с което бил
определен режим на лични контакти между бащата и детето * С.а. Ищцата, с
поведението си искала и целяла настъпване на вредни последици за ответника
и за детето, като умишлено целяла пълно прекъсване на емоционалната
връзка между бащата и детето и то в много ранна фаза от физическото,
психическото и социалното развитие на детето. През цялото време на
висящото наказателно производство и до подаване на отговора на исковата
молба, ответникът видял дъщеря си само за 20-30 минути. Заявява, че сам и с
подкрепата на родителите си може да се грижи за правилното
психологическо, физиологическо и емоционално израстване на детето.
Притежавал необходимите лични качество и материалните му възможности
били достатъчни за правилно отглеждане на детето. До м. февруари 2022г.
ответникът работел в „ТИМ" ЕАД на минималното трудово възнаграждение,
а към датата на подаване на отговора на исковата молба бил безработен.
Неверни били твърденията в исковата молба, че ответникът имал някакъв вид
заболяване и поведението му многократно било в разрез с общоприетото,
както и че дъщеря му не го познава и контактите с него с преспиване и без
присъствието на майката могат да доведат до влошаване на здравословното
състояние на детето. Ищцата сключила нов граждански брак и заедно с детето
трайно се установила на неизвестен за ответника адрес. Ответникът я търсил
по телефона, но тя забранила на него и родителите му да □ звънят. Ищцата
никога не споделяла на ответника за влошаване на здравословното състояние
на * и необходимостта да бъде настанявана в болница, както и за
необходимост от лечение в друга държава. Причина за искането по чл.127а
СК била единствено местоработата на съпругът на ищцата в чужбина.
Ответникът оспорва и се противопоставя не отправените до съда искания -
предлагания от ищцата режим на лични контакти не бил в интерес на детето,
а се използвал за натиск срещу ответника за да прекрати наказателното
производство. Нямал възможност да заплаща месечна издръжка в
претендирания размер.
В съдебно заседание исковете, предявени от страните по делото се
поддържат и се моли за уважаването им. Ищецът настоява, че е налице
изменение на обстоятелствата и се моли за уважаване на иска. Ответнатата
3
страна настоява за постановяване на поетапен режим съобразен с интереса на
детето.
Депозирана е писмена защита от ищцовата страна, в която са изложени
подробни доводи по същество на спора. Сочи се, че режимът на лични
отношения, определен с постановеното по -рано съдебно решение е
неприложим понастоящем. Счита се, че режимът може да бъде изменен
съобразно установеното здравословно състояние на детето, като при промяна
на обстоятелствата бащата да поиска неговото изменение, когато настъпи.
Подчертава се, че с оглед събраните по делото доказателства за доказан иска
за изменение на издръжката съобразно специфичните нужди на детето.
Настоява се, че майката е на постоянен трудов договор, установена трайно на
територията на страната, поради което не съществува риск за застрашаване
контактите между бащата и детето и се моли за уважаване на искането за
даване на заместващо съгласие за пътуване в чужбина.
Ответната страна с писмена защита развива подробно съображения по
същество. Подчертава се, че режимът следва да бъде поетапен, като след
определен период от време да се възстанови определения със съдебното
решение за развод режим на лични отношения. Настоява се, че бащата има
родителски капацитет и може да полага грижи за детето, позовавайки се на
ангажираните гласни доказателства и приобщените по делото протоколи от
ЦОП *во. Посочва се, че постигнатият напредък в отношенията между бащата
и детето не следва да се нарушава. Настоява се, че бащата следва да участва
пълноценно в отглеждането на детето. Сочи се, че бащата понастощяем е
безработен и издръжката следва да бъде опредЕ. в минимален размер. Сочи
се, че искът за даване на разрешение за пътуване в чужбина следва да се
отхвърли, тъй като застрашава връзката между бащата и детето и липсва
необходимост от пътуването на детето.
Конституирана по реда на чл.15 ЗЗакрД „Дирекция социално
подпомагане” – гр. * депозира социален доклад, в който се сочи, че
определения режим на лично отношения между бащата и детето не се
изпълнява пълноценно. Установено е ,че непосредствените грижи за детето се
полагат от неговата майка. Предвид спецификата на здравословното
състояние на детето за него се изисква непрекъснато внимание, наблюдение,,
осигуряване и поддържане на лична и битова хигиена, осигутяване на здравни
грижи, сигурна и без рискова среда, която майката осигурява. Установено е,
че от постановяване на решението за развод до октомври 2019 г. постигнатото
споразумение в частта относно режима на лични отношения между бащата и
детето се е изпълнявал, като до м. декември 2021 г. са прекъснати.
Препоръчва се родителите да използват социални услуги заедно с детето с
цел подпомагане на контакта на детето с бащата, което е сторено от
24.06.2022 г. срещите се осъществяват редовно по два пъти месечно по един
час в присъствие на социален работник, при които детето се чувства добре,
посещава центъра с желание, осъществява пълноценен контакт с бащата и
преминават под формата на различни занимания и игри. Подчертано е, че не
4
следва да се връзката между бащата и детето и е особено важно присъствието
и на двамата родители в живота на детето. Посочено е, че следва да се
определи подходящ режим, който да позволи да участват пълноценно в
живота на детето и да не се нарушва ежедневния му ритъм.издръжката да
бъде съобразен с възрастта и нуждите на детето. По отношение на иска по чл.
127а СК намират искането за основателно, което следва да бъде дадено с
конкретен период от време и държави.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и видно от приобщеното удостоверения
за раждане родители на * Г.ова С.а, родена на 10.12.2012 г. са Е. М. С. и Г. А.
С..
Не е спорно между страните, че с С решение № 1069/18.03.2016г. по
гр.д. № 1779/2016г. по описа на ВРС бил прекратен бракът между страните,
като със същото упражняването на родителските права по отношение на
детето * С.а било предоставено на майката, а на ответника бил определен
режим на лични контакти - всяка първа и трета седмица от месеца за времето
от 09:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, с право на преспиване на детето
при бащата, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката.
Видно от представената служебна бележка от 11.05.2022 г. от ОУ Свети
Иван Рилски *, детето е ученичка ввъ 2 клас и е на обучение от разстояние в
електронна среда за учебната 2021-2022 г., поради заболяване.
От представеното експертно решение на ТЕЛК от 10.04.2020 г. се
установява, че детето * е 95 % неработоспособност увреждане с чужда помощ
с поставена диагноза Лимфобластен лимфон 1 кл, стадий. Във връзка със
заболяването са представени епикризи.
От представения по делото логопедичен статус от 11.05.2022 г., издаден
от *а *, се установява, че при детето се забелязва значителен напредък в
езиково -говорното развитие, развитие на импресивна и експересивна реч,
устойчив очен контакт, задържане на внимание,желание за включване в
игрови и обучителни дейности, развитие на фина моторика и изпълнение на
инструкции.
Представени са заявления от бащата за съдействие от ДСП – * за
осъществяване на срещи с детето, както и отговори по тях, видно от които
бащата е предприел действия за осъществяване на контакт с детето и изразена
готовност от страна на майката да бъдат осъществени срещи между тях.
Видно от договор за ползване на социална услуга от 25.07.2022 г. /л.132/
между * и Е. С. и Г. С., родителите се споразумяват да ползват социална
услуга Център за обществена подкрепа по отношение на детето *за срок до
24.07.2023 г. Изготвена е индивидуална оценка на потребностите на детето и
е изготвен график на посещенията от 09.00 до 10:00 часа два пъти месечно.
По делото са приобщени протоколи от ЦОП *во, видно от които
5
срещите между бащата и детето се осъществяват редовно и се наблюдава
значителен напредък в отношенията им.
Видно от представеното удостоверение от НАП от 13.02.2023 г. се
установява, че бащата не полага труд, като при последното правоотношение е
получавал доход от около 800 лв./л.127/
От приобщената по делото съдебно-психологична експертиза се
установява, че в поведението на * се забелязва известна дистанцираност и
несигурност спрямо бащината фигура. Вещите лица заключават, че и двамата
родители притежават нужните качества, за да полага грижи за детето си, но
майкта познава по-добре спецификата на състоянието му. Стилът на
възпитание и поведение спрямо * на двамата родители се припокрива.
Установява се, че бащата понастощем е в медикаментозна ремисия на
психотично разстройство, което не повлиява на родителския му капацитет.
Майката е приемала лекарства за депресия, не страда от психично заболяване.
Установена е силна емоционална привързаност и двамата родители към
детето. Изградена е силна привързаност между майката и детето, тъй кат тя
полага непосредствените грижи за нея. Предвид състоянието на детето за
него се изисква непрекъснато внимание, наблюдение, грижи, сигурна и без
рискова среда, която майката осигурява. С бащата се провеждат срещи по
един час през седмицата в присъствие на социален работник и психолог,
които протичат добре и * ги посещава с желание. Установява се, че детето е
със специални образователни потребности и разстройство на репресивната
реч, общо изоставане в развитието. В емоционално-волевата сфера е
чувствителна, трудно се ориентира в обстановката, има нужда от
непрекъснато присъствие на придружител. Детето не проява обичайната
привързаност към родителите, но при поява на майката се успокоява. Не
проявава тревожност при раздяла със значимите фигури. Неспособност да се
запознава, сприятеля и да проява емпатия. Вещите лица заключават, че
присъствието на двамата родители е от особена важност. Режимът следва да
бъде съобразен с особеностите и здравословното състояние на детето, за да не
се нарушава ежедневния му ритъм. Контактите в ЦОП са показали добър
резултат и следва да продължат. В съдебно заседание вещите лица посочват,
че е препоръчително срещите между бащата и детето да продължат
първоначално всяка седмица по два часа за около два месеца, след което да се
опита срещите да са в дома на бащата, но в настоящия етап детето не би
могло да остава с преспиване. Вещите лица изясняват, че детето подхожда с
любопитство към нова обстановка, но скоро след това проявява тревожност
от нея и непознати хора. Считат, че след като премине в дома на бащата
детето постепенно може да се върне към режима, който първоначално е бил
определен.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
двамата свидетели – Ирена К.а, водена от ищцата, и *, воден от ответника.
От показанията на свидетеля К.а /сестра на ищеца/ се установява, че *
живее с майка си и баба си, като двете се грижат за нея. Споделя, че детето
6
трудно приема други хора, има изградени навици и нвои неща около себе си.
Детето общува с отделни думи и жестове и близките й я разбират. Сочи се, че
детето е в това състояние от раждането си. * посещава училище в
самостоятелна форма на обучение с ресурсен учител, както и посещава
терапии за подобряване на състоянието й. Детето не било в състояние да се
обслужва изцяло сама, може да се облича, да се обува, да се храни сама.
Имала изградени навици. Часовете й в училище продължавали три часа.
Понастощем детето не приемало лекарства, само хранителни добавки и
витамини. * се хранела нормално, не се изисквало приготвяне на специални
храни, но се стараели да е здравословно. Връзката между бащата и детето
била прекъсната от 2019г., и възобновена преди около година. Бащата се
опитвал да комуникира с детето, без да „насилва“ отношенията им. Детето
комуникирало предимно с родителите на бащата и той се грижел за * заедно с
майка си. Бащата не се е отнасял грубо спрямо детето. Майката не е
ограничавала срещите с детето и бащата.
От показанията на свидетеля * /майка на ответника/ се установява, че
след раздялата между родителите на детето, Г. се установил да живее при нея.
В началото взимали детето често, включително с преспиване, но след това 09-
10.2019 г. били преустановени всякакви контакти между тях и детето. Узнала
от съобщения от майката, че детето е в болница и не иска да я притесняват.
Бащата многократно се опитвал да се свърже с детето. През 12.2021 г. бащата
се свързал с майката, но тя отказала да се среща с детето. Детето се чувствало
щастливо, когато е баща си и с баба си, дори с жестове изразявала нежелание
да си тръгва от дома им. Разбирали се с детето и познавала жестовете му. От
2022 г. детето се среща по два пъти в месеца с баща си за по един час в ЦОП
*. Споделя, че детето има нужда от наблюдение на възрастен и не може да
справя напълно сама. Детето било в това състояние от раждането си и преди
2019 г. се разбирали добре с Г.. Разказва,че детето е щастливо, когато е с баща
си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.59, ал. 9 от СК, съдът намира
следното:
При разрешаване на въпроса относно режима на лични отношения
между родителя, който не упражнява родителските права и детето, приоритет
има интересът на детето, за който съдът следи служебно.
Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната
дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Мерките за лични отношения се
определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички
правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а
не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Във всеки
спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и
деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите
на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка
7
за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не
упражнява родителските права. Желанието на родителите и това на децата,
както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките
за лични отношения, не са задължителни за съда. Техните становища и
искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на
събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е
интересът на детето. Режимът на личните отношения трябва да осигури
възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на
двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да
общува и с двамата си родители.
Съгласно ППВС № 1/1974 г. начинът и формата на поддържане на
лични отношения могат да бъдат най-разнообразни, а определяните по реда
на чл.59, ал.8 СК защитни мерки на режима трябва да са подходящи,
изпълними и подчинени на правно защитения интерес на детето – то да се
развива пълноценно и да общува нормално с родителите си и с техните
роднини. Поради това, съдът в спора за режима на лични отношения с детето
не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато
липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им
е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т.ч. до
родителско отчуждение (в този смисъл решение №147/ 04.06.2014г. по гр.д.
№1557/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/ 2014 г.
на ІVг.о., решение № 36/20.03.2015 г. по гр.д.№ 4794/2014 г., ІІІ г.о. на ВКС и
др.).
В случая не е спорно, че режимът на лични отношения, определен с
влязлото в сила решение, не кореспондира на фактическото положение и
възможността за осъществяване на пълноценен контакт между бащата и
детето.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че този режим не се изпълнява, като между родителя, който не
упражнява родителските права – Г. Суваджуев и детето *, има изградена
емоционална връзка, но тя е започнала да се дестабилизира предвид
продължилата раздяла между тях. Установи се, че детето има приятни
преживявания с баща си, което се изяснява от приобщените доклади на
социалните работници и протоколи от срещи от ЦОП *во, а от гласните
доказателства от показанията на свидетеля Саркисян, които съдът кредитира
като последователни и непротиворечиви, поради което им дава вяра, се
установи, че детето се чувствало щастливо в присъствие на баща си.
Действително обаче раздяла между родителите се е отразила върху
близостта между детето и бащата, както се установява от ангажираната
съдебно-психологична експертиза. Понастоящем се установява
дистанцираност и несигурност, но благодарение на срещите в защитена среда
отношенията им се подобряват и се наблюдава значителен напредък.
Предвид проявилата се нестабилност в емоционалната връзка по между
им и за да се избегне развитие на „синдром на родителско отчуждение“, съдът
8
намира, че страните следва да се стремят към стабилизиране на отношенията
им и изграждане на доверие и разбирателство помежду им.
С оглед изложеното съдът намира, че постановеният по-рано режим на
лични отношения между родителя и детето не отговаря на действителното
фактическо положение, което не е целта на постановяването му.
Съдът намира, че така постановения режим следва да бъде изменен,
който да представя възможност на бащата да се среща с детето с оглед
неговата потребност да чувства присъствието на бащината фигура в живота
си. Определеният режим следва да отговоря на неговите интереси с оглед
предотвратяване на бъдещи спорове между родителите.
За изграждане на ценностната система на детето и нормалното му
личностно развитие е необходимо пълноценното участие и на бащата. Дори
понякога да има разногласия между родителите, те не следва да се отразяват
между връзката на всеки един от родителите спрямо детето им, което
несъмнено се нуждае от подкрепата и на двамата си родители. Майката
следва да поощрява срещите между бащата и детето /каквито и данни в
случая са налице/, за да продължи да поддържа емоционална връзка с баща
си. Присъствието на бащата в живота на * и неговата обич, която в случая
безспорно не липсва от негова страна, са от изключителна важност за
нейното спокойствие. Не се установи бащата да застрашава по какъвто и да е
начин детето, напротив от ангажираните гласни доказателства посредством
разпита и двамата свидетели водени от страните се установи, че не е налице
грубо отношение на бащата спрямо дъщеря си. От експертизата се установи,
че двамата родители имат сходен модел на дисциплиниране и поведение
спрямо детето, което способства за добрия диалог между родителите за
отглеждане и възпитание на детето им. Както се установи от експертното
заключение, психичното заболяване на бащата не се отразява на родителския
му капацитет, а и същият разполага с подкрепяща среда от своите родители.
Най-добрият интерес на детето изисква да зачестят контактите между
родителя и детето в защитена среда в контактния център като постепенно се
премине към осъществяване режима на лични отношения в дома на бащата в
присъствие на майката и едва тогава да се даде възможност детето да остава в
дома на бащата с преспиване.
От данните по делото се установи, че срещите между бащата и детето
са по един час два пъти седмично. Съобразно заключението на вещите лица
по приетата по делото СПЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, срещите между бащата и детето следва да са по-
интензивни – по-чести или по-продължителни, като са нужни поне два
месеца, след което да се опита да се осъществи среща в дома на родителя и в
зависимост от резултата да се подходи към възвръщане на предходно
определения режим с преспиване в дома на бащата. Съдът намира, че
страните следва да съхранят постигнатото до момента с помощта и на
социалните работници и психолози, за да може * израства щастливо и
обичано дете.
9
Съобразявайки изложените обстоятелства съдът намира, че са налице
изменение на обстоятелствата от постановяване на предходното решение на
съда, които следва да се съобразят в отношенията между родителя и детето.
Ето защо съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде
изменен, като се определи следния режим:
За период от три месеца от влизане в сила на решението , срещите
между бащата и детето да се осъществяват всяка седмица в съботния ден за
времето от 09:00 часа до 11:00 часа на същия ден на територията на
Контактен център – Център за обществена подкрепа *во.
За срока след изтичане на три месеца от влизане в сила на
решението, за период от три месеца, срещите между бащата и детето да се
осъществяват всяка първа, трета и пета седмица в съботния ден за времето от
10:00 часа до 13:00 часа на същия ден в дома на бащата в присъствие на
майката;
След изтичане на посочените по-горе три месеца /т.е. след изтичане
на шест месеца от влизане в сила на решението на съда/ до една година от
влизане в сила на решението, режима се определя, както следва бащата се
задължава да взема и връща детето от дома на майката, както следва: всяка
първа, трета и пета седмица от месеца за времето от 16:00 часа в събота до
12:00 часа в неделя с преспиване;
След изтичане на една година от влизане в сила на решението:
бащата да взема детето от дома на майката и да го връща всяка първа и трета
седмица от месеца за времето от 09:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, с
право на преспиване на детето при бащата, както и петнадесет дни през
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
По предявения иск с правно основание чл. 150 от СК, съдът намира
следното:
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които е
опредЕ. издръжката, конкретните разходи за отглеждане на детето,
потребностите му и необходимите средства за тяхното задоволяване, както и
възможностите на всеки от родителите да заплаща издръжка. В тежест на
ответника от своя страна, е да докаже правоизключващите и
правонамаляващите си възражения, вкл. доходите, които получава родителя,
комуто са предоставени родителските права.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, в т.ч. съгласно
Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС, нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот
за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите
на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното
им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
10
отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142
СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
В случая не е спорно, а и се установява от приетите доказателства, че
детето е на единадесет години.
Обичайните и нормални нужди на дете в тази възраст, с оглед
правилното му отглеждане и развитие и възпитание, предполагат категорична
нужда средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло,
консумативи, както и средства за посрещане на разходите, свързани с
обучението му.
При присъждане на предходната издръжка детето е било на четири
години, като логично неговите нужди са се повишили, налице е изменение и в
обществено – икономическата обстановка с оглед многократното покачване
на минималната работна заплата за страната.
В случая обаче освен покриване на ежедневни нужди, от анализа на
представените по делото писмени и гласни доказателства, се установява
наличието на разход за провеждане на индивидуални учебни занимания с
учител, предвид специфичното здравословно състояние на *, както и
закупуване на хранителни добавки. Установи, че детето понастоящем не
приема медикаменти, за които да се генерират значителни разходи, нито
закупване на специална храна.
С оглед горното и съобразявайки възрастта и обичайните нужди на
детето и ангажираните доказателства, съдът възприема за необходим общ
размер на издръжката от 450лв.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка
следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите
на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности и материално състояние.
В случая майката полага преките и непосредствени грижи за детето и
поема внезапно възникващите разходи за нея.
Бащата от своя страна е с деклариран доход от 800лв. месечно до
м.02.2022 г., като понастоящем няма регистриран трудов договор. По делото
не са ангажирани доказателства за реализиран доход от бащата, а от
представените такива – справка от ТД на НАП /л.126/ се установява, че
бащата не работи по трудово правоотношение и не декларира доходи като
самоосигуряващо се лице. Бащата обаче е в трудоспособна възраст и не са
налице данни, които да препятстват възможността му да полага труд и да
получава доходи. Именно изложените обстоятелства не оправдават и
присъждане на издръжка в минималния законоустановен размер от 195лв.
Независимо от това, спрямо детето майката е тази, която разходва
допълнителни разходи за обучение, които да допринесат за личностното
развитие на детето. Установи се от анализа на ангажираните по делото
доказателства, че детето посещава извънкласни занимания. Безспорно, за
правилното развитие на детето са необходими финансови средства, които, в
присъдения с предходното решение на съда размер от 150лв., към настоящия
момент са под законоустановения минимум и са крайно недостатъчни за
11
обезпечаване благосъстоянието на детето. При доказани обаче ниски доходи
на бащата целта на присъждането на издръжка е същата да е във
възможностите му да я предоставя, като определянето не следва да е
самоцелно. Същата следва да обезпечи минималния необходим стандарт на
детето, такъв какъвто то би имало, ако родителите й живееха заедно в едно
домакинство.
Съобразявайки всички гореописани обстоятелства, съдът намира, че
бащата следва да поеме размер на издръжката от 250лв., която би била във
възможностите му да я предоставя. Останалата част от издръжката следва да
бъде поета от майката, тъй като тя предоставя част от необходимата издръжка
и в натура.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният иск за изменение на
издръжката по отношение на детето е основателен до сумата от 250 лв., като
издръжката бъде изменена чрез увеличаването й от 150лв. на 250лв. месечно,
считано от датата на предявяване на иска – 08.06.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж от първо число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване.
В останалата част предявеният иск до претендирания размер от 400лв.,
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 127а СК на майката, съдът намира следното:
В производството по спорна съдебна администрация по чл. 127а, от СК
съдът е задължен служебно да следи за интересите на детето (аргум. и от чл.
127а, ал. 3, изр. 3 и ал. 4 от СК), поради което той не е тясно обвързан от
исканията на страните (родителите на детето), респ. – и от уточненията и
измененията на тези искания, направени в течение на производството по
делото.
Съгласно трайната съдебна практика, която настоящият съдебен състав
споделя, не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано по
усмотрение на единия родител, където и да е извън границите на страната,
защото този родител може да реши да отведе детето в държава, в която има,
например, гражданска война или епидемична обстановка, създаваща опасност
за живота и здравето му; че при глобално дадено предварително разрешение,
държавата се лишава от възможност за контрол върху действията на
родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права и за
осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се
е противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в интерес
на детето; че детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване
родителските права, който може да взема по отношение на детето
самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да
бъдат взети от двамата родители, но не и по въпросите за местоживеенето на
детето, за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания
зад граница; че детето има право на свободно придвижване, в това число и да
пътува в чужбина, но докато не навърши пълнолетие то не може да
12
упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от
родителите; че при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на
родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен
период от време от и до определени държави или неограничен брой
пътувания през определен период от време, но също от и до определени
държави в този смисъл решение № 58/08.03.2012 г. по гр. дело № 721/2011 г.
на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 669/26.11.2010 г. по гр. дело №
1623/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 446/30.06.2010 г. по гр. дело
№ 4549/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 697/01.11.2010 г. по гр.
дело № 1052/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС
Съобразно тълкувателно решение №1/03.07.2017 г. по т.д. №1/2016 г. на
ВКС съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител
само за пътувания в определен период от време и/или до определени
държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. Мотивите за това
разрешение е защита на най-добрия интерес на детето, както се коментира по-
горе и да не се допуска промяна на местоживеенето му или до ограничаване
на личните отношения между детето и другия родител.
В случая е поискано детето да напуска границите на Р. България
неограничено до държави-членки на * и обратно, придружавано от майка си,
за срок от осем години.
Съдът намира, че в интерес на детето и с оглед липсата на ограничения
за свободно пътуване в рамките на ЕС между неговите страни членки
(изключая при случаи на епидемиологична обстановка), е даване на
разрешение детето да пътува с майка си.
За да достигне до този извод съдът съобразява, че за правилното
развитие и възпитание, както и успешното израстване на детето е необходимо
същото да посещава различни държави-членки на ЕС, при възможност на
родителя да осигури средства за пътуването. Освен това от раждането си
детето е придобило европейско гражданство и неговите права, като
гражданин на ЕС не следва да бъдат ограничавани. Интересът на детето да
реализира основно свое право – на свободно придвижване е регламентирано в
множество международни актове, ратифицирани от Република България /в
този смисъл и Решение от 10.02.2015г. на ЕСПЧ по жалба 77818/12г. Пенчеви
срещу България/. Детето е на единадесет години, при което съдът преценява,
че разрешението следва да се даде за период от четири години до навършване
на 15-годишна възраст, доколкото до тази възраст не биха настъпили
съществени изменения в нуждите и необходимостта от пътуване. Пътуването
на детето и извън държави на ЕС – Турция и Великобритания е в негов
интерес при възникнала необходимост за лечение и рехабилитация, които се
предлагат в тези държави.
Следва да се постанови възможност за напускане на детето в период,
когато бащата не упражнява режима на лични отношения, за да не се
нарушава изградената емоционална връзка между тях и да не се накърняват
13
правата на родителя, комуто не са представени родителските права да
осъществява постановения от съда режим на лични отношения с детето.
По тези съображения разрешението за пътуване следва да се предостави
за период до навършване на 15-годишна възраст на детето до държави-членки
на * и обратно, придружавано от майка си или упълномощено лице, до
навършване на 15-годишна възраст на детето в период, когато бащата не
упражнява режима на лични отношения с детето.
Следва да бъде дадено и разрешение заместващо съгласието на бащата
за снабдяване на детето с международен паспорт.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненски районен съд държавна
такса съразмерно на уважената част от исковете в общ размер от 144лв.
По иска за изменение на режима на лични отношения по чл.127, ал.2 вр.
чл.59 от СК разноски, изразяващи се в заплащане на държавна такса и
съдебно-психологична експертиза, не следва да се присъждат, доколкото по
този иск служебно се съблюдава интереса на детето и е неоправдано
възлагане на разноски в тежест на коя да е от страните, още повече
производството има характер на спорна съдебна администрация. Съгласно
трайната съдебната практика всяка страна следва да понесе разноските, както
ги е направила в хода на спорната съдебна администрация (така определение
№385/25.08.2015 г. на ВКС, определение от 13.09.2018 г. по ч.в.г.р.д. №
1951/2018 г. по описа на ВОС и др.). За разлика от исковото производство, в
производството по чл.127, ал.2 СК и чл. 127а, ал.2 СК не се решава със сила
на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие на страните за разрешаване на
възникнал между тях спор относно упражняването на родителските права,
местоживеенето на детето, личните отношения с него, издръжката му, както и
пътуването на детето в чужбина, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищцата следва да се присъдят разноски съобразно уважения иск за
издръжката. Срещу претендираното възнграждение е релевирано възражение
за прекомерност, което е неоснователно. Доколкото в договора за правна
помощ не е направено разграничение колко от общото възнаграждение от
600лв. по кой иск се дължи от трите предявени, съдът намира, че 1/3 от
възнаграждението е за предявяване на иска за изменение на издръжката
/т.е.200лв./, поради което не е прекомерно с оглед предвидения в Наредбата
минимален размер. От така посоченото възнаграждение, съобразно
уважената част от иска на ищеца се дължат разноски в размер на 80 лв.
14
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение по иска за издръжка съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу така претендираното възнаграждение е направено възражение за
прекомерност, което е неоснователно. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие уговореното възнаграждение обхваща цялото
производство по предявените искове. Страните не са уговорили изрично
размера на възнаграждението по всеки иск от общо платените 1200лв., поради
което следва да се приеме, че същото се дължи по равно по всеки иск /по
400лв./. Същото е в предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер,
поради което възражението на ищеца се преценява за неоснователно.
Съобразно отхвърлената част от иска в тежест на ищеца следва да се възложи
сумата от 240лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59 от СК, Решение № 1069/18.03.2016г.
по гр.д. № 1779.2016г. по описа на ВРС, в частта относно режима на лични
отношения между бащата Г. А. С., с ЕГН ********** и адрес гр. *, ж.к. „*, с
детето * Г.ова С.а, ЕГН **********, като:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между тях:
За период от три месеца от влизане в сила на решението , срещите
между бащата и детето да се осъществяват всяка седмица в съботния ден за
времето от 09:00 часа до 11:00 часа на същия ден на територията на
Контактен център – Център за обществена подкрепа *во.
За срока след изтичане на три месеца от влизане в сила на
решението, за период от три месеца, срещите между бащата и детето да се
осъществяват всяка първа, трета и пета седмица в съботния ден за времето от
10:00 часа до 13:00 часа на същия ден в дома на бащата в присъствие на
майката;
След изтичане на посочените по-горе три месеца /т.е. след изтичане
на шест месеца от влизане в сила на решението на съда/ до една година от
влизане в сила на решението, режима се определя, както следва бащата се
задължава да взема и връща детето от дома на майката, както следва: всяка
първа, трета и пета седмица от месеца за времето от 16:00 часа в събота до
12:00 часа в неделя с преспиване;
След изтичане на една година от влизане в сила на решението:
бащата да взема детето от дома на майката и да го връща: всяка първа и трета
седмица от месеца за времето от 09:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, с
право на преспиване на детето при бащата, както и петнадесет дни през
лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 1069/18.03.2016г. по
15
гр.д. № 1779.2016г. по описа на ВРС, издръжка, дължима от бащата Г. А. С.,
с ЕГН **********, в полза на детето * Г.ова С.а, ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител Е. М. С., с ЕГН **********, като я
увеличава от 150лв. на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба /08.06.2022 г./, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, на основание чл.150 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдения размер от 250 лв. месечно до претендирания размер от 400
лв. месечна издръжка.
РАЗРЕШАВА по искане на Е. М. С., с ЕГН ********** и адрес гр. *,
ж.к. *, срещу Г. А. С., с ЕГН ********** и адрес гр. *, ж.к. „*, на детето *
Г.ова С.а, ЕГН **********, да бъде издаден паспорт и да пътува до всички
държави-членки от Европейския съюз, Великобритания, Турция и обратно,
придружавано от майка си или упълномощено лице, без да се иска
предварителното писмено съгласие на баща й- Г. А. С., с ЕГН **********, до
навършване на 15-годишна възраст на детето – 10.12.2027г. , без
ограничение в броя на пътуванията, в период, когато бащата не упражнява
режима на лични отношения с детето, определен със съдебно решение, на
основание чл.127а от СК и чл.75 ЗБЛД.
ОСЪЖДА Г. А. С., с ЕГН ********** и адрес гр. *, ж.к. „*, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата в общ размер от 144лв. /сто четиридесет и четири лева/,
представляваща дължима държавна такса по присъдената издръжка, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. С., с ЕГН ********** и адрес гр. *, ж.к. „*, да заплати
Е. М. С., с ЕГН ********** и адрес гр. *, ж.к. *, сумата от 80лв. /осемдесет
лева/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА Е. М. С., с ЕГН ********** и адрес гр. *, ж.к. *, да заплати
на Г. А. С., с ЕГН ********** и адрес гр. *, ж.к. „*, сумата от 240лв. /двеста и
четиридесет лева/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
16
17